Ирански нордид

 

Ирански нордид

    Иранският нордид (тип D4 по таксономията на Лоурънс Ейнджъл) представлява кръстоска между курганския нордически тип от Неолита и източно-кроманьонския антропологичен тип от Андроновската култура (1800-1400 г. пр. Хр.).

Източен кроманоид от Андроновската култура
Кургански нордид
   Иранският нордид е висок на ръст, с тежка мускулеста структура, и здрава шия. Черепът е много голям, много дълъг (над 200 мм) и много висок (над 130 мм). Черепният индекс е долихокефален (под 75). Тилът е дълбок и изпъкнал. Челото е наклонено и широко, а скулите са големи, но леко отстъпващи. Долната челюст е мускулеста и широка при ъглите. Брадичката е дълбока и слабо изпъкнала. Лицето е високо и ректангуларно (правилно), с относително тесен среднолицев регион (участъкът между скулите и долната челюст). Има елипсоидна или яйцевидна форма, при лицев индекс лептопросопик (над 90). Носът е голям във всичките си дименсии, с висока основа и силно изпъкващ („орлов”) профил. Носовият индекс е лепторине (под 70). Очниците са високи, хоризонтални, малки и много дълбоки. Устата също е малка, устните умерено дебели, като горната устна е по-дълга от долната. Веждите са прави, а ушите малки.
   Пигментацията на Иранския нордид е доста светла, като косата е руса до светло-кестенява, с вълниста структура, а очите са сини или зелени. Въпреки това брюнетите също не са рядкост.
Иранският нордически тип е бил характерен за източно-иранските (арийски) племена, като скити, саки, тохари и др.
   Днес се среща предимно в Афганистан, Иран и Пакистан, но има отделни индивиди във всички райони, където е имало инвазии на ирано-говорещи народи (включително и България).
Примери:
Череп на Ирански нордид
Шоуменът Къци Вапцаров е перфектен пример за Ирански нордически тип
Гърция (с аркадийски произход)
Афганистан
Иран
Пакистан