Келтски нордически тип

 

 
  При своите миграции в Европа и на други места, келтските народи донасят със себе си конгломерат от физически типове, измежду която е и специална нордическа разновидност, с голяма численост. Карлтън Кун избира за днешния й еквивалент терминът „келтски”. Келтския нордид е познат още и като „нордид от Желязната епоха”.
  В най-ранната си история на формиране този тип вероятно е бил в халщатска разновидност, или поне с подобни прото-черти. При формирането си, прародителите на Келтския тип са абсорбирали и някои ненордически елементи, най-важен от които е централно-европейския Динарид. В най-общи линии Келтския нордид се е получил при кръстоската между Халщатския нордид и Норик (хибрид между нордически и динарски елементи). Допълнително Келтския нордид се смесва и Атланто-медитеранида (нордическо-средиземноморска кръстоска), като втория като цяло е представен в по-малка степен сред келтското нордическо население.
  Съвременният келтски нордически тип е висок, строен, и със средно широки рамене. Формата на черепа е типично мезокефална, със среден черепен индекс от 79, който е малко по-висок от този Халщатския тип.
Нордидите от този тип имат особено малка височина на черепа, с чело много по-наклонено в сравнение с Халщатския тип. Това са типично динарски черти.
  Черепът има характерна цилиндрична форма, противоположна на ромбоидната или ректангуларна форма при халщатската разновидност. Келтското лице е относително дълго и тясно, а брадичката е умерено до силно развита. Маларите и гониалните ъгли са компресирани, и незабележими.
   Келтският нос е дълъг, голям и с висок корен, изпъкнал, тесен до умерен на ширина. Носовият профил обикновено е прав, но и „гърбавият” (динароморфен профил) също не е рядък. Вдлъбнатите носове и динарските тенденции са свързани с британските урбанизирани територии. Устните са тънки до средни, и леко усукани.
Характерна черта на Келтския нордид, е че носът и ухото са разположени под еднакъв ъгъл
   Цветът на косата варира от тъмно-кестеняв до пепеляво-рус, като най-често срещан е умерено кестенявия пигмент. Като цяло Келтския тип има много по-тъмна пигментация на косата в сравнение с Халщатския тип. Очите са предимно със светло смесен цвят, а кожата е розово бяла (счита се, че Келтския нордически тип има най-бледата кожа).
  Специален подтип на Келтския нордид е населяващия Аранските острови (западно от Ирландия) Арански тип.
   Съвременното келтско нордическо население в по-голямата си част произхожда от келтските и франкските племена от северозападната европейска равнина и от островите отвъд Ламанша. Този тип е концентриран в Британските острови и Беналюкс, а стария келтски анклав в Швейцарските Алпи формира втори център.
  Келтският нордически тип е пренесен от британски и холандски колонисти в Северна Америка, Австралия и Южна Африка.

Разпространение на Келтския нордид сред европейското население

Страна

Дял от населението (в %)

Белгия

60

Холандия

50

Швейцария

40

Ирландия

30

Уелс

30

Англия

25

Шотландия

25

Австрия

15

Германия

5

Люксембург

5

 

Примери за Келтски нордид:
Примери за характерния „Арански” подтип: