Неолитна Скандинавия


Неолитна Скандинавия

     Южна Скандинавия е втората по площ рефугия на оцелелите от Мезолитния период. Тук неолитната култура и техника пристигат по-късно, но оцеляват и процъфтяват достатъчно време. Културата Ертбьоле в Дания и Югозападна Швеция става седалище на население с голяма плътност, съставено от успешни фермери и животновъди, и частично от новите имигранти, които носят със себе си нов начин на живот. Тази част от Скандинавия, в суб-бореалния пояс бележи забележително развитие на земеделието и животновъдството. По-това време климатът е бил сух и по-малко горещ от днес. Неолитните импулси, които вероятно достигат Скандинавия не по-рано от 2500 г. пр. Хр., идват в района от повече от едно направление. Възможно е и дунавско влияние от Южна Германия. Неолитната култура пристига в Южна Скандинавия директно от Южна Русия. Първото движение обаче може да бъде проследено до мегалитните имигранти (кроманьонците). Те идват по море от юг и запад, вероятно в по-голямата си част от Британските острови, като носят със себе си не само погребални монументи, но и земеделието и животновъдството.

   Неолитните нашественици откриват силно установено население от рибари и ловци, локализирано предимно по бреговете. Археологическите доказателства сочат, че тези аборигени са били почти унищожени, но оцеляват, и днес са важен елемент от населението на Дания. Формите на прекрасните мегалитни паметници, в комбинация с типовете оръжия са характерни за неолитната хронология. В последната част на долменския период и началото на епохата на гробовете, от изток и югоизток в Скандинавия нахлува нова група, вероятно първоначално привлечена от богатите ресурси в Ютланд. Това са т.н. кургани, от които по-късно се зараждат и арийците. Техния корен лежи от Холщайн, през Шлезвиг до Ютланд, като по-късно и до Датския архипелаг и Швеция. Идвайки от Германия, без съмнение те носели чистите кургански черти. По-късно се смесват със своите предшественици от Скандинавия.

    Без знанието за неолитните движения, и без изучаването на неолитната расова ситуация в други части на Европа, ще бъде трудно да се интерпретират човешките останки от датските и шведските гробове, и поради това, че населението тук е много комплексно и много по-смесено от това на континента. Концепцията за Скандинавия като дом на чистата Нордическа раса или на други единични групи е определено грешна.

    Общият брой на неолитните черепи от Скандинавия е над 200, като 3/4 от тях са открити в Дания. Норвегия е представена от само 1 череп, като той е с тежки кости, мезокефален, с нос тип мезорине и ниски очни орбити, представляващ частично или изцяло оцелял от Мезолита.

   Индивидуалните кургански черепи с по-дълги лица и по-висок свод не са рядкост. Ръстът от 172 см за тези дългоглави скелети, показва че този расов тип става висок, дори по-висок от скелетите от Лонг Бароу в Англия или от курганската група в Силезия и Бохемия. В Дания се наблюдава голямо смесване между долихокефални и брахикефални форми, като средния черепен индекс на хибридите възлиза на 77. Определено курганския тип е заемал важна част от неолитното датско население.

   В Швеция са откирити 24 мъжки черепа, само 1 е брахикефален, като по-голямата част е представена от кроманьонския тип Лонг Бароу. В по-късните гробове има много по-силни брахикефални елбементи. Като цяло шведските черепи са моног по-екстремни от датските. 49 % от тези черепи са получени в резултат на смесване между долихо- и брахикефални форми, докато в Дания този процент е 87. В Швеция брахикефалите са концентрирани в Скане, в северозападната част на страната,а в Дания са най-често срещани в островите Зееланд, Лааланд и Фалстер. Долихокефалите преобладават в Централна Швеция, Ютланд и островите Фюнен и Лангеланд. Брахикефалните елементи от населението се свързват с предземеделските обитатели. От мезолитните останки знаем, че базовият кроманьонски елемент по това време, вероятно е бил дългоглав, подобни на Брюн европейци, оцелели от Горен Палеолит. Шведското и датското брахикефално население е било с висок ръст, средно от 168.2 см, и с тежки кости. Черепите му са големи и високи, като имат много по-голяма дължина от повечето черепи със същия индекс. Скулите са широки, а челото е плоско. Лицето е късо и широко, очните орбити са квадратни и относително ниски, като носовия индекс обикновено е лепторине или мезорине, долната челюст е тежка, широка и ъгловата. Този тип е много сходен с брахикефалите от Афалу боу Румел в Алжир. Брахикефалните черепи не са често срещани в неолитние гробове в Централна и Южна Германия, където винаги ги откриваме в смес с долихокефални елементи. Същото се отнася и за Полша. На югозапад датския брахикефален тип, носи името на град Бореби, като се среща и в Белгия.

   Интерестното, е че по цялото протежение на европейския континент, където неолитните нашественици се смесват културно и расово със завареното население, от Южна Франция до Швеция, са представени малко брахикефални форми. Северният Бореби тип в много отношения се различава от алпийския тип във Франция, Швейцария и Белгия. Височината на черепа е по-голяма, очните орбити са по-ниски, лицето е по-дълго, а долната челюст по-широка. Бореби, макар по-ниски от курганите, били доста високи хора.

   В заключение можем да кажем, че населението на Неолитна Скандинавия е било смес между курганите и завареното кроманоидно население.

Антропометрични характеристики на шведските неолитни долихокефали (средни стойности за мъже и жени)

Дължина на черепа- 190 мм

Ширина на черепа- 138 мм

Височина на черепа- 137 мм

Минимум фронтал- 99 мм

Бизогоматик- 128 мм

Бигониал- ?

Пълна лицева височина- 118 мм

Горна лицева височина- 69 мм

Дължина на носа- 50 мм

Ширина на носа- 23 мм

Орбитална ширина- 40 мм

Орбитална височина- 32 мм

Черепен индекс- 72

Дължина/височина индекс- 72

Дебелина/височина индекс- 99

Лицев индекс- 94

Горен лицев индекс- 54

Орбитален индекс- 79

Носов индекс- 46

Антропометрични характеристики на шведските неолитни брахикефали (средни стойности за мъже и жени)

Дължина на черепа-  183.1 мм

Ширина на черепа-  147 мм

Височина на черепа-  139.6 мм

Минимум фронтал-  97 мм

Бизогоматик-  136.8 мм

Бигониал- ?

Пълна лицева височина-  119.2 мм

Горна лицева височина-  69.8 мм

Дължина на носа-  50.2 мм

Ширина на носа-  23.5 мм

Орбитална ширина-  41.3 мм

Орбитална височина-  33.2 мм

Черепен индекс-  80.3

Дължина/височина индекс-  76.1

Дебелина/височина индекс-  95.2

Лицев индекс-  89.3

Горен лицев индекс-  50.5

Орбитален индекс-  80.6

Носов индекс- 46.9