Произход на монголоидната раса

 

Произход на Монголоидната раса

   Хомо сапиенс е бил отлично адаптиран към тежките условия на постглациалните (следледникови) области на Европа, така че да избягва хипотермия. Силно издадения нос удължавал пътя на въздуха към дихателните пътища и по този начин въздухът се нагрявал. Ортогоналния лицев скелет предпазвал гърлото на бялата раса от измръзване.   Светлата кожа дава явно предимство по биохимичен път и помага при излагане на кожата на слънчевата светлина да се акумулира витамин D. При такива хора не се развива рахит в условията на слаба слънчева радиация. Това спасява живота и увеличава репродуктивната способност, което води до увеличаване броя на депигментираните хора.

  В резултат на генетико-автоматични и адаптационни процеси в периглациалната зона на Западна Европа се сформира нова антропологична раса- европеидната, по името на субекта, който бил намерен в пещерата Кроманьон в долината на река Везер (Франция), този тип получил названието кроманьонец (известен също като палеоевропеид, древноевропеид). Рогинсскии и Левин подробно описват кроманьонеца. Специфичните характеристики на кроманьонеца са комбинация от дълъг череп с широко лице, забележимо развитие на челото, много ниски очни орбити, силно изпъкващ на фона на плоското лице тесен нос, правят цялостния профил на лицето. Въпреки това, кроманьонецът от пещерата Кроманьон по съвременните стандарти не трябва да се счита за “чистокръвен”европеец. Той има нисък носов индекс, алвеоларен прогнатизъм (полегати предни зъби), голяма ширина при скулите и нисък череп, все черти нехарактерни за бялата раса. Това се вижда ясно при австралоидите (както и при дравидите и циганите).

   През Палеолита населението около Средиземноморието не е имало ясно изразени монголоидни черти, но при разкопки в Бавария, наред с долихокефален (дълъг) череп е намерен и брахикефален (къс) череп с плосък черепен свод, недоразвита челна кост, изпъкнало напред лице, силно развити скули, както и с широк и къс нос. Дори още по-изразена монголоидност се открива при откритите черепи в Бранденбург.    Неолитните черепи имат плоски лица, силно изпъкващи скули и леко изпъкнал нос с нисък мост, но за разлика от баварския тук черепа е долихокефален и масивен. Има версия за поява на монголоидни гени при палеоевропейците (поради тежките климатични условия, които са повлияли на европеидните балтийци, смесените уралци и монголоидните сибирски раси). През Горния Палеолит част от европейците се преместват от Западна Европа в източно направление, към Урал. Тук те срещат дошлите по-рано от юг (от Близкия изток)евро-африканци, които са имали европеидни и австралоидни черти. Смесеното население се премества към Северен Урал, който по време на последното заледяване не е бил зает от ледници (поради по-сух климат). Тук в източната периферия на ойкумена, се появяват нови гени, които са “отговорни”за монголоидните черти. Без съмнение ключова роля играе т.н. генетичен дрейф, както и въздействието на тежките климатични условия в Северен Урал. Проучването на черепите от Оленостровската могила (близо до Онежкото езеро) показват, че леката монголоидност е обща черта на древните жители на Източна Европа, и се е развила самостоятелно, повлияна от тежките климатични условия. Този вид монголоидност са запазили някои фино-говорящи народи (коми, удмурти, някои групи от карелите и мордавците). Процесът на монголизация се усилва при прехода на мигрантите от Урал, през Сибир до Забайкалието (преди 25 000 г.)(и след това някои към Америка). Мигрантите скоро достигат Забайкалието. Техните следи са открити в Красноярск и Иркутск.   Намерени са фигури на жени в европейски стил с ясно изразени монголоидни лица. Золотарев реконструира облика на ранните монголоиди в Източен Сибир, представители на Протоевропейската раса, но по негово мнение, преминали в нов образ. Те са имали голяма глава, широко лице с умерено изпъкнали скули и широк нос, с прав гръб и ниско предмостие. Имали са добре развита гънка на горния клепач и епикантус.   Техните устни са средно дебели, а очите са тъмни. Лицето е ниско. В тази връзка палеосибирските монголоиди са близки до хората от Костенок и Сунгиря. Можем да направим предположението, че брахикефалните монголоиди от Сибир са потомци на имигранти от Европа, както и че в основата на техния етногенез е протоевропейско население от кроманьонски тип.

   Още през 30-те години на 20 век, немският антрополог Ханс Гюнтер, забелязва огромната прилика между редуцираната европейска раса от кроманьноски тип, която той не случайно нарича Източна (Алпийска) и Вътрешно-азиатската или Монголоидна раса.

alt

 

Условия за ползване За нас Подкрепете ни! Карта на сайта Приятели За реклама Контакт с нас Каузи