Дунавска култура

      Едно от най-забележителните доказателства за Неолитния период в Европа е миграцията на фермери от долината на река Дунав към Централна Европа. Тези нови заселници се установили близо до бреговете на реките, като предпочитали земя, която не се нуждае от значителна оран. Южна Унгария, Моравия, Бохемия и Силезия са териториите, където са открити техни селища в особено голям брой. Те се предвижват и на запад, като накрая достигат Южна Бавария, Баден и Северна Франция, особено Парижкия басейн. Долините на реките, които дунавците окупират били относително незаселени. Мезолитните останки по източните и средните долини на Дунав били оскъдни, ако и не липсвали.
     Дунавската хронология е базирана на типовете керамика, особено на техниката на декорация. За ранните дунавци от Период Ι е типична гравираната декорация, докато за втория и третия период е характерна рисуваната керамика. В селското стопанство те използвали разнообразни сечива. Домашните им животни включвали волове, овце и свине. Рисуваната керамика на Дунавската култура е доста подобна на азиатската. Такава е била рисуваната керамика в Ирак, Туркестан, Иранското плато, както и в Китай, където за пръв път е пренесена в провинция Гансу.

   Броят на скелетите по които съдим за физическия облик на древните дунавци е твърде оскъден. Расовият им тип е спадал към малката Средиземноморска раса, с черепен индекс вариращ от 68 до 81, със средна стойност от 73.6. Най-често срещаната дължина на черепа е 185.5 мм, като са открити и индивиди до 196 мм. Височината на черепа от 139 мм е прекалено висока в сравнение с другите дименсии. Лицето им е било късо (116 мм) и много тясно (130 мм). Ширината на челото е била 96 мм, докато на долната челюст- 94 мм. Орбитите им са били ниско разположени, с орбитален индекс- 80. Носовия индекс е бил със стойност 55, но се срещал и такъв със стойност 45.
Средният ръст на дунавците е бил много нисък- 153 см.
  Като цяло този народ бил съставен от долихо- до мезокефални средиземноморци.