Курганска (Протоарийска) култура

Автор: Росен Илиев   

Произход на бялата раса

   Не е случайно, че кроманьонецът единодушно се приема на родоначалник на "съвременната" бяла раса. Наименованието "кроманьонец"  е условно: това е пещерата във Франция, където е открит първият такъв скелет. Въпросът за пряк произход на кроманьонеца от чернокожите въобще не е изяснен. Както Карлтън Стивънс Кун отбелязва, още през 1962 г., всички съвременни големи расови групи произхождат от древния Хомо сапиенс, който еволюира от Хомо еректус. Според него всяка расова група си има своя собствена еволюция . Мултирегионалната ("вън от Евразия") теория за произход на расите гласи, че всички големи човешки раси еволюират от Хомо еректус, който преди около 2 млн. г. някъде в Централна Азия се разделя на два клона- северен от който произлизат по-късно европейците и азиатците, и южен, който тръгва към Африка, смесва се с тамошните хоминиди, и полага основите на Негроидната раса. Според тази най-съвременна теория, прародината на белия човек не е Африка, а Евразия.  Теорията, която развива италианския генетик Луиджи Кавали-Сфорца, че съвременните човешки раси произхождат от малка група чернокожи, напуснала Африка преди 70 000 години е меко казано нереалистична и най-вече не напълно доказана. Доказателство за това е и наскоро открития в сибирската пещера “Денисова” трети тип човек (след Хомо сапиенс и неандерталците), наречен  “Денисов човек”,който  населявал само Азия. Този "нов" вид човек  стои в еволюционно отношение  по-близко до неандерталците, отколкото до Хомо сапиенс.    Потомците на Денисовия човек се откриват сред 4 до 6% от австралийските аборигени, меланезийците, и някои народи в Индонезия и Филипините. Новооткритите факти обясняват някои странни антропологични черти сред аборигените, които озадачават антрополозите от столетия, а именно големите надочнични дъги и липсата на брадичка, характерни за по-ранните хоминиди. Така, че тези народи имат съвсем различен произход от европейците, азиатците или африканците.   Родствена група на аборигените са и индийските дравиди, от които произхождат съвременните цигани. По-подобен начин стоят нещата и при негроидите, като те притежават множество примитивни черти, характерни за ранните хоминоиди- депресия на върха на черепа, челюстен прогнатизъм, разделечени очни орбитали, липса на ясно изразена брадичка и др. Те са потомци на тропичен Хомо еректус, който при пристигането си в Африка се кръстосва с шимпанзетата и другите местни хоминиди. В наши дни нигерийците и пигмеите са  най-близки генетично  с шимпанзетата, от когото и да било другиго на тази планета.

alt

alt

Основни расови различия между негроидите вляво и европеидите вдясно

    Друг интересен факт, е че сред всички човешки популации извън Африка, са открити……. неандерталски гени. В Европа смесването на неандерталците и кроманьонците е подкрепено, както от антропологията, така и от генетиката. През 1999 година в Лапидо (Португалия) бе открито дете, хибрид между неандерталци и кроманьонци, с предимно нордически черти (руса коса и сини очи). Последните научни открития доказват, че е много погрешно да смятаме неандерталците за “примитивни”. Те са можели да говорят, познавали са огъня, произвеждали са сечива, имали голям обем на мозъка (от 1450 куб. см, при среден обем на мозъка на модерния човек от 1350 куб. см), като са били поне 10 пъти по-силни физически от кроманьонеца. Днес потомци на това хибридно население са открити в Скандинавия и Великобритания. Оказва се, че генетично европейците са по-близки с неандерталците (дистанция 0.8), отколкото с негрите (дистанция 2.3).

alt

alt

   За представителите на европейските народи може да се каже със сигурност: кроманьонецът  е техен пра-пра-пра-пра-дядо ....
     Големия германски антрополог Александър Екер (1818-1887), през 60-те години на XIX век открива череп от нордически тип в гроб в южната част на Германия, и установява самоличността на този череп с черепите на съвременните германци. "Черепът е от чисто нордически тип, подобен на тези в Скандинавия и Северна Германия", както отбелязва най-големия шведски антрополог Андерс Ретциус (1796-1860). Именно чрез тези многобройни серии черепи бе доказано, че съвременния нордически тип датира от палеолитния кроманьонски тип в Европа.  Класическата френска антропологична школа Арман де Куатрефагес (1810-1892) дори го нарича “стар рус кроманьонец”в модерния смисъл на думата. Идеален сапиенс, висок на ръст (средна височина 187 см), и с голяма глава (мозъчен обем от 1600 до 1900 куб.см). Но те, подобно на нас имат право чело, висок черепен свод, рязко изпъкнала брадичка. С течение на времето след свалянето на пръстовите отпечатъци от древните глинени скулптури от Палеолита, изследователите са открили тяхната пълна расова идентичност с модерната бяла раса.
  Както Ойген Фишер пише в своя труд "Раса и възникването на човешките раси" (1927): "Една от най-разумните хипотези е, както следва: в палеолитна Европа заедно с Кроманьонската раса има и Нордическа раса,  чиито представители са  построили мегалитните структури и долмените за погребения в Скандинавия, Дания и т.н. Според хипотезата, Нордическата раса е резултат от антропологичната промяна на Кроманьонската  раса  от Палеолита. Това е най-доброто обяснение за произхода на Нордическата раса .
 Нордическата раса представлява грациализиран и по-депигментиран кроманоиден тип."

alt

    Откритите черепи в наши дни показват, че потомците на кроманьонеца се превръщат в протонордиди и достигат Индия, Сибир, Китай, Централна Азия, Памир , Средиземноморието, Северна Африка, Близкия Изток, включително и полинезийските острови и Япония. Наскоро бяха намерени и два кроманьонски черепа в САЩ, единия в щата Невада, на възраст от 10 600 г., а другия в района на Вашингтон, на възраст от 9 300 г., което показва, че европейците са достигнали Америка далеч преди Колумб!!!

alt

   Днес  потомците на първите бели хора имат различни имена, говорят на различни езици, не се разбират помежду си, и не се считат за свързани. Но всички те произлизат от северната платформа, с общ прародител - кроманьонецътПо-време на Неолита от Източна Африка нахлуват и средиземноморците, с които кроманьонците и протонордидите по-места се смесват. Именно при смесването на тези три расови групи- средиземноморците, нордидите и кроманьонците, се образуват и съвременните европейски раси!!!

  През Неолита тези еволюирали кроманьонци създават Курганската култура, и полагат основите на арийската общност, която в последствие  променя хода на човешката  история и еволюция.

Курганската култура и въпросът за произхода на арийците

  Важен етап от историята на европейците е разпространението на курганския тип по територията на Евразия. С названието курган или кордид (на англ. Corded Ware) се означава расовият тип на културата на Шнуровата керамика (Schnurkeramik kultur). Тази култура била разпространена от Вогезите на запад до Урал на изток, и от Балтийско море на север до Динарските Алпи на юг. По-късно тези кургани  ще нарекат себе си "арийци" (в превод от санскрит "висш, знатен, благороден" или най-общо казано "благороден по раса и произход"), и ще се разселят по цяла Евразия..

alt

     Родината на курганите трябва да се търси в Южна и Централна Русия (въпреки че има и други теории). Кордидите се разселват на изток до Алтай и на юг, до територията на съвременен Иран, Афганистан и Северна Индия. В Европа кордидите (войнствените конници с бойни колесници) се преместили от южните степи на Русия и Украйна на запад през съвременни Полша,Чехия и Германия към Скандинавия, където срещнали древните кроманоиди, и по-места  средиземноморците.

    Влиянието на курганите в икономическата и политическата картина на неолитна Европа е несъмнено. Именно те въвеждат някои нововъведения в икономиката, социалния живот и техниката. Те първи опитомяват коня, разпространяват земеделието в Евразия, създават бойната колесница, разпространяват метода на трупоизгарянето (и строят така наречените "кургани", погребални могили, от които идва и името им). При тях царувал патриархатът (мъжкото начало). По-късно полагат основите на почти всички велики цивилизации- китайската, египетската, римската, персийската и др. Древните арийци достигат и Централна и Южна Америка, където облагородяват духовно и технически, древните латино-американски цивилизации, които по-късно достигат високо културно ниво. Доказателство за това е расовият облик на някои древни индиански народи, като например чачапояс (населявали Северно Перу). Чачапоите (наричани още "белите индианци") били високи на ръст и с доста по-светла пигментация от типичните американски индианци, Това определено е атестат за смесване с курганската Нордическа раса.

alt

Расови особености на курганите

   Черепът на курганът има някои съществени и важни разлики, както от средиземноморците, така и от кроманоидите. Курганските черепи са с много голяма дължина (често над 200 мм), но с малка ширина, поради което черепния им индекс е изключително нисък ≈72 . При тях са едновременно големи пълната височина на лицето и височината на черепния свод. Тилът е изпъкнал, очните орбитали са разположени високо, скулите са сравнително тесни, а долната челюст е развита, но не масивна. Челото е леко наклонено. Кордидския череп е голям, но не масивен. Така характерния кургански тип е долихокефален (дълъг череп)-лептопросопик (дълго лице). Носовият му индекс е лепторине (изпъкнал нос). Кордидът притежава стройно, атлетично, но не масивно телосложение, и по правило преобладава високия ръст.

alt

           Кургански череп

 Антропологът Карлтън Кун се въздържа от характеризиране пигментацията на курганския тип. При зараждането си той най-вероятно е бил малко по-тъмен от древния кроманьонски тип, но доста по-светъл от средиземноморците. Този нов расов тип при преместването си в Северна Германия създава Тюрингско-Саксонската Курганска култура.    Курганският антропологичен тип е получен при грациализацията и депигментацията на източния кроманьонски  тип (въпреки че според някои учени той е получен при смесването на еволюирали кроманьонски елементи със средиземноморски такива). Както е отбелязано в древните арийски текстове на Авеста и Веда, разпространителите на арийската култура били предимно от нордически или нордическо/кроманоиден тип.   Над 60% от протоарийците били от нордически, а останалите 40% от кроманоиден или нордическо/кроманоиден антропологичен тип.
   През ΙΙ хил. пр. Хр. курганите положили основата на древната Бронзова епоха, разпространена по цяла Евразия- на север при Волжко-окското междуречие (фатаяновци,балановци) и на изток андроновци (Магнитогорск, които били от кроманоиден расов тип), афанасиевци (Алтай) и други подобни култури.
  Именно представителите на тези древни култури първи опитомили коня, открили бронза, земеделието, създали колесницата и древния град Аркаим (най-старото арийско селище  от 5600 г. пр. Хр.). Те имали определен расов тип, говорели на определен протоезик и носели определени гени.
alt
Реконструкция на лицето на курганската жена от Таубертал (Германия)
Реконструкция на физическият облик на аркаимците
alt
Макет на Аркаим във формата на кръгла свастика

     Когато ледникът покриващ Северна Европа, започнал да отстъпва, на територията на Централна и Южна Русия, както и в Урал и Сибир, възникнали основните европейски култури. По-времето на Бронзовата епоха на запад от Урал по поречието на Волга и Ока възникнали няколко интересуващи ни цивилизации- Хваленско-средностоговска и последващите Средноднепровска, Волосовска, Фатаяновска и Балановска. Всички тези култури (особено последните две) се отнасят към Курганската култура. Представителите на Волосовската култура били долихокефални и лептопросопни, с голяма височина на черепа, но с все още архаични характеристики- тежки челюсти и развит бизогоматик (описание на Ирански нордид). Характеризирали са се с изпъкнал, но тънък нос, със сравнително невисок корен.

alt

Разпространеие на Волосовската култура

alt

Карта на разпространение на Балоновската и Фатаяновската култури

alt

Разпространение на Волосовската, Волжко-окската и Фатаяновската култури

alt

Глинен съд характерен за Курганската култура

alt

Медна бойна брадва

alt

Глинена посуда от Фатаяновската култура

alt

Ограда констуирана от кордидите

alt

Кургански черепи от Самарско-хваленската култура

alt

alt

Реконструкция на курганския тип от Волосово-фатаяновската култура

alt

Черепи от Балановската култура (родствена с Фатаяновската) с видим кроманоиден примес

Разпространение на курганския тип

 
 През Бронзовата епоха източните индо-европейци участвали в завоевателни походи по степите на Евразия, простиращи се от Източна Европа до Алтай. Те успели благодарение на по-високата си култура да завладеят огромни територии и да подчинят множество примитивни народи. Първата голяма експанзия на курганите е осъществена от индо-иранските племена.
 
alt
Курганските миграции в периода 3000-1000 г.пр.Хр.
 
alt
Долихокефални кургански черепи от Северна Финландия
 
    Курганският тип (носител на арийската култура) разпространил своите расови черти и гени сред завоюваните народи. Той изтласкал древните кроманоидни типове в Северозападна Европа (Бореби, Брюн и Дало-фалид) и заселил териториите на Северна Германия и Скандинавия. Формирал културата на Шнуровата керамика и се разпространил  от териториите на съвременна Източна и Северна Европа чак до Средна Азия и Сибир.Завоевателните походи били свързани с преселения на отделни вълни кургански арийци от прародината им. Така се образували арийските протонароди- в Северна и Централна Европа-протогерманците, на юг-протоиндо-иранците, а на територията на Русия- протобалто-славяните. Родствените на славяните иранци- скито-сарматите, били последните кургански народи извършващи набези по евразийските степи.
 
alt
Територия на разпространение на Курганската култура в Северна и Източна Европа
alt
Мумия намерена в планината Алтай (Монголия) с кургански черти
     В Западна Европа курганския тип не бил особено разпространен, чак до идването на англо-саксите, франките и викингите (които били кръстосани с курганския тип) в Британските острови и Северна Франция, на готите и вандалите в Италия (древните италиици също били нордически тип, но били претопени), Испания и северозападното крайбрежие на Африка.
    Със своите завоевателни походи, ариите разпространили и своят език, от Британските острови до река Ганг в Индия. Всички думи в китайския език отнасящи се до транспорт, като например думите за кон, каруца, колело и др., имат индо-европейски произход, което говори достатъчно за влиянието на курганите върху народите, с които имали досег.
alt
Разпространение на индо-европейските езици
 

Генофонд на курганите

 
  При отстъплението на ледниците в Евразия възниква и интересуващата ни хаплогрупа R1a (и нейния подтип R1a1). Интересното е, че разпространението на тази хаплогрупа съответства и на разпространението на курганския тип, протоиндо-европейския език и въобще на арийската култура. 90% от протоарийците принадлежали към тази хаплогрупа, а останалите  предимно към хаплогрупа R1b.
altR1a
alt
Карта на разпространение на хаплогрупите в Европа
 
   Арийските народи с доминиращ R1a1 ген не могат поголовно  да се считат за кургански нордиди. Черепите, намерени при разкопките на различните арийски култури съответстват, както на курганските черепи, така и на древните кроманоидни форми. Както при курганите, така и при източния кроманоид е налице характерната антропометрична характеристика-високоглавост. Така например сред индо-арийците преобладавал курганския нордически тип, сред сарматите източния кроманоиден тип, а сред скитите двата типа, плюс техните кръстоски.
alt
Череп на ирански нордид с видим кроманоиден примес
 
  Разпространението на R1a (R1a1) в Северна Индия напълно съответства на разпространението на  древните веди и на езикът санскрит, пренесен от индо-ариите. За това свидетелства и иранската Авеста. Малката концентрация на R1a1 в съвременен Иран (16% от населението) свидетелства за определено изменение на генофонда на днешните перси. В Индия потомците на индо-ариите са представени само от най-висшата каста- брахманската (около 2% от населението).
 

Условия за ползване За нас Подкрепете ни! Карта на сайта Приятели За реклама Контакт с нас Каузи