Нуклеинови киселини

Автор: Росен Илиев

Нуклеиновите киселини позволяват на организма да трансферира генетична информация от едно поколение към следващото
Нуклеиновите киселини позволяват на организма да трансферира генетична информация от едно поколение към следващото. Има два вида нуклеинови киселини: дезоксирибонуклеиновата киселина, по-известна като ДНК и рибонуклеинова киселина, по-известна като РНК.
Когато една клетка се дели, ДНК се копира и предава от едно поколение клетки на следващото поколение. ДНК съдържа "програмни инструкции" за клетъчни дейности. Когато организмите произвеждат потомство, тези инструкции, под формата на ДНК, се предават. РНК участва в синтеза на белтъците. "Информацията" обикновено се предава от ДНК към РНК в резултат на протеини.

Нуклеинови киселини: Нуклеотиди

- Нуклеиновите киселини се състоят от нуклеотидни мономери- аденин (А), цитозин (С), гуанин (G) и тимин(Т).
. Нуклеотидите са изградени от три части:
- Азотни бази 
- Пентавъглеродна захар
- Фосфатна група
Подобно на това, което се случва с протеиновите мономери, нуклеотидите са свързани помежду си чрез дехидратационен синтез. Интересното е, че някои нуклеотиди изпълняват важни клетъчни функции като "индивидуални" молекули, най-честият пример е ATP.

Полинуклеотиди

При полинуклеотидите, нуклеотидите са съединени помежду си с ковалентни връзки между фосфатите от една страна и захарта от друга. Тези връзки са наричат фосфодиестерни връзки.