Неандерталец

 

Неандерталец (Хомо неандерталис)

Подробна карта на Неандерталец (Хомо неандерталис)
     Неандерталците са архаичен вид хора, който  населявал Европа и Близкия изток в периода от преди 350 000 до преди около 24 500 г., но преди около 46 000 г. тяхната численост започнала да намалява и земите им били заселени от кроманьонците. Първите останки на неандерталците били открити през 1858 г. близо до с. Неандертал (Германия) и от там дошло името- неандерталци.
   Противно на първоначалното мнение, че неандерталците били примитивни диваци, най-новите факти сочат, че те имали своя собствена култура. Те създавали орнаменти и инструменти от кости (Фиг.1), отпреди 43 000  -  80 000 г. Изработвали ги дори и от кости на пещерна мечка
Фигура 1
    Техните мозъци били по-големи от нашите, въпреки че ранния съвременен човек бил по-висок и по-строен. Те имали пълен контрол над огъня и използвали камък за създаване на оръжия, с които убивали огромните праисторически животни. Диетата им се състояла основно от месо. Неандерталците се грижели за своите ранени и за възрастните, и „били първите хора, които погребвали мъртвите си, понякога с артефакти, охра (червен железен пигмент), или цветя”. За разлика от Хомо еректус, който не можел да оцелее в студения север, модерното поведение (и анатомичната адаптация към студа) на неандерталците им помогнало да оцелеят стотици хиляди години при тези сурови условия.
    Миграцията на кроманьонците, генерализираните Хомо сапиенс сапиенс, от Западна Азия към Европа, започнала преди около 46 000 г. и продължила между двете ледени епохи, когато горите заменят тревите, конете големите тревопасни бозайници (мамути, бизони и др.), а те заменят неандерталците. Новодошлите не изместват веднага неандерталците, като  вторите оцеляват поне до преди 24 500 г. Тези две различни човешки популации обитават една и съща територия поне 10 000 г. Как е възможно това съвместно съжителство на една и съща територия за такъв дълъг период от време?     Едно от обясненията за това е, че имали различни ловни стратегии и никога не ловували по едно и също време на едно и също място. Новодошлите преследвали конете, като убивали най-младите, старите и болните, докато неандерталците ловували от засада, предимно големи тревопасни животни. По-тежките кости и по-мускулестите ръце давали предимство на неандерталците.
   Другото обяснение, предложено от д-р Олсон е, че неандерталците били нощни ловци. Те били добре адаптирани към студа и имали необичайно големи очи. Също така в подкрепа на тази теория е и факта, че имали огромна издутина в задната част на черепа (фиг.2), където мозъчните процеси обработват визуалната информация.
Другото обяснение, предложено от д-р Олсон, е че неандерталците били нощни ловци.
Фигура 2
     Въпреки, че костите им били дебели и плътни, те често показвали следи от фрактури, подобни на тези на участниците в родео. Европа била населена от множество гигантски тревопасни, като планинска газела, аврох, мамут, носорог и др., които били много опасни. Вероятно не е било никак лесно на по-грациозните кроманьонци да се придвижват в териториите на такива опасни същества.
  Но въпреки, че неандерталските мъже били по-едри и силни от кроманьонските, вторите произвеждали по-големи и по-сложни каменни оръжия.    
Също така, поради това, че неандерталците имали по-къси крака, а телата им били по-тежки, при ходене те изразходвали 30% повече енергия от кроманьонците, което било сериозна пречка при преследването на мигриращите коне.
     При тези различни ловни стратегии, неандерталците и кроманьонците могли да живеят съвместно без да се конкурират за храна. В допълнение, освен по-голяма мобилност и по-развита технология, кроманьонците имали и кучета, каквито неандерталците нямали, а кучетата давали значително предимство при лов. Друго голямо предимство било по-добрата комуникация, кооперирането, социалната мрежа и търговията, даващи на кроманьонеца достъп до информация и материали, които не се срещали в района. Ларинксът при неандерталците е бил разположен по-високо в гърлото, което ограничавало набора от звуци и способността им да комуникират и обменят информация.
   Кроманьонците рисували изображения в пещерите (фиг.3) и правели бижута, които асоциирали с показване на статута или груповата идентичност, нещо което неандерталците не правели.
Неандерталците следвали обичайния път до изчезването- анатомично специализирани към едрите бозайници като източник на храна, те измират когато те изчезват.
Фигура 3
   Неандерталците следвали обичайния път до изчезването- анатомично специализирани към едрите бозайници като източник на храна, те измират когато те изчезват. Тази анатомична специализация на неандерталците им служи добре в продължение на стотици хиляди години, но след климатичните промени и пристигането на кроманьонците тяхната специализация става недостатък. В продължение на хиляди години генерализирания кроманьонец спомага за изчезването на специализирания неандерталец.
  Но въпреки всичко неандерталците не изчезват напълно, а продължават да живеят в генома на част от съвременните европейци.

Неандерталските гени

   Поради това, че неандерталците и кроманьонците населявали една и съща територия за дълъг период от време, те понякога се кръстосвали едни с други.
   Основен принцип в биологията е, че мъжете от популациите с по-голямо предимство се кръстосвали с жени от популации с по-малко предимство, т.е. кроманьонските мъже се смесвали с неандерталски жени. Хибридите имали неандерталска мтДНК (митохондриална ДНК), наследена от техните неандерталски майки. Тези първи хибриди притежавали микс от различни неандерталски и кроманьонски черти. Само тези хибриди, които притежавали най-добрата комбинация от черти за европейската околна среда по онова време е напълно естествено да селектират и предадат техните алели на следващото поколение.
   Например хибридните мъже, които притежават способността за коопериране и генерализация на Хомо сапиенс сапиенс, и абстрактното мислене, част от силата и куража на неандерталците ще имат много по-голям репродуктивен успех в сравнение с мъжете от родителските популации. Същото се отнася и за женските хибриди, които притежавали грациализираните черти на кроманьонските жени и русата или червена коса на неандерталците. След определен брой поколения хибридите ставали много по-адаптирана популация и започвали да доминират над кроманьонските и неандерталските популации.
  Северните неандерталци се различавали генетично от южните, както и съвременните европейци на север от Алпите са генетично различни от южните или средиземноморски европейци. Разбира се европейските генетични различия най-вероятно са в резултат на селекцията на различни черти, при северен и южен климат, но друга възможност за това е смесването на северни кроманьонци със северни неандерталци, и южни кроманьонци с южни неандерталци.
   Съвременно изследване на група исландски учени откри 900 000 обърнати базови двойки в хромозома 17, на възраст от поне 3 млн. г. Мутацията се среща сред около 20 % от изследваните европейци, като почти отсъства при монголоидите, и е много рядка при негроидите. Жените, които са носители на тази мутация имат повече деца. Но откъде европейците притежават такава древна мутация? Според теорията вън от Африка”, ние произхождаме от африканци, които впоследствие се развиват в азиатци, а те от своя страна в европейци, но много малко от съвременните африканци и азиатци я имат, така че трябва да са я изгубили. Но следва въпросът защо тогава азиатците са я изгубили, а 20 % от европейците не са, при положение, че обитават сходна околна среда? Най-доброто обяснение за тази инверсия е, че е предадена на неандерталците, африканците, евразийците и европейците от Австралопитека. Кроманьонците, които мигрират в Европа се смесват с неандерталците и получават мутацията, предадена на техните хибридни деца- европейците.
    Съществуват голямо количество алели срещащи се сред европейците, но не и сред другите раси, включително алели отговарящи за развитието на централната нервна система. Тези алели са толкова различни от основния клъстер на човешките алели, че могат да бъдат наследени само от архаични хора, такива като неандерталците. Алелите на микроцефалния ген се появяват сред европейците преди около 37 000 г., по времето когато кроманьонците се преместват към неандерталските територии. Този алел има ефект върху размера на мозъка, който е силно позитивно селектиран сред евразийското население. Но хаплотипът с този алел е толкова различен от другите вариации на този хаплотип, че най-вероятно се е развил не по-рано от 1 млн. г.    Обяснението за това е, че алелът първо се появява при неандерталците, а не при Хомо сапиенс сапиенс. Така преди около 37 000 г. неандерталците се кръстосват с кроманьонците и им предават древния хаплотип. Генетичната дистанция между съвременните европейци и неандерталеца е 0.8, а между съвременните европейци и нигерийците е 2.1, което говори че ние сме по-близки генетично с неандерталците, отколкото с негрите.
 

Неандерталските черти

    Не знаем за всички черти, които притежавали неандерталците, но е факт, че сред европейците се срещат черти, които не се откриват сред никоя друга популация на планетата, а произходът на тези черти е неандерталски. Въпреки, че тези черти включват дългите лица, както и голям брой скелетни черти, най-уникалните европейски черти са червената и русата коса, сините и зелените очи. Произходът на тези черти трябва да се търси в районите с най-голям процент светла коса (в ляво) и очи (в дясно) (фиг.4), съвпадащи с неандерталските територии.
Фигура 4
   Фактът, че русата коса и сините очи не се срещат сред африканците и азиатците, въпреки че част от европейците са кръстосани с тях, предполага че сред европейците тези алели не са древни. Те се появяват сред нас преди около 21 500 г.
    Интересен факт е, че част от пустинните австралийски аборигени имат руса коса (фиг.5), а някои дори и сини очи!!!
Фигура 5
     От друга страна някои аборигени притежават уникални неандерталски черти, като например силно развитите надочнични дъги. Те ги дължат на т.н. Денисов човек”, от когото произхождат. Денисовият човек (открит през 2010 г. в пещерата „Денисова” в южен Сибир) е бил по-близък с неандерталеца, отколкото с Хомо сапиенс. Поради факта, че русата коса и сините очи не дават предимство в Австралия, както е било при ранните европейци, те постепенно изчезват.
   Предвид ограничените кръстоски между неандерталците и кроманьонците, някои от чертите се срещат предимно сред неандерталците и сред някои от европейците. Неандерталската надочнична дъга се среща и сред ранните модерни европейци, а днес сред лапите, фините и хората от южен Ланкашър (Северна Англия, където се заселват викинги), като тези хора имат руса коса и сини очи.
Руският баскетболист Николай Валуев показва неандерталски черти
Фигура 6 Руският баскетболист Николай Валуев показва неандерталски черти
  Ако европейците са се развили от източните азиатци, без кръстоска с неандерталците, би било трудно да се обясни защо европейския череп е по-малко неотеничен от азиатския, въпреки че обитават сходна околна среда. 
Фигура 7 Реконструирано неандерталско дете, което днес спокойно може да мине за съвременен европеец
    Интерестна черта, която притежават някои неандерталци, някои кроманьонци и някои съвременни европейци е типът среднолицев прогнатизъм. При сравнение на носа и долната челюст на неизвестния красив модел (фиг.8) с профила на реконструиран неандерталски мъж (фиг.9) и неандерталско дете (фиг.7), ясно се вижда приликата между тях. Среднолицевият прогнатизъм на неандерталците може да бъде видян сред много европейци и сред някои азиатци.
   Неандерталският прогнатизъм е в контраст със симианския (маймунски) („алвеоларен”) прогнатизъм на много австралийски аборигени (фиг.10) и маймуните бонобо (фиг.11). При симианския прогнатизъм, само долната челюст е отстъпваща, докато при неандерталския не само челюстта, а и носът е отстъпващ. Неандерталския и европейския нос е по-дълъг и по-тесен, от този при негрите и маймуните.

 
Фигура 12
   При европейския профил (фиг.12, European) за разлика от носът и брадичката, долната челюст не е отстъпваща. При неандерталския профил (фиг.12, Hn), челюстта и носа са отстъпващи, а брадичката е едва забележима.    Ако неандерталския профил се кръстоса с европейския профил, резултатът е много по-атрактивния хибриден профил (фиг.12 Hss/Hn Hybrid), какъвто имат някои европейци, с отстъпваща челюст, нос и бардичка. При маймунския профил (фиг.12, Simian) саво челюстта е отстъпваща, а носът е къс, плосък и широк. При положение, че африканците и повечето азиатци нямат неандерталски прогнатизъм, откъде тогава го имат европейците, ако не от неандерталците. При неандерталския прогнатизъм изпъкналосста на носа в сравнение с челюстта, е в сладствие на използването на оръжия в боя, при което зъбите вече не се използват. Неандерталския прогнатизъм е комбинация от частична загуба на маймунски прогнатизъм, плюс адаптираното за студен климат увеличение на размера и дължината на носа.Смесването с неандерталците е добро обяснение за наличието на тези черти сред някои европейци.
Фигура 13
    Най-доброто доказателство за смесване с неандерталците е различната форма на дупката в челюстта (фиг.13). Тази дупка има две форми- нормална (normal), каквато имат повечето съвременни хора, и хоризонтално-овална (Н-О), ограничена до неандерталците и фосилите на някои европейци.

Вид

Х-O

Нормална

Неандерталци

53

47

Aвстралопитеци

0

100

Aфриканска Ева

0

100

Неандерталско-кроманьонски хибриди

0

100

Европейци от ранен Палеолит
(> 120 хил.г.)

18

82

Европейци от късен Палеолит
(300 – 30 хил.г.)

7

93

Европейци от Мезолита (< 10 хил.г.)

2

98

Европейци от Средновековието (1500 – 400 сл.Хр.)

1

99

Taблица 1

 
  Таблица 1 показва, че хоризонтално-овалната дупка отсъства при австралопитеците, ранните африканци и хибридите, като е с най-голяма честота сред неандерталците, и с намаляваща честота сред европейците от древни времена до наши дни.
Фигура 14
     Фиг.14 е мъжки череп, на 90 000 г., открит в планината Кармел в съвременен Израел. Този череп притежава черти и от неандерталците, и от европейците, представляващ хибрид между тях. Ако европейците са хибриди между кроманьонци и неандерталци, то хибридът от Израел е повече неандерталец, отколкото кроманьонец. Капацитетът на мозъка му е 1518 куб.см, по-голям от средния за европейците (1441 куб.см), североизточните азиатци (1491 куб.см) и неандерталците (1450 куб.см), но по-малък от този на кроманьонците (~1570 куб. см).
    През 1999 г. е открит скелет на четири годишно момче (фиг.14), датирано на 24 500 г., представляващо хибрид между неандерталци и кроманьонци, открит в пещера в долината Лапидо, северно то Лисабон (Португалия). Този скелет показва, че неандерталците и ранните модерни хора се смесвали и създавали поколение. След смъртта си детето било погребано, а в гроба му са открити миди и червена охра, индикация за ритуално погребение.
Фигура15 Реконструкция на момчето то Лапидо
.
Фигура 16 Реконструкция на възрастен неандерталец
Фигура 17 Сравнение между неандерталеца (вляво) и кроманьонеца (вдясно)
Фигура 18 Костната стуктура при неандерталеца (вляво) и кроманьонеца (вдясно)
    Надочничните дъги при неандерталците са по-тежки, а челото по-наклонено в сравнение с повечето европейци. Въпреки че са били много по-едри и силни дори от кроманьонците,  те днес спокойно биха „минали” за европейци.

Условия за ползване За нас Подкрепете ни! Карта на сайта Приятели За реклама Контакт с нас Каузи