Кениантроп платиопс


Автор: Росен Илиев

Kenyanthropus
   Останки от Кениантроп платиопс, което се превежда като „човекът с плоското лице от Кения”, бяха открити в седиментите на Ломекви, западно от езерото Туркана в Кения. Вулканските седименти, в които са открити екземпляри приписвани на този вид, са радиоизотопно датирани между 3.3 и 3.5 млн. г. Кениантроп платиопс е изключително важен за изследването на човешката еволюция, защото неговата анатомия и времеви период предполагат поне два различни типа бипедални (ходещи изправени) хоминиди (човекоподобни), които са живели в Източна Африка преди между 3 и 4 млн. г.
   Кениантроп платиопс ни е познат само от черепните останки (останки от череп без долната челюст)- по-специално от счупен и раздробен череп и част от максилата (костта свързваща горната челюст с по-голямата част на лицето). И двата открити фосила включват също така и зъби. Въпреки че и други фосили бяха открити в Ломекви, те официално не бяха причислени към Кениантроп платиопс. Чертите на тези черепни фосили подчертават различията на Кениантроп платиопс с Австралопитек афаренсис, с който са съвременници. В частност, Кениантроп платиопс представя смесица от примитивни (потомствени, в този случай, наподобяващи по-ранни, по-маймуноподобни видове хоминиди) и произтичащи (специализирани, в този случай, наподобяващи по-късните видове хоминиди) черти, които не се срещат в комбинация при никой друг вид хоминиди. Някои от чертите на Кениантроп платиопс обаче, са подобни на тези открити при Австралопитек афаренсис. Зъбният емайл при Кениантроп платиопс, например, подобно на Австралопитек афаренсис, е по-дебел в сравнение с маймуните, но по-тънък от този при грубите австралопитеци. Размерът на мозъка при Кениантроп платиопс и Австралопитек афаренсис (~380–430 cm3) е много сходен. Примитивните черти на тези видове основно произтичат от зъбните останки. Например, горните първи и втори кътник са по-малки от тези при другите видове от рода Австралопитек и са подобни по размер (или малко по-малки) на тези при Ардипитек рамидус.
   В допълнение към малкия размер на горните кътници, външната ушна дупка при Кениантроп платиопс е по-малка от тази при Австралопитек анаменсис, Ардипитек рамидус, и съвременните шимпанзета. Маркиран от основата на черепа, също индикация за различията между Кениантроп платиопс, от една страна, и Австралопитек афаренсис и грубите австралопитеци, от друга, е пътят по който кръвта се оттича от черепа (въпреки че при някои от по-ранните останки на Австралопитек афаренсис дренажната система на кръвта е представена като при Кениантроп платиопс). Подобно на белезите на зъбите и аспектите от основата на черепа, морфологията (формата и размера) на лицевия скелет (костите, които изграждат лицето) е различна от тази при Австралопитек афаренсис, но лицевата морфология на Кениантроп платиопс не е подобна на тази, при който и да било друг по-ранен, по-примитивен вид.
   Например, максилата и зигоматичните кости, които изграждат бузите и предоставят място на свързване на челюстните мускули (дъвкателния мускул, който затваря устата), са позиционирани много повече към предната част на лицето, в сравнение с Австралопитек афаренсис или който и да било друг вид от родовете Австралопитек и Ардипитек. Частта от максилата под носа е относително различна от тази при Австралопитек афаренсис и по-ранните видове, като тя е плоска от страна до страна и от върха до основата.
   Предвид уникалната смесица от примитивни и произтичащи черти, открити при Кениантроп платиопс е много трудно да се определи как този вид е бил еволюционно свързан с другите видове хоминиди. Ясно е, че фосилите причислени към Кениантроп платиопс не могат лесно да бъдат включени към Австралопитек афаренсис; обаче, е важно да се отбележи, че някои предполагат, че поради това че черепът на Кениантроп платиопс е толкова раздробен, възможността „човекът с плоското лице” просто да е вариант на Австралопитек афаренсис не бива да бъде отхвърляна.
   Връзка между Кениантроп платиопс и грубите австралопитеци също може да бъде изведена, но при първия имаме липса на екстремно големи зъби и много дебел зъбен емайл представен при вторите. Някои учени намират прилики между Кениантроп платиопс и видовете от рода Хомо (човек).
   Плоскостта на лицето под носа, особено, може да бъде използвана за свързване на Кениантроп платиопс с Хомо рудолфенсис, както и с по-скорошните видове хоминиди с плоско лице, но недостигът на съответните фосили от интервала 1 млн. и 500 хил. г., който разделя тези два вида, прави много трудно тестването на тази идея.
   За учените, които ги откриват, различната смесица от примитивни и произтичащи черти, представени при останките на Кениантроп платиопс, е задължително наименуването им не само като нов вид, но също така и като нов род.
   Така че, в таксономичен (наименуването на видовете) и филогенетичен (еволюционните връзки между видовете) смисъл, Кениантроп платиопс е индикация, че хоминидите живели преди 3 и 4 млн. г. са били различни. Някои учени предполагат, че това различие е било добро доказателство за адаптивната радиация (относително бързото нарастване в броя на видовете) на хоминидите през този период, като следователно някои от видовете живели през този период с нищо не допринасят за линията, която евентуално води към Хомо сапиенс.