Фанерозойска епоха

Автор: Росен Илиев

 

Фанерозойска епоха ( преди 542 млн. г.)
Тя се се подразделя на 3 ери: Палеозой, Мезозой и Ценозой.
Палеозой ( преди 542-251 млн. г.)
 

Дата

Събитие

535 млн. г.

Голяма диверсификация на живите същества в океаните: хорди, членестоноги (трилобити, ракообразни), бодлокожи, мекотели, брахиоподи, фораминифери, радиолариани и др.

530 млн. г.

Първото известно стъпване на сушата, датаращо от преди 530 млн. г., което показва, че ранните изследващи животни може да предхождат развитието на сухоземните растения.

525 млн. г.

Най-ранните граптолити.

510 млн. г.

Първите цефалоподи и хитони.

505 млн. г.

Фосилите на Бърджис шейл.

485 млн. г.

Първите гръбначни с истиснски кости (риби)

450 млн. г.

Появяват се първите цялостни конодонти и ехиноиди.

440 млн. г.

Първите агнатански риби: Heterostraci, Galeaspida, и Pituriaspida.

434 млн. г.

Първите примитивни растения се движат върху земната повърхност, които са еволюирали от зелените водорасли, живеещи по ръбовете на езерата. Те са придружени от гъби, които може да са подпомогнали колонизацията на Земята чрез симбиоза.

420 млн. г.

Най-ранните лъчоребрени риби, тригонотарбидни паякообразни, и земни скорпиони.

410 млн. г.

Първите признаци за зъби при рибите.

395 млн. г.

Първите лишеи. Най-ранните акари, хексаподи и aмоноиди.

363 млн. г.

Началото на периода Карбон. Сушата започва да се разпознават. Насекомите са се скитали по земята и скоро ще стигнат и до небето; акулите плуват в океаните като най-големите хищници, а растителността под формата на семена, растения и гори скоро започва да процъфтява.

При крайниците на членестоногите постепенно настъпват промени, които ще им помогнат земния им начин на живот.

360 млн. г.

Първите раци и папрати. Земната флора е доминирана от семенните папрати.

350 млн. г.

Първите големи акули и техните подобни.

340 млн. г.

Диверсификацията на амфибийте.

330 млн. г.

Първите амниотни гръбначни животни.

320 млн. г.

Синапсидите се отделят от завропсидите sauropsids (влечугите) през късен Карбон.

305 млн. г.

Най-ранните диапсидни влечуги.

280 млн. г.

Най-ранните бръмбари, семена, и иглолистни растения. Настъпва силна диверсификация на видовете.

275 млн. г.

Терапсидите се отделят от синапсидите.

251.4 млн. г.

Перм-Триаското масово измиране елиминира над 90-95% от морските видове. Сухоземните организми не са били сериозно засегнати като морската флора и фауна. На живота на Земята ще му отнеме 30 милиона години, за да се възстанови напълно.

 

Мезозой ( преди 251-68 млн. г.)

 

Дата

Събитие

От 251.4 млн. г.

Мезозойската „океанска” революция. "Равновесие на силите" в океаните се измества драстично, тъй като някои хищни групи се адаптират по-бързо и по-ефективно, отколкото други.

245 млн. г.

Най-ранните ихтиозаври.

240 млн. г.

Увеличение в многообразието на цинодонтите и ринхозаврите.

225 млн. г.

Най-ранните динозаври (прозавроподите), първите двучерупчести мекотели, разнообразие на цикадите и иглолистните. Първите бозайници (Aделобасилеус).

220 млн. г.

Гимноспермните гори доминират на земята; тревопасните нарастват до огромни размери, за да се внедрят големите черва, които са необходими, за да се смелят бедните на хранителни вещества растения, появяват се и първите мухи и костенурки (Odontochelys). Появяват се и първите динозаври Коелофисоиди.

200 млн. г.

Първите сигурни доказателства за наличието на вируси (най-малко на групата Geminiviridae). Вирусите са все още слабо проучени и е възможно да са възникнали преди "живота", или може би са по-ново явление.

Има големи измирания на сухоземните гръбначни и големите земноводни. Ранни примери за динозаври от групата на Анкилозаврите.

195 млн. г.

Първите птерозаври със специализирано хранене (Доригнатус). Първите динозаври завроподи. Диверсификация при малките птицеподобни динозаври: хетеродонтозавриди, фаброзавриди и сцелидозавриди.

190 млн. г.

Плиозаврите се появяват за пръв път във фосилните данни. Появяват се и първите ципокрили насекоми (Archaeolepis), ракът отшелник, модерните морски звезди, неправилните eхиноиди и двучерупчестите мекотели. Екстензивно развитие на гъбите в рифовете.

176 млн. г.

Първите членове от групата на динозаврите Стегозаври.

170 млн. г.

Най-ранните саламандри, тритони, криптоклиди и eласмозавриди. Появяват се плезиозаврите и кладотерианските бозайници. Наблюдава се диверсификация на динозаврите завроподи..

165 млн. г.

Първите лъчеви и глицимеридни ​​двучерупчести.

161 млн. г.

Динозаврите цератопси се появяват във фосилните записи (Юнлонг).

155 млн. г.

Първите кръвосмучещи насекоми (цератопогониди). В изкопаемите останки се появява и Aрхеоптерикс, прародител на птиците, изглежда, заедно с бозайниците тригонодонти и симетродонти. Разнообразие при динозаврите от групите на стегозаврите и тераподите.

130 млн. г.

Възходът на покритосеменните: тези цъфтящи растения могат да се похвалят със структури, които привличат насекоми и други животни, за да се разпространяват прашеца им. Тази иновация предизвиква голям взрив на еволюцията на животните чрез съвместно развитие. Появяват се и първите пресноводни костенурки.

120 млн. г.

Най-старите вкаменелости на хетероконтите, включително морските диатомеи и силикофлагелатите..

115 млн. г.

Първите еднопроходни бозайници.

110 млн. г.

Първите хеспеорнити, зъбати птици-гмуркачи. Първите лимопсиди, вертикордии, и тиасириди двучерупчести мекотели.

106 млн.г.

Спинозаварът, най-големият динозавър, се появява в вкаменелостите.

100 млн.г.

Най-ранните пчели.

90 млн. г.

Изчезването на ихтиозаврите. Най-ранните змии и нукуланиди двучерупчести мекотели. Голяма диверсификация при покритосеменните: магнолиди, розиди, хамамелиди, монокоти и джинджифили. Ранните примери за кърлежи.

80 млн.г.

Първите мравки.

70 млн.г.

Бозайниците увеличават разнообразието си.

68 млн.г.

Тиранозавър, най-големият сухоземен хищник в Северна Америка се появява в изкопаемите фосили. Първите видове трицератопси..

 

Ценозой (преди 65.5 млн.г. до наши дни)

 

Дата

Събитие

65.5 млн.г.

Измирането през Креда- Палеоген унищожава около половината от всички животински видове, включително мосазаврите, птерозаврите, плезиозаврите, амонитите, белемнитите, всички на динозаври, с изключение на техните потомци, птиците.

От 65 млн.г.

Господството на иглолистни те и гинковите във високите географски ширини, заедно с бозайниците, които стават доминиращ вид. Голяма диверсификация на мравките.

63 млн.г.

Еволюция на креодонтите, важна група от хищните бозайници.

60 млн.г.

Диверсификация на големите нелетящи птици. Най-ранните истински примати, заедно с първите семелидни двучерупчести мекотели, едентати, месоядни и липотифланни бозайници, и бухали. Появяват се и предшествениците на хищните бозайници.

56 млн.г.

Гасторнис, голяма птица се появява във вкаменелостите, като се превръща във върховен хищник по това време.

55 млн.г.

Диверсификация на съвременните групи птици (първите пойни птици, папагали, бързолети, кълвачи). Поява на първият кит (Хималаяцетус), ранните гризачи, зайци, броненосци, сирениани, пробосцидеани, перисодактили и артиодактилите бозайници във вкаменелостите. Голямо разнообразие на покритосеменните. Появява се и прародителя на акулата.

52 млн.г.

Появяват се първите прилепи (Онихониктерис).

50 млн.г.

Връх в разнообразието на динофлагелатите и нанофисилите, увеличаване на разнообразието и на двучерупчестите мекотели, на aномалодесматаните и тапирите, носорозите. Камилите се появяват в изкопаемите записи. Диверсификация на приматите.

40 млн.г.

Поява на съвременно изглеждащите пеперуди и молци. Изчезване на гасторнитите. Басилозавъра, един от първите на гигантски китове, се появява във вкаменелостите.

37 млн.г.

Първите нимравидни хищници ("Фалшиви саблезъби котки") - тези видове са свързани модерния тип котки

35 млн.г.

Тревите се развива сред покритосеменните, а пасищата започват да се разширяват. Големи измирания на коремоноги, влечуги и земноводни. Много съвременни групи бозайници започват да се появяват: първите глиптодонти, приземни ленивци, кучета, пекари и първите орли и соколи. Разнообразие при китовете.

33 млн.г.

Еволюция на торбестите.

30 млн.г.

Първите баланиди и евкалипти, изчезване на eмбритоподните и бронтотерните бозайници, най-ранните свине и котки.

28 млн.г.

Парацератериумът се появява във фосилните данни. Това е най-големият сухоземен бозайник, които е живял някога .

25 млн.г.

Първият елен.

20 млн.г.

Първите жирафи, хиени, мечки и гигантски мравояди. Увеличение на разнообразието на птиците.

15 млн.г.

Maмутът се появява във вкаменелостите. Появяват се и първите кухороги и кенгура. Разнообразие в австралийската мегафаунa.

10 млн.г.

Пасищата и саваните вече са установени, разнообразие на насекомите, особено при мравките и термитите, конете увеличават размера на тялото си и развиват високо короновани зъби, голяма диверсификация при тревопасните бозайници и змиите.

6.5 млн.г.

Първият хоминид (Сахелантроп).

6 млн.г.

Разнообразие при австралопитеците.

5 млн.г.

Първите дървесни ленивци и хипопотами, диверсификация на тревопасните животни като зебри и слонове, на големите месоядни бозайници като лъвове и кучетата, заравящи се гризачи, кенгура, птици и дребни хищници.Лешоядите увеличават размера си.

4.8 млн.г.

Мамутите се появяват във фосилните данни.

4 млн.г

Еволюция на австралопитека. Ступендимусът се появява във фосилите като най-голямата сладководна костенурка. Появяват се и първият модерен слон, жирафите, зебрите, лъвовете, носорозите и газелите.

3 млн.г.

„Великата американска миграция”, при която различни видове фауна мигрирали между Северна и Южна Америка. Броненосците, oпосумите, колибрито, и прилепите-вампири се придвижили към Северна Америка, докато конете, тапирите, саблезъбите котки, и елените навлезли в Южна Америка. Появяват се и първите миещи мечки.

2.7 млн.г.

Еволюция на парантропа.

2.5 млн.г.

Развитие на най-ранните видове смилодони.

2 млн.г.

Появяват се първите членове на рода Хомo (човекоподобни). Диверсификация на иглолистните дървета във високите географски ширини. Евентуалния прародител на едрия рогат добитък, Бос примигениус се развива в Индия

1.7 млн.г.

Изчезване на австралопитеците.

1.2 млн.г.

Еволюция на Хомо антецесор. Умира и последния член на семейство Парантропи.

600 хил.г.

Еволюция на Хомо хайделбергенсис.

350 хил.г.

Еволюция на неандерталците.

300 хил.г.

Гигантопитекусът, гигантската роднина на орангутана умира в Азия.

200 хил.г.

Анатомично съвременните хора се появяват в Африка. Преди около 50 000 години те започват да колонизират и другите континенти, на мястото на неандерталците в Европа и другите хоминиди в Азия (според теорията „вън от Африка”).

40 хил.г.

Последният гигантски гущер (Meгалания) умира.

30 хил.г.

Изчезване на неандерталците. Първото опитомяване на кучето..

15 хил.г.

Последният мериносов носорог (Коелодонт) се смята, че изчезва.

11 хил.г.

Гигантската късолицева мечки (Aрктодус) изчезва от Северна Америка, заедно с последните гигантски ленивци. Всички коне изчезват в Северна Америка

10 хил.г.

Епохата на Холоцена започва преди 10 000 години след късния ледников максимум. Последните видове континентални мамути (Mammuthus primigenius) умират, както и последните видове смилодони.