Апоптоза

 

 
Апоптозата е физиологичен процес на програмирано самоубийство на клетката, т.е. тя активно задвижва процеси, които водят до собствената й смърт. Този процес е противоположен на некрозата, при която клетката обикновено клетката се уврежда от неблагоприятни въздействия и неефективно адаптиране на организма към околната среда, което води до възпалителна реакция.
Апоптозата протича предимно на ниво клетка. Най-напред загива и се разпада ядрото, а след това умират и цитоплазмените органели. При апоптозата организмът не се опитва да възстанови загубените клетки и тъкани, което е пагубно.
През последните 10 години изследванията върху апоптозата се увеличават. Тя е била открита от Вогт през 1842г., като първото й резюме е написано през 1951 г. от Глюксман. До края на 80-те години на миналия век, апоптозата разбира се, е описана само морфологично. Терминът апоптоза е въведен от Кер през 1972г., като преди това се е използвал терминът „програмирана клетъчна смърт”, който е бил въведен през 1965 г. от Локшин и Уилямс, изследващи този процес при насекомите. Разбирането за основната генетика дойде от изследванията на Елеганс, който през 1983 г. открива първия мутант НКС (НКС идва от ненормална клетъчна смърт), а през 1988 г. и първият протеин, който е важен за апоптозата (Bcl 2). Оттогава проучванията нарастват експоненциално. Оказа се, че човек има ген, съответстващ на НКС гена, а именно BCL-2 гена, който когато се използва правилно с него може да се предотврати смъртта на много клетки по време на развитието. Апоптозата се получава в следствие на вътрешни или на външни фактори. Вътрешните фактори могат да бъдат огромен стрес или силно генетично увреждане. Външните фактори пък са предизвикани от T-клетките-убийци, в следствие на които не се изпращат сигнали за опастност до клетките, което също води до апоптоза. 
 

Условия за ползване За нас Подкрепете ни! Карта на сайта Приятели За реклама Контакт с нас Каузи