Антракс

 

Антракс е заболяване, причинено от бактерията Bacillus anthracis. Той обикновено засяга говеда, овце, кози и др.
Придобива се от жизнеспособни спори, които остават в околната среда (например почвата) в продължение на десетилетия, които винаги могат да покълнат в активни бактерии, ако те влязат в тялото на възприемчив гостоприемник.
Хората могат да бъдат заразени от Bacillus anthracis, и ако спорите влязат по някакъв начин в белите дробове, като това ще бъде фатално.
Основно тези бактерий отделят токсин, който убива приемника. Бактериите са чувствителни към антибиотиците. Ципрофлоксацин (Cipro ®) е доста ефикасен, но той трябва да се приеме още в самото начало, преди токсинът да произведе симптомите.
След като токсинът вече е в системата, може да се неутрализира чрез приемане на антитоксинови антитела (за придобиване на т. нар. пасивен имунитет). 
Антраксовия токсин се състои от три различни протеина (кодирани от гени на един от двата плазмида в организма).
Заболяването започва след инкубационен период от 2 до 8 дни. Различават се 3 форми:
Кожната форма започва с поява на пустула – плътно червено петно, което в продължение на 1 – 2 дни се увеличава. На това място се оформя мехурче, като при разчесване се образува язвичка. Развива се и колатерален оток. Наред с локалните промени се появяват и признаци на интоксикация на организма – адинамия, загуба на апетит, главоболие, повишаване на температурата. Местните промени отзвучават за 4 – 5 дни. Случаите на кожна форма съставляват над 99% от заболяванията от антракс.
Белодробната форма протича тежко, с повишена температура, разтрисане, бодежи в гърдите, кашлица с отделяне на кървави храчки. Развива се пневмония. Смъртността е висока.
Чревната форма също протича тежко. Започва остро с разтрисане, повишена температура, гадене, остри болки в корема, диария с течни кървави изпражнения. Често настъпва смърт вследствие на сърдечно-съдова слабост. 
Лечението на антракса се провежда с антибиотици по лекарско предписание.
Източниците на зараза са много домашни и диви тревопасни животни – овце, крави, кози, коне, магарета, камили, елени, зайци, мечки, лисици, чакали, гризачи и други. Антраксният бацил се отделя с фекалиите, урината, кръвта, влагалищния секрет. Голяма роля за разсейването на антраксните спори играят труповете на умрелите от антракс животни, които могат да бъдат разкъсани от диви животни или птици и части от тях да бъдат пренесени на далечни разстояния, където се образуват вторични антраксни огнища.
Болният човек не е опасен като източник на зараза.
Механизми и пътища на предаване на заразата:
Механизъм на външните покривки – при попадане на антраксния бацил в увредени участъци от кожата или лигавиците при директен контакт с болни животни – при обслужване, клане, одиране на кожата, обработка на месо и др.;
Алиментарен (хранителен) механизъм – при консумация на недостатъчно термично обработени месо, месни продукти и мляко, произхождащи от болни животни;
Въздушно-прашников механизъм – при вдишване на прах, съдържащ антраксни спори.