Мъглявини

Автор: Росен Илиев

 
Мъглявината е междузвезден облак от прах, водород, хелий и други йонизирани газове. Оригинално мъглявината е генерализираното име за някой отдалечени астрономични обекти , включително съзвездията зад Млечния път (например галактиката Андромеда). Мъглявините често формират звездообразуващи региони, такива като тези в съзвездие Орел. В тези региони формациите от газ, прах и други материали се „сливат” заедно за да образуват по-големи маси, и евентуално да станат достатъчно големи за да формират звезди. Остатъчните материали най-вероятно формират планетите и другите обекти в планетарните системи. Много мъглявини или звезди се формират от гравитационния колапс на газовете в междузвездното пространство. Когато материалите колапсират под собственото си тегло, масивните звезди трябва да се формират в центъра, а техните йони от ултравиолетова радиация обграждащи газовете правят видима оптичната дължина на вълните. Примери за такъв тип мъглявини са „Розет” и „Пеликан”. Размерът на тези мъглявини варира взависимост от размера на първоначалния облак от газ. Това са местата, където се осъществява формирането на звездите.
Някои мъглявини се формират в резултат на експлозиите на свръхнови, в следствие на смъртта на масивни, кратко живеещи звезди. Един от най-добрите примери за това е мъглявината Рак, в съзвездие Телец. Доказателство за такава супернова е записано през 1054 г. от китайски астрономи. Обектът, който се образувал след експлозията лежи в центъра на мъглявината Рак и е неутронна звезда.
Други мъглявини могат да формират планетарни системи. Това е финалния етап в живота на звезди с ниска маса, такива като нашето Слънце.
Мъглявината се състои от 97% водород и 3% хелий, плюс следи и от други материали.
 
 
Типове мъглявини
-Дифузни- повечето мъглявини могат да бъдат определени като дифузни, което означава, че те са се разширили до недобре определени граници.
 
- Тъмни- те са подобни на дифузните, но не са видими, поради това, че отразяват светлината. Вместо това те се виждат като тъмни облаци пред някоя много далечна звезда.
 
- Планетарни- това са мъглявини, които се формират от газовата обвивка на звезди с малка маса, когато те се трансформират в бели джуджета.
 
- Останки от свръхнова- свръхновата се получава когато звезда с голяма маса достигне края на живота си. Когато ядрения синтез в ядрото на звездата спре, тя колапсира. Газът достига висока температура и се разпространява извън ядрото, причинявайки експлодирането на звездата. Разширяващия се облак от газ формира останка от свръхнова, т.е. специфична дифузна мъглявина.

Условия за ползване За нас Подкрепете ни! Карта на сайта Приятели За реклама Контакт с нас Каузи