Комети


 

Автор: Росен Илиев

Кометата е малко, ледено небесно тяло, което обикаля около Слънцето.

Кометата е малко, ледено небесно тяло, което обикаля около Слънцето. Те често са сравнявани с мръсни снежни топки. За разлика от другите малки тела в Слънчевата система, кометите са били известни още от древността. Има китайски записи за появата на Халеевата комета (кръстена на откривателя си Едмънд Халей) от 240 г. пр. Хр. Известният гоблен „Bayeux”,, който чества норманското завладяване на Англия през 1066 г., също изобразява поява на Халеевата комета.
Кометите съдържат прах, лед, въглероден диоксид, амоняк, метан и други елементи. Някои изследователи смятат, че най-вероятно комети са пренесли водата и органичните молекули на Земята, правейки възможен живота на нея.
Кометите обикалят около Слънцето, но за повечето от тях се смята, че обитават район, известен като облакът на Оорт, далеч отвъд орбитата на Плутон. Понякога комети преминават през вътрешната част на Слънчевата система, като някои го правят редовно, а други само веднъж на няколко века. Много хора никога не са виждали комета, но тези, които са виждали не ще забравят небесното шоу.
До момента най-известната комета е Халеевата комета, но SL 9 (Шумейкър-Леви 9) бе "голям хит" за една седмица през лятото на 1994 г., когато се разби в планетата Юпитер. През 1996 и 1997 г. видяхме също и кометите Хиакутаке и Хейл-Боп. Хейл-Боп е една от най-ярките комети видени от Земята. Космическият апарат „Stardust” прелетя покрай кометата „Wild 2” през януари 2004 г., събра проби от кометата и се завърна на Земята. 
Халеевата комета, снимана на 8 май, 1910, от д-р Ричи, който използва 60-инчов (1,5 метров) телескоп в обсерваторията Маунт Уилсън, Калифорния, по време на последната поява на кометата (тя се появява веднъж на 76 години)
Халеевата комета, снимана на 8 май, 1910, от д-р Ричи, който използва 60-инчов (1,5 метров) телескоп в обсерваторията Маунт Уилсън, Калифорния, по време на последната поява на кометата (тя се появява веднъж на 76 години)

Физични характеристики

Физични характеристики и компоненти на кометите
 
Твърдото ядро на кометата се състои предимно от лед и прах. Покрито е от тъмен органичен материал, от лед, съставен предимно от замръзнала вода, но може би и от други замръзнали вещества, като амоняк, въглероден диоксид, въглероден оксид и метан. Ядрото съдържа по-голямата част от масата на кометата, но е твърде малко (около 1 до 10 км или повече). Водородната обвивка се простира на разстояние около 10 милиона километра  от ядрото на кометата, като може да достигне дължина от около 100 милиона км. Тя е най-голяма, когато кометата е най-близо до Слънцето.
Когато кометата е прекалено близо до Слънцето, ледът на повърхността на ядрото започва да се превръща в газ, образувайки облак, известен като кома. Лъчите на Слънцето отделят праховите частици от комата, образувайки прашната опашка, докато заредените частици от Слънцето конвертират някои от газове на кометата в йони, образувайки йонната опашка. 
Някои комети могат да достигнат ширина 1.6 млн. км, а някои имат опашки, достигащи дължина 160 милиона километра.
Можем да видим броя на кометите с невъоръжено око, когато те минават близо до Слънцето, тъй като техните апострофи и опашки отразяват слънчевата светлина или дори светят, поради това, че абсорбират енергия от Слънцето. Въпреки това, повечето комети са твърде малки или твърде слаби, за да бъдат видени с просто око.
Кометите оставят следа от отломки след себе си, което може да доведе до метеорни потоци на Земята. Например, „Персеидния”метеоритен дъжд се случва всяка година между 9 и 13 август, когато Земята преминава през орбитата на кометата Суифт-Тътъл.

Орбитални характеристики

Орбитални характеристики на кометите

Кометите се класифицират според времетраенето на техните орбити около Слънцето. Късопериодните комети се нуждаят от около 200 години или по-малко, за да изпълнят една орбита,  докато дългопериодните комети се движат повече от 200 години по орбити, които ги извеждат от Слънчевата система. Наскоро учените откриха нови комети в главния астероиден пояс - тези комети могат да бъдат основен източник на вода за вътрешните планети от земен тип.
Учените смятат, че късопериодните комети, известни също като периодични комети, произхождат от  група от ледени обекти, с формата на диск, известни като пояс на Куйпер , отвъд орбитата на Нептун. За дългопериодните комети се смята, че идват от почти сферичния и още по-отдалечен облак на Оорт.
Някои комети преминават толкова близо до Слънцето, че или се разбиват на парчета, или направо се изпаряват..

Формиране

Астрономите смятат,  че кометите са остатъци от газ, прах, лед и скали, които първоначално образували Слънчевата система, преди около 4,6 милиарда години.

Цикълът на живот при кометите

1. Отпътуване
Някои комети не са обвързани към Слънцето, а по орбити, които ги извеждат отвъд Слънчевата система.
2. Изчезване
Кометите губят лед и прах всеки път, когато се приближават близо до Слънцето, оставяйки след себе си пътека от отломки. В крайна сметка, те могат да загубят всичкия си лед, като някои се превръщат в крехки, неактивни обекти, подобни на астероиди.
3. Разпадане
Други комети, при загуба на всичкия си лед, се разпадат и разсейват в облаци от прах.
4. Сблъсъци
Орбитите на комети понякога водят до сблъсък с планети или техните спътници. Много от кратерите, наблюдавани в Слънчевата система, са причинени от такива сблъсъци.