Y-хаплогрупа I

           Автор: Росен Илиев
 
   Хаплогрупа I е най-старата европейска хаплогрупа. Тя пристига в Европа от Близкия изток като хаплогрупа IJ преди около 35 000 години, и се развива в хаплогрупа I преди приблизително 25 000 години. Повечето от кроманьонците принадлежали към I или IJ. В наши дни хаплогрупа I съставлява от 10 до 45% от населението на Европа. Дели се на четири подтипа. 
 
alt
 
Карта на разпространение на хаплогрупа I
 
      Мегалитните структури (5000-1200 г. пр. Хр.) били построени от хора принадлежащи към хаплогрупа I. Хаплогрупа I1 е най-често срещания хаплотип на I. Тя е най-често срещана в Скандинавия и Северна Германия, където съставлява над 35% от населението.
През Неолита, пре- I1 и I1 народите били част успешните Ертебьоле (5300-3950 г. пр. Хр.) и Фунелбейкър (4000-2700 г. пр. Хр.) култури. Курганският период (3200-1800 г. пр. Хр.) бележи пристигането на арийската R1a от украинските степи. 
  I1 се характеризира с поне 15 уникални мутации. Въпреки, че първата мутация разделила I1 от I2 се осъществила преди 20 000 години, хората от тази хаплогрупа произхождат от мъж живял преди повече от 5000 години. Това кореспондира с пристигането на индо-европейците, които започнали да избиват местните мъже.
 
alt
Карта на разпространение на хаплогрупа I1
 
      Хаплогрупа I2 води началото си Югоизточна Европа преди 17 000 години и се развива в 4 субгрупи: I2a1, I2a2, I2b1 и I2b2. Хаплотип I2a1 е често срещан сред сардинците и баските, и е рядко срещан извън Иберия, Западна Франция, западния бряг на Италия и средиземноморския бряг на Магреб. Тази хаплогрупа съставлява приблизително 40% от всички мъжки линии на сардинците. I2a1 е приблизително на възраст от 8000 години.
   I2a2 е типична за динарските славяни (хървати, сърби и босненци). Най-висока плътност на тази хаплогрупа се наблюдава в бивша Югославия и Молдова, но се среща в по-ниски стойности и в Албания, Северна Гърция, България, Румъния, Украйна, Беларус и Северозападна Русия. Най-високата концентрация на I2a2 в Североизточна Румъния, Молдова и Централна Украйна съвпада с максималното разпространение на Кукутени-Триполската култура преди зараждането на арийската Курганска култура. Кукутени-Триполската култура била създадена от местни европейски групи от ловци-събирачи, които се адаптират към земеделието след контакт с левантските фермери, населяващи Балканите (хаплогрупи E-V13, J2b и Т). Днешните територии на I2a1 и I2a2 (Илирия, Италия, Сардиния, средиземноморския бряг на Франция и Испания) съвпада с разпространението на културата на Рисуваната керамика (5000-1500 г. пр. Хр.), чието начало произтича от пристигането на фермерите принадлежащи към E-V13 и G2a от Тесалия (Северна Гърция). Тя била последвана от културата Терамер (1500-1000 г. пр. Хр.) през Бронзовата епоха. Келто-италийските народи от R1b, които пресичат Алпите и нахлуват в Италийския полуостров около 1000 г. пр. Хр., заменят местните хора, принадлежащи към I2a, G2a и E-V13 (особено в северната част). I2b се асоциира с пре-келто-германските народи от Северо-западна Европа, такива като мегалитните строители. I2b е на възраст от 13 000 години. Хаплогрупа I2b се среща в цяла Западна Европа, оцеляла да оцелее след индо-германската инвазия в Северна Германия, но силно редуцирана при германските инвазии от късно-римския период. В наши дни I2b се среща в Северна Германия (10-20%), Беналюкс (10-15%), както и в Северна Швеция. Среща се и сред 3-10% от жителите на Дания, Източна Англия и Северна Франция. Има два основни подтипа : I2b1 (М223+) и I2b2 (L-38/S154+).     Подтип I2b1а (М284+) се среща най-вече в Британия, където се развива преди около 3000 години.