Y-хаплогрупа E1b1b

    Автор: Росен Илиев

   Хаплогрупа E1b1b представлява последната голяма миграция от Африка към Европа. Най-вероятно преди 26 000 години тя се разпространява от Източна или Южна Африка, по-време на Горен Палеолит и Мегалитния период. В Европа най-висока концентрация на E1b1b се наблюдава в Северозападна Гърция, Албания и Косово. Извън Европа тя е най-често срещана в Близкия изток, Северна и Източна Африка, особено в Мароко, Либия, Египет, Йемен, Сомалия, Етиопия и Южна Африка. 

alt
Карта на разпространение на хаплогрупа Е
 
     E1b1b1а (Е-М78) е най-често срещания вариант на хаплогрупа Е сред европейските и близко-източните народи. Е-М78 мигрира от Египет през Ранен Неолит и колонизира Близкия изток, където се смесва с местните жители принадлежащи към хаплогрупи J и G.
    Все още не ясно кога точно хаплогрупа Е се появява в Европа, но ДНК тестовете от неолитните градове в Южна Германия и Южна Франция не показват никакви следи от E1b1b. Явно тя пристига по-късно някъде през Неолит/Халколит или през Бронзовата епоха. Хаплогрупите J1 и Т корелират с E1b1b в Европа. E1b1b1а вероятно пристига от Южен Левант в Гърция. Финикийците, произхождащи от Леванта, разпространяват хаплогрупи E1b1b1а и Т на места като Кипър, Малта, Сардиния, Ибиса и Анатолия и са свързани с конкуренцията на другите неолитните хаплогрупи: G2 и J2.
    Е-М78 се разделя на 4 клона: E1b1b1а1 (Е-V12), E1b1b1а2 (Е-V13), E1b1b1а3(Е-V22) и E1b1b1а4 (Е-V65), всеки от който се дели на “a” и “б” подтипове.
    Е-V13 е най-многобройния маркер сред неолитните фермери от Леванта. Като всички останали подтипове на E1b1b1а, Е-V13 произхожда от Североизточна Африка (последен Ледников период). Днес най-високи честоти се наблюдават в Гърция, Южна Италия и на Балканите. Модерното разпространение на Е-V13 е свързано с Неолитните и Халколитните култури в Стара Европа, такива като Винча, Боян, Марица и Караново. Обаче, генетичните тестове на 3 мъже от тези култури показват наличие на хаплогрупите F и G2a. Това показва, че E1b1b е играламалка роля при влизането си в Европа през Неолита. Е-V13 се свързва с древно-гръцката експанзия и колонизация.
   Е-V22 е преобладаващия тип в Леванта, свързан с финикийците и евреите. Финикийците разпространили Е-V22 в Сицилия, Сардиния, Южна Испания и Магреб, докато евреите в Гърция, Италия и Испания.
   Е-V12  е преобладаващия подтип на М78 в Египет. 
   Е-V65 се среща в Северна Африка, с най-висока концентрация в Либия. Той също произхожда от Египет. В Европа се среща в ниски стойности в Гърция и Сицилия, и донякъде в Сардиния. Тя е пренесена от финикийски имигранти.
   E1b1b1b e характерна за берберите от Северозападна Африка. В някои части на Мароко E1b1b1b достига до 80% от населението. Тази под-хаплогрупа се среща също в Иберия, Италия, Южна Франция, с най-високи честоти в Португалия (12%), като в северна посока намалява.
   E1b1b1с (E-М123) се свързва с древните близко-източни цивилизации. Тази хаплогрупа бележи най-високи честоти в Южен Левант (10-12% в Палестина). В Европа E-М123 следва повече или по-малко дистрибуцията на Е-V13, с най-високи стойности (1 до 5%) се наблюдават в Гърция, Южна Италия, Балканите и басейна на река Дунав, докато в Германия, Полша, Украйна и Русия честотата е под 1%.
 
 

Условия за ползване За нас Подкрепете ни! Карта на сайта Приятели За реклама Контакт с нас Каузи