Германски генетичен подрайон

   Германският генетичен подрайон включва населенията на съвременни Германия и Австрия, на териториите на които през различните исторически периоди се формирали множество кралства и империи. Те включвали Римската империя, Хабсбургската империя, Германската империя –включително кралство Прусия, чиито територии се разширили източно към съвременна Полша), и много по-скорошните Източна Германия и Западна Германия. Германските народи от този район се разпространяват от Южна Скандинавия и Северна Германия, преди контактът с Римската империя. Въпреки че тази част от Европа е населена предимно с германо-говорящо население, от древни времена то е било в контакт с италианци, венди, сорби, пруси, хървати, словенци, маджари, и голям брой други съседни народи.

Генетичен състав на Германския подрайон

Генетичен район

Приблизителен дял (в %)

Викингски

30.5

Балкански

24.0

Полски

23.5

Келтски

10.1

Италиански

5.5

Ашкеназски

1.8

Руски

1.3

Други

1.2

   Най-голям дял има Викингския генетичен подрайон (30.5%), свързан с ранната експанзия на германските народи от Южна Скандинавия и Северна Германия (нордически расов тип). Забелязва се обаче генетично разпространение от няколко съседни подрайона на Европа. Подобно на Балканския регион това разпространение се дължи на познатите ни исторически контакти със съседните народи. Балканския генетичен дял (динарски расов тип) е привнесен до голяма степен при контактите между народите в Хабсбургската империя, а Полският (славянски, източно-балтийски и нордически расов тип) генетичен дял рефлектира от контактите на прусаците на изток  от съвременна Германия. Ашкеназския генетичен дял (1.8%) се дължи на смесването между еврейските и нееврейските общности в тази част на Европа. Келтският (алпийски расов тип) и италианският (средиземноморски расов тип) дял се дължат на контактите с римляните и галите (келтите).