Eвропейските генетични вариации

    Генетикът  Кавали-Сфорца  използва автозомна ДНК, за да определи и картира пет основни компонента, които са причина за генетичната вариация в Европа.
  Скритите модели в географията на Европа, показват първите пет основни компонента, съответно 28%, 22%, 11%, 7% и 5% от общата генетична вариация за 95 класически полиморфизми:
alt
 
Първият компонент датира от времето на разпространение на земеделието от Близкия изток  между 10 000 и 6000 години.
alt
Вторият компонент вероятно се разпространява от урало-говорящите хора в Североизточна Европа преди  4000 години.
alt
Третият е много напомня на разпространението на пасторалните номади (прото-арийците), които опитомяват коня в степта към края на земеделската експанзия, а според някои археолози и лингвисти, са разпространили и индо-европейските езици в Европа.
alt
Четвъртият силно напомня на гръцката колонизация от първото хилядолетие пр. Хр.
 alt
Петият съответства на постепенното отстъпление на баския език. Баските са запазили, в допълнение към езика си и някои от оригиналните си генетични характеристики.
 
(Кавали-Сфорца 1997)