Метопизъм- „шевът на интелигентността”

 

  Под метопизъм (на лат. sutura frontalis) се разбира шев, формиран на мястото на съединяване на двете половини на челната (лобна) кост. Този метопизъм (челен шев) се среща при всички новородени, но някои възрастни индивиди го съхраняват през целия си живот. Именно тази аномалия на черепа се явява расово-диагностичен признак и следователно социокултурен маркер. Предният дял на мозъка, отговорен за висшето проявление на човешката психика и интелект, при някои индивиди в началната фаза на растеж оказва повишен натиск върху отделните части на челната кост, което от своя страна предизвиква появата на челния шев, наречен метопизъм. Според наблюденията на Анучин, черепите с метопизъм имат с 3-5% по-голяма вместимост в сравнение с обикновените черепи. Освен това, той анализира честотата на възникване на метопизма при различните раси и народи и заключава: „Таблицата с резултатите от наблюденията показва, че при европейците челният шев е много по-често срещан в сравнение с останалите раси.”
   В това време, при различните серии европейски черепи процентът на метопизъм варира от 5 до 16, докато при сериите черепи на другите раси в повечето случаи е между 0.6 и 3.5%. Съществува известна връзка между склонността към метопизъм и интелигентността на расите. Можем да видим, че при много раси по-интелигентните племена са имали по-голям процент метопизъм. При европеидната и монголоидната раса честотата на челния шев е 8-9 пъти по-голяма в сравнение с тази при негроидната и австралоидната раса.
   По този начин в антропологията възникна цяла независима теория за ексцентричния натиск на мозъка, призвана да обясни фактът, че при различните раси има неравномерно разпределение на челния шев, въз основа на техните неравни естествени интелектуални дарби. Поддръжниците на тази концепция смятат, че причината за появата на метопизма е увеличения натиск на мозъчните полукълба върху стените на черепа, по-специално в челната кост, което възпрепятства своевременното зарастване на челния шев. Въз основа на статистическите данни индивидите със запазен челен шев притежават по-голяма маса на мозъка, като това увеличение се явява не толкова абсолютно, колкото относително, като не е свързано с увеличаване размерите на тялото.  Подобен челен шев е открит при аутопсиите на великия френски философ, математик, физик и изобретател Блез Паскал (1623-1662), както и при немския философ и астроном Имануел Кант (1724-1804), който имал обем на мозъка от 1740 см3, което е с 200-300 см3 повече от средното за европейския мъж!     Съхраняването на челния шев, от своя страна, е повлияло на по-високото ниво на умствените и интелектуални способности на тези хора. 
   Налягането на растящия мозък, генетична програма, която е предназначена за дългосрочен растеж, водещ до образуването на челния шев.
   Известният шведски анатом и антрополог, преподавател в университета на Стокхолм Вилхелм Лехе (1850-1927) в книгата си "Човекът, неговият произход и еволюционно развитие" (1913), обобщава многото изследвания в различните страни в областта на аномалния шев на черепа и дава толкова ясно и подробно резюме:
„Това е много силна подкрепа на становището, че културното развитие е свързано с развитието на главния мозък, а последният - с развитието на мозъчната капсула. Обикновено при човека лобните кости срастват в една кост на около шест годишна възраст. По-рядко срастването спира на мястото, където лобната кост остава разделена за цял живот от челен шев. Точните изследвания показват, че това срастване забавя вътрешния натиск, благодарение на растежа на лобния дял на главния мозък. Доказано е, че предната част на мозъчната кутия обикновено е по-голяма при черепите с челен шев, отколкото при тези без такъв шев. Съхранението на челния шев действително се явява критерий за умствено превъзходство.
   Метопическите черепи са по-тежки и имат по-сложна структура на шевовете. По-примитивните раси имат по-малък процент такива черепи, в сравнение с по-цивилизованите народи. Метопизмът следва да се признае като явление от висш морфологичен порядък, който изразява по-скоро прогрес, отколкото регрес. Причината за това се явява не патологична слабост на челната кост, а по-големия натиск върху нея отвътре, извършван от по-развитата мозъчна кора, именно в областта на челния дял. Тъй като по-големия черепен капацитет съответства на увеличения обем на мозъка, така както по-голямото тегло на мозъка, особено в лобната част, обикновено служи като признак за по-възвишено интелектуално развитие, разбира се ни води до заключението, че притежателят на такъв метопически череп се отличава със сравнително високо развитие на духовните способности.”
   Друг майстор на класическата немска антропология, специализирал в областта на сравнителната морфология Ойген Фишер (1874-1967) в своя фундаментален учебник "Антропология" (1923) посочва: "Расовите различия в честотата на метопизма са свързани с различния капацитет на мозъка. Ние ще го срещнем, например, при немците – в 12.5% от случаите, при черепите открити в Помпей - 10.5%, при древните египтяни - 7%,  при негрите – в 1% от случаите. При човекоподобните опазването на челен шев -. много рядко явление."
   Испанският учен Хуан Комас в своята дисертация "Към изучаването на метопизма" (1942) в същия дух свидетелства: "Aнучин е един от първите изказали хипотезата за пряка връзка между метопизма и интелигентността, като това е черта по-често срещана при по-висшите раси, и поради това може да се разглежда като характеристика на прогресивно развитие, което показва тенденцията на организма към промяна на обичайния си тип на черепа."