Тохарите

Автор: Росен Илиев   

    Наскоро бе обнародвано изследването на генома на древните жители от басейна на Тарим в Синдзян-Уйгурския автономен район (в северозападната част на съвременен Китай). Всичките седем мъже от най-стария пласт на гробището (ок. 2000 г. пр. Хр), от чиито останки може да се извлече подходящ за анализ материал изглежда, че принадлежат към мъжката хаплогрупа R1a1a. Женските линии  в този район принадлежат почти изцяло към източно-азиатската хаплогрупа С, като има малцинство от европейските хаплогрупи H и К.

  "Мумиите» от II-I хилядолетие пр.Хр. от таримските гробове (мумифицирането им е резултат от въздействието на природните условия, а не от умишлено мумифициране) са привлекли вниманието на научния свят в началото на ХХ век. Техния европейски облик рязко ги отличава от съвременните обитатели на тези места. Една нова вълна на интерес към тях настъпи през последните две десетилетия, и към днешна дата са известни няколко дузини "мумии", което показва, че древните жители на Таримския басейн имат европеидни черти, светло- кестенява, червена или руса коса и доста висок ръст (до 2 м .)
   От тях не са останали писмени записи, откоито би било възможно да получим представа за техния език, но има основание да се предположи, че те са били предците на живелите по-късно по същите места тохари, които говорели на индо-европейски език, което е известно  от паметниците им от VI-VIII. Пр. Хр. Toхарите били наречени така от западните им съседи,но  те самите се наричали, както изглежда-арси (индо-иранска дума).  Тохарския език бил част от индо-европейските езици, като се поделял на две групи тохарски А и тохарски Б. Те вероятно са принадлежали към Съюза на племената, които в китайските източници са наричани юечжи. В средата на II. Пр. Хр. юечжите били победени от хуните, след това голяма част от тях мигрирали далеч на запад. Краят на съществуването на тохарите постяват уйгурите, които завладяват Тарим в средата на IX пр. Хр.
   Отправната точка при миграцията на предците на тохарите към Таримския басейн около 2000 г. пр. Хр. бил Афанасиевия  регион и Андроновската култура в южната част на Сибир. Именно от там те донасят със себе си колесниците, бронзовата металургия и високо усъвършенстваните елементи на източните азиатски цивилизации. Тези технологични постижения не били познати в Източна Азия преди пристигането на тохарите. Местните монголоидни аборигени при вида на русите гиганти, подскачащи на колесници, трябва да са ги сметнали за богове. Следи от тяхното дълбоко културно влияние все още е налице в китайския език, при което думите за кон, крава, колело,количка и др. имат индо-европейски произход. Наскоро стана ясно, че китайската държава е резултат от завладяването на древните китайски племена от арийците в средата на II хилядолетие пр. Хр. Арийските племена дошли от северозапад. Има основание да вярваме, че тяхното  влияние не се ограничава само до Китай, а се разпространява още по на изток - в Корея и Япония, където военната каста е много подобна на старите арийски кшатрии. Освен това антропологични изследвания от началото на 20 век откриха, че расовия тип  Норд-синид, разпространен в Северен Китай, Корея и Япония е резултат от смесване между Нордическата и Монголоидната раса.

  В расово отношение тохарите са принадлежали най-вече към курганския нордически тип, както и към нордическо/кроманоидния хибриден тип. Част от тохарите показвали и монголоидни черти, още преди абсорбирането им от местните монголоидни племена. Тохарския расов тип е влиза в расофонда най-вече на съвременните уйгури в Западен Китай. Смята се, че около 30% от тях са потомци на тохарите.  

    В заключение можем да кажем, че  отново  се потвърди връзката между великите човешки цивилизации и нордическия расов тип.

Разпространение на източния клон на индо-европейците около 2000 г. пр. Хр. В синьо са  маркирани местоположенията на таримските мумии.

alt

«Луланската красавица». Ок. 2000 г. пр. н.е.

alt

alt

alt

Възможна реконструкция

alt

Русокос мъж от Черчена с  ръст 183 см. Ок. 1000 г. пр. н.е.

alt

alt

За слънчевия култ на таримските племена свидетелства и образът на свастиката

alt

Заедно с черченския мъж е било погребано и дете, чиито очи са покрити от сини камъни, което очевидно символизира цветът на очите му приживе

alt

Жена със светли коси

alt

Жената от Юрюмци (Китай). Ок. 1200 г. пр. н.е.

alt

Още една светлокоса жена

alt

Фотография на една от таримските мумии, снимана в началото на ХХ в.

alt

Мумия на жена

alt

Мумия на жена с двуметров ръст. Ок. 1000 г. пр н.е.

alt

Още няколко светлокоси таримски мумии

alt

alt

alt

Изображения на тохари по будистки фрески. VI в. от н.е.

alt

Тохари. Фреска от будисткия монастир в Безеклике (Таримския басейн). Ок. 900 г. н.е.

alt

Тохар. Фреска от будисткия монастир в Безеклике (Таримския басейн).  IX-X в. н.е.

alt

Украсена статуя на юечжа. Халчаян (Узбекистан, древна Бактрия). I в. пр. н.е.

alt