Балтите

 

     Балтите са древен народ от Североизточна Европа, произхождащ от група индоевропейски племена, които се заселили в района между долното течение на р. Висла, горното течение на р. Даугава, р. Днепър и югоизточното крайбрежие на Балтийско море. Хилядите езера и блата в този район спомагат за географската изолация на балтите, като техният език е съхранил редица архаични черти. Някои лингвисти считат, че съвременните балтийски езици са най-близки до изначалния протоиндоевропейски език.
     Към 3500-2500 г.пр.Хр. започва масова миграция на племената от Курганската култура. Те пристигат от югоизток и се разпространяват из цяла Източна и Централна Европа, достигайки дори южната част на Финландия. Счита се, че курганските племена са индоевропейските предци на много европейски народи, включително и балтите.  Тези индоевропейски пришълци били доста многобройни и в източната част на Балтийския регион успяват да асимилират по-ранните местни култури- Нарва и Неман. С течение на времето новодошлите формират народа на балтите и се разпространяват в районите от Балтийско море на запад до р. Волга на изток.
     През вековете земите на балтите били подложени на множество инвазии, на които дълго време успявали да устоят, но към 11-13 век били победени и асимилирани от славяните.
      В наши дни балтите успяват да оцелеят в лицата на част от населението на Литва и Латвия, където и до днес се говори техния език.
 

Расова история на балтите от Мезолита до наши дни

Мезолит

    Източна Прибалтика била населена от човека в две направления- източно и южно. Антропологическият тип на мезолитните племена от културата Кунда се формира в резултат на взаимната асимилация на два антропологични типа. Единият от тях се характеризира с рязка долихокефална форма на черепа, средно широко, високо и силно профилирано лице в хоризонтално направление и силно изпъкнал нос. Той е генетично свързан с европеидните антропологични типове синхронизиращи населението от северните области на Централна и прилежащите райони на Източна Европа, къде се намира основния център на този антропологически тип.
     Вторият, долихо-мезокефален антропологичен тип, който се характеризира с широко, ниско лице, с отслабен хоризонтален профил, е метисен, с наличие на монголоиден компонент. Този антропологичен тип прониква в горската зона на Източна Европа през V-тото хил. пр. Хр.
 

Ранен Неолит

   Антропологическият тип от началото на Неолита в източната част на Прибалтика е представен от черепи от културата Нарва, характеризиращи се с ясно изразена долихокефалност, голяма височина на черепа, средно широко, високо и профилирано лице в хоризонтално направление и силно изпъкнал нос (Източен нордически тип). Населението от Ранния Неолит има значително сходство с аналогичното мезолитно население от северните части на Централна и прилежащите райони от Източна Европа.
     Европеидната раса от lV-lll хил. пр. Хр. има два варианта. Първият вариант се характеризира с изразена тенденция към долихокефалност, с много голяма дължина (190-196 mm) и средно голяма ширина (135-140 mm) на черепа, средно високо лице (68-72 mm) и силно изпъкнал нос. Този комплекс от признаци представлява раннонеолитните племена на Латвия, племената от украинската култура Средни Стог, културата „Фунелбейкър” от Полша, както и серията от черепи от езерото Ладога и европеидните черепи от Оленеостровската могила.
     С пристигането в средата на III хилядолетие пр. Хр. на предците на прибалтийските фини, на територията на Прибалтика отново се появява метесния мезокефален антропологичен тип, с широкото и плоско лице. Той е създаден въз основа на два компонента – европеиден долихокефален и метисен мезокефален, които са представени тук, още през Мезолита и Ранния Неолит. Сред племената от Латвия и Естония метисния антропологичен тип може да бъде проследен през цялото времетраене на Средния и Късния Неолит.
Реконструкция на физическия облик на протобалтите
 

Късен Неолит

     Анализът на краниологическия материал на племената от Курганската култура показва, че техния  антропологичен състав не е еднороден. Антропологическият тип на фатаяновците се характеризира с хипердолихокефалност, силно профилирано лице в хоризонтална посока и силно изпъкнал нос, с висок корен. Този антропологически е най-близко до вида на племената от Курганската култура в Естония, по долината на река Висла и в Германия. Тези три групи племена образуват единен комплекс в особеностите на структурата на черепа. Курганските племена от Тюрингско-саксонската култура, югозападна Германия и Чешката република са различни от фатаяновците и се характеризират с тясно лице. Племената от тази култура в Полша и Словакия се различават с тенденция към мезокефалност и тясно лице.
Племената от Фатаяновската култура в своите антропологични характеристики показват сходство с племената от Мезолита и началото на Неолита в северните области на Централна и граничещите региони на Източна Европа. Според данните от археологията, курганските племена от източната част на Прибалтика и Фатаяновската култура признават новодошлите. Толкова рязко долихокефалните и със сравнително широки лица европеидни племена в Балтийския регион от Ранния и Късния Неолит, не могат да се считат за племена с пряка приемственост. Сходството между физическите типове на тези племената показва тяхната генетична връзка, като изходната им територия е разположена на юг и юго-изток от Балтийско море.
Антропологическият тип на фатаяновските и висло-немските кургани показва голяма прилика с балтийските племена от I хилядолетие пр. Хр. Това предполага генетична връзка между тях.

Бронзова епоха

      Бронзовата епоха в източната част на Балтийския регион обхваща периода 1500-500 г. пр.Хр. През този период все още съществуват две етнически групи – прибалтийски фини и балти. Племената оставили могилата Кивуткалис от XIII-XI век. пр. Хр., се характеризират с умерено масивен, дълъг (192 mm), тесен (139 mm) и с висок свод череп, малка ширина (129.3 mm) и  голяма височина (72.5 mm) на лицето. Хоризонталната профилировка в горната и средната част на лицето като цяло е европеидна. По-късно тези европеиди с тесни лица са представени сред племената от културата на рисуваната керамика от I хилядолетие пр. Хр., от същия район (на долното течение на река Даугава). Европеидният теснолицев антропологичен тип от Бронзовата епоха има местни корени и не е свързан със смяната на антропологичните типове от прибалтийския Неолит. Курганските племена от Полша, Тюринго-саксонската и Балановската култури значително се различават от протобалтийските кургански племена от Естония, Висло-немската и Фатаяновската култури, които се характеризират с относително широко лице.
Метисният относително широколицев и мезокефален антропологичен тип от Бронзовата епоха на територията на Латвия е генетично свързан с аналогичния тип от Неолита.
 

I-II хилядолетие от новата ера

     Долихокефалният европеиден антропологичен тип с широкото, сравнително високо лице и изпъкнал нос, е генетично свързан с типовете на курганските племена от II-то хилядолетие пр. Хр.  до новата ера, и се явява основен антропологичен тип на балтийските племена от I-то и началото на II-то хилядолетие. Този тип от II-то хилядолетие в резултат от епохална промяна и смесване претърпява някои изменения и става по-малко мезокефален и с широко лице.
Сред населението на Източна Латвия от I-то и II-то хилядолетие е бил разпространен мезокефален антропологичен тип с широко и недобре оформено лице. Той е генетично свързан с метисния тип на предците на балтийските фини от Неолита. 
 

XXI век

   Съвременните латвийци и литовци в антропологично отношение не са хомогенни. Сред тях са разпространени няколко антропологични типа. Депигментираният брахикефален и с широко лице източно-балтийски антропологичен тип, имащ слабо развитие на брадата и малко по-сплескано лице, често срещан в източната част на Латвия, се е формирал до голяма степен въз основа на широколицевия мезокефален тип на прибалтийските фини.
Източно-балтийски антропологичен тип, олицетворяващ антропологичния тип на балтийските угро-фински племена
 
Сред западните и южните латвийци се среща по-малко депигментиран мезокефален, висок и с широко лице вариант на западно-балтийския антропологичен тип. 
Западно-балтийски антропологичен тип, олицетворяващ антропологичния тип на балтийските племена
 
Второ, брахикефалният вариант на западно-балтийския антропологичен тип, с по-тъмна пигментация на косата и очите и с по-чип нос, е представен сред литовците от Западна и Централна Литва. Тези антропологични типове са генетично свързани с типовете на протобалтийските кургански племена култура от първата половина на II-то хилядолетие пр. Хр., а чрез тях и с рязко долихокефалния тип на ранно неолитното население на северната част на Централна и прилежащите територии от Източна Европа.
Брахикефалните и относително депигментирани и с умерено широки лица източни литовци характеризират особеностите на „валдайския” антропологичен тип.
 
Заключение
    Анализът на краниологичния и антропологичния материал, който обхваща периода от Мезолита до наши дни, разкрива съществуването на територията на Източна Прибалтика на два основни антропологични типа – долихокефален европеиден и мезокефален метисен. Първият антропологичен тип е генетично свързан с европеидното население от Мезолита и Ранния Неолит, а по-късно свързан с балтоезичните племена. Вторият, мезокефален метисен тип е внесен в източната част на Балтийско море, също през Мезолита. От средата на III-то хилядолетие пр. Хр.  той трябва да се разглежда като основен антропологичен тип на балтийските фини.