Шумерите

 Автор: Росен Илиев

 Още от най-дълбока древност Месопотамия и Иранското плато са играли важна роля в историята на човешката цивилизация. Именно тук е едно от първите места, където е “внедрено”земеделието. Също така тук е създадена и първата човешка писменост (в шумерския град Ур към 3200 г. пр. Хр.). Въпреки откритието на редица древни градове като Убаид, Киш, Ур, Уарка, Суза, Персеполис и др., учените все още не могат да кажат със сигурност къде точно се е зародила първата Близко-източна цивилизация. Множество неолитни градове са открити из цяла Мала Азия, Иранското плато, та чак до Индия, както и няколко в Анатолия и Армения. В долината на Тигър и Ефрат, неолитния материал, ако все още съществува ще бъде обгорен и зарит в почвата.

alt

Древна Месопотамия

Плодородните равнини около реките Сърдаря и Амударя са били дом на великата цивилизация на хората, говорещи на индо-арийски език още от най-стари времена. От този център, от време на време, стартирали миграции и инвазии в различни посоки. Една от тях съвпада с преместването на арийските прадеди към Индия, около 1400 г. пр. Хр. Иранците пък начеват инвазия към едноименното плато, където приобщават завареното население към своя език и култура.

alt

Индо-арийската миграция на Индийския субконтинент

 Като говорим за Иранското плато, можем да консолидизираме скелетния материал с ирано-говорящите мигранти. Пет черепа от Луристан в Западен Иран, представят пре-Арийския период;трима мъже и две жени, датирани от 2000 до 1100 г. пр. Хр., са представители на всички варианти на основния средиземноморски расов тип. Типът от раннната Бронзова епоха в южен Балочистан (съвременен Пакистан), датиран към ΙΙΙ хил. пр. Хр. е подобен.

  В Месопотамия, най-ранните културни останки са открити в Шумерия. Тук е представен дългия пред-династичен период, подразделен на три фази- ал’Убаид, Урук и Джемдет Наср. Техните представители вероятно окупират района към ΙV хил. пр. Хр. Последните две са култури от Медната епоха, докато ал’Убаид е от Неолита. Един гроб в Уарка, принадлежи към последната част на периода на ал’Убаид, вероятно от около 3700 г. пр. Хр. За черепите може да се каже, че са долихокефални. Серията от 17 черепа от ал’Убаид е от пред-династическия или раннодинастически период, принадлежи без изключение към расов тип наречен “прото-кургански”(от който по-късно ще се развие и расовия тип на индо-европейците  арийците). Това е расов тип, който се среща в Месопотамия от времената на ал’Убаид до наши дни. Тези черепи са дълги, тежки и чисто долихокефални. Те принадлежат към дългоглавата курганска дивизия (представляваща грациализирани кроманьонски елементи), подобни на повечето европейски кургани от същия период. Те обаче се различават от тях в един важен аспект, носовите им кости са екстремно изпъкнали и високо разположени. Тези ранни шумери, както и жителите на Иранското плато, вече са развили изпъкналия орлов нос, така характерен за днешния Близък изток.
  В изучаването на расовата история на Месопотамия от ΙΙΙ хил. пр. Хр. до наши дни, трябва да споменем как афектира върху шумерите отношенията им със семито-говорящите царства. Шумерите бързо губят своя оригинален расов тип,  поради силната експанзия на семитите, и смесването с тях.
Открити са серии със скелетни останки, различни от тези в ал’Убаид, включващи:
1.    сериите от Киш, датирани около 2900 г. пр. Хр.
2.    друга серия от същия град, 4-ти династически гроб, датирана към 2500 г. пр. Хр.
3.    черепите от третата династия в Ур, от около 2300 г. пр. Хр.
4.    нео-вавилонските черепи, от 800-400 г. пр. Хр.
5.    черепите от Киркук, от 5 век сл. Хр.
Като цяло са проучени над 100 черепа. Повечето от черепите принадлежат към “курганския тип”, но в повечето от сериите са представени и други два типа. Единия от тях е обикновен ориенталски с по-малък череп и по-висок черепен индекс, средно около 75 (със стойности между 70 и 80). Това определено не е оригиналния шумерски тип, представен в серията от ал’Убаид. Подобно на “курганския”и този тип все още може да бъде срещнат сред населението на съвременен Ирак.
   “Арменоидния” (предно-азиатски)расов тип, третия основен в Месопотамия, започва от най-ранните гробове в Киш и продължава до Вавилонския период. Идентификацията с този тип, не е напълно сигурна, поради факта че са открити малко брахикефални черепи. Повечето от тези арменоидни черепи са мезокефални или суббрахикефални, като черепния индекс наистина е много висок, със стойности дори до 89. Тези брахикефални черти всъщност проникват в Месопотамия към ΙΙΙ хил. пр. Хр.
  Иранското плато е било населено предимно от долихокефални хора, с кургански произход. Жителите на Северна Арабия, които от време на време нахлували в долината, също принадлежали към средиземноморския расов клон. Възможно е първия тип да е бил асимилиран от дошлите по-късно семити.
  Шумерските скулптури ни носят допълнителни доказателства за облика на тези черепи. Барелефите показват къдрави, атлетични мъже, с изпъкнали, често орлови носове (курганско/ориенталски хибриди, фиг. от 1 до 4). Те представят нормални европеидни мъже от близко-източен вариант.

alt

alt

Изображение на шумерската богиня Инана, представящо изначалния шумерски (кургански)расов тип

alt

Обединителят на Шумер, цар Саргон Ι е изобразен със сини очи, които най-вероятно се дължат на смесване с Нордическата раса, дошла по-късно при арийските миграции към Египет

В по-късните вавилонски и асирийски скулптори виждаме мъже с къдрава коса и обилна брада. Веждите им са разположени над корена на изпъкналия нос, докато миглите и устните им са дебели. Телата са стройни, а ръцете и краката мускулести.

 alt

Асириец от арменоиден или предно-азиатски тип

    Царете и благородниците били представители на курганския тип, а простолюдието и робите на предно-азиатския и ориенталския тип. 

  В заключение можем да кажем, че близко-източните цивилизации дължат културата и просперитета си на курганите прото-нордиди плюс дошлите по-късно от север нордически племена.

Условия за ползване За нас Подкрепете ни! Карта на сайта Приятели За реклама Контакт с нас Каузи