Швеция

 

националният флаг на Швеция

Площ - 450 000 кв. км                     Население - 9.1 млн. души

ГЕОГРАФСКО ПОЛОЖЕНИЕ, ГРАНИЦИ И ГОЛЕМИНА

Швеция е държава в Северна Европа, разположена в източната и най-южната част на Скандинавския полуостров. На североизток граничи с Финландия, на запад и северозапад - с Норвегия, на изток се мие от водите на Балтийско море и Ботническия залив. На югозапад е отделена от Дания чрез протоците Йоресун, Категат и Скагерак.. Дължината на морските й граници е над 2500 км. На Швеция принадлежат най-големите балтийски острови Готланд и Йоланд, както и много скалисти островчета, наречени шхери. В меридионално направление страната е дълга 1500 м, а най-голямата й ширина е 400 км.
Швеция има слабо нарязана брегова линия и е почти лишена от фиорди. Бреговете са ниски, оградени с множество малки острови и подводни скали, които ги правят трудно достъпни за морските кораби. Тесните протоци, през които минават важни пътища, са своеобразна врата между Балтика и Атлантика. Чрез тях се осъществяват и оживени транспортни връзки между Швеция и съседните страни.
Страната е в еврозоната.
Административна карта на Швеция

ПРИРОДНИ УСЛОВИЯ И РЕСУРСИ

РЕЛЕФ 

По характера на релефа страната се дели на три области: Норланд, или Северна Швеция, Средна (Свееланд) и Южна (Йотланд).
Норланд (северно от 62°) обхваща източните склонове на Скандинавските планини със средна височина 700 м и максимална - 2123 м, а на юг и изток планината се снишава. Масивите са разчленени от дълбоки речни долини, част от които са запълнени с ледници. Най-голям е Олмаялос, дълъг 22 км. Най-северната част Лапландия обхваща части от Швеция, Норвегия, Финландия и Русия и тук живеят общо 80 хил. ескимоси.
Средна и Южна Швеция имат равнинен релеф, разнообразен от невисоки възвишения. Между тях се простира плодородната Средношведска низина. Най-южната част е заета от крайбрежната низина на Балтийско море.
Около 48% от територията на Швеция има надморска височина от 100 до 400 м, 30% - под 100 м.

ПОЛЕЗНИ ИЗКОПАЕМИ

Страната е част от стария Феноскандски щит, което обуславя значителните запаси от някои рудни полезни изкопаеми. Главни природни богатства са желязната руда (3 млрд. т) и уранова руда (достатъчни да обезпечат атомната енергетика). По запаси на желязна руда Швеция е на второ място в Западна Европа (след Франция). Над 2 млрд. т са разположени в Лапландия, при селищата Кируна и Еливаре. Рудата е с високо метално съдържание (61-70%), изнася се от норвежкото пристанище Нарвик, защото Ботническия залив замръзва през зимата. Находищата в Средна Швеция са по-малки и с по-бедна на метал руда -до 33%. Разкрити са още арсенови руди с примеси от мед, сребро, злато, както и на цинк, пирит и оловна руда. Уранова руда се добива и в Южна Швеция (Ранстад) и на остров Йоланд. Страната е богата на торф (9 млрд. т), шисти (10 млрд. т) и по-малко на кафяви въглища (100 млн. т). Възможностите за добив на нефт са ограничени. Швеция е богата на строителен материал - гранит, мрамор, а в северните области са известни находищата на апатит.

КЛИМАТ

Швеция е в умерен пояс и само 15% от територията й - на север от полярната окръжност. Климатът е смекчен от западните въздушни маси, които носят топлина от Гълфстрийм. Това влияние е ярко изразено в Южна и Средна Швеция и намалява в Норланд поради преградната роля на Скандинавските планини и нахлуването на северните студени въздушни маси. На юг средната януарска температура е от -1 до -2°, в Средна Швеция - от -3° до -6°, а на север - до -15°. Различията в средните юлски температури са по-малки: от 13-15° на север до 15-16° на юг. Количеството на валежите се колебае от 450-550 мм в южните области до 300-400 мм в Лапландия. В низините край Ботническия залив, покрай езерата, речните долини и най-вече в крайните южни предели на страната, климатът е най-благоприятен за земеделие. Лятото тук е по-продължително, средните януарски температури са положителни, а валежите достигат 700-800 мм. През зимата Ботническият залив замръзва за 4 месеца. Протокът Йоресунд е заледен само при сурови зими.

ВОДИ

Швеция е страна с голямо водно богатство Речните и езерните води заемат 36.8 хил. кв. км. Климатичните и геоложките условия са причина за формирането на гъста речна мрежа с постоянен отток. Почти всички реки се вливат в Ботническия залив и в Балтийско море. Изключение правят малкото реки на крайния югозапад, насочени към протока Категат. Пресеченият характер на релефа е пречка за речното корабоплаване, но спомага за формирането на значителни енергетични запаси (15 млн. кВт). Най-дългата река е 720 км. Реките се използват и за свличане на дървен материал. Езерата (над 4 хил.) заемат 8.5% от площта на Швеция. Четирите най-големи от тях -Венерн (5585 кв. км), Ветерн, Меларен и Хелмарен, намират се в Средношведската низина и се използват за воден транспорт. Другите са по-малки и са пръснати в няколко езерни области. Почти 11 % от територията на страната е заета от блата и торфища.

ПОЧВИ, РАСТИТЕЛНОСТ И ЖИВОТНИ

Почвите са слабоплодородни, защото са развити върху основата на ледникови материали - пясъци, глини, чакъл, или върху твърди и много устойчиви стари скали при големи наклони. Те се нуждаят от изкуствено наторяване поради малкото хумусно съдържание. На север преобладават оподзолени (подзолисти) почви, подходящи за отглеждане на ръж, картофи, цвекло, в средните райони - блатни и блатно-ливадни, а на юг - кафяви горски почви. Швеция има малко обработваема земя - едва 10% от площта й. Около 50% от територията на страната е заета от гори. На север преобладават иглолистните видове, а на юг - бук и дъб. Между тях се простират обширни ливади. На север от полярния кръг е тундровата растителност. По запаси на дървен материал Швеция е на първо място в Западна Европа. В страната живеят 400 000 лоса.
 
НАСЕЛЕНИЕ
Населението на Швеция е 9.1 млн. души (2013г.) и се състои предимно от шведи (95%). Те са потомци на германски племена, които са дошли от юг и са изместили на север старите жители на Скандинавския полуостров - лапландците (саамите). Последните наброяват 15 хил. души. В страната живеят над 400 хил. имигранти: фини, сърби, датчани, норвежци, турци, гърци, немци и др.
Селищата на шведските викинги (варяги) са под закрилата на ЮНЕСКО.
Швеция има естествен прираст от 0 (раждаемост 10 и смъртност 10). Нацията застарява и се очаква през 2025 г. населението да намалее до 7.5 млн. души, въпреки много малката детска смъртност от 2.8  (второ място в света след Сингапур). Средната продължителност на живота е 83 години за жените и 78 години за мъжете. Разпределението по възрастови групи е следното: 0-14г. -17.5%; 15-64г. - 62.5%; над 65г - 17.3%. Отличава се и с много висока грамотност - 99%.
Страната е рядко населена. Средната гъстота е 20 души на кв. км, но населението е разпределено неравномерно. В Средна и Южна Швеция (по-малко от половината от територията) живеят около 85%. В северните части на страната живеят едва 1.2 млн. души. Най-гъсто населена е южната област -130-180 души на кв. км.
Швеция принадлежи към високо урбанизираните страни в света. Делът на градското население е 85%. Столицата Стокхолм има 1.5 млн. жители. Големи градове са още Гьотеборг (460 хил.д), Малмьо (255 хил.д) и Упсала (187 хил.д).
Икономически активното население е около 4.1 млн. души, от него 35% са заети във вторичния сектор, 6% - в аграрното стопанство и 59% - в третичния сектор.
Официален език е шведският, а официална религия - протестантска-лутеранската (87%), други разпространени религии са католицизма, ислям, будизъм и юдаизъм.
Швеция е страна с традиции в социалното дело. Обща пенсия се дава от 1913 г, а работната седмица е ограничена на 48 часа още през 1919 г., а през 1938 г. работещите получават право на две седмици годишен отпуск. Осигуряването при болест е въведено през 1953 г, а през 1963 г. годишният отпуск е увеличен на 4 седмици. През 1971 г. е установена 40-часова работна седмица, а през 1979 г. е гарантиран пет седмичен годишен отпуск. Изключително високи са данъците върху големите доходи. Страната се отличава с висок жизнен стандарт, с незначителна безработицата 1.5%.

ДЪРЖАВНО УСТРОЙСТВО И УПРАВЛЕНИЕ

Швеция е конституционна монархия. Законодателната власт принадлежи на краля и на еднопалатен парламент. Изпълнителната власт се осъществява от правителството.
В административно отношение страната се дели на 21 области (ленове): Норботтен, Вестерботтен, Йемтланд, Вестернорлавд, Гевлеборг, Даларна, Упсала, Стокхолм, Вестманланд, Сьодерманланд, Йоребро, Готланд, Калмар, Кроноберг, Блекинге, Сконе, Вермланд, Веста Готаланд, Йостергьотланд, Йончьопинг и Халаланд.

СТОПАНСТВО

Съвременна Швеция е високо развита промишлена страна с интензивно селско стопанство. През последните сто години тя се превърна от аграрна държава в 35-та в света по БВП, а по БВП/човек е над средното за ЕС Просперитетът й се дължи на големите мултинационални компании, високата производителност на труда и модерните промишлени технологии. Икономиката се отличава с висока концентрация на производството и капитала.
Характерен е пътят, изминат от Швеция през тези 100 години. Аграрната държава тръгва по пътя на индустриализация, когато в Европа промишленият преврат като цяло е приключил. Това предопределя особеностите на икономическото развитие на страната, нейната стопанска структура, процеса на формиране на капиталистически отношения и т. н. Решаваща роля в индустриализацията на държавата изиграват редица благоприятни външни и вътрешни фактори - големи железорудни и горски запаси, към които се насочва бързо разрастващият се европейски пазар. Търговията с дървен материал има такова значение за промишлената революция в Швеция, каквото е имала търговията с текстил за стопанското развитие на Англия.
Второто важно обстоятелство е своевременното използване в икономиката на научния и техническия опит на силно развитите страни - в Швеция се реализират три големи технически изобретения - химическият способ за получаване на целулоза от дървесни отпадъци, методът на швейцареца Томас, с чието прилагане става възможно разработването на железните руди в Лапландия, и откриването на електричеството, вследствие на което се полага началото на съвременното енергетическо стопанство на базата на големите хидроенергийни запаси.
Сега БВП се формира 2% от добиващия сектор, 29% от обработващия сектор и 69% от обслужващия сектор. Безработицата е много ниска-4.5% (при средна за ЕС 8-9%).
Икономическата структура на страната се характеризира с висока степен на концентрация на производството и капитала в най-важните и особено в експортните отрасли. Около 50% от най-едрите компании, в които са заети над половината от промишлените работници, контролират 50% от производството. Държавните капитали са вложени в рудодобива, металургията, енергетиката и в жп транспорта.
Между десетте най-големи производствени групи са компаниите "АСТРА", "Електролукс", "Ериксон", "Фармация", "Волво" и "Скания", които извършват около половината от общия износ на стоки от Швеция.
Селското стопанство е модерно, механизирано и високопродуктивно.
Швеция

ПЪРВИЧЕН СЕКТОР

ДОБИВНАТА ПРОМИШЛЕНОСТ
Той е един от специализиращите отрасли Добиват се предимно железни, уранови и полиметални руди. Годишно се добиват около 12 млнт желязна руда, 80% от нея се изнасят чрез пристанището Лулео. Горските масиви и евтината електроенергия произвеждана от ВЕЦ са благоприятна предпоставка за развитие на дърводобивната промишленост.
АГРАРНОТО СТОПАНСТВО
Аграрното стопанство има второстепенно значение в икономиката на страната. То дава около 2% от брутния национален продукт и обезпечава 90-95% от потребностите. Едрите сто¬панства (над 35 ха) съставляват 9% от общия брой на стопанствата и обхващат близо 40% от обработваемата земя. Селскостопанската площ е 37.4 хил. кв. км, а обработваемите площи - 30.2 хил. кв. км.
Животновъдството дава 75% от селскостопанската продукция. То задоволява нуждите на страната, като част от продуктите му се изнасят. Най-развит животновъден район е полуостров Сконе в Южна Швеция, където поради добрата фуражна база са застъпени свиневъдството и говедовъдството. На островите Готланд и Йоланд се отглеждат овце, а в Северна Швеция - елени. Отглеждат се 1.6 млн. глави едър рогат добитък, 1.9 млн. свине, 470 хил. овце, 8.7 млн. птици. Средният млеконадой от една крава е 5700 л годишно.
В крайбрежните, езерните и речните води е развит риболовът.
Основна част от обработваемата земя (над 85%) се намира в Средна и Южна Швеция и по източното крайбрежие на страната. Главни отглеждани култури са ечемикът, овесът, пшеницата, ръжта, картофите и захарното цвекло. През 2004 г. са получени 2 млн. т пшеница и 1.6 млн. т ечемик. По-слабо е застъпено отглеждането на зеленчуци. Главни зеленчукопроизводителни райони са полуостров Сконе и околностите на Стокхолм.
ПРЕРАБОТВАЩ СЕКТОР
Ръководна роля в икономиката играе промишлеността. В нея се открояват две групи отрасли: първата включва металургията и машиностроенето, а втората -дървопреработването и целулозно-хартиената промишленост. Те формират 65% от стойността на индустриалното производство, осигуряват 80% от износа на страната, в тях са заети 2/3 от работещите в промишлеността.
Голяма известност имат шведският кибрит, динамит, цимент "Итонг", шведската стомана, режещите инструменти, автобусите "Скания вабис", медикаментите "Астра" и др.
От отраслите с вътрешнопазарни функции текстилната и хранително-вкусовата промишленост са най-добре развити.
ЕНЕРГЕТИКА
В енергетичните ресурси на Швеция преобладава хидроенергията, запасите на която се определят на 15 млн. кВт. Липсата на нефт и ограничените залежи на кафяви въглища се компенсират с внос. Делът на вносния нефт в енергопотреблението е 50%.
В структурата на енергийния баланс най-голям е делът на ВЕЦ - 50%, на АЕЦ се падат 46%, а на ТЕЦ - едва 4%. В действие са и няколко ветрови електроцентрали, които дават до 2% от електроенергията. По производство на електричество на глава от населението Швеция е на едно от първите места в света.
Хидроенергетиката е развита в северната част, където са съсредоточени 4/5 от потенциалните хидроресурси. В Швеция има 87 големи и над 900 малки ВЕЦ.
Собственото ядрено гориво (ураниевия руда) позволява на Швеция да построи 4 атомни централи - "Форсмарк", "Оскарсхамн", "Лимхамн" и "Рингхалс".
МЕТАЛУРГИЯ. Големите запаси и доброто качество на железните руди в Норланд превръщат Швеция във водеща рудодобивна и металургична сила. Годишно в Кируна и Еливаре се добиват близо 13 млн. т руда, 80% от която се изнася чрез норвежкото пристанище Нарвик и шведското Лулео на Ботническия залив.
Шведската черна металургия е специализирана в производството на качествена стомана. Главният район е Средна Швеция, където отрасълът възниква през XVI и XVII век с използването на местните руди и въглища, а по-късно се развивана базата на евтината електроенергия и по-качествената руда от Норланд. Втори металургичен район се формира в Лапландия. Главен център е гр. Лулео. Швеция годишно произвежда 3.7 млн. т чугун, 5.8 млн. т стомана и 3.2 млн. т прокат.
Цветната металургия разчита на местни и вносни суровини и метален лом. Още през XV век страната е известна като износител на мед, добиван в гр. Фалун. В Булиден и Шелефтео се добиват полиметални руди, във Финспонг - цинк. В Сундсвалд е построен алуминиев завод. Швеция годишно произвежда 98 хил. т първичен алуминий. Тя е една от първите производителки на злато в Европа, а добива на сребро е 292 т.
МАШИНОСТРОЕНЕ
По обем на машиностроителната и металообработваща промишленост Швеция се нарежда сред първите шест западноевропейски държави. В отрасъла работят над 2/5 от индустриалните предприятия на страната. Те произвеждат 5% от машините на Западна Европа и 40% от промишлената продукция на Швеция. Голяма част от изделията се изнасят.
Първо място заема общото машиностроене (Стокхолм, Гьотеборг, Малмьо. Вестерос), следвано от транспортното (Гьотеборг) и електротехническото (Стокхолм).
Корабостроенето е водещ подотрасъл. Над 75% от произведените кораби са предназначени за износ. Страната още от началото на 70-те години отстъпва само на Япония, по-късно на Южна Корея и Китай. Швеция се специализира в производството на супертанкери. Най-големите корабостроителници са в Гьотеборг, Малмьо и Карлскруна.
В електротехниката се развиват две специализирани направления - производство на силнотоково (генератори, трансформатори, двигатели) и слаботоково оборудване (телефони и др). Много известно е производството на ЕИМ, радиолокационно и навигационно оборудване. Швеция е най-големият производител на хидротурбини в Западна Европа. Електронната индустрия е силно концентрирана. Най-могъщи са концерните АСЕА и "Ериксон".
Швеция е страна със собствено автомобилостроене ("Волво", "СААБ-Скания-Вабис"). През 2004 г. са произведени 338 хил. автомобили, от които 96 хил. тежкотоварни и автобуси. Главен център е Гьотеборг.
Страната е специализирана в производството на машини за дърводобивната и целулозно-хартиената промишленост, на режещи инструменти.
Дърводобивната, дървообработващата и целулозно-хартиената промишленост са едни от основнитеотрасли на стопанството. Дървесината и евтината електроенергия в Северна Швеция са благоприятни предпоставки за развитие на дърводобив и дървообработване. Произвеждат се годишно над 35 млн. куб. м дървесина. По производство на целулоза (14 млн. т) Швеция заема първо място в Западна Европа и трето място в света. Близо 2/3 от нея се изнасят. Изнася се още кибрит и цимент.
ХИМИЧЕСКАТА ПРОМИШЛЕНОСТ
Химическата промишленост се развива на базата на местните пирити, дървения материал и електроенергията. Произвеждат се азотни торове, сярна киселина, синтетичен каучук, смоли и пластмаси. Развити са биохимическото и фармацевтичното производство (Астра), чиито главни средища са в Средна (Стокхолм, Гьотеборг, Фалун) и в Южна Швеция (Малмьо, Хелсинборг).
ТЕКСТИЛНАТА ПРОМИШЛЕНОСТ
Текстилната промишленост работи изключително за вътрешния пазар. Памучни изделия (с вносни суровини) се произвеждат в района на Гьотеборг, вълнени - в Бурос, а ютени -в Малмьо.
ХРАНИТЕЛНО-ВКУСОВАТА ПРОМИШЛЕНОСТ
Хранително- вкусовата промишленост е разнообразна, но разчита в значителна степен на вноса на селскостопански продукти. В пристанищните градове се развиват мелничарска тютюнева, рибоконсервна, маргаринова и месна промишленост. На островите Готланд и Йоланд, както и във вътрешността на страната, се произвежда захар и захарни изделия. Прочути са шведските сухари "Ваза".
ТРАНСПОРТ
Във вътрешния товарооборот главна роля имат жп и автомобилният транспорт. Планинският релеф, силно развитата речна и езерна мрежа, наличието на гори и блата обуславят сравнително малката дължина на жп линиите -11.7 хил. км. От тях 7.6 хил. км са електрифицирани. По гъстота на жп мрежата Швеция е на едно от последните места в Западна Европа. В южната част на страната са 70% от жп линиите.
В превоза на пътници първо място се пада на автомобилния транспорт (около 90%). Дължината на шосейните пътища е 105 хил. км. От тях над 70 хил. са в Средна и Южна Швеция. Автопаркът се състои от 3.6 млн. коли, в т. ч. 3.3 млн. леки автомобила. Швеция е на едно от първите места в Западна Европа по броя на автомобили на глава от населението.
Морският транспорт има важно значение за външноикономическите връзки. На него се падат 72.5% от износа и 96% от вноса на стоки и товари. Ролята му се определя преди всичко от географското разположение на страната. Тонажът на морския флот е 2 млн. бр. per. т. Най-оживени пристанища са Гьотеборг (над 25 млн. т товарооборот), Стокхолм, Малмьо, Лулео, Халмстад и др.
От вътрешните водни пътища голямо значение имат езерата Венерн, Ветерн, Меларен и Хелмарен. През 1932 г. е завършен Гьота-канал, прекаран през езерата и свързващ чрез р. Гьота Ельв Балтийско море с протока Категат. Чрез каботажния и вътрешно-водния транспорт се извършват 20% от вътрешнотоварните превози
Авиокомпанията САС годишно превозва над 15 млн. пътници.

ВЪНШНОИКОНОМИЧЕСКИ ВРЪЗКИ

В географското разпределение на външната търговия първо място се пада на страните от ЕС с 47% от вноса и 53% от износа. Главни търговски партньори на Швеция са Германия, Великобритания, Норвегия и САЩ. Вносът възлиза на 98 млрд. долара, а износът на 122 млрд. долара.
В структурата на експорта машините, оборудването и транспортните средства заемат 41%, следвани от полуфабрикатите - 23%, и суровините-11%. По износ на хартия и картон, целулоза, желязна руда, дървен материал и черни метали Швеция заема водещо място в света. С особено бързи темпове нараства износът на машиностроителни и металургични изделия. Във вноса преобладават машини и оборудване - 32%, нефт и нефтопродукти -17%.

ИКОНОМИЧЕСКИ РАЙОНИ

В зависимост от степента на усвоеност на територията, нивото на стопанско развитие и установилите се производствени връзки в страната се очертават три икономически района: Южен, Централен и Северен.

1. Южният район е най-малък

- обхваща само 13% от площта на Швеция. Включва полуостров Сконе, Смоландското възвишение, крайбрежните земи и островите Готланд и Йоланд. Има силно развита промишленост - машини, химически изделия, мебели и преработка на селскостопански суровини. Югът е основният земеделски район на страната. Произвежда 45% от селскостопанската продукция. Развито е интензивно млечно-месно животновъдство, свиневъдство, птицевъдство Южният дял на полуостров Сконе е житница на Швеция.
Районът се дели на три подрайона - Южен (полуостров Сконе), Източен и Островен (Готланд и Йоланд).
Най-важният стопански център е гр. МАЛМЬО. По брой на жителите (500 хил. жители) и по промишлено производство той заема трето място в страната. Фериботни и постоянни корабни рейсове го свързват с датската столица Копенхаген, разположена от другата страна на протока Йоресун. През 2000 г. бе открит най-дългият висящ мост в света и десети по дължина -16 км, от които 3.5 км втунел, 4 км по изкуствени острови и 8 км чист мост, с платна за автомобили и влакове. Малмьо е средище на машиностроенето (кораби, автомобили), на текстилната, трикотажната, хранителната и циментовата промишленост.
В източния подрайон най-голям град е КАЛМАР. Има фабрики за хартия, кибрит и машини за кибритени предприятия.
В Калмарския манастир аугсбургският посланик Конрад Пойтингер (1465-1547 г.) намерил копие на античната географска карта Табула Агрипинензис, което сега се пази във Виенската библиотека и се нарича Табула Пойтингериана. Тя е много ценен извор за поселищната география, за археологията и античната история. В един от картните листове са отбелязани кастелите по Данубиус лимес Романа (римската дунавска граница).
Стопанството в островния подрайон има аграрен характер Развива се месо-млечното животновъдство (овцевъдство), а от земеделските култури се отглежда захарно цвекло. На остров Готланд има циментови (Слите) и машиностроителни (Висбю) предприятия, а на остров Йоланд -предприятия на хранителната промишленост (Боргохолм, Отенбю). Йоланд е голям курортен остров, до който води един от най-импозантните мостове в Европа (дълъг 6070 м, висок 41.5 м).
 

2. Централният район заема

Средношведската низина и нейната периферия (31 % от територията на страната). Тези земи са историческото ядро на държавата, обособило се на базата на съчетанието на железни руди, богати гори и изобилна водна енергия. Районът е гъсто населен. На територията му живее 65% от населението на страната. Промишлеността е специализирана в производство на машини (електротехника, електроника, транспортни и селскостопански машини), електростомана, текстилни и шивашки изделия. Селското стопанство е с животновъдна насоченост (месо-млечно направление). Отглеждат се още зърнени култури и картофи.
Районът Нюбро-Вексьо е царството на стъклото. Началото му са поставили стъклари от Бохемия през XVIII век. Най-голямата пещ за стъкло е в град ОРЕФОС, а в град ВЕКСЬО има музей на стъклото.
Централният район обхваща три подрайона: Стокхолмски на изток, Бергслагенски на запад и Гьотеборгски на югозапад.
Първият включва столицата с нейната околност, както и областта на езерата Меларен, Елмарен и Ветерн. Отличава се с благоприятно географско положение и силно развита промишленост.
СТОКХОЛМ (1.6 млн. жители) е разположен върху 14 острова, съединени с 50 моста на протока, съединяващ езерото Меларен с балтийския залив Салтшон. Известен е като Северната Венеция, макар че по много външни белези се различава от нея. Градът е главният индустриален център на Швеция (10% от промишлената продукция на страната). Преобладаващи отрасли са машиностроенето (електротехника, електроника, корабостроене), полиграфическата, химическата, шивашката, кожарската промишленост. Стокхолм е първостепенно транспортно и търговско средище, с интересен архитектурен стил.
Голямо селище в подрайона е УПСАЛА - университетски град от 1477 г. Тук са преподавали Карл Линей, Сванте Арениус, Целзий, Лавели и др. В града се намира най-голямата и старинна катедрала в страната.
Бергслагенският подрайон обхваща южните склонове на платото Норланд и достига до големите средношведски езера. Специализира се в рудодобив и черна металургия, поради което го наричат Шведски Рур.
Гьотеборгският подрайон заема югозападната част на Средна Швеция. Макар че не разполага със значителни природни ресурси, той е гъсто населен поради удобното географско положение, равнинния релеф и мекия климат. Главен град е ГЬОТЕБОРГ, вторият по големина град на страната (750 хил. жители) и най-голямо пристанище. Разположен е в устието на р. Гьотаелв при вливането й в протока Категат. Основни отрасли са машиностроенето (автомобили, кораби, електроника), нефтопреработката и леката промишленост.

3. Северният район (Норланд)

Обхваща 56% от територията, но е най-слабо усвоен е рядко заселен. Норланд разполага с големи природни ресурси като желязна руда (90% от запасите на Швеция), полиметална руда (50%), хидроенергоресурси (80%). Специализирани промишлени отрасли са енергетиката, рудодобивът (Кируна, Еливаре), дърводобивът и дървообработването (Умео), целулозно-хартиената промишленост (Сундсвал, Умео), металургията (Лулео, Шелефтео). Селското стопанство (месо-млечно животновъдство, фуражни треви, ечемик) се развива по крайбрежието на Ботническия залив. В планините се отглеждат елени. Независимо от прокарването на модерни електрифицирани жп линии в Северна Швеция транспортната мрежа е по-слабо развита. От голямо значение за вътрешните превози е крайбрежното плаване.
На северния бряг на Ботническия залив е гр. ЛУЛЕО, възникнал в устието на р. Лулеелв. Той е износното пристанище на шведската желязна руда от Кируна и Еливаре. Има машиностроителни и металургични заводи.
СУНДСВАЛ е един от най-големите градове в Северна Швеция. Той е оживено пристанище с развита дъскорезна и целулозно-хартиена промишленост. В града е построен голям алуминиев завод.
Шведска Лапландия се счита за най-дивото място в Европа. От 1997 г. селището ПАДЙЕЛАНТА е в списъка на ЮНЕСКО.
 
Автор: док.Патарчанова