Геокосмос

Електромагнетизма на Земята е отговорен за възникването и запазването на геофизичните  закономерности и климатичните и биосферни преобразувания. На разстояние от десетки хиляди километри от повърхността на Земята. Геомагнитното поле стъпва с взаимодействие със слънчев вятър и между планетните магнитни полета. Така в течение на годините при движението на Земята по своята орбита е съхранен в този вид, взаимодействието с външните космически електромагнитни въздействия. Геокосмоса като термин включва цялата газова обвивка на Земята, йоносферата и магнитосферата.

Атмосферата. Това е въздушната обвивка на Земята , в която се извършва веществено-енергиен обмен и която взема участие в денонощното и годишно въртене на Земята и в нейното движение по електроннта орбита. До не отдавна се е предполагало, че земната атмосфера свършва на височина 2000-3000км. Но в следствие на сондирането с ракети(геофизични ракети и изследването й чрез пътници се установи , че % земна атмосфера съществува още и в т.нар. земна корона, която се простира почти до 20 000 км). Тук  по повърхността на газа (в земната корона) е нищожно малка и в междупланетното пространство концентрацията на частиците (протон и неутрон) е в 10 пъти по-малка.
Общата маса на атмосферата е около 5-10 тона , при това половината маса на въздуха се намира в най-ниските 5км, 75% в долните 10км и 95% в долните 20км.

В атмосферата могат да се обособят няколко оновни слоя:

1. Тропосфера- простира се на височина до 10 км в полярните ширини и до 18км в тропическите ширини.Тук се съдържат около  4/5 от атмосферния въздух и почти всички водни пари.Характеризира се с понижение на температурата във височина, средно 0,65 градуса на всеки 100 метра( това е изменението на термичната крива на т.нр. земна въздушна обвивка на атмосферата ).
В резултат на това при средна годишна температура на въздуха до повърхността на земята , на Екватора тя е 26градуса , на северния полюс -23 градуса, а на южния полюс -76градуса.
В тропосферата често се наблюдават температурни инверсии , които се формират от въздушни маси и фронтове , тук протичат процеси определящи времето и климата.
2. Стратосфера- тя се намира над тропосферата на височина до 55км. Газовият й състав е сходен с този на тропосферата, но в стратосферата се съдържат по-малко водни пари, но повече озон.
Озоновият слой се отнася за зоната с височина от 25-70км, при максимално съдържание на озон на височина 25-30км. Озонът представлява алотропна форма на кислорода и се изписва О3.В приземните слоеве на атмосферата той би образувал (при нормално налягане 760 и температура 20градуса) слой с дебелина около 3мм.
Формирането и функционирането на озоновия слой на атмосферата поддържа множество природни процеси:атмосферни, йоносферни и геомагнитни възбуждания, слънчевоземни (електромагнитни излъчвания и връзката им с йоносферата), вулканичната активност , сеизмичните проявления и т.н. Като цяло озоносъдържанието в стратосферата представлява от самосебе си непрекъснат процес на генериране и на дисоциация на кислород.
Фотогенезиса на озона протича при поглъщане на слънчево ултравиолетовите лъчи. Тяхното разпределнение е твърдо неравномерно по съответните дължини и ширини. Основните области на неговата естествена генерация са екваториалните. Тук именно спектралните условия са оптимални. Екологичното значение на озоновия слой е свързано с живота на нашата планета, с нейната биосфера и климата й. Поради това озоносферата се разглежда като общопланетарен механизъм, изпълняващ ролята на контрол върху биотите в пространството и времето. Той играе важна роля в цпецифичните връзки на отношение земя-космос; космос-земя.
Озоновия слой трябва да се нарече като чувствителен орган на биосферата. Той реагира на естествените и техногенни условия, на съществуването на динамичното равновесие, което обуславя неговото намаляне или нарастване.
 Биосферното значение на озоновия слой се обуславя с неговите две основни функции: предпазно влияние върху всички живи форми на земята и сигнална роля в биосферата и в цялата Слънчева система.
Предпазното влияние на озоновия слой върху живите организми е вследствие на неговата екранираща защита от слънчевата радиация, разрушаването на слоя намалява защитната роля и е пагубно за организмите. Тази негова функция е широко известна.
Сигналната роля на озоновия слой в цялата Слънчева система  се базира на хипотезата на системното значение на биосферата, процесите за поддържане и съхранение на жизнените форми на Земята са на принципа на правите и обратни връзки. Озоносферата се интерпретира като едно от допълнителните звена в слънчево-земните  взаймовръзки и може да се използва като интегрален показател за състоянието на биосферата.
Трябва да се отбележи, че в стратосферата се наблюдават също   облаци , скорост на вятъра до 100м/сек. и струйни течения.
3. Мезосферата-това е следващия слой, който се разполага над стратосферата и достига височина до 85км. Характеризира се с понижение на температурата  на въздуха  приблизително 0 градуса в долния й слой до -80 градуса в горния й слой. Следователно температурният градиент в този слой е изцяло отрицателен, т.е температурата постоянно намалява.
4. Термосфера- най-горния слой атмосфера, намиращ се над мезосферата до 1000км. Характеризира се с изключително разреден въздух в резултат на което температурата бързо нараства и на височина 300км температурата вече е 1500градуса , а в горните слоеве температурата е 2000градуса.
Термосферата и преди всичко нейния долен слой се нарича йоносфера. Поради високото съдържание на молекулярни и атомни йони и свободни електрони. Йонизацията протича под въздействието на слънчевата радиация , което води до висока електропроводимост на тази силно разредена сфера.