Антропогенни процеси в литосферата

 

В 20 век са опостушени повече от 140 мил. Местонаходжения на полезни изкопаеми при напълно несъблюдаване на нормите за опазване на околната среда. Подобна е картината с добиване на тръврди полезни изкопаеми и флоиди (вода, нефт, газ).
Установени са напъвания и изкривявания в районите за въгледобив – Силезия, Руския басейн, Англия, Япония, Нонетския басейн, Подмосковския и др.
Изпомпванета на подземни води в Мексико е предизвикало потъване на града повече от 8,5 м. В някои японски градове – Токио, Осака, това потъване е стигнало до 5 см. на година, а на места до 4 м., като обхваща стотици кв. м.  На територията на Голям Лондон потъването е обхванало голяма площ до дълбочина 2 м. поради изпомпване на подземни води и поради понижаване на нивото им.
В разни градова в Калифорния вследствие на изпомпване потъването на земната повърхност е стигнало до 4,5 м. Подобна е ситуацията при намаляване на налягането в земните недра, при придобиване на нефт и газ. Типични са такива потъвания в различни щати на Америка – Аризона, Колорадо и други, и също във Венеция, Япония и други.
Подобни ефекти, свързани с потъване на земната кора са фиксирани под много язовизи: Мид, на р. Колорадо, Кариба, на р. Замбези, и под язовирите Краснаярск, Брадск и др. Скорост на потъване от 1 – 2,5 см. на година.
Строителството на крупни градаве с натоварване от високите както градски, така и промишлени сдания предизвикват потъване на земната кора. В Масква това потъване е 1-2 мм. за година. Същевременно се наблюдава по-интензивно потъване по тунелите на метрото от 50-80 см.
Антропогенни заметресения
Те възникват в резултат на използване на течности от земната кора или от внедряване на такива в нея. Това се наблюдава при добив на нефт – това е установено в Южен Сахалин, юни 1977 г.; Нефтогорск – 1995г.; Калифорния – октомври 1776г., август 1977г., май 1979г., януари 1980г. В Грозни, следствие на такива действия е предизвикано земетресение от 7-ма степен през 1977г., в следствие на падане на налягането в течение на няколко  години. Голяма известност са получили антропогенни земетресения в районите на язовирите, едни от които са построени в активно сеизмични зони, а други в стабилни сеизмични райони. Такива са земетресения с 8-9 степен, с радиус около 700 км., при което загиват 180 човека и над 2300 са ранени.
Земетресения със степен под 5 бала са предизвикани от язовир в Китай, Замбия, Гърция, а по-слаби във Франция, Испания, Италия, Канада и др. Въздействия, като сеизмична активност оказват антропогенните взривове.  Всяко денонощие на нашата планета се осъществяват повече от 5 хил. взрива (за строителство, стопански и военни цели). Тези земетресения са от 5-8 степен.
Антропогенните земетресения могат да възникват също в резултат на природата от страна на масова поведенческа дейност и психологична дейност на хората. Предполага се, че интегралната, т.е. съвкупна, психична енергия на хората предизвиква уравновесяване (балансиране) на локалните подземни огнища (плазма, твърдо тяло) и на техния отклик в атмосферата, т.е. готвещите се заметресения. По такъв начин се установява периодизация на сеизмичния режим на земята, при което може да последва намаления на броя на особено разрушителните земетресения.
Мощни социални сътресения (войни, икономическа криза) водят до това, че психическото състояние на хората става негативно и неспособства за неутрализацията на огнищата на бъдещите земетресения.
Освен това хаотично се излъчва от 0,1 – 10 херца психофизични въздействия върху хората на дадена територия. Те могат да представляват източник на натрупване като сеизмично огнище и да станат пусков механизъм на предстоящите земетресения.

 

Особености на антропогенните процеси
Основните особености са посока – протичането на тези антропогенни процеси протича в резултат от различни  дейности на човек „природа – човек”, в това направления са насочени съвременните научни изследвания. Поставя център върху еволюцията на човек, в полезрението на еволюцията на нашата планета.
Енергийната основа на преднамерената програмируема  активност на антропогенните процеси представлява преобразование или разработвана от човека енергия с помоща на създадената от него техника.
Мащабите на антропогенното въздействие стават все по-разрушителни.
До скоро оставаха без наблюдения и не се обръщаше толкова внимание от учените на тънките видове въздействия върху природната среда на масовата поведенческа и психологична дейност на човечеството. Систематизирайки редица факти се стига до извода, че в някои аспекти тя влияе отрицателно върху различните геометрични вариации на планетата и т.н.
По настоящем тези области на изследвания анализ водят до резултати, които не са абсолютно категорични, а в някои случаи от редица учени се посочват като несъстоятелни (лъжливи).
Скоростта на протичане на антропогенните процеси в 5 до 6 пъти превъзхожда скоростта на природните такива.
Цикличността на антропогенните процеси е относително слабо изразени. Обикновенно тя е свързана, с комплекса от различните по посока човешки дейности и тяхното отражение или въздействие върху природната среда.
Навлизането в природния кръговрат на веществата и енергията във все по-нарастващи мащаби е обословено от научно-техническите средства на въздействия на природната среда.
Основен ресурс на планетата представлява запаса от закономерности (природни), а не запас от вещества и енергия. Всички добити или получени вещества и енергии, най-общо казано, остават на земята. Като намаляваме тази закономерност на планетата човечеството й причинява пряко разрушаване. Време е да осъзнаем, че планетата Земя представлява от самосебеси жив организъм.
Природни процеси в хидросферата
При разглеждане на процесите за натрупване , запазване , съхранение и динамиката на водата в земното пространство трипонятно се явяват централни и невзаймо свързани: хидросфера , кръговрат на водата и воден баланс.
   Същността на тези понятия е следната:
„Хидросферата” е една от сверите на земята, свързващото или обединяващото звено представлява водата
„Кръговрата на водата” – това е динамична характеристика на хидросферата съвкупност от процеси присъщи на хидросферата които ги свързва в едно единно цяло.
„Воден баланс” – количествено изражение на кръговрата на водате.
Видове Кръговрати на водите и влагообороти.
Теокосмичен кръговрат – възникнал е още при образуването на земята като планета. От самосебе си той прадставлява водообвен между земята и космоса. Постъпването на водата и съставящите я елементи от междупланетното пространство произтича заедно с метеоритното вещество и космически я прах и обратно от Земята към космоса по пътя на дисипация на водорода.
Атмосферно-океански кръговрат – Съществува вероятно от архая когато е станало разширение на земята на сравнително плитък океан и на отделни острови. Изпарението на влага от океана и преноса му чрез облаците предизвиква тяхното изваляване предимно над океаните. Тези които и по настоящем съществуват. 
Атмосферно-континентален океански кръговрат – Започнал е да се формира и деференцира като такъв когато се обособяват отделните континенти. Този който е свързан с изпарението от повърхността на океаните и сушата и изваляванията чрез облачните системи както над самите континенти така и над океаните.
Атмосферо-литосферен биосферен океански кръговрат – Започнал е да се развива от началото на формиране на органичния свят и особенно след излизане на растителносста от океаните на сушата. С развитието на биосферата е нарастнало и нейното значение в процеса на кръговрата на водата на планетата и има също важно значение. На земята водния кръговрат е един непрекъснат динамичен процес под въздействието на слънчевата енергия, гравитацията и обхваща хидросферата, литосферата и живите организми.
Скоростта на влагооборота в различните части на хидросферата е различна. В атмосферата водната пара се обновява 40 пъти в годината. От падналите валежи 40% се губят за изпарения, кондензация, голям % от тях се инфилтрира в почвата като подхранва подпочвените води. 
Общото количества на водата в реките се обновява на всеки 16 дни. В блатата на всеки 5 години. В езерата – 17 години, подземните води се обновяват на всеки 1400 години , в океаните и моретата – 2600 – 3000 години.
Най-бавно протича обмена на водите в ледниците, в планинските райони – 1600 години, в ледените шапки на всеки – 15-25 хил. години.
Воден баланс на Земята
Представлява равенство свързващо количеството вода падащо във вид на валежи, които постъпват на земната повърхност и количеството вода, изпаряващо се от повърхността на сушата и световния океан преди всичко за един среден многогодишен период. 
От повърхността на световния океан се изпаряват 86% водна пара и 14% от сушата. Важно значение за климата на планетата оказват пренасяните количества водни пари от едни географски ширини в други, при което въздействието им е многопосочно. Това са тъй наречените течения в океана, които са добре изучени и за тях има създадена карта за разпространие. Тези течения пренасят вода три пъти повече от колкото всички реки на сушата, именно чрез тях водообмена е 50 пъти по-интензивен отколкото този извършван чрез атмосферните валежи
Кръговрата на водата на континентите произтича чрез участието на реките, езерата, блатата, ледниците , а така също и чрез подземните води. Само от изпарението от езерата в атмосферата ежегодно постъпват 600км3 допълнително вода което представлява 3% от общия разход на вода, който отива за изпарение от сушата. Ледниците и снажниците покриват около 16 млн.2 километра и имат важно значение за влагооборота на  земята. 
Към биологичните процеси, имащи голямо значение за количеството на вода се отнася транспирацията. Тя съставя почти 7% от изпарението от земната повърхност включително и от световния океан.
Вода в атмосферата
95% е съсредоточена във ниския слой до 20км (тропосферата). Водата в атмосферата се намира в 3 агрегатни състояния. Освен тях се  полепват финни водни частици, капките преодляват конвективните сили и падат па повърхността на Земята под формата на дъжд.
Повърхностни води
Световния океан  съдържа основната маса от пъвърхностни води на Земята. Заема площ около 36 млн. км2 , тези води са солени. Вернатски посочва че, соленноста на океана може да се раглежда като резултат от натрупване на соли, които се внасят от речните течения. Порядъкът на рапространение на отделните химични съединения  в речните и океански води са 2 отделни типа! В океанската вода 88,7% от солите са хлориди и много малка част карбонати, докато в речната вода 80% (карбонати). Ето защо  главната маса от соли в океанската вода се създава и досега или от подземните вулкански изригвания съпроводени с проливни дъждове или от вулканите по морското дъно.
Солеността на океанската вода е 35‰. Най-голяма соленост се наблюдава между 20-25° с-ю ширина, където изпарението е най-голямо. С наи-голяма соленост се отличава Червено море - 42‰ , а с най- ниска Балтийско море- 7‰.
Световния океан съдържа толкова злато (при средно съдържание 0,00001г. в 1км3 ), което ако се извлече, на всеки жител от планетата ще се падне 3 тона злато.
За океанските течения е характерно циркулационна система, както е свързана с тази на атмосферата и нейната глобална циркулация, огромна роля оказват формиращите се барични системи – циклони и антициклони.
Към повърхностните води също се отнасят ледниците и зоните заети с вечен сняг. Антарктида заема 13млн. 977хил кв. км, на Гренландия се пада 1млн 801хил. кв. км. На Арктическите острови 225хил. кв. км.  И на планинските  райони 224 хил.кв.км. Характерни за ледниците са процесите аблация – топене на леда, и екзарация – ерозия.
Сумарния обем на ледената покривка 50-70 пъти повече от обема на водата, която участва във влагооборота. По настоящем се наблюдава съкращаване на площите на ледниковите езици. В Антарктида има откъсване на голям леден блок от континенталния щит на ледника – Рос с дебелина 2,5 км. Наблюдава се също отдръпване  на ледниците. Всичко това показва че климата на Земята се е затоплил през последните няколко десетилетя, като тази тенденция продължава и сега.