Антропогенно замърсяване на космоса

През последната четвърт на 20 век се появи нов термин – космически боклук, изразяващ по същество явлението и специфичната дейност на човека при усвояването на космоса да отлага отпадъци от техника, които се използвани за усвояване на горната атмосфера, йоносферата и т.н.

Появата на технологичния боклук на тези височини представлява от една страна неизбежно на този етап отстраняване, а от друга – недооценяване на тази дейност и  последствията от нея. 
Възникването на космическия боклук е  вседствие от технически реализации (успешни и безуспешни) при извеждане на орбита на ракети и апарати. Около 49% от общото количество на фрагментите останали от тях. Естествено случват се  и непредсказуеми аварии. Например взривяването на френската ракета „Ариана”, която оставя повече от 3000 частици в космическото пространство. 
Към настоящия момент около земното пространство са се натрупали повече от 3,5 млн. фрагменти – сателити, ракети и т.н.
По данни на Съвета на националната безопасност на Америка на орбита от 200 до 5500 км. са се натрупали повече от 12 хил. т. боклук. 
В състава на космическия боклук от ракетен произход се включват: 43% отломки от спътници и разрушени такива; 21% космически апарати, които са прекратили своята функция; 16% отделни елементи от апарати на ракети; 5% работещи космически апарати. Сега броят на фрагментите нараства ежегодно с 5%, а на дребни детайли средно с 8-9%.
Най-голямо натрупване на космическа смет се наблюдава на височина от 100 до 1100 км. от нивото на океана, при което на височина от 400 – 1000 км. е съсредоточена максималната негова концентрация. Ако се сравни космическото зацапване и метереоитните тела, които постоянно се срещат на тази височина, то ще  се окаже, че съвременната маса на космическия боклук (около 3 хил. т.) е много по-тежка от метеоритните вещества с около 150 хил. пъти.
Оценката по отношение на значението на това космическо зацапване е направено от редица учени, които констатират, че след 20-30 год.  полетите ще се окажат невъзможни.
Очистването на атмосферата до 1000 км. се оказва неизбежно поради понататъшно усвояване на космоса. Самоочистването на йоносферата от космическите отпадъци естествено е процес, който  ще протича, но твърде дълго. Работата на очистването на йоносферата от техногенния боклук става все по-актуална и неотложна, т.е. срещата на спътник или друг космически апарат с парчета (остатъци) дори с диаметър около 1 см. ще доведе до катастрофа. При подобна среща с осколки особена опастност в състава на космическия боклук срещата на космическите апарати, които имат радиомоклинни и реакторни източници на енергия. За съжаление всички 38 радиационни спътници (31 на Русия и 7 американски) са локализирани на височина от 800 -1100 км, т.е. в интервала на тези височини където възможността за сблъскване с фрагменти и парчета с различна големина е най-голяма. Пуска на тези спътници се е базирало на представите, че тяхното време на съществуване (работа) е достатъчно за достигане на такива норми на радиационните материали, които могат да се считат за безопасни, при което възможността за сблъсък с тези тела не се е вземала предвид, трябва да се отбележи, че вероятността за сблъсък на космически апарат с такива фрагменти нараства с натрупване на космическия боклук, което ако се случи ще доведе до радиационна катастрофа. Така космическото пространство на всички космически станции, че в орбита се намира около 40 потенциални ядрени изделия. Сблъсък на спътник снабден с ядрен реактор с парчета на височина 1100 км. ще  предизвика спирачен импулс до 200 m/s, това ще предизвика неговото приземяване в течение на 1 час, което ще бъде съпроводено с рациационно засяване на нашата планета.
 
Разпространение на технологичното въздействие зад пределите на геосферата
Сумарното въздействие на техниката през втората половина на 20 век е изведено дори зад пределите на геокосмоса. Внасянето на техногенни въздействия в слънчевата система предизвикват енергоемки последствия. Работата се състои  това, че т.нар. геоефективни изригвания  на слънцето вече оказват силно влияние върху работата на много технически средства и системи. Това влияние  се предава върху работата на далекопроводи, спътници, система за връзки, сателитни комуникации на точната електроника. Такъв принцип представлява слънчевото изригване, което е в структурата на 22 год. слънчев цикъл с активност през 1989 г., което е довело до срив на много системи и е оказало голям технически ефект. Действително събитието от 13-14 март 1989г. внимателно се преоценява като се констатирани нови качествени електромагнитни процеси. Така в северната провинция на Канада, в енергосистемата „Хидро Квебек” геомагнитната буря индуцирала ток, който допълнително натоварва електросистемата, като повишава полезното натоварване с 44,3г. На това допълнително натоварване тя не е издържала и се изключила. Така 6 млн. жители на Канада са останали без електричество за 9 часа. 
Много събития са свързани във връзка с тази енергия, която е предизвикала различен ефект от хвърляне на електронни устройства, включване – изключване на осветление и т.н., всичко това показва, че магнитосферата на земята е била активирана допълнително от страна на Слънцето, което е довело до тези ефекти.
 
Биосфера
Биосферата е една от обвивките на Земята, състава, структурата и енергетиката на която са обусловени преди всичко от дейността на живите организми. Тя обхваща приземната  част на атмосферата, хидросферата и горната част на атмосферата, които са взаимосвързани със сложни биологични цикли относно миграциите на вещества и енергии. 
Възникването и съществуването на биосферата е важен етап от еволюцията на Земята. Основното предназначение на биосферата е използване на слънчева енергия от фотосинтезиращите организми, енергия и информация, която обезпечава динамиката на всички жизнени процеси. Тези процеси се състоят от 3 главни етапа: 
- създаване – в резултат на фотосинтеза на органично вещество и първична продукция;
- превръщане – на първичната (растителна) продукция във вторична (животинска);
- разрушаване – на първичната и вторичната биологична продукция под въздействието на микроорганизмите.
 
Биосфера и космическата енергия
В. И. Вернадски е писал за биосферата:
„биосферата това е област от живота с гледна точка на нейния характер и пространство се явява като мозайчна сфера, тя е сътворена от участъци от различно пространство”.
,,Живото вещество малко или много е непрекъснато е разпределено по земната повърхност, то образува по нея тънка но непрекъсната повърхност, по която е концентрирана свободна енергия, отделена от енергията на слънцето.
Австралийски еколог Зюс е нарекъл биосфера, и която представлява една от най-характерните  черти на организираност на нашата планета. Трябва да обърнем подобаващо внимание на 3 положения (тези, които са изказани от Вернадски).
Първото е за пространствено разпространение на биосферата. Тя е съставена от участъци от различно пространство, т.е. живите организми обитават литосферата, атмосферата, хидросферата и почвата. В този смисъл биосферата е мозаечна, но заедно с това тя образува непрекъсната обвивка около земното кълбо и прониква в различните сфери. Особеност на тази обвивка представлява концентрацията на енергия в нея, която се отработва от живите организми и космическата енергия.
Втората теза – по същество биосферата може да се разглежда като област от земна кора, която е заета от трансформации, които превеждат космическото излъчване в действителна земна енергия – електрическа, механична, топлинна. Ние улавяме и усещаме само нищожна част от тези излъчвания като досега сме изучавали излъчването на слънцето. 
Третата теза – биосферата представлява особена степен на организираност на нашата планета. Антропогенното въздействие на природата, с помощта на технически средства, прониква все по-дълбоко в недрата, а също така и в космическото пространство с идеи за прокарване на връзки с Луната, Венера, Марс и други планети и техните спътници.
Космическото значение на биосферата е свързано с обезпечаване, състава на слънчевата система с постоянен източник на излъчване на определена честота необходим за поддържане на междупланетното равновесие и енергетическо информационните връзки обезпечаващо общо излъчване на слънчевата система.
 
Функция на биосферата в развитието на Земята
В развитието на природата на Земята една от важните функции на биосферата представлява превръщане на космическото излъчване в химическо, механично, топлинно и други видове енергия. Важна функция на биосферата се явява също биогенната миграция или биогенния обмен на веществата в природата. Тази функция се проявява широко в:
- при синтеза и разрушаване на органично вещаство;
- жизнедеятелността на всички живи организми, включително и човека;
- взаимодействие на всички елементи  в системата на всяка биогеоценоза.
Най-съществена геофизична работа е тази на зелените растения. Тяхната маса съставя повече от 99% от цялото живо вещество на планетата. Само те са способни да създадат органично вещество и асимилирайки  химичните елементи от скалните породи да ги преработват в ново природно тяло – почви.
 
Твърди битови отпадъци. Опасни отпадъци
Към опасните и потенциално опасните отпадъци се отнасят тези, при които при неправилно обработване, съхранение и транспортиране представляват опасност за животните и хората.
Отпадъкът е вещество, предмет или част от предмет, за който няма предварително непосредствено положение или от който човекът желае или е длъжен да се освободи.
Битовите отпъдъци са тези, които се получават в резултат от жизнената дейност на хората по домовете, държавните и обществени сгради. Към тях се приравняват и отпадъците от търговските обекти, занаятчийска дейност, обекти за отдих и забавление. Те нямат характер на опасни отпадъци и в същото време тяхното качество и състав няма да попречи на третирането им съвместиво с битовите им.
За разлика от останалите живи същества човекът изразходва много природни суровини. Значителна част от които отделя под формата на отпадъци. При взаимодействието си с природата човекът непрекъснато нарушава нейното равновесие, при което от една страна се изчерпват богатствата й, а от друга я замърсяват. Това особено е изразено в нашата цивилизация, характеризираща  се с голямо потребление и тотално замърсяване на природата с отделянето на огромни количества отпадъци. Това доведе нашето общество до голяма екологична криза и конфликтни ситуации.
Едно от съвременните постижения на човека е събирането на част от отделените от него отпадъци и използването им в производствената дейност като вторични материални ресурси. Това води до съществено намаляване на добива на природни ресурси, многократно съкращаване на количеството отпадъц. Превръщането на отпадъците във вторични суровини е от изключително значение за страната ни.
Състоянието на частите влизащи в състава на твърдите битови отпадъци е настабилно и зависи от много фактори (големината на населените места, благоустроеността им, климатичните условия, спецификата на дейностите). На територията на София ежедневно се отделят 600 т. Твърди отпадъци. Количеството на натрупаните твърди цианови  отпадъци е около 200 т., а годишното натрупване е под 10 тона.
Най-често в отпадъците се срещат текстил, пластмаса, гума и кожа, дърво, кухненски отпадъци, стъкло, пясък, сгурия и други.
Изучавенето на свойствата на отпадъците трябва да става по годишни сезони, за всеки отделен градски район или за населено място. Организацията на тази дейност се състои от следните етапи:
1. Определяне на районите на постъпленията на отпадъците от тях, заводите или площатките с посочване броя на жителите и благоустройствената им характеристика.
2. Съставяне на списък на жилищата, от които отпадъците ще се вземат проби за изследване през всички годишни сезони.
3. Съставяне на график за доставяне на отпадъците съгласувано с комуналните фирми.
4. Подготовка на помещение и оборудване на площадките за складиране на отпадъците.
 
Състав и свойства на твърдите битови отпадъци
Съставът на твърдите ботиво отпадъци е разпореден – органични и неорганични материали, чието съотношение е силно променливо и нестабилно. С оглед неговото изучаване се вземат систематично различни проби.
Главното изискване при вземането на проби е техният състав е мексимално да съответства на средния състав на общото количество изследвани отпадъци и влажността на отпадъците да не се изменят. Пробите биват първични, средни, лабораторни и аналитични.
Физическите свойства се характеризират с обемно тегло и морфологичен състав, влажност и т.н. Те са необходими за избора на метода, съоръженията и оборудването за обезверждане на отпадъците. Също  са необходими и за оценка на твърдите отпадъци като вторични суровини за промишлеността.
Обемното тегло на твърдите отпадъци се изменя непрекъснато. То е необходимо да се знае с цел оразмеряването на контейнерите и кофите на транспортните машини, съоръженията за обезвреждане и обработка на отпадъците.
Морфологичният (механичният) състав на твърдите отпадъци представлява съдържанието на частите, които ги съставляват хартия, стъкло, метал и други, изразено в % от общото им тегло.
Определянето на морфологичният им състав е необходимо в следните случаи:
- При избор на метод за обезвреждане на отпадъците
- При вземането на лабораторни проби за физикохимични и санитарно – микробиологични изследвания
- При оценяване качеството на отпадъците като вторична суровина.
С течение на времето състава на битовите отпадъци се изменя чувствително. Това се дължи на подобрената култура в търговията – нови опаковачни материали, разфасовка на стоките, както и от повишеният състав, увелечената степен на благоустрояване на сградите, развитето на общественото хранене и битовите услуги, а също и изменението на способите за събиране на отпадъци.
Функционалният състав представлява още т.нар. фракционен, т.е. съдържание на части с различни размери, определени от големината на отворите на ситата за пресяване изразени в % от общото тегло.
Влажността е важен паказател, който трябва да се вземе предвид при проектиране на средствата и за транспортиране на отпадъците на съоръженията,  регулиране на биохимичните процеси при преработката на отпадъците.
Химичните свойства на отпадъците трябва да се знаят за да могат същите да се използват като материал за компостиране и биогориво, за регулиране на биометричния процес и н.н.
Основните химични показатели са:
- Съдържание на органични и минерални вещества, общ амонячен и нитратен азот, общ фосфор, общ калции, въглерод, сулфати, хлориди, киселиност на средата (ph) и други.
Биологичните свойства на твърдите отпадъци се характеризират чрез:
1. Микробиологичните свойства – всеки биометричен процес се основава на микробиологичната дейност на широк кръг микроорганизми. Показателите характеризиращи микробиологичният състав са:
- Обща микрофлора
- Качествено състояние
- Общо количество организми, разделящи по температурен признак.
2. Санитарно – хигиенните свойства насочени към въвеждането на ефективни и различни  начини на обезвреждане и санитарно състояние на отпадъците. Санитарните свойства са групирани в 3 групи паказатели:
- Санитарно – бактериологични
- Санитарно – хелментилогични
- Санитарно – ентомологични
С определянето на топлотехническите свойства на отпадъците се определя и занечнието им при тяхното изгаряне. Необходимо е да се отчетат местните условия и топлотехническите свойства на местните отпадъци.
По отнашение на изгарянето отпадъците се разделят на горими и негорими. Съществуват 2 начина за определяне на топлотехническите свойства – експериментален и изчислетелен.  По-точен и надежден е експерименталният начин по пътя на анализарането на порби. Този начин е по-сложен т.к. изисква значителна подготовка на пробите. За това най-често е използва изчислителният начин за определяне на свойствата въз основа на морфологичния и фракцинния състав на отпадъците. Радиоактивните отпадъци са много опасни. Техен източник са АЕЦ, военната промишленост и уронодобивът.
България с малката си територия и огромна икономически възможности не е в състояние да изгражда подходящи хранилища за тях.
Радиоактивните изотопи се съдържат и в каменните въглища. По тази причина в горивосмесените смеси от ТЕЦ, чието общо количество възлиза на около 180 млн. т. се съдържат уран, радии, тории, калций и други.
От извършените анализи на сгуропепелите е установено, че съдържанието на радиоактивни елементи достига до 450 Bq/kg за уран – 238 и 125  Bq/kg за радии 226.
През последните 10 години радии 226 е повишил радиоактивността си около 35 %. 
 
 

Условия за ползване За нас Подкрепете ни! Карта на сайта Приятели За реклама Контакт с нас Каузи