Антарктида и Антарктика

 

Антарктида и Антарктика

 

1. Географско положение, големина и хоризонтално разчленение на континента Антарктида

- заема пространството около Южния полюс и влиза в южнополярната област, наричана Антарктика- като антипод /противоположност/ на Арктика. Големината на континента, заедно с островите и шелфовите ледници е 13 924 000 км  /шелфовите ледници заемат 900 000 км  /. Заобиколен е от трите океана/ Тихи, Индийски и Атлантически/ и това непрекъснато водно пространство около континента понякога се именува Южен океан. От него най-дълбоко в континента, се вливат заливите Море Уедъл от Атлантическия океан и Море Рос от Тихия океан и разделят Антарктида на 2 основни части: Източна Антарктида /71% от площта/ и Западна Антарктида /29%/, където най-добре изразен е Антарктическият полуостров, простиращ се на север до 63°ю.ш. на разстояние 1000км от Южна Америка /протока Дрейк/. От прилежащите острови най-големи са Земя Александър Шарко в Тихия океан западно от Антарктичния п-в и островите Рузвелт и Рос в. Море Рос. Източна Антарктида има по-слабо разчленена брегова линия.
2.Морфоструктури изграждащи сушата на континента - платформени структури изграждат източната по-голяма и по-слабо разчленена част на континента/Антарктическа платформа - част от Гондвана/,а гънкови структури - по-малката и по-силно разчленената западна част, като двата типа морфоструктури ясно са отделени чрез разломна зона, в която има и действащи вулкани - Еребус/4055м/ и Терор /3240м/. Платформата е изградена от докамбрийска кристалинна основа, покрита с палеозойски и мезозойски пластове, силно разломена на хорстове и грабени, с внедрени интрузивни тела, с лавови покривки и вулкански конуси и крие разнообразни полезни изкопаеми: черни въглища, железни руди, манган, злато, уранови руди. Гънковите структури са младоцагънати и представляват тектонска връзка между Андите в Южна Америка и Южните Алпи в Нова Зеландия - в тях разкриват медни, железни, оловно-цинкови руди.
3.Особености на релефа - формиран е от основните морфоструктури и откриващия ги леден щит /свободни от лед са само 5%/, който е дебел на меса над 3000м /максимална измерена дебелина 4267м/ и образува обширни ледени плата, разделени от също така   обширни плоски понижения или широки "долини" – най-високо ледено плато е Съветското плато /4000м, с дебелина на леда 1000 м/ и платото Вегенер /подобна височина/. Към периферията височината на ледената броня постепенно намалява до 1000м на около 50км от бреговете и завършва с доста стръмен склон към оградните океани. Над ледената повърхност на места се издигат чернеещи се остри върхове и гребени - особено по западната ограда на Море Рос в Земя Виктория /над 4500м/и в масива Винсън от планината Сентинел с най-високия връх в целия континент Ълмър /5140м/.Средна височина на континента: е 2350м . Предполага се, че заледяването на Антарктида е започнало преди плейстоцена /през плиоцена/ и въпреки междуледниковите епохи през плейстоцена било непрекъснато. Обемът на ледовете се определя на 25-30млн.км /90% от масата на всички съвременни ледници.От ледената покривка на Антарктида се отломяват огромни айсберги /до 150-200км/ и като платовидни ледени планини отнасят от теченията на север до 50   ю.ш. /главна опасност за корабоплаването особено при мъгливо време/. При внезапно стопяване на ледниците на Антарктида нивото на Световния океан би се покачило с около 60м.
 
4. Климат - главни климатични фактори са: околополюсното положение на Антарктида, неговата голяма височина, постоянната ледена и снежна покривка влиянието на оградните океани с опасващото континента студено Западно ветрово течение. Тук се намира полюсът на студа на Земята - в ст.Восток /височина 3420м/ е измерена най-ниската средна годишна температура на земното кълбс -57°С, най-ниската абсолютна минимална температура -89,5°,а абсолютният максимум в тази станция е -13,6°. На Южния полюс в станция на САЩ /2800м/ екстремн минимум е -80,6°C, а екстремният максимум е дори -11 - -12°. Валежите са малки - ср.год.200мм от сняг, като снеготопене се наблюдава само по крайбрежията по време на продължителния полярен ден. Духат чести силни ветрове /от 30 до 90м/сек.
5.Води на сушата - с ледената си покривка Антарктида е огромен воден резервоар на Земното кълбо. Приходът на лед макар и от малките валежи /поради почти пълна липса на изпарение при изключително ниските температури/ компенсира разхода от откъсването на огромните ледени блокове и обемът на ледените маси се запазва почти постоянен. Около континента през полярната зима се образуват плътно споени ледени полета /паков лед/, а движението на напукания лед причинява образуването на ледени хълмове /тороси/. През краткотрайното южно лято /декември-февруари/ ледените полета се напукват и се откриват протоци и канали, по които корабите достигат до континенталната суша.
6.Растителност - изключително оскъдна и Антарктида може да се определи като биологична пустиня. Само по крайбрежията са разпространени мъхове, лишеи, водорасли.Сушевата подложка под ледения щит обаче крие отпечатъци разнообразна растителност през минали геоложки епохи - разкриват се фосили от папрати, иглолистни и широколистни дървета, които по видовия си състав и оказват близост с Неотропичната в Южна Америка, Капската в най-южната част на Африка и Австралийската флористична област.
7. Животински свят- само по крайбрежията и близките острови, а вътрешността на континента е същинска ледена пустиня. Околоантарктичните води на океаните се обитават от сравнително беден на видове разнообразен животински свят, но богат по количество на популациите от един вид - главно китове : синият кит/достига до 30м дължина и 130 тона тегло/, зъбатият кит, наричан шалот /гмурка се до 1000м дълбочина на лов за калмари/; едри делфини-косатки; риби; калмари; богат планктон /микроорганизми и рачета/. По крайбрежията - стада тюлени: тюленът уедъл, тюленът рос, тюленът ракояд /най-често срещан/, ушатият тюлен котик;. морски лъвове; морски леопарди.а най-голям морският слон /дължина 5м и тегло 2,5тона/. Ендемични за Антарктида са пингвините: императорски пингвин - с най-големи размери /115см височина и 50кг тегло/, пингвин адели /по-широко разпространен - до 60см височина/, кралски пингвин. Пингвините не могат да летят, но са отлични плувци и гмурци. От летящите птици по крайбрежията се срещат морски птици-буревестници /6 вида/най голям е гигантският буревестник и албатросът /3м с разперени криле/.