Австралия и Океания


 
Природна география на континента Австралия
 
Географско положение на континента Австралия
 
   Континента Австралия е разположен изцяло в Източното и в Южното полукълбо - граничи с Азия чрез Малайския Архипелаг и с Океания чрез Меланезия и Нова Зеландия, от които се отделя чрез Арафурско море и Торесовия проток на север, същевременно разделящи Индийския и Тихия океан и Коралово и Тасманово море от Тихия океан на изток. Към континента принадлежат неголям брой малки острови в близост до крайбрежията и по-отдалеченият и голям о.Тасмания на югоизток, отделен от него чрез Басовия проток. Крайни точки на континента:
 
 - на север н.Йорк на п-в Кейп Йорк - 10° 14' ю. ш.
 - на юг н. Югоизточен на п-в Уилсън - 39°11' ю.ш. и н. Южен на о.Тасмания- 43°40' ю.ш.
 - на запад н.Стип пойнт - 113°05' и.д.
 - на изток н.Байрън - 153°39' и.д. Простирането на континента от север на юг е 3200км, а от  запад на изток 41 а площта му заедно с островите е 7 704 000км  /най-малкият на Земята/.
 
Общ преглед на морфоструктурното развитие, релефа, климата и водите на Австралия.
I. Основни морфоструктури изграждащи континента:
1. Платформени - по-голямата западна част от континента - на запад от Голямата Вододелна планина е изградена от Австралийската платформа /част от Гондвана/ с докамбрийска възраст- от стари метаморфити и гранити, припокрити от палеозойски пластове, силно разломена с внедрени интрузии и кръстосана от кварцови жили, с което са свързани богати полезни изкопаеми и особено златоносните находища /най-известни при Калгурли, Кулгарди и Мърчисън/, станал причина за идването на голям брой население главно от Европа. Характерна особеност на Австралийската платформа е издигането й в западната половина и формирането на обширни платовидни пространства, разнообразени от хорстови планини и възвишения и потъването й в източната част, където е съществувал морски басейн след ограждането й от изток от планинска верига, запълнен с наслаги и впоследствие осушен и e превърнат в обширни равнини.
2. Гънкови структури - стари гънкови структури с херцинска възраст /образувани в горния палеозой/ изграждат Голямата Вододелна планина в източна: част на континента /на изток от платформата/ и о.Тасмания. През неозоя те са тектонски подмладени с проява на разломни процеси, внедряване на интрузии и изливане на ефузии /лавови покривки и вулкани/ - причина за разнообразни полезни изкопаеми /железни, оловно-цинкови, калаени, медни руди, никел, живак, злато, сребро, платина, скъпоценни камъни   и др./.
 
II. Особености на съвременния релеф - развит е в диапазона от -12м депресията на ез.Еър до 2230м - най-високия връх в планината Австралийски Алпи в южната част на Голямата Вододелна планина, където релефът е моделиран планинско заледяване през плейстоцена/както и на о.Тасмания/ Средната височина на континента е 340м, като най-широко простиране имат земите от 0 до 200м – 40% и от 200 до 500м-45%, следвани от ниско планинския пояс 500-100 – 14%, докато поясите над 1000м заемат около 1%, а депресйонните земи –едва 0,3%. 
 
 Климат - Австралия, е горещ и сух континент с континентален климат с големи денонощни и годишни амплитуди - главно поради слабото му хоризонтално разчленение, разположението около южната тропична окръжност и студеното течение по западното крайбрежие /Западноавстралийско / и топло по източното. Над континента целогодишно господстват тропични въздушни маси от ЮИ пасати и само в най-северните части през южното лято влияние оказват екваториални въздушни маси от СЗ ектаториални мусони обуславящи валежен летен период, а в най-южните части през зимата - умерени въздушни маси и тогава по южния полярен фронт / разделящ умерените от тропичните въздушни маси / се появява циклонална дейност, обуславяща зимен максимум на валежите. Така в континента се формират 4 климатични пояса както следва:
1.Субекваториален - обхваща Сев.Австралия до 20°паралел - редуване на валежен летен период от екваториални въздушни маси със сух зимен – тропични Летни температури 26-32° и зимни 18-25° , малки амплитуди, годишен валеж 1000-1500мм , най-големи за континента валежни суми до 3600мм на п-в Кейп Йорк.
2.Тропичен - обхваща 2/3 от континента като широка ивица около тропичната окръжност от западното до източното крайбрежие и се разграничават 2 много различни области:-Тихоокеанска – по източното крайбрежие с влажен тропичен климат с обилни валежи / над 1000мм/ по наветрените спрямо югоизточните пасати склонове , както и под влияние на топлото Източноавстралийско течение /топлите течения допълнително овлажняват климата/,  / ст. Бризбейн – ср.г.темп. 20,5°/. Континентална - по-голямата част на троп.пояс през континента с пустинен и полупустинен климат - епизодични валежи /до 250мм/ в сев.части на пояса през лятото /от отклонили се тропични циклони/,а в южните през зимата /от отклонили се циклони по полярния фронт/, с по-характерна проява на сухи гръмотевични прашни бури /ст.Алис Спрингз -ср.год, темп.21° и год. валеж 270мм, а най- малки валежи – под 150 мм – при езерото Еър/
3. Субтропичен - крайните южни части с характерна мека влажна зима/умерени въздушни маси/ и сухо горещо лято под влияние на тропични въздушни маси с по-големи различия между зап.и изт.части: ст.Пърт на запад ср.г.темп. 18,3° и г.вал.850мм, а ст.Сидни съответно 17,3° и 1260мм /на Тихоокеанското крайбрежие/.
4,Умерен -средните и южни част на о.Тасмания - ст.Хоубърт ср.г.т.12,4°, г.в.604мм , а по западните наветрени спрямо западен атмосферен пренос склонове валежите стигат и до 3000мм.
 
     Води
    Главният вододел на континента минава по билото на Голямата Вододелна планина и към Тихия океан се отводнява 8,2% от площта му, към Индийския океан - 38,4% , а вече от половината площ /53,4%/ е безотточна и вътрешноотточна. Реките с постоянен отток са малко единствената голяма речна система е на реките Мъри/2570км/ и /притока и Дарлинг /2830км/ в ЮИ част, малки пълноводни реки има по източните склонове на Голямата Вододелна пл. Преобладават реките с непостоянен режим - върху 2/3 от площта на конт.поради епизодични валежи - при поройни валежи в сухите речни корита потичат буйни мътни порои, причиняващи щети - тези временни реки се наричат крийки - най-голяма е Купър Крийк. Крийките в депресионната равнина на ез.Еър подхранват най-големия артезиански басейн на Земята. Характерни за континента- са и многобройните безотточни солени езера ; плитки тектонски котловини в зап.платовидна част, а най-голямо е ез.Еър с площ в дъждовни периоди до 15000км  и соленост 38,5% , а в сухи периоди намалява до 8200км  при соленост 209%. Сладководните езера са малко - кратерни в най-северните и най-южните дялове на Голямата Вододелна планина /със стар вулканизъм/ и планински езера в Австралийските Алпи и на о.Тасмания. Общата площ на езерата  в Австралия е 40000км , а площта на Големия артезиански басейн е 175 000км2.
 
Общ преглед на почвите, растителността и животинския свят на Австралия.
А. Почвена покривка - в по-голямата част от континента са разпространени характерни почвени типове , зонално обусловени от климатичните различия и само по източното крайбрежие с планинските склонове и южните части под влияние на надморската височина и литологията /скалната основа/ почвите са по-разнообразни.
1.В Северна Австралия е развита широка ивица от червеноземни и латеритни почви при по-влажен субекваториален климат - на места оподзолени и отчасти заблатени, а по на юг при по-сух континентален субекваториален климат -червенокафяви почви и върху варовикови скали на п-в Арнхъмлънд /Арнхемова земя/ - червенопръстицата "тера-роса".
2. В обширните вътрешни полупустинни и пустинни области при сух тропичен климат са разпространени сиви, пустинно-степни осолени на места и скелетни почви, а около солените безоазточни езера - типични солени почви.
3. В Южна Австралия със субтропичен климат - канелени почви, преминава в жълтоземи и тъмночервени почви в югоизточните части с по-големи валежи, върху варовикови скали - червенопръстицата "тера-роса" и върху лавови покривки /базалтови скали/ също при влажен климат - черни тропични почви от известния тип "регър" на п-в Индостан.
4. По източното крайбрежие и планинските склонове при влажен топъл климат/субекваториален и тропичен/- червеноземни и червенокафяви почви, а по на  юг при по-хладен влажен климат /субтропичен и умерен/ - кафяви горски почви  и в  най-високите части на Австралийските Алпи и на о.Тасмания – планинско-ливадни почви.
 
     Растителна покривка – извънредно разнообразна и богата /около 12000вида/, отличава се с голям ендемизъм /75% от видовете са ендемити/ поради продължително самостоятелно съществуване на континента от кредата насам и се обособява в особена Австралийска флористична /фитогеографска/ област. Най-много ендемити се  срещат в СИ част /щата Куинзлънд/ и в ЮИ част /щата Нови Южен Уейлз/. Pacтителността на Западна Австралия се различава много от растителността  на Източна Австралия /общи са само 10% от видовете/, което е свидетелство за продължителното им разделно съществуване – отделени чрез морски басейн, заемал потъналата източна част на платформата между образуваната планинска верига на изток от нея и западната и изгидната част. Австралия е родина на някои специфични, типични за флората й видове като:
- Евкалипти - 600 вида - от гигантски дървета /до 100-150м височина/- и 30м в обиколка на ствола/ до много малки /под човешки ръст/ - имат мощна коренова система и се използват за засаждане в блатисти места /за отводняване, а листата им излъчват убийствена за комарите миризма/, както и за извличане на евкалиптово масло /ценно лекарство/. Пренасят се и на други места в света.
- Акации - 500 вида /400от тях ентемити/- разпространени са навсякъде в сухите и в по-влажните части на континента.
- Тревни дървета /Блек бойз/ - имат късо дебело стъбло /6-9м/ с кичеста корона от тънки, дълги, във вид на трева  листа.  
- Бутилкови дървета - имат стъбло с бутилковидна форма, съдържащо голямо количество влага /за сухия период/ - срещат се в Австралийските савани.
- Казуарини - 25 вида дървета - силно разклонени /до 20м височина/с листа представляващи много фини иглици. Разпространени са предимно в сухите области. Срещат се и на островите в Тихия и Индийския океан и в Южна Африка.
Характерни са и палмите, дървовидните папрати и много други. Териториално в континента са обособени следните растителни пояси и области.
 
 1. Екваториални вечнозелени влажни гори в най- северните и СИ части - палми, дървовидни папрати, бамбук, много лиани и най-известната палма лиана "ротанг" /до 200-300м дължина/, Епифити /главно орхидеи/и др., а по бреговете - мангрови гори.
2. Савана /17% от площта на континента/- в северните части с типичен сух екваториален климат  с рязка смяна на летен валежен със зимен сух период - редуване на тревисти и храстови пространства /твърдолистни видове/ с групи дървета - парков ландшафт, а около крийките – галерийни гори и ливади. Подобна тревиств- горска растителна покрива целите западни склонове на на Големите Вододелни планини до най-южната част.
3. Гъсто преплетени и непроходими бодливи храсти, образуващи формации ‘’ скръб”
- заемат обширни пространства във вътрешните и южните части на континента със сух континентален климат /25% от площта му/- различават се: "мали скръб" в южни не толкова сухи области и ‘’мъгла скръб’’ в средните части на континента.
4. Рядка бодлива предимно храстова растителност / включително таралежова трева с твърди остри листа до 1м, наричана ‘’спинифекс’’/ - в най-сухите области с валежи под 250мм - обширни пространства във вътрешните равнинно- депресйонни области на ез.Еър с най-малките валежи в конт./под 150мм/
- "мъртвото сърце на Австралия/ и около пустините на запад дори до бреговете на Индийския 
океан /платото Хъмързли/ - определят се като полупустинни степи /16% от континента/
5. Вечнозелени субтропични гори в най-ЮИ и по-ограничено в най-ЮЗ част на континента от южен бук, бор араукария , евкалипти и др.с подлес от папрати и вечнозелени влажни гори по зап.склонове на о.Тасмания, а по планинските била тук и  на Австралийските Алпи - планинско-ливадна растителност/алпийски ливади/.
 
 Животински свят- подобно на растителността, се отделя в особена Австралийска зоогеографска /фаунистична/ област поради реликтен характер на почти всички видове животни и Австралия може да се нарече 4 континент на живите изкопаеми, а  причина е ранното прекъсване на сушевата връзка с Индо-Малайската зоогеографска област. Най-характерни са еднопроходните и двуутробните /торбестите/, които в другите континенти са измрели през еоцена.
- Еднопроходни: птицечовка - среща се в югоизточна Австралия и ехидна- навсякъде в континента
- Двуутробни: около 150 вида - почти всички ендемични/: тревопасно кенгуру -  различни видове - от 2м височина до размери на заек/живее на стада по 20-50/, двуутробна мечка коала, двуутробни хищници-вълк, лисица, дявол/тасманийски дявол/, двуутробни гризачи-къртица, лалугер и др.
Изобилстват прилепите, а кучето динго е опасен хищник /живее на глутници/.
Много богат е птичият свят - ендемични са: австралийски щраус ему, щраус подобен казуар, птица лира, райска птица, черен лебед и др.
Влечуги - много змии/отровни/, крокодили на север, големи морски костенурки / . крайбрежието на Бариерния риф/, гущери с големи размери и др.
Риби - от сладководните най-интересна е двойнодишащата риба барамунда/реликт/.
Насекоми – термити / термитници до 2 м – пречка за инфраструктурата/, скакалци – напаст за растителността. Интересен е големият дъждовен червей с дължина понякога 2-3м. 
 
 
Западана Австралия 
     Обхваща по-голямата западна част на континента, изградена от Австралийската платформа - на запад от Голямата Вододелна планина. В резултат на колебателни движения обхванали платформата - издигане, съпроводено с разломяване на запад и огъване /потъване/ на изток, от нея се обособяват две огромни частни морфоструктури, даващи отражение върху облика на релефа, който формират и именно това е основанието Западна Австралия да се подели от своя страна на 2 части / от ранг природногеографски страни/: Западна и Източна.
I. Западна част - има платовиден релеф със средна височина 300-500м, но в това обширно платовидно пространство на места се издигат хорстови планини и платовидни възвишения, свидетелни височини и твърдици/ от стар релеф/, рязко открояващи се на фона на заобикалящата ги заравненост, като по-изразителни са тези позитивни форми по периферията на издигнатата морфоструктура от платформата. Във вътрешното пространство във връзка с географското положение около южния тропик и типичната пасатна циркулация са образувани големи пустини и полупустини: Голямата пясъчна пустиня на север с високи дюнни валове от червено обагрени пясъци;- каменистата пустиня Гибсън на юг от нея - типични хамади /голи скални повърхнини/ поради отвяване на пясъците от постоянно духащите югоизточни пасати към съседните пясъчни пустини и още по на юг Голямата пустиня Виктория - също с големи дюнни валове от червеникави пясъци, ориентирани по посоката на югоизточните пасати /югоизток – северозапад/.
   Австралийските пустини, липсват типичните за Сахара оазиси поради дълбоко залягане на подземни водоносни хоризонти и отсъствие на извори свързани с тях. Валежите са оскъдни - под 150мм и нарастват до 300мм към крайбрежията - многобройните суходолия и сухи езерни котловини /свидетелство за по-влажен климат през плувиалната тук плейстоценска епоха/ се пълнят с води само при случайни дъждове. Езерните котловини са 200 и някои от тях /около 10/ имат площ повече от 1000км  /при валеж ‘’оживяват’’/
На юг от Голямата пустиня Виктория е окарстената полупустинна безводна равнина Наларбър със средна височина 200-250м с дълбоко залягащ артезиански басейн/с наименование Еукла/ с подземни карстови води.
    В най-югозападната част от платформата са оформени ниските, силно денудирани възвишения Стирлинг /1110м/ и Дарлинг /582м/ в областта Суонлънд /Лебедова страна/, завършващи със стръмни склонове към съседни крайбрежни низини. Поради по – влажен климат по крайбрежието – вечнозелени субтропични гори, а във вътрешната савана . На запад и СЗ също от издигнати блокове от платформата са образувани просторните силно денудирани, но по –високи платовидни възвишения Хъмързли /1253м/ със стръмни откоси към Индийския океан и скалисти заливи и Кимбърли/970м/с базалтови лавови покривки с терциерна възраст върху кристалинната основа на платформата върху които при по-влажен климат са образувани плодородни черни тропични почви, покрити с типична буйна саванна растителност, а по реките - галериини гори. Към океана завършва със стръмни склонове, образувайки силно разчленен бряг от риасов тип. На север е масивният почти с правоъгълни очертания п-в Арнхъмлън. Арнхемова земя/ между заливите Джоузеф Бонапарт са Тиморско море на запад и Карпентерия от Арафурско море на изток.
   Има платовиден и нископланински релеф, с денивелация на север- северозапад и силно разлчленен скалист бряг с многобройни заливи, острови и клипи.
Климатът е субекваториален, а раститителността -типична савана с групи дървета и по реките - галерийни гори.
   На изток в Западната част, на границата с Централните равнини/заемащи средищно място в континента/ се издигат голите хорстови планини Мъзгрейв с вр.Уудръв /1435м/ и Мъкдонал с вр.Зил /1531м - най-високата точка на цяла западна Австралия/ - и двете с дължина до 500км, разделени от дълбоко хлътнал грабен, в който е формирана удължената обикновено суха котловина на ез.Амадиъс / Амадеус / на 204м височина - при поройни дъждове в езерото достига площ до 800км . От най-високите части на двете планини водят началото си дългите саставни притоци /сухи долини/ на р.Финке крийк с епизодичен отток, вливаща се в ез.Евр.
 
II. Източна част - има равнинно-депресионен релеф, формиран върху потъналата източна част на Австралийската платформа с плоско наслоени и слабо огънати седиментни пластове. Това обширно равнинно пространство, въпреки някои вътрешни различия, носи общото наименование Централни равнини – разположени между платовидната западна част и планинската източна част на континента. От своя страна те се поделят на 3 по-малки равнини - северна, средна и южна.
1.Северна равнина - с денивелация и отток към залива Карпентерия - типична акумуративна равнина, завършваща с блатист бряг, покрит с мангрова растителност, а на юг- саванни гори. На юг плоското възвишение Селуин я отделя от Средната равнина.
2.Средна равнина - обширна депресионна безотточна и вътрешноотточна област на ез.Еър - най-ниското  /-12м/ и най-сухото масто на континента /годишни валежи 70-150мм/ , но с много благоприятни условия за образуване на обилни артезиански води - тук е формиран Големият артезиански басейн /най-голям на Земята/ с площ 1 750 000 км  / с водоносни пластове на различна дълбочина от 100 до 2300м , запълнен с водни количества още през терциера, но продължава да се подхранва и до днес от реките, спускащи се от Голямата Вододелна планина и от временните реки-крийки в равнината. Денонощно от него се извличат 1, 5млн.м  вода чрез над 3000 постоянно действащи сондажни артезиански кладенци. На северозапад в съседство с хорстовите планини Мъзгрейв и Мъкдонал е типичната тропична пясъчна пустиня Симпсън /известна и с името Арънта/ с многобройни надлъжни /по посока на югоизточни пасати/дюнни валове, както и уредица крийки, най-големи от кои са Джорджина и Дайъмънтина.
3.Южна равнина - отделена е от Срадната депресионна равнина- чрез слабо очертаното в релефа продълговато възвишение Грей и обхваща поречията в средното и долното течение на реките Мъри и Дарлинг /най-добре стопански овладя равнина в Австралия/. На югоизток се издигат хорстовите планини Флиндърз /1189м/ и Лофти разделени от грабени, чиито  продължения в океана - формират 2 дълбоко врязани в сушата заливи :Сейнт Винсънт и Спенсър, а малки хорстове изграждат между тях полуостровите Еър и Йорк и като тяхно продължение в Индийския океан е о.Кенгуру /Кангару/.
 
Източна Австралия
   Обхваща старонагъната верига на Голямата Вододелна планина на изток от Централните равнини до Тихия океан – простира се меридионално от Торесовия проток на север изграждайки п-в Кейп Йорк, до Басовия проток на юг и структурите й продължават на о.Тасмания. По билото й минава главният вододел на континента, откъдето носи името си /границата между Индийския и Тихия океан се бележи от н.Йорк и Южен нос на о.Тасмания и условно меридиана от него към Антарктида/. Изградена през херцинския тектонски цикъл /горен палеозой/, Голямата Бодеделна планина е едновъзрастна с Урал в Европа, Северните Апалачи в Северна Африка и Тяншан и др. планини в Азия. През терциера е подложена на разломяване с проява на вулканизъм особено в северните и най-южните части, което е във връзка с оформянето на терциерния планински пояс в Меланезия и Нова Зеландия /като продължение на младите гънкови структури навлизащи в Малайския архипелаг от Алпо-Хималайския пояс и от Източноазиатската островна дъга/. По морфоструктурни и морфографски белези се поделя на 2 части: Северна и Южна с граница помежду им приблизително по 28° паралел.
I. Северна част - отличава се с по-малката си височина, но с по-голяма ширина и по-разлати структури поради наличието на затворени между веригите стабилни междинни масиви, а с разломните структури са свързани вулканските форми в Куинзлънд - от терциерен и старокватернерен вулканизъм. Източните склонове на планината са наветрени спрямо влажните океански въздушни маси /под влияние на топлото йзточноавстралийско течение/ и поради орографски ефект падат обилни валежи /най-големи в континента/ и обуславят развитието на влажни тропични /наричани още екваториални /гори почти до билото, а западните полегати склонове са по-сухи и са покрити със саванна растителн и редки гори. Източното крайбрежие /както по цялото протежение на планинската верига/ е стръмно с гъсто разчленен, от риасов тип, бряг /редица от многобройни малки заливи/.
II. Южна част-  по-тясна, но по-висока с изразен планински релеф и заледяване през плейстоцена в най-високите части, стръмно източно крайбрежие гъсто разчленен риасов бряг. От дълбокото врязване в планината на речни долини тя се разчленява на няколко добре обособени планински дяла:
Успоредно на брега от северозапад на югоизток се простира Големият бариерен риф -о.Нова Гвинея близо до Южната тропична окръжнорт с дължина около 2000км ширина от 2км на север до 150км на юг с дебелина на кораловите отложения над 220м поради потъване на крайбрежието - представлява естествен "вълнолом на континента, улесняващ корабоплаването във вътрешно море между Бариери риф и брега с ширина от 20км на север до 350км на юг и дълбочина 35-70м. Между него и залива Карпентерия е вдаден п-в Кейп Йорк /210000км  /, отделен от Нова Гвинея чрез Торесовия проток /широк 160км и дълбок 50м /
1. Ню Инглънд Рейндж - най-северният дял със заоблени била / най-високата точка 1615м/ с влажни тропични гори по източните cклoнoвe и тревиста растителност  с peдки гори на запад.
2. Ливърпул рейндж – разположен по на юг планински дял, изграден главно от вулкански скали, в които реките са образували тесни стъпаловидни долини.
3.Блу маунтинз /Сини планини/ - простират се на юг от долината на р.Хънтър във вид на широки плата поради плоско наслоените пясъчникови и варовикови пластове, които ги изграждат, с каньоновидно всечени речни долини и карстови форми в разкриващите се на повърхността силурски варовици - въртопи, понори, дълбоки пропасти, пещери /с най-голямо туристическо значение/.
4.Австралийски Алпи - най-високо издигнатият дял на цялата планинска система и с най-високия връх на континента Косцюшко /2230м/, около който с запазени следи от плейстоценско планински заледяване, като се наблюдават и съвременни т.нар.периглациални форми /крио-нивални - от сезонно проявяващ се мразови процеси/. От този дял водят началото си/ най-пълноводните реки Австралия - Мъри и Мъръмбиджи на запад / към Индийския океан/ и Сноуи ривър/ Снежната река/ на изток към Тихия океан. Поради голямата височина на Австралийските Алпи по склоновете им се наблюдава височинно етажиране на климатични, почвени и растителни пояси.
5. Викториански планини - крайната най-южна и най-ниска част от Голямата Вододелна планина, простираща се по паралела от изток на запад поради огъване на веригите, увенчани с вулкански конуси на угаснали вулкани конуси на угаснали вулкани и покрити с базалтови лавови потоци / от сарокватернерен вулканизъм – най-изразителни около Мелбърн./ Отделят алувиалната равнина на р.Мъри от крайбрежните низини Гипслънд и Найнт майл бийч, в която е оформен грабеновият разклонен залив Порт Филип.
6. Остров Тасмания - отделен от континента в началото на кватернера чрез Басовия проток широк 224км и дълбок 86м/- най-големият остров на Австралия /67894 км /, изграден от структурите на Голямата Вододелна планина. Има предимно платовиден релеф с най-висока точка 1617м със следи от плейстоценско планинско заледяване и стръмни разседни склонове към тесни крайбрежни ивици с удобни грабенови заливи.. Климатът в по-голямата средна и южна част е умерен с характерен западен атмосферен пренос и по наветрените спрямо него западни склонове падат обилни валежи /3000мм/, а на изток поради валежна сянка валежите намаляват до около 500мм. Като цяло, влажният климат с мека зима и прохладно лято и слабото изпарение обуславят постоянен режим на реките и многото езера с ледников произход. Поради изчезване на кучето динго тук са запазени някои видове животни, изчезнали вече на континента, като двуутробен вълк и двуутробен дявол /затова наричан тасманийски/, а по южното крайбрежие са наблюдавани пингвини - "пришълци" от антарктичната фауна.
 
 
Океания
   Обхваща всички тихоокеански острови с изключение на близо разположените до континентите Северна и Южна Америка, Азия и Антарктида с обща площ 1 300 000км2 , като най-големи са Нова Гвинея /785000 км ,- втори след Гренландия/ и Нова Зеландия /268000 км /, а всички останали 3000 острова /без най-малките/ имат обща площ окло 250 000 км . Имат много голямо транспортно-географска значение - предлагат удобни пристанища сред необятното водно простарнство на Тихия океан.
 
1.Морфоструктура /произход/ - по произход биват тектонски /гънкови вулкански/ и органогенни /коралови/. Най-големите острови в западната част на Океания са изградени от гънковите структури на терциерния младонагънат планински пояс, преминаващ от Малайския архипелаг   на о.Нова Гвинея и през о.Нова Каледония навлиза в островите Нова Зеландия, откъдето гънковите структури продължават подводно и навлизат в Западна Антарктида и изграждат млади планински вериги. За тези острови е характерен съвременен вулканизъм и подводни и сушеви земетръси. По-големият брой острови имат обаче вулкански и органоген произход.
2. Релеф.- островите с тектонски произход са много високи - най-високият връх на Океания - Джая /5030м/ се издига в дългата планинска верига о.Нова Гвинея, следваш от най-високите вулкани в Океания на Хавайските острови /над 4200м/, а органогенните коралови острова /атоли/ са ниски, с плосък релеф.
3.Полезни изкопаеми - богати са на фосфати - гуано, никел, хром, сребро, въглища, нефт и др.
4.Климат - морски тропичен под влияние на постоянните пасатни ветрове от североизток на север от Екватора и от югоизток на юг от него, с постоянно високи температури, малки амплитуди, обилни равномерно разпределени валежи - по-големи различия има само между срещуветрените спрямо пасатите и подветрените склонове. Средната годишна температура в островите около Екватора е 25,5° ,като в островите по-близо до голямата континентална суша на Азия е по-висока /27,5°/, а сред открития океан е по-ниска /23°С/. Средният годишен валеж е 1000-3000мм, но на един от островите от Хавайския архипелаг е измерен световен рекорд годишен валеж 12600мм. Валежите имат слабо изразен летен максимум  и зимен минимум. В островите близо до Азия се разразяват тайфуни под влияние на обмяната на въздушни маси между континента и океана през преходните сезони.
5.Почви и растителност - характерна е тропична растителност близка до австралийската и южноазиатската, но и с много ендемични видове. Ниските коралови острови поради карбонатните си скали /коралови образувания/ и  слаба покривка имат предимно храстова и тревиста растителност, с групи дървета главно кокосова палма. Високите планински острови имат дебели вулкански почви и са покрити с гъсти вечнозелени тропични гори, а по крайбрежията – мангрови. Най-ценни видове са: палмите - кокосова /кокосово мляко, масло, копра и др./,  арекова /за добив на влакно/, caгова;  хлебното дърво, панданусът /листата и цветовете се използват за храна/; подправките - черен пипер, мускатов орех, канела и др.
6.Животински свят -разнообразна фауна по видове, но бедна по количество - принадлежи към 2 области: Индо-Малайска и Австралийска. Според средата на обитаване се поделя на: - фауна в тропичните гори - птици, маймуни гигантски прилепи; в реките - риби, земноводни - крокодили, костенурки; в океана - риби, акули, грамадни морски раци омари, миди, морски костенурки, отровна морска змия и др.
 
II. Регионална подялба на островите в Океания - поделят се по морфографски и етнографски белези на 4 големи групи: Полинезия вътрешните, в средни части на Тихия океан и най-отдалечените от континентите острови; Микронезия - западните, в близост до Азия малки острови; Меланезия - югозападните, в близост до Австралия острови и в самостоятелна група се отделя двойният остров Нова Зеландия.
1. Полинезия / от гръцки "поли - много острови/ - обща площ 47300 км , от която само архипелагът Фиджи в югозападната част на Полинезия заема 18200 км. Преобладават атоли и по-малко планински вулкански острови с действащи вулкани и активна сеизмична дейност. Въз основа на географското положение и на някои структурни особености. Полинезия се поделя от своя страна на 4 части: Северна, Средна, Югоизточна и Югозападна.
 - Северна Полинезия – обхваща Хавайските острови, наричани още Сендуичеви /Сандвичеви/ острови /обявени за 49-ти щат на САЩ от 1959г./ - с важно транспортно-географско положение. Главен остров е Хавай /10437км2/, дал името архипелага, с високи планини - угасналият вулкан Мауна Кеа /Бяла планина/с най- високата точка на архипелага /4214м/ и действащият вулкан Мауна Лоа /Голяма планина - 4168м/ с паразитен вулкан по склона висок 1247м/ с кратер 5км в диаметър, в който има лавово езеро, наречено Халемаумау. Върху плодородни тропи почви се отглеждат топлолюбиви култури - главно ананаси.
- Средна Полинезия - обхваща пръснатите около Екватора малки ниски коралови острови с обща площ 898км2. По-важни групи острови са: Тувалу /Лагунов о-ви или Елис/ с главен остров Фунафути; Северни Кукови о-ви; Острови Лайн/Екваториални Споради/ с доста големи натрупвания на гуано /фосилизирани птичи екскременти/.
- Югоизточна Полинезия - обхваща острови от вулкански и коралов произход Кукови о-ви /коралови рифове/; О-ви Тубуай /вулкански/; дружествени о-ви с най-голям остров Таити 1040км2/ - планински остров с 2 вулкана; Острови Туамоту /Ниски о-ви/- типични атоли, известни с добива си на перли, седеф, морски гъби и фосфати; Маркизки о-ви - вулкански с недостъпни брегове; Великденски о-в /на испански Ласкуа/ - обитаван с древна култура /владение на Чили/ - най-отдалечен единичен о-в сред океана /разстояние до Чили 3600км, до Перу 3200км и до най-близкия остров Мангарева 2600км/
- Югозападна Полинезия- обхваща острови и островни групи от вулкански коралов произход и дори с платформен строеж: Архипелаг Фиджи - 300 острова /100 обитаеми/, изградени от стари кристалинни скали, интрузии и млади вулкански скали /старите са доказателство за някогашна континентална общност с Австралия и Нова Зеландия/, липсва съвременен вулканизам, но има горещи минерални извори. - Островите са обградени с коралови рифове, а много са атоли; Острови Самоа /Мореплавателски острови/ - с вулкански произход, изградени от базалт, трахит и  туфите им. На главния остров Саваи /1890км2/ има действащ: вулкани. Обградени са с коралови рифове; Острови Тонга /Приятелски остров/- 160 острова с обща площ 697 км2 - западните са с действащи вулкани, а източните - с вулканска основа припокрита от коралови рифове.
2.Микронезия /малки острови/ - предимно на север от Екватора и с някои атоли от островната група Кирибати преминават на юг от него. Обхваща около 1600 острова с обща площ 3050км2. На запад са предимно високи планински, а на изток - ниски коралови /атоли/ и на границата с Полинезия са най-голмите атоли с диаметър около 100км. Обхваща следните архипелази: Мариански о-в 15 острова с площ 1140км2 в северните част на Микронезия - с вулкански произход на север с действащи вулкани и коралови на юг, с изключение на о.Гуам, който е най-голям /5342km2/- Поради близост с Азия се разразяват опустошителни тайфуни
/с 240км в час/. Каролински острови/наречени на испанския крал Карлос II/ - 700 малки предимно коралови острови с обща площ 842км2- най-известен е  о.Яп със следи от стара микронезийска култура. Маршалови о-ви - предимно малки атоли с обща площ 405км2. Гилбъртови о-ви, наричани още Кирибати - югоизточно продължение на Маршаловите о-ви и граничат с Полинезия - 16 атола с площ 295 км2- На запад от тях е единичният о.Науру.
На север от Микронезия върху подводен праг са разположени островите Бонин /Огасавара/и Волкано /Казан/.
3- Меланезия /черни острови поради чернокожото население папуаси/ - обхваща островите на изток от Малайския архипелаг и заема най-голяма площ от Океания:  о.Нова Гвинея- най-голям, планински - с дълга 2400км, висока планинска верига със заснежено било/над 4400м/и най-висок вр.Джая /5030м/,обградена с широки алувиални низини, а по бреговете многобройни коралови рифове /пречка за корабоплаване о-Нова Каледония /18400км2/ - тактовнско продължение на Нова Гвинея в посока към Нова Зеландия, разположен на подводен праг, отделящ Коралово от Тасманово море; Бисмарков архипелаг 751400км2/ - на север от о.Нова Гвинея; Соломонови о-ви /440.00км2/- на изток от Нова Гвинея; о-ви Вануату - включват островите Санта Крус, Банкс и Новохебридски / 1476Зкм2/.
За островите на Меланезия е характерно интензивно съвременно издигани -свидетелство са откриващите се брегови коралови рифове дори на 3000м височина.
4.Нова Зеландия - извън тропичната област Състои се от 2 големи о-ва Северен и Южен, разделени чрез протока Кук/широк 85км/и няколко малки о-ва.
- Северният о-в е по-къс и по-разчленен - типичен вулкански о-в с гънков структури в 2 направления оформящи планински вериги и няколко удължени п-ви. Има деистващи вулкани, а на угасналите най-висок е Раупеху /2796м/и гейзери.
- Южният о-в високопланински - тук се издигат Южните Алпи с вр.Дук/376 със следи от плейстоценско заледяване, а има и съвременно при височина  на снежната граница до 1800м на западния /по-влажен склон/ и 2400м на изток /валежна сянка/ и много ледникови езера.
 

Условия за ползване За нас Подкрепете ни! Карта на сайта Приятели За реклама Контакт с нас Каузи