Търсачка

Шрифт

Преводач

Да учиш на игра!  

Северна Америка

 

Природна география на Северна Америка

Географско положение на континента Северна Америка

Континента Северна Америка е разположен изцяло в северното полукълбо  и  като континентална суша - изцяло в западното, но крайните западни продължения в Алеутските острови преминават в източното полукълбо /на запад от 180  меридиан/. Към континента принадлежат редица други групи и единични острови,между които и най-големият на Земята - Гренландия. Крайни точки на континенталната суша и на островите:

- на север - н.Мърчисън на п-в Бутия /71°58'с.ш/ и н. Морис Джесъп на о. Гренландия /83°40''с.ш./
- на юг - н.Мариато на   п-в Асуеро в Панамския провлак /7°12/с.ш./
- на запад - н.Принц ъв Уейлз на п-в Стюърд в Беринговия проток/168°05 з.д,./ и на Алеутските острови /173°40/'и. д./
- на изток - н.Сейнт Чарлз на п-в Лабрадор /55°40'з.д/ и н.Североизточен на о.Гренландия /11° з.д./. 
- Северна Америка е силно разчленен континемт/на второ място след Европа/-островите /заедно с Гренландия/ заемат 17%, а. полуостровите - 9% от общата площ възлизаща на 24 228 000 км /трето място след Азия и Африка 16.35% от сушата на Земята/.
Общ преглед на морфоструктурното развитие и особеностите на релефа

А. Морфоструктурно развитие на сушата на континента и островите

I Платформени морфоструктури  - подобно на Европа и континентът Северна Америка е образуван от едно първично сушево ядро - Северноамериканската платформа,състояща се от две части:
- Канадски /Лаврентийски/ щит, заемащ северните части на континента /около Хъдсъновия залив/ и почти изцяло островите в Северния Ледовит океан /с изклчение на източните части на о.Гренландия/- тук старата докайбрийска основа на платформата е издигната и кристалинните скали /гнайси, шисти, гранити/ се подават на повърхността във вид на щит - на п-в Лабрадор издигането е до 1000 м, а.в Арктичните острови и до 2600м.
- Мисисипска плоча, заемаща обширно пространство на юг от Канадския щит до Мексиканския залив - тук докамбрийската кристалинна основа е потънала и припокрита от мощна седиментна надстройка от почти хоризонтално залягащи палеозойски /морски - таласогенни/ и мезозойски /теригенни - образувани при континентални условия/ пластове. Границата между Канадския щит и Мисисипската плоча е маркирана от многобройни тектонски падини, заети впоследствие от подредени във вид на огърлица големи сладководни езера с ледников произход. В пластовия комплекс на Мисисипската плоча на много места са се образували куполни гънки /диапири/, в които се разкриват находища на нефт, а в периферията му особено към Канадския щит и на запад към Кордилерите се е образувал характерен куестов релеф /ридове със заострени била от полуизправени пластове в съседство с издигащи се различни морфоструктури/. Върху най-силно огънатата, /потънала във вид на огромна синеклиза/ средна част на Мисисипската плоча са оформени Централните равнини, а    по- издигнатите западни части - Големите равнини.
II. Гънкови морфоструктури – образувани са около платформата - в източните и в западните части на континента и прилежащите острови.
1.Стари гънкови структури, образувани през двата тектонски цикъла на палеозоя /каледонски и херцински/, изграждат планината Апалачи в източната част на континента, включително п-в Нова Шотландия /Нова Скотия/, островите Кейп Бретън и Нюфаундленд, както и Източногренландските планини с най-висок връх Гунбьорн /3700м/ - чрез този старонагънат планински пояс Северна Америка се свързва с Европа /след палеозоя/ в общия мегаконтинент Лавразия, съществувал до неогена.
2. Млади гънкови стуктури, образувани през двата алпийски тектонски цикъла - староалпийски /мезозоя/ и младоалпийски /неозоя/, изграждат мощната планинска система Кордилери в западните и южните части на континемта, включително  Алеутските острови, полуостровите Аляска и Калифорния и островите по западното крайбрежие, както и редиците на Големите и Малките Антилски острови на юг Интензивното нагъване е станало през мезазоя - по време на така наречената Невадийска орогенеза /староалпийски тектонски цикъл за Алпо-Хималайската планинска система/ и към края на кредата - Ларамийска орогенеза, когато са се образували двете главни надлъжни вериги на Кордилерите: Източна /Скалисти планини/ и Западна /редица от различно наименувани планини/, между които са останали затворени об-ширни между планински плата и басейни като стабилни междинни масиви /подобно на Алпо-Хималайския пояс/. Напред с нагъването на главните вериги в тях са били  внедрени големи гранитни интрузии - причина за богата металогения /образуване на рудни полезни изкопаеми/ и зa високо издигане на веригите особено /Аляските планини на север /над 6000м/, отделни планини в средните части /naд 4000м/ и в известната със съвременния си вулканизъм т.нар. Мексиканска вулканска ос на юг /над 5000м/, като вулканизъм се проявява и в най-южната стеснена част на континента и прилежащите редици острови. Най- късно - през неозоя /терциера/ се е образувала третата крайна западна брегова верига на Кордилерите изграждаща редицата на Алеутските острови, п-в Аляска, многобройни острови по западното крайбрежие /формиращи далматински тип бряг/, оформяща по на юг западната ограда на грабена на Голямата Калифорнийска долина и завършваща най на  юг като хорст в п-в Калифорния. Като най-млада, в нея се проявява активе съвременен вулканизъм /на Алеутските острови и п-в Аляска/ и силни земетръси /в района на Сан Франциско/.
Оформянето на съвременните очертания на континента завършва с образуването на просторни наносни низини по крайбрежието на Атлантическия океан и на Мексиканския залив.

Особености на съвременния релеф, формиран от платформените и гънковите морфоструктури и моделиран главно от плейстоценското континентално и планинско заледяване.

 
  През плейстоцена по-голямата северна част на континента заедно с арктичните острови е била обхваната от континентално заледяване и ледниците са спускали на юг до 40° паралел четирикратно като са формирали характерни форми. Изчезнали са преди 6500 години. Реликтен е леденият щит на о.Гренландия  и ледените куполи в някои от островите в Северноамериканския арктичен архипелаг. От континенталното плейстоценско заледяване не е бил обхванат само басейнът р.Юкон в северозападната част на континента поради сух климат. В периферията на ледника в периглациалната област са били навети мощни /30м/ лъосови покривки, върху които впоследствие са образувани плодородни черноземи. В Кордилерите е имало планински тип заледяване с характерни за него глациални форми на релефа. След оттеглянето /стопяването / на континенталния ледник морето повишава нивото си и настъпват няколко трансгресии, съпроводени със заливане на големи части от сушата и формиране на многобройни островни заливи и протоци в Арктичния архипелаг.
  Според надморската височина на релефа, главно в резултат на формиращите го морфоструктури, в континета се очертават три меридионално простиращи се височинни зони: запалва високопланинска, формирана от Кордилерите с най-висок дял Аляските планини с вр. Маккинли /6194м/, средна платовидно-низинна, формирана от платформените структури на Канадския щит и Мисисипската плоча и източна средно- и нископланинска, формирана от Апалачите с най-висок връх Мичъл /2037м/. Като цяло, най-широко простиране имат равнинно-хълмистите и нископланинските пояси /200-1000м/ - 67%, а средно-и високопланинските /над 1000м/  заемат 23% и низинно-депресионните/под 200м/ едва около 10% от площта на континента, като най-ниската точка е депресията Долината на смъртта /Долината на мъртвите/ в южната част на Големия басейн и източно от планинския дял Сиера Невада /-85м/.
Средната надморска височина на континента е 720м - на четвърто място след Антарктида /2350м/, Азия/960м/ и Африка /750м/.
 

Общ преглед на климата и водите на континента Северна Америка.

А. Климат - предимно континентален умерен /74% от площта/, в крайните севeрни части - студен /20%/ и в крайните южни части - топъл /6%/
 

I. Фактори на климата:

1.Релеф - формираният платовидно-равнинно-низинен коридор между Кордилерите и Апалачите позволява пряк допир между арктичните и тропичните въздушни маси -  арктичните през зимата достигат до Мексиканския залив на юг ,а тропичните през лятото - до Хъдсъновия залив на север тези резки смени са npичина за възникване на торнадо и урагани /подобно на азиатските тайфуни/ и за няколко часа температурата на въздуха може да спадне до 20°С. От друга страна мощната верига на Кордилерите ограничава тихоокеанското влияние в тясна ивица по крайбрежието и по-голямата част от континента на изток има континентален климат /попада във валежна сянка /с годишни валежи до 500мм главно с летен максимум, а зимата е студена  с продължителна снежна покривка.  През пролетта  по източните склонове на Скалистите планини се проявява топлият и сух вятър чинук, който изсушава посевите /подобно на проявяващия се при нашите условия местен вятър фьон/.
2. Атмосферната циркулация - над по-голямата част от континента на изток, от Кордилерите през зимата се настаняват безпрепятвтвено арктични въздушни маси и обуславя мразовита зима с трайна снежна покривка и проява на студен сух континен-тален мусон в източните крайбрежни части /подобно на Източна Азия/ - станция Ню Йорк на  географската ширина на Неапол, има с 10° по-ниска средна януарска температура,  а през лятото влияние оказва влажният океански мусон, обуславящ не много горещо лято и летен валежен максимум дори и в субтропичния пояс. По полярния фронт /разделящ умерените от тропичните въздушни маси/ се проявява активна циклонална дейност от запад на изток в географските ширини на Големите американски езера с летни валежи, а по тропичния фронт /разделящ тропичните от екватариалните въздушни маси/ особено през преходните сезони се проявява: свирепи циклони /урагани с нежни имена - Хилда, Бетси, Катрин и др./, започващ: от Карибско море и със северна траектория,причиняващи огромни материални щети.
3. Океанските течения - имат противоположна проява по западното и източното крайбрежие:
- по западното крайбрежие в северната му част влияние оказва топлото северотихоокеанско течение/продължение на течението Курошио/ Куросиво идващо откъм югоизточните брегове на Азия/, което омекотява и овлажнява климата - станция Ситка /на 57°с.ш./ има средна януарска температура 1,2°С /докато в ст.Хебрън на п-в Лабрадор тя е -20,8°/,а годишните валежи са над 2000мм със зимен максимум. Върху южната част на това крайбрежие влияе студеното Калифорнийско течение, което силно осушава климата /поради стабилната термична инверсия и въздушна стратификация над студените течения, парираща конвекцията на въздушните маси и образуването на валежоносни облаци/ и е причина за образуването на вътрешноконтинентални пустини в извънтропичното пространство - в затворените между главните вериги на Кордилерите плата и басейни /пустините Невада, Мохаве и Xийла/
- по източното крайбрежие - обратно, в северната част влияние оказва студеното Лабрадорско течение, което освен че осущава още и допълнително охлажда климата /примерите със станциите Хебрън и Ню Йорк/, а в южната част влияе топлото течение Гълфстрийм, носещо много влага откъм Карибския басейн и Мексиканския залив и обуславя летен максимум на валежите под влияние на проявяващия се по това крайбрежие летен океански мусон.
 

II. Климатични пояси – почти всички, с изключение на екваториалния:

1. Полярен /Арктичен/ - обхваща целия о.Гренландия,Северноамериканския арктичен архипелаг и крайбрежието на континента отвъд полярната окъжност -отрицателна средногодишна температура /до под -12°С/,средна юлска до 5°С,валежи 200мм предимно от сняг, съвременно континентално заледяване, дълбоко развита геокриолитозона /вечна замръзналост на земната повърхност - до 400м/.
2. Субполярен /субарктичен/- широк пояс между полярната окръжност и 55 паралел с.ш. - отрицателна ср. год. температура, ср. юлска 5-10°С, морско влияние в крайните западни и източни части и континентален в средните - ср.ян. темппература. по Тихоокеанското крайбрежие -15°С, по Атлантическото -20°, а във вътрешните части -30°C,  валежи под 400мм от слаба циклонална дейност по арктичния фронт /разделящ полярните от умерените въздушни маси /с летен максимум/.
3. Умерен - между 60°-50° /55°/ на север и 42° на юг. Поради големи различия се поделя на 4 климатични области от запад на изток както следва:
- Тихоокеанска- мек, влажен климат с топло океанско влияние, обилни валежи /над 1500мм – 2000мм/ със зимен максимум, намаляващи в южна посока - ст.Ситка /57°с.ш./ср. год. температура 6,9°С и валежи 2212 мм и ст. Ванкувър /49°с.ш./ - съответно 11,2°С и 1572MM..
- Планинска - обхваща Кордилерите с планнски ледници над 1000м височина на север и над 2500м на юг при обилни валежи по западните склонове.
- Континентална - Канадската равнина и Големите американски езера -сурова зима /от сибирски тип/, устойчива снежна покривка, умерено топло лято /ср. юлска до 20°С, валежи 500-600мм с летен максимум - ст.Уинипег ср.год.температура 1,7с ср.ян.   -19,4° и ср.юлска 19,4°С /голяма годишна амплитуда/.
- Атлантическа - с характерна мусонна циркулация - студена зима под BЛИЯние на континенталния мусон с нахлуване на полярни въздушни маси откъм Хъдсъновия залив /"хладилник" на Северна Америка/ и не много топло ,но валежно лято под влияние на океанския мусон - ст.Ню Йорк ср.год. температура 11,1°С, ср.януарска -0,8°, ср.юлска 22,8°С и год.валежи 1.090мм, сравнително равномерно разпредели
4.Субтропичен - между 40°-42° и 30°с.ш.. Поделя се също на 4 области:
- Тихоокеанска- топла, дъждовна зима /в Калифорния не пада сняг/ и горещо, сухо лято /под влияние на студеното Калифорнийско течение/ - год.валежи Сан Франсиско 586мм.
- Планинска /Кордилерите/ - по-ниски температури , но оскъдни валежи със зимен максимум, продължителен сух летен период- вътрешноконтинентални пустини и полупустини.
- Континентална – Големи равнини, Мисисипската и Мексиканската низина- сравнително студена зима с влияние на умерени континентални въздушни маси и топло валежно лято в влияние на тропични въздушни маси от Мексиканския залив.
- Атлантическа- източните склонове на Апалачите и крайбрежието на юг до п-в Флорида - мусонна циркулация със суха зима при континентални въздушни маси и обилни валежи през лятото под влияние на тропичен океански вуздъх и на  топлото течение Гърфстрийм.
5. Тропичен - между 30° и 12°с.ш. и обхваща южната стеснена част от континента, п-в Флорида и Антилските острови - под целогодишно господство на тро¬пичните въздушни маси, носени от североизточните пасати и поради това по за¬падното тихоокеанско крайбрежие е сух, също и  влияние на студеното Калифорнийско течение/, полупустинен във вътрешните области на Кордилерите /Мексиканска месета/ и влажен тропичен по източното крайбрежие и остррвите с постоянно Високи температури /24°-28°/, малки амплитуди ,изобилни валежи и проява на урагани през преходните сезони.
6.Субекваториален - на юг от 12° паралел /Никарагуа, Коста Рика и Панама/ с двойно океанско влияние - на североизточните пасати през зимата и на югозападните екваториални мусони през лятото поради това тук падат най-големи валежи в целият континент – около 6600 мм в ст. Сан Хуан дел Норте / Никарагуа/.
 

Води на сушата

I.Отточни области и по-големи реки-  територията на Северна Америка се отводнява към 3 отточни области – басейна на Тихия океан на запад, Атлантическия океан на изток и Северния ледовит океан на север. Главният вододел на континента: се прокарва по билото на Източната главна верига на Кордилерите /Скалисти планини,  а вододелът между Атлантическия и Северния ледовит океан е нисък и минава по плоски възвишения и заблатени равнини на Канадския щит.  Реките от Атлантическия басейн имат почти изцяло плувиален режим /дъждовно подхранване/ с лятно пълноводи и зимно маловодие, а от басейна на Сев.лед.океан и планинските области – нива на плувиален /снежно-дъждовно подхранване/ и само в областите със съвременно  заледяване имат нивално-глациален режим /от снего- и ледотопене/ с пролетно или пролетно-лятно пълноводие и есенно/есенно-зимно/ маловодие.
1.Реки от Атлантическия басейн/отточна област/: 
Мисисипи - извира от невисоки ридове на границата между Канадския щит и Мисисипската плоча, но с големия десен приток Мисури /от Скалистите пл./ е най-дълга 6418км/ и най-пълноводна в континента /трета по дължина след Нил и Амазонка/, известна с индианското прозвище "баща на водите" – влива се чрез голяма делта в Мексиканския залив; р.Сейнт Лорънс - извира като Сейнт Луис от Канадския щит западно от Горно и по течението си отводнява басейна на Големите американски езера - влива чрез едноименен дълъг естуар/северно от п-в Нова Шотландия/в Атлантическия океан; Апалачки реки – р.Охайо, най-дълъги пълноводен ляв приток на р.Мисисипи, а пряко заустващите в Атлантическия океан са къси, но също много пълноводни и най-известна е р.Хъдсън,пресичаща Ню Йорк.
2. Реки към  Северния ледовид океан- дълги, пълоноводни, но през зимата замръзват за 6-7 месеца: р.Мъкензи - втора по дължина /4240км/,отводнява езерата Атъбаска, Голямо робско и Голямо мече езеро и се влива чрез делта в едноименен залив на Боуфъртово море; р.Съскачиуан – отводнява ез.Уинипег  под името Нелсън в Хъдсъновия залив.
3. Реки към Тихия океан-  сравнително по-къси поради близко разполо¬жен главен вододел и по-маловодни поради сух климат във вътрешните платовидни области на Кордилерите: р.Юкон - най-дълга и пълноводна - отводнява големия Юконски басейн /3180км/има нивално-глациален режим и замръзва за 7 мес., влива се чрез делта в Берингово море; р-Колумбия с големия си ляв приток р.Снейк пресичат Колумбийското плато, имат голям хидроенергиен потенциал и удобни тесни долини за хидростроителство;  малките реки Сакраменто и Сан Хоакин отводняват Голямата Калифорнийска долина и се вливат чрез общо устие в залива Сан Франсиско; р.Колорадо /"Оцветената река" на испански/- пресича полупустинното Колорадско плато, образувайки известния Голям каньон и по-надолу по течението - пустините Мохаве и Хийла и се влива в Калифорнийския залив /проблем е пресъхването й/

II.Езера

Многобройни големи и малки сладководни езера в тектонски котловини, преодълбани от континенталния ледник на границата между Канадския щит и Мисисипската плоча и върху самия щит, запълнени с ледникови води при оттеглянето на плейстоценския ледник - от всички най-голяма водна площ и обем има групата на Големите американски езера /обща площ 246400км2/- включва 5 големи и 1 малко езеро, подредени от запад на изток както следва: Горно езеро – най-голямото по площ сладководно езеро на Земята /82400км2/, Хюрън, Мичигън, Сейнт Клер /най-малкото в групата/, Ери и Онтарио /между двете е Ниагарският: водопад- 49м/ - оттичат се чрез р.Хейнт Лорънс Други големи езера тук са: Голямо Мече езеро /31080 км2/ , Голямо Робско езеро /280002/.Уинипег/24390км2/ Атъбаска /7920км2/ и многобройни малки, някои от които безотточни /но сладководни поради слабото изпарение при студения субполярен и умерен климат/.
2- Многобройни солени безотточни езера в Големия басейн, от които с най-големи размери е Голямато солено езеро /Грейт солт лейк/- реликтно, остатъчно/ от някогашното много по-голямо плейстоценско наричано Бонвилско езеро, което е било отточно на север към р.Снейк;  ез.Чапала и други по-малки солени езера Мексиканската месета.
3. Многобройни солени лиманни и лагунни езера по Атлантическия бряг на юг с Ню Йорк и по брега на Мексиканския залив;
4. Няколко вулкански езера в кратерите на угаснали вулкани в Кордилерите;
5- Карстови езера„ от които най-известно е ез.Окичоби на п-в Флорида;
6. Тектонските криптодепресионни езера Никарагуа и Манагуа в Средна Америка и други.
 

Общ преглед на почвите,растителността и животинския свят на Северна Америка

Почвена покривка – основните закономерности във формирането и пространственото разпределение на основните почвени типове, свързани с климатичните различия и особеностите на релефа и скалната основа, обуславят тяхното зона редуване в северните части на континента и меридионално в средните и южните както следва;

1.тундрови блатни почви- в най-северните части при субполярен климат върху геокриолитозоната, простиращи се на юг до Голямото мече езеро и около Хъдсъновия залив;

2.подзолни почви – широка зонална ивица южно от тундровите, при хладен умерен климат, под иглолистните и широколистните гори на северноамериканската /канадска/ тайга;
3. сивокафяви и кафяви горски почви- в меридионални ивици в Апалачите , Големите равнини и подножието на Скалистите планини на запад, при по-топъл умерен климат и по планинските склонове при субтропични климатични условия;
4.черноземи - върху льосови покривки в Централните равнини и съседната  ниска ивица от Големите равнини, при топъл умерен и субтропичен климат летен валежен максимум, под  тревистите формации на прериите;
5.алувиално-ливадни почви - широка ивица около Мисисипи;,
6.канелени горски почви и тера-роса /върху карбонатни скали/ - в Тихоокеанската субтропична климатична област с характерна смяна на мека валежна зима и продължително сухо горещо лято;
7. сивоземи, солени и скелетни почви- при сух умерен , субтропичен и тропичен климат във вътрешнопланинските пустини и полупустини;
8. червеноземни и латеритни почви - при влажен тропичен и субекваториален климат и червенркафяви глинести почви по планинските склонове;
9. планинско-ливадни почви - във високите части на планините при по влажни условия и скелетни почви най-високо под снежната граница при оскъдна растителност /почти полярни условия - лишеи и мъхове/.
 

Растителна покривка

Отнася се към 2 флористични области: Холарктична, сходна с Европейската и Неотропична - с Южноамериканската, с граница помежду им приблизително по 30° паралел. Характерно е разпределението на иглолистни гори в Кордилерите и широколистни и смесени в Апалачите, дължащо се на самостоятелното им развитие през терциера, когато Големите и Централните равни са били заети от водни басейни между двете планински области,  а растителността в Неотропичната област се разделя на Мексиканска ксерофитна и Карибска горска. Общо за континента са известни 30000 вида растения с много ендемити и реликти. Средища на реликти са Калифорния и Апалачите, където се срещат редица видове от първичната терциерна растителност, докато на север и в Kopдилерите тя е претърпяла съществени промени от континенталното и планинското заледяване - подобно на растителността в Северна Европа и Северна Азия.
Растителни пояси- в двете флористични области от север на юг се очертават следните растителни пояси и типове растителност:
1.Тундров пояс - в най-северните крайбрежни части и островите/по периферията/ и субполярен климат - главно лишеи и мъхове, полярни видове треви и храстчета с кратък вегетационен период /под 2 месеца/, както и редки нискорасли дървета джуджета /върба, бреза, хвойна/, пръснати между многобройни дълго сковани от лед блата към лесотундрата на юг.
2.  Лесотундра - тясна ивица южно от тундрата на прехода към тайгата появяват се и някои иглолистни дървесни видове като: черен смърч, бял смърч лиственица.
3. Северноамериканска /канадска/ тайга - широк горски пояс върху Канадския щит до 50°с.ш./равнинна тайга/ от иглолистни: бял бор, червен бор, веймутов бор, канадски смърч, балсамова ела /произвежда се канадски балсам от смолата/ широколистни дървесни видове: жълта бреза, книжна бреза /индианците правят лодки/ балсамова топола, липа и др. В Кордилерите тайгата слиза по на юг - по Тихоокеанското крайблежие дори до 42°с.ш.- /планинска тайга/ с характерни видове:  дъгласова ела, обикновена секвоя, гигантска секвоя /мамутово дърво -  височина до 80-100м и диаметър до 10м, продължителност на живот до 4000год./ туя, жълт бор и др.
4.Широколистни и смесени гори - широк пояс на изток от Мисисипската низина до Атлантическия океан, включително  и Апалачите с характерни за умерения климат видове като: американски дъб и бук, черен орех, кестен, магнолия, американска топола и др., както и за субтропичния и тропичния климат видове по на юг като : платан, бамбук, палми, блатен кипарис, червено гумено дърво /хикория/,а в южните части на п-Флорида, делтата на Мисисипи и блатистия бряг на Мексиканския залив - влаголюбива мангрова растителност.. 
5. Степен пояс - с меридионално простиране във вътрешните равнинни части южно от тайгата като обхваща Мисисипската низина, Централните равнини и съседното ниско стъпало на Големите равнини - обширни тревисти пространства известни като прерии с видовете треви: грама, бизонова, мескитова, които става по-дребни, редки и сухи към Скалистите планини, а гори има само покрай реки /галерийни гори/-
6.Полупустинна оскъдна предимно храстова растителност от ксерифитни халофитни /соленолюбиви/ видове - във вътрешните сухи плата на Кордилерите и около солените езера /Големия басейн/.
7.Ксерофитни /сухолюбиви/ дървесни формации от вечнозелен дъб, известен с наименованието чапарал в южните части на Щатските Кордилери   и кактуси до 10м, столетници, юка, бодливи мимози, мескитово дърво по Мексиканската месета /от кактусите се прави разхладителното питие пулке/-
8.Вечнозелени тропични гори от: декоративна кралска палма, банани, дървсни папрати, епифити /главно орхидеи/, лиани, махагоново дърво, ароматно дърво др. във вътрешните части на Антилските острови, а по крайбрежията - мангови гори.

Животински свят

Подобно на растителността се отнася към 2 фаунистични области: самостоятелна наричана Неоарктична поради характерен гигантизъм на някои видове, сходна до голяма степен с Палеарктичната на Европа и Азия /при съществувалата връзка с тях до неогена/ и неотропична на юг от 20° паралел.
 
I. Типове фауна в Неоарктичната област: 
1.полярна фауна - северен елен карибу, мускусен бик /по заледените острови/, бяла мечка, полярна лисица, бял заек, бяла яребица, в крайбрежните води -  тюлен, морж, гренландски кит,  по скалистите брегове хиляди птици, образуващи т.нар. птичи базари;
2.фауна на тайгата - американски елен уапити, американски лос, снежен козел, снежен овен, мечка, вълк, червена лисица, канадски рис, бобър, катерици.
3.фауна на широколистните и смесените гори: виржински елен, опосум,  мисисипски алигатор, гигантска костенурка, голям брой птици - каролински папагал, колибри /мигрирали от южноамериканската фауна/;
4.фауна на прериите: Големите равнини и полупустинните области на Скалистите планини: бизон, вилорога антилопа, степен вълк койот, лисица, зайци, змии и др.
5.фауна на планинските области в Кордилерите: черна мечка барибал, сива мечка гризли, рис, видра, а по на юг - миризливец, пуйка. / Северна Америка е дала на човечеството пуйката от дивата си природа/.
II. Фауна на неотропичната зоогеографска област -  обхваща южните части на Мексико, Средна Америка, включотелно Антилските острови и има много специфични видове животни: броненосец, свиня пекари, тапир, южноамерикански безгрив лъв пума, ягуар,  няколко вида елени, широконоси маймуни, мравояд, папагали, колибри.
 

Арктична Северна Америка

Обхваща най-северните части от континента отвъд Северната полярна окръжност и прилежащите острови в.Северния ледовит /Арктичен/ океан. Поделя се на 2 природногеографски страни: Гренландия и Северноамерикански арктичен архипелаг.
 
I. Гренландия /2175000км / - най-големият остров на Земята /20 пъти площта на България/, зает около 85% от съвременен континентален ледник като продължение на плейстоценския /реликтен/ и свободни от лед са само 15% главно по северното, източното и югозападното крайбрежие, а по северното ледникът е най-близо до брега и от него се отломяват /откъсват/ огромни ледени блокове /айсберги/, достигащи дори до 100м над водата /съответно 500м под водното ниво/ „отнасяни от теченията в Бафиновия залив и Дейвисовия проток към откритите простори на Атлантическия океан - представляват опасност за корабоплаването /в такъв айсберг се е разбил големият презокеански кораб "Титаник" през 1912 год.
Установено е, че ледените маси се движат  от централно ледено плато към периферията с около 80м/ денонощно  и всеки 10-ти - 12-ти ден се откъсват около 500млн. м3 като айсберги, а общият обем на ледника се изчисйява на около 2,7 млн-км3 при максимална дебелина на места до 3500м. Предполага се , че ако ледникът с стопи внезапно /за кратко време/, нивото на Световния океан би се повишило с около 7 м. От геофизични /магнитометрични и сеизмометрични/ измервания е установено,че средните части на Гренландия са дори под морското равнище /подобно на Антарктида/ под тежестта на ледения щит, причинил така нареченото изостатично потъване и се допуска, че това е един архипелаг , споен от континенталния ледник. Установено е също така, че под ледената броня се крие предимно платовиден релеф, формиран от Канадския щит, но в източните части има гънкови структури с каледонска възраст, наричани Източногренландски планини, където се издига и най- високият връх не само в Гренландия, но и в цяла Арктична Северна Америка – вр. Гунбьорн /3700м/. Над изключително павната ледена повърхност особено в източните крайбрежните части стърчат чернеещи се уединени скалисти върхове ,известни  с името нунатаки и по този признак ледникът на Гренландия се определя къто шпицбергенски тип ледник. Бреговата линия е от фиордов тип с дълбоки над 1000м, много голяма дължина тесни заливи.
Климатът на Гренландия е изцяло полярен с отрицателна средна годишна температура, екстремна минимална до -70°С средна юлска под 0°,като тогава са измервани минимални температури до —28°, но и максимални дори до 37°0 в припечни, защитени от ветрове места. Характерни са силните, ветрове  със скорост над lOOм/сек ,малките  валежи  от 300мм в централните части до 520мм по крайбрежията от слабо изразена циклонална дейност по арктичния фронт /разделящ полярните от умерените студени на север въздушни маси/, полярната нощ с продължителност от около 1 месец в южните части до около 5 месеца на север и особено полярните сияния.
Растителността е тундрова по откритите от ледове крайбрежия, като са известни около 1000 вида растения /даже и орхидеи в закътани места – рефугиуми - по западното крайбрежие/, а фауната е типична арктична - мускусен бик на сушата и гренландски кит, тюлени и моржове по крайбрежията.
 
II. Северноамерикански арктичен архипелаг - обхваща островите в Северния ледовид океан на запад от Грендандия, с обща площ 1 300 000км2, които въпреки че са близо до континента са сравнително слабопроучени. От единичните острови най-големи са: Бафинова земя /512 200км /-5-ти по големина в света:
Виктория /215 000км2/,
Елзмир /200 400км2/,
Банкс /66 500км2/,
Девън /56 000км / и други по-малки. В тази островна природногеографска страна се включват и малките архипелази Свердруп и Пари , както и полуостровите Бутия Феликс и Мелвил , които по природните си особености са сходни с полярните острови, тъй като и те са били острови, но са се превърнали в полуострови след оттеглянето на континенталия ледники последвало издигане на сущата. През плейстоцена целият Северноамерикански арктичен архипелаг е бил зает, от обширен ледник, който на юг се е съединявал с централния ледник на Канадския щит. След оттеглянето му е настъпила трансгресия, последвана от неотектонско издигане и по бреговете на островите на много места се разкриват морски абразионни тераси до 330м висовина /на о-Елзмир/. Характерна е дълбоко развитата геокриолитозона и при затопляне през лятото често явление е солифлукцията - стичане на размразена почва по склоновете. Интересни форми са хидролаколитите -  издуване на земната повърхнина при наличие на плитко залягащ подпочвени води, които при замръзване образуват ледени куполи, покрити с торф и почва — достигат до 15-30м височина /приличат на хълмовете булгуняк в Сибир/. В климатично отношение островите са арктични ледени пустини и заедно с Хъдсъновия залив представляват "хладилникът" на Северна Америка. Цялата област е по-слабо населена отколкото Гренландия. По крайбрежието от Атлантическия до Тихия океан минава известният Северозападен морски пьт, изминат за първи път от норвежкия полярен изследовател Раул Амундсен за 2 години.
 

Западна Северна Америка

Обхваща мощната планинска система на Кордилерите, от Беринговия проток на Север ди Теъантелек на юг, достигащ на изток до Големите равнини и Мексиканския залив. В регионално отношение се поделя на 4 части като природногеографски страни: Аляски, Канадски, Щатски и Мексикански Кордилери.
 
I. Аляски Кордилери - обхваща най-северозападната част от континента в границите на щата Аляска и малка част от канадска територия като на изток границата е р.Макензи/Аляска е продадена от Русия на САЩ през 1867г. за 11 млрд.златни рубли и в нея са запазени много руски наименования на географски обекти/ Аляска е 50-ти щат на САЩ от 1962г.
Аляските Кордилери имат същите структурни особености характерни за цяла планинска система - изградени са от трите надлъжни вериги,но тук те са дъговидно извити - типична тектонска виргация и се проследяват на Чукотския п-в Азия. Източната главна верига тук изгражда планините Макензи на изток и Брукс на север,а западната главна верига – високо издигнатите Аляски планини с най- високия вр. Маккинли /6194м/и  между тях е затворен обширният Юконски басейн с Юконското плато,където с разкрити богати залежи на злато, станали причина за "златната треска" през век /особено по долината на р.Клондайк, десен приток на р.Юкон/, Бреговата верига изгражда тесния дълъг п-в Аляска и Алеутските острови с проява по цял им протежение на съвременен вулканизъм - 32. действащи вулкани на Алеутските-острови /до2856м височина/ и известните вулкани на п-в. Аляска Вениаминов /2560м/ и Катмай/2047м/ с газова ерупция през 1912г. По  на изток планините от п-в. Аляска се сливат с веригата на високите Аляски планини в също така високия масив Сейнт Илайъс с вр.Логън /6050м/,по западните склонове на който поради влажния океански климат и ниско положение на снежната граница са образивани най-дългите долинни ледници на Земата: Хоубърд /145м/ и Маласпина /55м/,челото на който се спуска към фиордовия залив Якутат.
Валежите по крайбрежието надхвърлят 2000мм /достигат до около 4300мм  при ст. Латуш/чести мъгли /над 70% от дните са облачни/, а в Юконското плато валежите са едва З00мм /поради валежна сянка/. Температурите са сравнително високи голямата географска ширина поради топло океанско течение - Алеутските острови са център на ниско атмосферно налягане /баричен минимум подобно на Исланския/и имат климат на "вечната есен", а във вътрешните части на Аляските Кордилер: климатът е с континентални черти.
 
II. Канадски Кордилери - в гранщите на Канада, щатите Британска Колумбия и Алберта и малка част от щата Аляска в крайбрежните тихоокеански острови. Състоят се също от трите надлъжни вериги, като източната главна верига тук се нарича Роки маунтинз /Скалисти пл./ западната образува Бреговите пл./Морски Алпи/ с най-висок връх в тази час Уодингтън /4042м/ и между двете е затвърена междупланинска платовидна област /750-800м/ с дълбоки грабени, в които реките Фрейзър и Колумбия в горното течение правят остри завои, а бреговата верига тук е разчленена на многобройни удължени и успоредни на брега острови и полуострови, отделени чрез също така продълговати заливи и проливи /канали/далматински тип бряг с фиордов изглед. 
Най-голям от островите е Ванкувър в най-южната част на островната редица, а на север от него са групите малки острови Куин Шарлот и Архипелаг Александър. Климатът в островите и крайбрежието е океански - мека зима с чести мъгли и валежи до 2000мм и прохладно лято - ст.Ванкувър на 490 с.ш. има ср.год. температура 9,30 С ( ср,ян.2,2° и ср.юлска 17,8°С, год. валеж 1570мм, а във вътрешните планински области е по-студен и сух континентален.
 
III. Щатски Кордилери - в границите на САЩ - тук планинските вериги са най-раздалечени една от друга - двете главни вериги са извити като дъги съответно на изток и на запад и ограждат просторни вътрешнопланински плата и басейни като планинската система достига най-голяма ширина - 1600км между Денвър на изток и Сан Франсиско на запад, а на планинските вериги се пада само 500км. Източната главна верига, наричана тук Скалисти планини представя система от стъпаловидно разчленени хорстове и ридове между вътрешни високопланински котловини, наричани парк, от които най-известен е Йелоустоновият парк  с вулкански конуси, лавови плата, солфатари /с жълти утайки/, минерални извори, гейзери, дълбоки каньони, водопади, езера /на площ от 9000км2/ - южно този парк Скалистите пл. се издигат до най-високата си точка вр.Елбърт /4399м/ над Денвър, а на юг постепенно се понижават. Западната главна верига образува Каскадните планини на границата с Канада /започват от устието на р.Фейзър/ и по на юг високо издигнатата непрекъсната верига Сиера Невада - /”Снежен трион” поради постоянно заснеженото назъбено било/ с най-високия връх : Щатските Кордилери Уитни /4418м/, завършваща стръмно на запад към грабена : Голямата Калифорнийска долина - по този склон в ледниковата долина на р.Мерсед, е образуван най-високият водопад в континента - Йосемитски,на 3 етажа с обща височина 792м, а също така стръмният източен склон в южния край на планината се спуска към грабена на най-дълбоката депресия Долината на смъртта /-85м/. Бреговата верига е непрекъсната и оформя нерачленен  бряг с проява на активна сеизмична дейност.
Затворени между двете главни вериги просторни платовидно-котловинни понижения са:
Колумбийско плато- на север в съседство с Канада - обширно лавово плато /най-просторната лавова покривка на континента/,/650 000км2/ с денивелация
на север от 1800 до 500м, прорязано от дълбоки /до 600м/ грабенови долини на реките Колумбия с големия й ляв приток Снейк ривър и др. с много прагове и водопади. Има полупустинен климат с оскъдни /350-500мм/ валежи поради валежна сянка.
 – Големият басеин - обширно междупланинско понижение / 600 000км2/  със средна височина 1000-1500м, заето от мозайка хорстови планини и грабени с обща денивелация от север на юг, представляващо затворен безотточен басейн с много сух климат и временни реки, които се губят в наносите, както и голям брой солени безотточни езера - с най-голяма площ е Голямото солено/ соленост230%/ езеро на  1282м височина, но много плитко и се прекосява от трансконтиненталната ж,п. линия, свързваща Атлантическото с Тихоокеанското крайбрежие. В южната му част в дълбок грабен е формирана депресията Долината на смъртта./-85м/,където е измерена екстремната максимална температира на континента 57,60 на сянка. На юг са пустините Мохаве и Хийла, а на север – Невадийската пустиня.
- Колорадско плато/ 330 000км2/    на юг от Големия басейн на най-южната част на Щастските Кордилери на границата с Мексиканските- обширна плочеста земя с хоризонтално залягащо палеозойски пластове над докамбрийска кристалинна основа, разчленена чрез разседи и флексирни огъвания – предполага се , че откъсната част то Северноамериканската платформа /Мисисипската плоча/ и включена между главнтие вериги на Кордилерите по време на горнокредната / ларамийската/ орогенеза / нагъвателен цикъл или фаза/ . В този пластов комплекс от различно оцветени пластове е всечен Големият каньон с дълбочина до 1800 м и дължина 350км. На р. Колорадо – единствената река пресичаща полупустиннто плато/ дължина 2330км/, а в най – долното си течение и пустините, където губи голяма част от водите си и дори пресъхва/ голям проблем през последните десетилетия/.
 
IV. Мексикански Кордилери - в границите на Мексико - от пустините Моухаве и Хийла и р.Рио Гранде на север до провлака Теуантепек на юг  и от Тихия океан на запад до Мексиканския залив на изток. Тук двете главни вериги на Кордилерите продължават,  като източната образува планината Източна Сиера Мадре /Сиера Мадре Ориентал/,а западната - Западна Сиера Мадре /Сиера Мадре Оксидентал/ и между тях остава затворена типична блоково-разломна структура като стабилен междинен масив/от типа на Големия басейн/ с височина от 1500 до 2000м, известна с наименованието Мексиканска Месета. Южно от нея двете планински вериги се спояват в обща млада структура,/ Вулканска Сиера, а по на юг-Южна Сиера Мадре/, наричана Мексиканска вулканска ос, с голям брой угаснали и действащи вулкани, от които най-високи и най-известни  са: Попокатепетъл/5452м/ до Мексико-сити и Ситлалтепетъл /Орисаба - 5700м/ това ез най-силно земетръсната област в Мексико. Вулканските конуси са разчленени от дълбоки долове, известни с името баранкоси- Бреговата верига тук се простира във вид на дълъг 1000км хорст, оформяйки п-в Калифорния, отделен от континента чрез дълбокия до 2000м грабен на Калифорнийския залив.
Под влияние на студеното Калифорнийско течение климатът на западното крайбрежие е по-сух в сравнение с източното, а най-суха е Мексиканската Месета -попада във валежна сянка /год.валежи 400мм/ и е област на постоянен баричен максимум. Реките са къси, с непостоянен режим особено във вътрешната междупланинска област, където има и безотточни солени, а и вулкански езера. Растителността се отделя в самостоятелна Сонорска флористична област с характерното разпространение на специфични видове като: кактуси /високи до 10м/ ,столетници,дървесна юка, храстовидни формации ’’чапарал,, от вечнозелен дъб идр.
 

Източна Северна Америка

  Обхваща източната половина на континента с обширни платовидно-равнинн низинни и нископланински земи от Кордилерите /Скалистите планини/ на запад до Атлантическия океан на изток и в съответствие с основните морфографски различия се поделя, на 5 природногеографски страни,както следва:

I Канадски щит - заема голяма част от същинския Канадски /Лаврентийски/
щит около Хъдсъновия залив и се огражда в периферията от долината на р.Макензи и езерната линия междуе з.Атабаска и Горно езеро и р.Сейнт Лорънс,Характеризира се с пластово-стъпален релеф, оформен при разломяването на докамбрийската кристалинна основа на Канадския щит в по-голямата северна части с куестов релеф в периферните части в съседство с Мисисипската плоча, оформен в денивелираните /издигнатите/ палеозойски и мезозойски пластове на плочата, като повсеместно доминира общо взето малка надморска височина /150-600м/ и само на п-в Лабрадор отделни възвишения надхвърлят 1000м /поради по-интензивно издигане/ със стръмни склонове към Атлантическия океан с фиорди.
Релефът е млад - моделиран през плейстоцена от континенталния ледник - глацио-екзарационен в по-голямата северна част с шлифовани и надраскани скални повърхности и глацио-акумулативен в най-южните части с моренни валове, а посъвместно в продълбани от ледника тектонски понижения са формирани многобройни езера  и блата. Реките текат в слабо врязани скалисти корита с прагове и водопади и  имат слабо очертани вододели.
Климатът поради откритостта на север е суров с континентални белези, вегетационният период е от 60 дни на  север до 160 дни на юг към Големите американски езера, развита е геокриолитозона на север с тундрова растителност,а на юг - просторна тайга, разредена от многобройните езера и блата.
II Апалачи – дълга около 2600км и широка средно 400км ниско- и средновисока планинска система с посока югозапад-североизток, разположена на изток от Централните равнини да Атлантическата низина и океана – старонагънатата, силно денудирана, като северната част е изградена от каледонски структури, а южната от херцински с граница помежду им напречно тектонско понижение в средните части с грабеновото езеро Чамплейн и долината на р.Хъдсън на юг - по този грабен са се оттичали водите на Големите американски езера на юг към Ню Йорк и океана през плейстоцена, когато пътят им по р.Сейнт Лорънс е бил преграден, от континенталния ледник, обхващал и Северните Апалачи. От този напречен грабен планинската система се поделя на 2 части:
 
1. Северни Апалачи - простират се от грабена Чамплейн-Хъдсън до залив Сейнт Лорънс като структурите им изграждат п-в Нова Шотландия, о-в Кейп Бретън и се проследяват на о-в Нюфаундленд. Имат силно загладено било от континенталния ледник с уединени върхове-твърдици, наричани ‘’монаднок’’ - най-висок е вр.Уошингтън /Вашингтон,1916м/. На изток към океана се спускат денудациони склонови стъпала, завършващи с характерен риасов и фиордов тип бряг. В дълбоко врязания залив Фънди са измерени най-високите приливи в Световни океан - до 19.6м. Климатът е студен и влажен с мъгли и валежи при нахлуване на топъл океански въздух.
 
2.Южни Апалачи – по- масична и по – висока  част с най-високия връх в цялата планинска система Мичъл /2037м/ ,изградена от многобройни ридове съвпадащи с нормалните гънки или образувани в синклинални структури в резултат на селективна ерозия /синклинални възвишения/ - инверсен релеф много характерен за Апалачите и определян като апалачки тип релеф. В най-югозападната им част са оформени плата със средна височина 900-1200м с типичен карстов релеф в разкрити на повърхността дебелослойни силурски варовици. На изток цялата планинска верига завършва със стръмен склон към широко предпланинско стъпало, наричано Пидмънт с височина 200-400м, разширяващо се от р.Хъдсън на юг до 150км, а преходът на Пидмънт към Атлантическата и Мексиканската низина е с разседно-стъпален и флексурен откос , в който пълноводните апалачки реки врязвайки се образуват бързеи и водопади - известната Водопадна линия. Климатът е умерено топъл с обилни валежи /1000мм на север, 2000мм на юг/, равномерно разпределени през годината, продължителна снежна покривка в по-високите части /до 6 месеца на север/, а есента е дълга топла /индианско лято/.
 
III. Големите равнини — простират се меридионално във вид на широко подножно стъпало на Скалистите планини с дължина 3500км от р.Макензи на север до р.Рио Гранде на юг. На запад от скалистите планини ги отделя разседен откос издигнати и на места почти изправени палеозойски и мезозойдки пластове, образуващи ридове наричани "хогбак". Наклонени са от запад на изток от 1800 до 500м към Канадския щит, от който се отделят чрез характерен куестов релеф,а към Централните равнини се спускат чрез две щироки стъпала, известни като "високи" и "ниски равнини", заети от прерооте. В най-южната част са оформени платата Ляно Естакадо и Едуърдз с изразителни пластово-стъпални откоси. Климатът е сух –год. валежи с летен максимум- до 500мм/към Скалистите планини и под  350мм/ с пороен характер и чести градушки - причиняват интензивна ерозия опорояване на обширни земи с дълбоки долове и ровини /до 100м/, превърната пустеещи земи /"бедленд"/ особено в района западно от р.Мисури /Северна и Южна Дакота/,  в подножието на Скалистите планини се проявява вятърът "чинук"/фьон/. Реките са маловодни с пороен режим, с изключение на извиращите от Скалистите планини.
 
IV.Централни равнини - заемат огъната /потънала/ във вид на ограмна синеклиза част от Мисисипскава плоча и се простират между Големите равнини запад и Апалачите на изток и между Канадския щит на север и Мисисипската Мексиканската низина на юг. Към Канадския щит на север е формиран типичен куестов релеф, а по на юг в ивицата до реките Мисури и Охайо - типичен глацио-акумулативен - грамадни челни моренни валове, дънни морени и понижени, образувани от мъртвия лед с характерни форми - дръмлини, ози и зандрови полета и следи от напуснати речни долини, наподобяват прадолините в Средно- европейската равнина/ ,а още по на юг в льосовите покривки е формиран характерен льосов релеф /лъосови блюдца/. В поречието на Охайо в разкрити на повърхността силурски и карбонски варовици е формиран изразителен карстов релеф /Щатите Кентъки и Индиана са най-просторните и известните карстови области в САЩ/ - тук е Мамутовата пещера с обща дължина на подземните ходове зали и разклонения до 250км, разположени на 5 етажа с типични синтрови образувания.
 
V. Крайбрежни низини - това са низините по Атлантическото крайбрежие. Мисисипската долина и крайбрежието на Мексиканския залив:
Атлантическа низина - простира се на изток от Пидмънт до Атлантическия бряг с височина 100-200м и ширина от З0км на север при устието на р.Хъдсън  и о.Лонг Айлънд до З00км на юг към п-в Флорида. На север от н.Хатъръс поради потъване на брега и удавени устия на Апалачките реки е формиран лиманен тип бряг, а на юг - лагунен, а наред с тях - и широки плажови ивици с дюни до 10м. Климатът е умерен и субтропичен на юг с мусонна циркулация. 
На юг Атлантическата низина се свързва с п-в Флорида / дълъг 600км и площ 110 хил.км/- също с низин релеф /ср.височина 75м/, формиран от млади /неозойски/ морски седименти -главно варовици с карстови форми и просторни блата и езера, а по бреговет широки плажови ивици /Маями,  Уест Палм Бийч и др./ и удобни заливи/Тампа/.
2. Мисисипската низина -  широка меридионално простираща се алувиална повърхнина около Мисисипи на юг от устието на р.0хайо до Мексиканския залив образувана на мястото на запълнен с наноси морски залив от терциера насам Делтата на Мисисипи напредва за сметка на залива и днес с около 100м годишно вследствие на голямото количество твърди наноси, които отлага реката и е причина за по-високо ниво на речното легло от ограждащите го низинни пространства и за обграждане на бреговете на реката с пясъчни валове. Делтата е формирана в юг от Ню Орлинз /Нови Орлеан/ и се състои от 4 главни ръкава, между които поради бързото й напредване се заграждат части от Мексиканския залив във вид на големи полусолени езера.
3. Мисисипска низина - простира се от двете страни на Мисисипската делта с обща дължина 1600км и ширина 150-750км с нисък блатист бряг с дюни, лагуни, пясъчни коси и мангрови гори.
 

Средна Америка

Обхваща южната стеснена част от континента и прилежащите острови на изток от нея и съответно се поделя на 2 природногеографски страни: континентална и островна.

 Континентална Средна Америка - простира се между провлака Теуантепек на север и Панамския провлак на юг като своеобразен "мост" между континентите Северна и Южна Америка с дължина 1800км и различна ширина - най-голяма при п-в- Юкатан и най-малка в Панамския провлак /55км/. Изградена е от двете главни вериги на Кордилерите, образуващи различно високи планини, обградени от равнинно-низинни земи. Западната верига се простира от северозапад на югоизток като образува почти праволинеен сравнително слабо разчленен бряг с малки полуостровчета и заливи, най-големи от които са п-в Асуеро /с най-южната точка на континента н.Мариато/ и Панамският залив /между него и Южна Америка/.  Тази верига почти по цялото си протежение образува високи плани чиито западни склонове се спускат стръмно,  на места от над 3000 м /дори и 4000м при вулкана Тахумулку/ към Тихия океан и завършват с тясна крайбреж низина. Източната верига се извива дъговидно от югозапад на североизток е два участъка,образувайки най-широките части на Континентална Средна Амерка с тектонски хлътналия помежду им грабен на Хондураския залив и оформя източните брегове с очертания по направлението на тектонските линии. От тези дъговидни разклонения на източната верига са образувани не много високи планини /под 2000м/ с легати склонове към равнинно-низинни земи, особено просторни на п-в Окатан оформени върху плоско наслоени горнокредни и неозойски варовикови пластове широко развит карстов релеф /сходен с п-в флорида и o.Ky6a с по-разчленен лагунен тип бряг.

Северната по-широка континентална част се отделя от силно лагунен тип бряг стеснената най-южна част не само на Континенталната Средна Америка но и  целия континент в Панамския провлак чрез напречно тектонско понижение с наименование Никарагуа,в което са образувани големите сладководни криптодепресионни езера Манагуа /по-високо/ и Никарагуа, свързани помежду си и оттичащи се в Карибско море чрез р.Сан Хуан. През плиоцена този грабен Никарагуа е бил свързан на запад с Тихия океан като воден басейн, но през кватернера в резултат на тектонско издигане и активен вулканизъм в западната верига е бил преграден откъм Тихия океан и денивелиран в източна посока.
Континентална Средна Америка е средище на силно проявен съвременен вулканизъм – по цялото протежение на веригите идващи от мексиканската част на Кордилерите /като продължение на Мексиканската вулканска ос/ се наблюдават редици от угаснали и действащи вулкани,най-висок от които е Тахумулку /322 в Гватемала, а най-активни са Санта Мария /3772м/ също в Гватемала,Санта Ана /2364м/ в Салвдор, Момотомбо /1258м/ в Никарагуа и др.
Климатът е тропичен в северната по-широка част - влажен тропичен по източните ниско планински склонове и крайбрежията под влияние на североизточните пасати о топлото течение Гълфсярийм и по-сух във вътрешните междупланински област западното крайбрежие, а на юг в най-силно стеснената част - субекваториален под 
Влияние на Североизточните пасати и на югозападните мусони – най-големи валежи в целия континент.
 
II. Островна Средна Америка - обхваща редиците на Антилските острови на изток от континенталната част, ограждащи от север и изток басейна на Карибско море и групата на Бахамските острови.
В редиците на Антилските острови преминават гънковите структури идващи от двата най-широки участъци на континенталната част, като първоначално изграждат западните острови от групата на Големите Антили - Куба от северния клон и Ямайка от южния, а между тях в дълбокоморска котловина /7б80м/ върху тясна подводна гънкова структура /разклонение от северния клон/ са разположени- Каймановите острови. От гънковите структури на островите Куба и Ямайка са образувани невисоки планини, обградени с равнинно-низинни земи, но от срещата им на о.Хаити е образувана високата планина Кордилера Сентрал вр.Тино /3175м/ - най-високият връх в Островна Средна Америка. Обединените вече в една гънкови структури на изток от о.Хаити изграждат и четвъртия по-голям остров от групата на Големите Антили – о.Пуерто Рико, а след това продължават в  източна, южна и западна посока във вид на дълга, разпокъсана на многобройни малки острови редица,наричана Малки Антили. Островите от редицата на Малките Антили, въпреки че са подредени по направлението на гънкови структури, имат предимно вулкански произход - с лавови покривки,вулкански конуси с чести ерупции и земетръси.
В регионално отношение Островна Средна Америка се поделя на 3 части:
1. Големи Антили - обхваща четирите по-големи острова: Куба/105007км  Хаити /Ла Еспаньола - 77200 км  /, Ямайка /11400 км  / и Пуерто Рико /8900 км 
2. Малки Антили- от своя страна- се поделят на 2. групи според разположението им спрямо североизточния пасат:
-Наветрени острови - разположени в меридионално направление в редица дълга 800км с по-големи острови в нея: Барбуда и Антигуа на север, Гуаделупа, Доминика и Мартиника в средните части и Барбадос и Гренада на юг:
-Подветрени острови - разположени по паралела успоредно на брега на континента Южна Америка,с по-големи острови: Бонайре и Кюрасао.
3. Бахамски острови -  отделна група острови разположени върху широка континентална плиткост северно от о.Куба - изградени са от оолитови варовици /оолит- овално минерално образувание с централно ядро от органично вещество или минерална частица/ с изключително нисък и плосък релеф /40-50м/ много карстови форми. Оградени са от коралови рифове. Групата включва 26 по-големи и 660 малки острови и от всички най-известен е о.Сан Салвадор, на който за първи път след прекосяването на Атлантическия океан Христофо Колумб достига до суша през 1492год. /тръгнал на път за Индия, но стигна до островите на Средна Америка, които нарича Уест /Западна/ Индия.
Климатът на Островна Средна Америка е влажен тропичен, при който във варовиковите седиментни пластове се формира характерен конусовиден карст наричан кокпитов /много характерен за о.Куба/.
 
 

Условия за ползване За нас Подкрепете ни! Карта на сайта Приятели За реклама Контакт с нас Каузи