NauchenSviat.eu

Общ преглед на морфоструктурното развитие и особеностите на релефа

А) Морфоструктурно развитие

1. Платформени морфоструктури

2. Гънкови морфоструктури

Б) Особености на релефа

Общ преглед на климата и водите

 

Климат

 

Ι Фактори

- Географско положение- предопределя формирането на всички климатични пояси, от полярния до екваториалния пояс.

- Влиянието на водните басейни- слабо влияние на Атлантическия океан, поради отдалеченост и ограничено влияние на Тихия океан, поради преобладаващ западен атмосферен пренос.

- Влияние на морските течения- по източното крайбрежие- от север на юг, студеното курило-камчатско течение не носи влага, а в южната част на източното крайбрежие влияние оказва топлото течение Курошио, което носи много влага.

- Влияние на баричните центрове и атмосферната система- през зимата влияние оказва сибирския максимум, като обуславя проникването на полярни въздушни маси над по-голямата северна половина на континента до високите планини- проявява се студена мразовита зима, а в котловините при инверсии са измерени до -50°С ср. ян. температури и екстремния минимум до -70.5°С в Източен Сибир, и до -20°С ср. ян. Температура и -50°С екстремна минимална температура в котловините на Средна Азия. Тези температури се понасят от човека, поради тихото време. Тогава по източното крайбрежие се проявява сух зимен, студен континентален мусон. Над южните части влияние оказват североизточни пасати и обуславят сух зимен период. Най-сух климат имат Арабския полуостров, южната част на Иран и долното течение на река Инд.

През лятото влияние надс Азия оказва иранския минимум, обуславящ сухо горещо лято във вътрешните части на континента. Проява на летен валежен океански мусон по източното крайбрежие и проява на летни екваториални мусони над южните части на Азия.

- Влияние на релефа- по-силно изразено в южните части на континента и по наветрените склонове, през лятото падат обилни валежи- най-много в станция Черапунджи в южното подножие на Хималаите, като падат над 11 670 мм годишно (само през юни 3000 мм). Във вътрешните части на Азия валежите са оскъдни- под 100 мм, като са образувани и пустини.

ΙΙ Климатични пояси

1. Полярен (арктичен)- обхваща островите в Северния ледовит океан и крайбрежието. Характеризира се с отрицателни средни годишни температури, валежи под 150 мм/годишно, вечна замръзналост на почвата. Духат силни ветрове и поради влажния въздух температурите не са много ниски (до -20°), но трудно се понасят от човека.

2. Субполярен- обхваща широка ивица около северната полярна окръжност. Характеризира се с отрицателни средни годишни температури, а средните юлски са под 10°С. Валежите са до 300 мм/годишно. Малка снежна покривка и дълбоко развита геокриолитозона.

3. Умерен- заема широка ивица през континента и поради различия се поделя на: 

- климат на тайгата- обхваща северната част на пояса (без крайбрежието), с ниски средни януарски температури, в котловинните понижения до -50°С, юлските температури едва надвишават 10°С, валежите са 400-500 мм като и тук е разпространена геокриолитозона.

- мусонна област-  обхваща източната част на пояса. С проява на студен сух континентален мусон през зимата и средни януарски температури до -20°С, с летен океански валежен мусон, с немного топло лято.

- Континентална климатична област на средноазиатските пустини и полупустини- рязка смяна на студена суха зима с горещо сухо лято, като през зимата при инверсии (-50°С) и средни януарски температури под -20°С. Оскъдни валежи 50-250 мм, ст. Улан Батор средна януарска температура (-23.8°С), средна юлска 17°С, средна годишна температура -2.5°С

4. Субтропичен- обхваща непрекъсната ивица от Средиземно море до Тихия океан, и поради различия се поделя на:

- средиземноморски- прилежащата към Средиземно море част от пояса- полуостров Мала Азия, Сирия, Месопотамия- с типичен субтропичен климат, с мека топла зима и зимен валежен максимум и продължително сухо лято, поради сухи въздушни маси. Годишните валежи са до 500 мм, ст. Багдад средна януарска температура 9°С, средна юлска температура и годишни валежи 230 мм.

- ирански-  с по-сух климат и по-студена зима, ст. Техеран (1100 м надм. височина) има средна януарска температура 2°С, средна юлска 26°С и годишни валежи 280 мм, със зимен максимум на валежите;

- високопланински- обхваща Памир, Тян шан и Тибет. Студена зима, оскъдни валежи под 100 мм, сухо и прохладно лято.

- Средноазиатски- обхваща пустините Такламакан и Алашан, със студена мразовита зима, но горещо лято- ст. Яргенд средна януарска температура -6.7°С, средна юлска температура 27.6°С, валежи 60-100 мм;

- мусонен- обхваща източната крайбрежна част на пояса- Голямата китайска низина. Характеризира се със студена зима и топло и дъждовно лято- ст. Шанхай средна януарска температура 3.3°С, средна юлска температура 26.8°С, над 1100 мм валежи от летен океански мусон;

5. Тропичен-  не обхваща цяла ивица през континента, а само Арабския полуостров, южните части на Иранската планинска земя и пустинята Тар. Много сух, горещ климат, под 100 мм валежи- ст. Аден средна януарска температура 24°С, средна юлска температура 31°С, годишни валежи 60 мм;

6. Субекваториален (мусонен)- не обхваща цял пояс през континента, а само полуостровите Индокитай и Индостан. Характеризира се с полугодишна смяна със сух зимен период, а за Индокитай и с океански с обилни валежи по наветрените склонове. С валежен летен период от югозападни екваториални мусони и по наветрените склонове. Падат обилни валежи (ст. Черапунджи). Максималната средна месечна температура е през май- ст. Бомбай средна януарска температура 24°С, средна майска 29°С;;

7. Екваториален (пояс на безветрието)- обхваща южната част на полуостров Малака, Шри Ланка и Малайския архипелаг, с постоянно високи температури 24-29°С, малка годишна и денонощна температура, обилни валежи от кенвективна облачност;

 

Води

Ι Отточни области

1.Към Северен ледовит океан- отводнява се 24% от континента, чрез големите сибирски реки- Об (извира от Алтай) и приема големия си приток Иртиш (извира от монголски Алтай), протичат през Западносибирската равнина и имат най-големия водосборен басейн в Азия (3 млн. куб. м); Енисей (извира от Саяни и е най-дългата река - 5940 км и втората по пълноводност река в Азия- около 20 000 куб. м/секунда); Лена (4450 км дължина, като извира от Прибалкайските планини) и др.

Всички тези реки през зимата замръзват за 7-8 месеца и най-рано се размръзяват в южните части, като поради скованост и подприщването на водите се разливат и заблатяват района;

2.На изток към Тихия океан- с Охотско, Жълто, Източнокитайско и Южнокитайско море, отводнява 20% от площта на Азия, чрез Амур (над 4400 км), Хуанхъ (над 4800 км), Яндзъ (5700 км)- най-пълноводната в Азия (22 000 куб. м/секунда), като в долното течение се нарича Чандзян (река-море), река Меконг (4500 км) в Южнокитайско море;

3. На юг към Индийския океан- с Бенгалския залив, Арабско море, Омански и Персийски залив, включващ реките Салаин, Иравади, Брахмапутра (2800 км) и Ганг (2500 км)- образуващи най-голямата делта на Земята (80 000 кв. км), река Инд (3200 км), Тигър и Ефрат;

4. На запад към Черно и Средиземно море- 1.5% от площтаq I река Къзълърмак (червена река)

 

ΙΙ Безотточни области- заемат 40% от площта на Азия- Арабския полуостров, Монголското плато, Анадолското плато, големи части от Тибет, а вътрешно отточни са Аралско море (реките Амударя и Сърдаря), Каспийско море, езерото Балхаш, река Или и др.

ΙΙΙ Езера- тектонските са най-много на брой, но има и реликтни, глациални, кратерни, а по режим са отточни и безотточни.

Отточни- езерото Байкал (най-голямо и дълбоко (1620 м) в света, с водно ниво- 455 м). Заема дълбок грабен и има дължина над 600 км и ширина около 60 км. В него се вливат 336 реки (най-голяма е река Селенга), а от езерото изтича само 1 река- Ангара (десен приток на Енисей). Други отточни езера- езерото Севан (Арменска планинска земя) и се оттича към река Кура към Каспийско море;

Безотточни- Каспийско море (13 промила соленост и площ от 370 000 кв. км), Аралско море, Балхаш, Исъккул, Лобнор, много езера в Тибет, Ван и Резае в Арменската планинска земя, Тузгюлю (Мъртво море- със соленост на повърхността 220 промила, а под водата 310 промила, най-соленото на Земята)

 

Общ преглед на почвите, растителността и животинския свят

 

Почви

Върху големите пространства в Азия са разпространени зонално обусловени според климата различни основни типове почви, които от север на юг се редуват:

- скелетни почви- ледени и снежни пустини в Арктическите острови при полярен климат

- тундрови-блатни- по северното краайбрежие с вечна замръзналост

- подзолни- при хладен умерен климат, заемат северната част на умерения климатичен пояс, покрити с иглолистните гори на сибирската гора, като по на юг преминават в сиво-кафяви почви

- кафяви-горски- при по-топъл умерен климат с летен валежен максимум под широколистни гори в притихоокеанската част

- черноземи- при топъл умерен климат с летен валежен максимум върху льосови покривка при лесо и степна растителност

- кестеняви- при засушлив умерен климат

- светлокестеняви и сиви- във вътрешните средноазиатски сухи области

- скелетни- в пустинните области

- канелени-горски- при типичен субтропичен климат, а при засушливи условия са светлокестеняви

- в Тибетската планинска земя при сурови условия скелетни и в по-влажните места планинско-ливадни

- в Южна Азия преобладават червеноземните почви от тропичен произход, поради високото съдържание на железни и алуминиеви окиси

- на полуостров Индостан върху вулкански и лавови покривки (Декански трапи) при типичен субекваториален климат са формирани черни тропични почви от тип регър. Това са най-плодородните тропични почви.

- при екваториален климат- са формирани червеноземни и латеритни почви, а по планинските склонове червено-кафяви почви

- по речните долини навсякъде при различни климатични условия са алувиални и алувиално-блатни почви, които в сухите вътрешни области са силно осолени;

 

Растителност

    Естествената растителност се отнася към две растително-географски области- Холарктична в по-голямата средна и северна част и Палеотропична в южната част, с граница по между им приблизително по 30° паралел (Хималаи)

 

  Ι Растителност в Холарктичната област- растителността е претърпяла големи изменения поради  заледяването през Плейстоцена и растителността е по-млада на възраст. В нея от север на юг се редуват следните растителни пояси:

- в арктичните острови- ледени и снежни пустини и само по откритите пространства лишеи и мъхове

- тундра- по цялото северно крайбрежие лишеи и мъхове, но и тревисти пространства от полярен мак, полярно лютиче, каменоломка и дребни храсти- черна и червена боровинка с кратък вегетационен период

- лесотундра- тесен пояс южно от тундрата с редки нискорасли дървета и храсти джуджета- полярна бреза, хвойна и др.

- тайга- широк горски пояс от Урал до Тихия океан на изток, главно от иглолистни видове- смърч, кедър, сибирска лиственица и даурска лиственица на изток, сибирска ела. Тайгата е разредена от много езера, блата и реки

- широколистни гори- източната притихоокеанска част на умерения пояс, южно от тайгата в Амуро-приморски край, Манджурия, полуостров Корея и остров Хокайдо- монголски дъб, манджурски орех, амурска липа

- лесостепи- южно от тайгата в южните части на Западносибирската равнина- липа, бреза и др.

- степи- развити върху плодородни черноземи (целинни земи) между Западносибирската равнина и Казахската планинска земя, Льосовото плато и Голямата китайска равнина

- сухи степи, полупустини и пустини във вътрешните областин а Средна Азия- преобладават тревистите и храстови видове, предимно ксерофити- саксаул, тамарикс, а върху глинестите пустини- соленолюбива (халофитна) растителност и лишени от растителност са пясъчните и каменисти пустини. По-богата растителност има само покрай реките- бреза, върба, топола, тръстика и др.

- вечнозелена субтропична растителност- има в областите с мека дъждовна зима и сухо лято- главно храстови формации- маквиси, фригана, а по планинските склонове и дървесна- каменен дъб, алепски бор, кипарис, ливански кедър, маслина, смокиня

- високопланинска растителност- в Тибетската планинска земя- главно храстова, а в по-влажните места алпийски ливади. В Хималаите се наблюдава височинна етажираност на растителността, особено по южните склонове, до снежната линия- рододендрон, по-ниско иглолистни гори- хималайски кедър, бор, а още по-ниско гъсти влажни тропични гори;

 

   ΙΙ Палеотропична област- тук растителността е имала продължително развитие от Мезозоя насам. В нея се разграничават:

- тропични пустини- Арабски полуостров, Тар, южната част на Иранската планинска земя- оскъдна сухолюбива предимно храстова растителност, като в оазисите е по-богата- финикийска палма, акация, мимоза. След случаен дъжд растителността се развива и върху растителността от ефемери

- савани и тропични гори при субекваториален климат. Саваните са разпространени по платото Декан на полуостров Индостан и по-вътрешните плата на полуостров Индокитай, където се проявява сух зимен период, като само по реките се срещат галерийни гори. На полуостров Индостан по крайбрежието има сухи тропични гори с опадливи листа- фиково дърво, фикуси “банян”. Влажни тропични гори (джунгли) има на полуостров Индокитай, поради не толкова изразения сух период (североизточните пасати носят влага и през зимния период)

- екваториални вечнозелени гори на Малайския архипелаг- от много видове палми (над 300 вида), бамбук, хлебно дърво, дървовидни папрати, епифити, паразити, лияни, фикуси;

 

Животински свят

Отнася се към две фаунистични области: Палеоарктична и Индо-малайска;

Ι Палеоарктичната област е по-бедна на фауна и се поделя на:

- европейско-сибирска- арктическото крайбрежие, тундрата и тайгата- бяла мечка, бяла лисица, бяла яребица, в тундрата- северен елен, кафява мечка, самур, катерици, много риби и птици, много комари в блатата

- средиземноморска- беден видов състав, в планините- рис, чакал, леопард, гризачи, влечуги, насекоми и др.

- средноазиатска- Монголия, Тибет- главно копитни, гризачи, як, антилопи, планински козел, двугърба камила, диво магаре, тибетска мечка, снежен барс, вълк и др.

- манджурско-китайска- богата фауна- черна хималайска мечка, панда, тигър, енот, леопард, горска котка, воден елен, петнист елен, патица мандарин, японски жерав и др.

ΙΙ Индо-малайска

- индийска подобласт- индийски слон, гърбато говедо зебу, индийски глиган, елен аксис, тигър, черна пантера (ендемит), в Тар- лъв; змии, крокодил гавиал, паун, фазан и др.

- малайска- копитни: двуцветен тапир, еднорог и двурог носорог, див бик мантен, елен мунджак, тигър, малайска мечка, маймуни, прилепи, летящ дракон, комодски варан и др.

 

Регионална природно-географска характеристика на Северна Азия

     Северна Азия е Сибир (в превод от татарски “непозната земя”). Простира се от Урал на запад до Тихия океан на изток (без полуостров Камчатка) и от Северен Ледовит океан до границата със Средна и Източна Азия на юг. Тя се прокарва от южния разклон на Урал, през Тургайската врата (понижение между херцинските структури на Урал и каледонската структура на изток), северно от Казахската планинска земя, южно от Южносибирските планини до сливането на реките Шилка и Аргун и големия завой на река Амур и нта изток граничи с Източна Азия до Охотско море. Тези граници се разграничават от особеностите на релефа на четири природно-географски страни:

1. Западен Сибир- от Урал до долината на река Енисей на изток, а на юг до Казахската планинска земя и Алтай. Заема огромно понижение в Сибирската платформа и е една от най-големите първични равнини на Земята. Релефът е изключително равнинен ( със средна височина 160 м, и с денивелация до 200 м на юг и до 300 м на запад). Изпъстрен е с много езера и блата от разливането на река Об и големия и ляв приток Иртиш. Богата е на нефт и природен газ.

2. Среден Сибир- обхваща издигнатата част от Сибирската платформа между реките Енисей и Лена припокрита от обширни лавови покривки известни като сибирски трапи (богати на полезни изкопаеми, особено на диаманти). Към Среден Сибир принадлежи и групата острови Северна земя с дълбоко развита геокриолитозона- 300-600 м дълбочина, а на юг до 2-3 м. В островите са открити следи от изкопаем леден остатък от плейстоценското заледяване и в такива устойчиви “хладилници” са открити мамут и космат носорог. Релефът е платовиден с огромни моренни валове (сибирски ували) от континентален ледник. Характерна форма на релефа са и хълмовете Булгуняк- издуване на земната повърхност от подземни ледени куполи. Вегетационния период е кратък, от 60 дни на полуостров Таймир до около 4 месеца на юг.

3. Източен Сибир- на изток от река Лена до Берингово море и на юг до Охотско море. Към него принадлежи и групата на новосибирски острови и единичния остров Врангел. В релефа се разграничават многобройни гънкови планини от Мезозоя, а в най-източната част от терциерния тектонски цикъл (полуостров Чукотка), както и многобройни котловини и плата затворени между тях. Най-изразените планини са Верхоянски, Черски, Колимски, Чукотски и Корякски, а от пониженията и платата: Янско, Оймяконско, Юкагирско и Анадирско- в тях при инверсии са измерени най.ниските средни януарски температури до -50°С, и екстремен минимум до -70.5°С в ст. Оймякон.

4. Южен Сибир- обхваща редица от планини предимно с каледонска възраст, разположени на запад и на изток от езерото Байкал до Охотско море, където успоредно на брега се простира младонагънатата планина Джугджур. А с каледонска възраст от запад на изток са:

А) Алтай (връх Белуха- 4506 м)- свързва се на север с планината Кузнецки Алатау, в съседство с които е Кузнецката котловина с богати находища на въглища (Кузбас), а на югоизток с Монголски Алтай (Алтин Нуруу на монголски език)

Б) Саяни- поделят се на западни и източни Саяни, във вид на извита дъга на север, като в дълбок грабен е монголското езеро Хубсугул от басейна на река Селенга. Най-висок връх е Мунку Сардък (3491 м). От Саяните извира река Енисей и на нея е изградена една от най-мощните ВЕЦ в света.

В) Прибалкайски и Забалкайски планини ограждащи грабена на езерото Байкал, по на изток са Ябланови планини и Становото плато със силно загладен релеф.

 

 

Регионална природно-географска характеристика на Източна Азия

 

Поделя се на континентална и островна част

Ι Континентална Източна Азия- разположена между 55° на север и 18° на юг по протежение от 4600 км. На север граничи с Източен Сибир, с граница от завоя на река Амур до Охотско море. На запад граници със Средна и Южна Азия, като границата със Средна Азия е от завоя на река Амур при сливането на реките Шилка и Аргун на юг, по западното подножие на Голям Хинган прекосява Ордоския масив около който река Хуанхъ прави остър завой, върви по източното подножие на Сино-Тибетските планини (Съчуански Алпи) и достига до веригите от Бирманската виргация и западно от платото Юннан на юг граничи с Южна Азия от Юннан до залива Бак Бо. Източната граница е морска- Охотско, Японско, Жълто, Източнокитайско и Южнокитайско море.

В регионално отношение в тази част се разграничават четири природно-географски страни:

- Амурско-приморска- заема най-северната част и се простира от Становите планини и Охотско море на север до областта Дунбей (Манджурия). Обхваща няколко планински вериги от Яншанския пояс, като Буренски планини и Сихоте-Алин и няколко низини като- Долноамурска, Зейско-бурейнска, Усурийска (Приморие). Климатът е мусонен със студена мразовита зима. Дотук е разпространена геокриолитозоната, като ст. Владивосток има еднаква географска ширина с Ница и Варна и има средна януарска температура -12°С, средна юлска 18.6°С, 800 мм валежи с летен максимум от летния океански мусон.

- Североизточен Китай- известен с имената Дунбей или Манджурия. Простира се от Амуро-приморския край до Ордоския масив, а на юг до Голямата китайска равнина. Включва Голам Хинган на запад, Малък Хинган на север и Китайско-корейските планини на изток (с най-висок връх Пектусан (2744 м)) с конус на угаснал вулкан. Богат на полезни изкопаеми. Студена суха зима с развита геокриолитозона. Растителността е с много реликти и ендемити- корейски кедър, даурска липа, даурска лиственица, сибирска ела.

- Корейски полуостров- с правоъгълни очертания свързан с континента с широкия (132 км) Корейски провлак и има площ заедно с големия остров Четджудо от 150 000 кв. км. Има слабо разчленен източен бряг и силно разчленен от риасов тип западен бряг, поради асиметричния релеф, образуван от Корейско-шандунския щит- високо издигнат на изток и полегат на запад, силно разломен и богат на полезни изкопаеми. Климатът е мусонен-умерен с екстремен минимум до -40°С. През преходните сезони бушуват опостушителни тайфуни. С много реликти- монголски дъб, мандариново дърво, бамбук, сребриста бяла ела, жен шен и др.

- Източен Китай- заема обширна площ от около 4 млн. кв. км от големия завой на река Хуанхъ, около Ордоския масив и Ляодунския залив на север до залива Бак Бо на юг.

В това огромно пространство се очертават:

А) Голямата китайска низина- делтова низина на реките Хуанхъ и Яндзъ, а на север е полуостров Шан Дун. През нея е прокопан “Големият” канал (1750 км дълъг и широк от 15 до 350 м) свързващ Пекин с Ханджоу. На запад се издига високата над 4000 м верига- Цин лин шан.

Б) Южнокитайски планини (Нан Лин)-0 многобройни ридове до 1000 м, разделени от тектонски котловини заливани от река Яндзъ при пълноводие с големи крайбрежни езера

В) Съчуанска котловина (Червения басейн)- част от Китайската платформа огъната във вид на огромно корито от червеникави пясъчници и конгломерати, като се пресича от река Яндзъ. След напускането на Червения басейн тя се врязва чрез дълъг 800 км пролом в Южнокитайските планини.

Г) Юннанско плато- най-югозападната част се допира с веригите от Бирманската виргация, изградени от варовикови пластове, в които във влажния и топъл субекваториален климат е формиран характерен конусовиден карст- коклитов карст. В най-южната част е басейна на река Ниндзян, като близо до брега е остров Хайнан.

 

ΙΙ Островна Източна Азия- обхваща източноазиатската островна дъга- от полуостров Камчатка до полуостров Тайван.

1. Полуостров Камчатка- простира се по меридиана с дължина 1200 км и с площ 370 хил. кв. км, с многобройни угаснали и действащи вулкани, като най-висок действащ е Ключеская Сопка (4750 м), както и много гейзери особено по долината на река Гейзерна, най-голям е гейзера Великан (изхвърля вода до 40 м височина)

2. Командорски острови- югоизточно от полуостров Камчатка, изградени са от вулкански скали, като са обвити с чести мъгли, имат климат на вечната есен- близо са до Алеутския минимум.

3. Курилски острови- простират се във вид на тясна, дълга 1200 км “огърлица” от север на юг о обща площ 15 600 кв. км, оградени от изток от Курило-камчатския ров- Туска Рора с дълбочина 10 543 м, с 38 действащи вулкани.

4. Остров Сахалин- тесен, дълъг около 2000 км остров, с площ 76 000 кв. км, от който е отделен чрез Татарския проток от Азия (7.5 км) и от остров Хокайдо с протока Лаперуз. Суров континентален климат, средна януарска температура -23°С, средна юлска температура 17°С.

5. Японски острови- състоят се от 4 големи: Хокайдо (77 700 кв. км), Хоншу (223 000 кв. км), Шикоку (около 19 000 кв. км), Кюшю (около 36 000 кв. км), както и над 3000 малки острови и клипи (отделни големи скали) с обща площ на всички от 370 000 кв. км. Тук не са стихнали тектонските движения и се проявява във вулканизъм- над 100 угаснали и 40 действащи вулкани, като от угасналите най-величествен е Фуджияма (3776 м), както и в силни земетръси- като годишно се регистрират 1500, от които катастрафолно земетресение веднъж на 10 години.

6. Острови Рюкю

7. Остров Тайван- с планински релеф (връх Юйшан- 3950 м) със следи от плейстоценско заледяване с площ 36 000 кв. км. Климатът е влажен тропичен (субекваториален) с двойно океанско влияние- от североизточни пасати през зимата и от югозападна мусони (екваториални) и има летен максимум в южната част и годишни валежи над 7000 мм. Тук се среща ендемитовото камфорово дърво.

 

 

Регионална природно-географска характеристика на Средна Азия

 

     Заема огромна част от вътрешните сухи безооточни и вътрешноотточни области с площ около 10 млн. кв. км. На север започва от южното разклонение на Урал през Тугайската врата, по северното подножие на Казахската планинска земя, по южното подножие на Южносибирските планини (Алтай, Саяни и др.) и досгига до сливането на реките Шилка и Аргун и големия завой на река Амур. Границата на изток е от големия завой на река Амур по западното подножие Голам Хинган прекосява Ордоския масив около който река Хуанхъ прави голям завой, по източното подножие на Сино-Тибетските планини и достига на юг до платото Юннан и веригите на Бирманската виргация. Границата на юг е с Южна и Западна Азия. От платото Юннан в западна посока и пресича веригите на Бирманската виргация между реките Меконг и Брахмапутра и по надлъжните тектонски долини на Брахмапутра и на Горен Инд достига Хиндокуш, пресича планината и по северното подножие на Паропамиз, Копет Даг, Елбурс достига Каспийско море.

В това огромно пространство на Средна Азия според тектонските процеси обусловили съвременния релеф се разграничават следните регионални единици от ранг природно-географска страна:

1. Казахска планинска земя- с нископланински и хълмист релеф, в каледонски структури на запад и херцински на изток, силно разломена, богата на полезни изкопаеми- злато, желязни руди. Северните й полегати склонове са покрити с льос и плодородни черноземи.

2. Туранска низина- обширно равнинно пространство (около 3 млн. кв. км) около Аралско море, заето от пясъчните пустини Каракум, Къзълкум с характерните дюни (бархани), глинести пустинни такири и сухи долини узбои.

3. Тяншанско-памирска зема- обхваща Тян Шан (небесни планини); Памир-високо издигнато планинско пространство,представляващо орографски възел, покрит с планински ледници 5 пъти по-големи от Кавказ и 3 пъти по-големи от Алпите- именно тук се намира най-дългия планински ледник в Азия- Федженко (70 км); Алтайски планини- на юг от Тян шан до Ферганската котловина на запад- плодородна със субтропичен климат и с обширни памукови плантации. В източните разклонения на Тян Шан е Турфанската низина (-154 м);

4. Монголска страна- обширно платовидно пространство- Монголско плато, островната част на Китайската платформа. В западната част са издигнати планински вериги с каледонско-херцинска възраст- Монголски Алтай. Платовидното пространство е заето от каменистата пустиня Гоби (Шамо), с оскъдна храстова растителност. В крайните южни части е пясъчната пустиня Алашан (представляваща подхранваща провинция за образуване на льос)

5. Джунгарска котловина- ниско понижение с височина 250-750 ммежду огромните планински вериги- Монголски Алтай на север и Тян Шан на юг и по-ниските вериги на запад- Тарбагатай и Джунгарски Алатау. Тук е най-отдалеченото от оградните водни басейни място в континента (2500 км). През това понижение сред високопланинските пространства на Средна Азия е преминавал път за източните и западните части на Средна Азия (Джунгарска врата)

6. Таримска котловина- обширно междупланинско понижение заемащо дълбок грабен на мястото на потъналия Таримски щит (400 000 кв. км) със средна височина 1000 м и най-ниска точка в източната част при езерото Лобнор (380 м дълбочина) оградено от високите планини и Тибетската планинска земя на юг. Заета е от пясъчната пустиня Такламакан. Пресича се от река Тарим, която през пустинята губи водите си, разделя се на ръкави и завършва с континентална делта.

7. Тибетска планинска земя- обширно високопланинско пространство (3 млн. кв. км)- оградено на север от Кунлуншан, а по на север от нея са Алтъндаг и Наншан, като между тях е затворена високопланинската котловина Цайдам и котловината на езерото Кукунор (Цин Хай). На юг е веригата на Трансхималаите и по на запад Каракорум. Във вътрешното планинско пространство са образувани многобройни ридове, разделени от многобройни грабенови котловини с безотточни езера. Отточни са източните части на Тибет- от горното течение на реките Хуанхъ, Яндзъ, Меконг, Салуин и Иравади. Климатът е почти полярен с ледници, студена зима (до -35°С средна януарска температура) и прохладно лято до 15°С. Столицата на Тибет Лхаса (3630 м) на ширината на Кайро има средна януарска температура около 0°С, средна юлска 16°С и средна годишна 6°С. Поради проникването на топло южно влияние по надлъжните долини растителността е оскъдна.

 

Регионална природно-географска характеристика на Западна Азия

 

     На север граничи с Европа- Черно море, долините на реките Кура и Риони и Каспийско море, на изток със Средна Азия- по северните подножия на Елбурс, Копет Даг, Паропамиз и Хиндокуш. На изток- с Южна Азия е полуостров Индостан- от Арабско море на север по източното подножие на Сулеймановите планини до Хиндокуш. Останалите граници са водни като има тясна сушева връзка с Африка, чрез Суецкия провлак.

Западна Азия включва следните природно-географски единици:

1. Полуостров Мала Азия- изцяло в обсега на Алпо-хималайската планинска система- от северния клон идващ от Балканидите, тук са изградени Понтийските планини, а от южния клон идващ от Динаридите тук са изградени Тавърските планини и между двата клона е затворен Анадолския междинен масив (плато), силно разломено с вътрешни ридове с безотточни езера и къси реки. Най-голямо от които е Тузгьолю. Климатът е изцяло субтропичен.

2. Арменска планинска земя- орографски възел с високопланински релеф, с лавови плата и вулкански конуси. Такъв е най-високия връх Арарат (5165 м). В този възел се събират веригите от двата клона идващи от полуостров Мала Азия, като след това отново се разделят. Той преразпределя речната мрежа на изток към Каспийско море, на запад към Черно море и на юг към Персийския залив. Климатът е субтропичен с континентални белези с височинно етажирани климатични и почвени пояси. Оттук водят началото си Тигър и Ефрат, както и безотточните езера Ван и Ревайе, а отточно е езорото Севан.

3. Иранска планинска земя- изцяло в обсега на Алпо-хималайската планинска система- северен клон идващ от Арменската планинска земя: Елбурс, Копет Даг, Паропамиз и Хиндокуш; южния клон включва: мощната планинска верига Загрос до Ормузкия проток и на изток Мекран и Сулейманови планини до Хиндокуш. Там където се събират планинските вериги има много земетресения. Между веригите от двата клона е затворен Иранския стабилен планински масив, силно разломен, като във вътрешните пространства има високи хорстови ридове, с безотточни езера и къси реки. Климатът е субтропичен и тропичен пустинен в южните части- ст. Техеран (1130 м) има средна годишна температура 15.7°С, средна януарска температура 2°С и средна юлска температура 26°С, а валежите са 280 мм.; ст. Кабул (1760 м) има средна годишна температура 10.9°С, средна януарска температура -1°С, средна юлска температура 24°С, а валежите също са 280 мм/годишно.

4. Месопотамия- междуречие на реките Тигър и Ефрат, заемащо понижението между планините Загрос на североизток и Арабския полуостров на югозапад, представляващ низина с денивелация от 250 до 40 мкъм Персийския залив. Има субтропичен климат, 230 мм валежи; ст. Багдад- средна януарска температура 9°С, средна юлска температура 34°С, със зимен максимум на валежите.

5. Азиатско-средиземноморска област- прилежащата към Средиземно море част от Арабската платформа, отделена от дълбокия Сирийски грабен (широк 5-30 км), ограден от стръмни склонове и голи, скалисти, хорстови планини. В южната част е депресията Мъртво море (-392 м), а дълбочината на морето е общо 748 мпод морското ниво. В него се влива река Йордан. В северната му част е долината Ал Бекаа. Недалеч от Африка е Синайския полуостров (18 000 кв. км) вдаден в Червено море.

6. Арабски полуостров (3.2 млн. кв. км)- най-голям по площ в света. С платовиден релеф и с огромни денивелирани пластови стъпала към Персийския залив. В най-югозападната част има хорстови планини над 3200 м височина. Тропична пустиня с обширни каменисти “хамада” пустини. В тях има следи от стари долини, днес суходолия наричани “уади”. На север е пустинята Голям Нефуд, в средата е Малък Нефуд, а на юг е Рубал Хали.

 

 

Регионална природно-географска характеристика на Южна Азия

    Поделя се на континентална и островна част:

Ι Континентална част

1. Полуостров Индостан с Хималаите. Полуострова има площ от 2 088 000 кв. км, като към него се числи и осторв Шри Ланка (65 600 кв. км) свързан с континента посредством малка група острови “Адамов мост”. В океанска плиткост на югозапад са Лакадивските и Малдивските острови. По голямата част от полуостров Индостан е заета от Деканското плато формирано от Индостанската платформа, част от стария континент Гондвана. Има денивелация на изток, в която посока протичат реките Гадавари, Маханади, Кришна. В северната част е река Нармада протичаща на запад между хорстовите планини. Хорстовите планини ограждат Деканското плато на запад, наречени Западни Гати и на изток- Източни Гати. На север е разположена Индогангската низина с дължина 3000 км и с ширина 250-350 км; на изток низината на река Ганг на изток се нарича- Бенгалска. Реките Брахмапутра и Ганг образуват най-голямата делта в света. На запад е низината на река Инд, като в североизточната си част се нарича Пенджаб, а в южната и част е пустинята Тар.

Хималаи- дълга 2400 км планинска верига със средна ширина 300 км, простираща се между проломите на реките Горен Инд на запад и Брахмапутра на изток. Надлъжно се поделя на две успоредни вериги: Ниски Хималаи на юг (4-5 хил. м) и Високи Хималаи на север (5-6 хил. м и повече). Най-високите части са покрити с ледници, като снежната граница е на 6000 м, поради сух климат, а по-южните е до 4000 м височина, като в подножието падат най-високите валежи в света- ст. Черапунджи (11 600 мм). Издигането на Хималаите е много интензивно и е съпроводено от силни земетръси, особено в Кашмир, и в Асам на изток. Има високо издигнати речни тераси.

2. Полуостров Индокитай с полуостров Малака

Втори по големина в света (2 330 000 кв. км), като е изграден от планински вериги от Яншанския пояс и от алпийския терциерен пояс, идващ от Хималаите като между веригите са затворени стабилни междинни масиви, формиращи вътрешни плата (най-голямо- Карат). В планините има вечнозелени влажни тропични гори (джунгли);

ΙΙ Островна Южна Азия

1. Малайски архипелаг- най-големия архипелаг на Земята- намира се на пътя на три гънкови морфоструктури идващи от континенталната част на Яншанския и Алпо-хималайския пояс и един от източно-азиатската островна дъга, навлизаща в остров Сулавеси- това прави архипелагът най-лабилната тектонска зона на Земята. По-големи острови: Калимантан (Борнео)- третия по големина остров в света след Гренландия и Нова Гвинея и има площ 734 000 кв. км. През него минава екватора. Има планински релеф (връх Кинабалу- 4101 м); Суматра (435 000 кв. км)- през острова преминава дълга планиска верига (над 3000 м височина), като продължение на гънковите структури на Хималаите; Ява- с богата растителност; Ява; Бали; Отделна група са Млукските острови (острови на подправките) на границата с Океания.

2. Филипински острови- 11 големи и над 7000 малки острови и клипи с обща площ около 300 000 кв. км. Най-големи са Лусон (105 600 кв. км) на север и Минданао (94 600 кв. км) на юг. С действащ вулкан е остров Апо (2965 м);