Поделя се на континентална и островна част
Ι Континентална Източна Азия- разположена между 55° на север и 18° на юг по протежение от 4600 км. На север граничи с Източен Сибир, с граница от завоя на река Амур до Охотско море. На запад граници със Средна и Южна Азия, като границата със Средна Азия е от завоя на река Амур при сливането на реките Шилка и Аргун на юг, по западното подножие на Голям Хинган прекосява Ордоския масив около който река Хуанхъ прави остър завой, върви по източното подножие на Сино-Тибетските планини (Съчуански Алпи) и достига до веригите от Бирманската виргация и западно от платото Юннан на юг граничи с Южна Азия от Юннан до залива Бак Бо. Източната граница е морска- Охотско, Японско, Жълто, Източнокитайско и Южнокитайско море.
В регионално отношение в тази част се разграничават четири природно-географски страни:
- Амурско-приморска- заема най-северната част и се простира от Становите планини и Охотско море на север до областта Дунбей (Манджурия). Обхваща няколко планински вериги от Яншанския пояс, като Буренски планини и Сихоте-Алин и няколко низини като- Долноамурска, Зейско-бурейнска, Усурийска (Приморие). Климатът е мусонен със студена мразовита зима. Дотук е разпространена геокриолитозоната, като ст. Владивосток има еднаква географска ширина с Ница и Варна и има средна януарска температура -12°С, средна юлска 18.6°С, 800 мм валежи с летен максимум от летния океански мусон.
- Североизточен Китай- известен с имената Дунбей или Манджурия. Простира се от Амуро-приморския край до Ордоския масив, а на юг до Голямата китайска равнина. Включва Голам Хинган на запад, Малък Хинган на север и Китайско-корейските планини на изток (с най-висок връх Пектусан (2744 м)) с конус на угаснал вулкан. Богат на полезни изкопаеми. Студена суха зима с развита геокриолитозона. Растителността е с много реликти и ендемити- корейски кедър, даурска липа, даурска лиственица, сибирска ела.
- Корейски полуостров- с правоъгълни очертания свързан с континента с широкия (132 км) Корейски провлак и има площ заедно с големия остров Четджудо от 150 000 кв. км. Има слабо разчленен източен бряг и силно разчленен от риасов тип западен бряг, поради асиметричния релеф, образуван от Корейско-шандунския щит- високо издигнат на изток и полегат на запад, силно разломен и богат на полезни изкопаеми. Климатът е мусонен-умерен с екстремен минимум до -40°С. През преходните сезони бушуват опостушителни тайфуни. С много реликти- монголски дъб, мандариново дърво, бамбук, сребриста бяла ела, жен шен и др.
- Източен Китай- заема обширна площ от около 4 млн. кв. км от големия завой на река Хуанхъ, около Ордоския масив и Ляодунския залив на север до залива Бак Бо на юг.
В това огромно пространство се очертават:
А) Голямата китайска низина- делтова низина на реките Хуанхъ и Яндзъ, а на север е полуостров Шан Дун. През нея е прокопан “Големият” канал (1750 км дълъг и широк от 15 до 350 м) свързващ Пекин с Ханджоу. На запад се издига високата над 4000 м верига- Цин лин шан.
Б) Южнокитайски планини (Нан Лин)-0 многобройни ридове до 1000 м, разделени от тектонски котловини заливани от река Яндзъ при пълноводие с големи крайбрежни езера
В) Съчуанска котловина (Червения басейн)- част от Китайската платформа огъната във вид на огромно корито от червеникави пясъчници и конгломерати, като се пресича от река Яндзъ. След напускането на Червения басейн тя се врязва чрез дълъг 800 км пролом в Южнокитайските планини.
Г) Юннанско плато- най-югозападната част се допира с веригите от Бирманската виргация, изградени от варовикови пластове, в които във влажния и топъл субекваториален климат е формиран характерен конусовиден карст- коклитов карст. В най-южната част е басейна на река Ниндзян, като близо до брега е остров Хайнан.
ΙΙ Островна Източна Азия- обхваща източноазиатската островна дъга- от полуостров Камчатка до полуостров Тайван.
1. Полуостров Камчатка- простира се по меридиана с дължина 1200 км и с площ 370 хил. кв. км, с многобройни угаснали и действащи вулкани, като най-висок действащ е Ключеская Сопка (4750 м), както и много гейзери особено по долината на река Гейзерна, най-голям е гейзера Великан (изхвърля вода до 40 м височина)
2. Командорски острови- югоизточно от полуостров Камчатка, изградени са от вулкански скали, като са обвити с чести мъгли, имат климат на вечната есен- близо са до Алеутския минимум.
3. Курилски острови- простират се във вид на тясна, дълга 1200 км “огърлица” от север на юг о обща площ 15 600 кв. км, оградени от изток от Курило-камчатския ров- Туска Рора с дълбочина 10 543 м, с 38 действащи вулкани.
4. Остров Сахалин- тесен, дълъг около 2000 км остров, с площ 76 000 кв. км, от който е отделен чрез Татарския проток от Азия (7.5 км) и от остров Хокайдо с протока Лаперуз. Суров континентален климат, средна януарска температура -23°С, средна юлска температура 17°С.
5. Японски острови- състоят се от 4 големи: Хокайдо (77 700 кв. км), Хоншу (223 000 кв. км), Шикоку (около 19 000 кв. км), Кюшю (около 36 000 кв. км), както и над 3000 малки острови и клипи (отделни големи скали) с обща площ на всички от 370 000 кв. км. Тук не са стихнали тектонските движения и се проявява във вулканизъм- над 100 угаснали и 40 действащи вулкани, като от угасналите най-величествен е Фуджияма (3776 м), както и в силни земетръси- като годишно се регистрират 1500, от които катастрафолно земетресение веднъж на 10 години.
6. Острови Рюкю
7. Остров Тайван- с планински релеф (връх Юйшан- 3950 м) със следи от плейстоценско заледяване с площ 36 000 кв. км. Климатът е влажен тропичен (субекваториален) с двойно океанско влияние- от североизточни пасати през зимата и от югозападна мусони (екваториални) и има летен максимум в южната част и годишни валежи над 7000 мм. Тук се среща ендемитовото камфорово дърво.
Регионална природно-географска характеристика на Средна Азия
Заема огромна част от вътрешните сухи безооточни и вътрешноотточни области с площ около 10 млн. кв. км. На север започва от южното разклонение на Урал през Тугайската врата, по северното подножие на Казахската планинска земя, по южното подножие на Южносибирските планини (Алтай, Саяни и др.) и досгига до сливането на реките Шилка и Аргун и големия завой на река Амур. Границата на изток е от големия завой на река Амур по западното подножие Голам Хинган прекосява Ордоския масив около който река Хуанхъ прави голям завой, по източното подножие на Сино-Тибетските планини и достига на юг до платото Юннан и веригите на Бирманската виргация. Границата на юг е с Южна и Западна Азия. От платото Юннан в западна посока и пресича веригите на Бирманската виргация между реките Меконг и Брахмапутра и по надлъжните тектонски долини на Брахмапутра и на Горен Инд достига Хиндокуш, пресича планината и по северното подножие на Паропамиз, Копет Даг, Елбурс достига Каспийско море.
В това огромно пространство на Средна Азия според тектонските процеси обусловили съвременния релеф се разграничават следните регионални единици от ранг природно-географска страна:
1. Казахска планинска земя- с нископланински и хълмист релеф, в каледонски структури на запад и херцински на изток, силно разломена, богата на полезни изкопаеми- злато, желязни руди. Северните й полегати склонове са покрити с льос и плодородни черноземи.
2. Туранска низина- обширно равнинно пространство (около 3 млн. кв. км) около Аралско море, заето от пясъчните пустини Каракум, Къзълкум с характерните дюни (бархани), глинести пустинни такири и сухи долини узбои.
3. Тяншанско-памирска зема- обхваща Тян Шан (небесни планини); Памир-високо издигнато планинско пространство,представляващо орографски възел, покрит с планински ледници 5 пъти по-големи от Кавказ и 3 пъти по-големи от Алпите- именно тук се намира най-дългия планински ледник в Азия- Федженко (70 км); Алтайски планини- на юг от Тян шан до Ферганската котловина на запад- плодородна със субтропичен климат и с обширни памукови плантации. В източните разклонения на Тян Шан е Турфанската низина (-154 м);
4. Монголска страна- обширно платовидно пространство- Монголско плато, островната част на Китайската платформа. В западната част са издигнати планински вериги с каледонско-херцинска възраст- Монголски Алтай. Платовидното пространство е заето от каменистата пустиня Гоби (Шамо), с оскъдна храстова растителност. В крайните южни части е пясъчната пустиня Алашан (представляваща подхранваща провинция за образуване на льос)
5. Джунгарска котловина- ниско понижение с височина 250-750 ммежду огромните планински вериги- Монголски Алтай на север и Тян Шан на юг и по-ниските вериги на запад- Тарбагатай и Джунгарски Алатау. Тук е най-отдалеченото от оградните водни басейни място в континента (2500 км). През това понижение сред високопланинските пространства на Средна Азия е преминавал път за източните и западните части на Средна Азия (Джунгарска врата)
6. Таримска котловина- обширно междупланинско понижение заемащо дълбок грабен на мястото на потъналия Таримски щит (400 000 кв. км) със средна височина 1000 м и най-ниска точка в източната част при езерото Лобнор (380 м дълбочина) оградено от високите планини и Тибетската планинска земя на юг. Заета е от пясъчната пустиня Такламакан. Пресича се от река Тарим, която през пустинята губи водите си, разделя се на ръкави и завършва с континентална делта.
7. Тибетска планинска земя- обширно високопланинско пространство (3 млн. кв. км)- оградено на север от Кунлуншан, а по на север от нея са Алтъндаг и Наншан, като между тях е затворена високопланинската котловина Цайдам и котловината на езерото Кукунор (Цин Хай). На юг е веригата на Трансхималаите и по на запад Каракорум. Във вътрешното планинско пространство са образувани многобройни ридове, разделени от многобройни грабенови котловини с безотточни езера. Отточни са източните части на Тибет- от горното течение на реките Хуанхъ, Яндзъ, Меконг, Салуин и Иравади. Климатът е почти полярен с ледници, студена зима (до -35°С средна януарска температура) и прохладно лято до 15°С. Столицата на Тибет Лхаса (3630 м) на ширината на Кайро има средна януарска температура около 0°С, средна юлска 16°С и средна годишна 6°С. Поради проникването на топло южно влияние по надлъжните долини растителността е оскъдна.
Регионална природно-географска характеристика на Западна Азия
На север граничи с Европа- Черно море, долините на реките Кура и Риони и Каспийско море, на изток със Средна Азия- по северните подножия на Елбурс, Копет Даг, Паропамиз и Хиндокуш. На изток- с Южна Азия е полуостров Индостан- от Арабско море на север по източното подножие на Сулеймановите планини до Хиндокуш. Останалите граници са водни като има тясна сушева връзка с Африка, чрез Суецкия провлак.
Западна Азия включва следните природно-географски единици:
1. Полуостров Мала Азия- изцяло в обсега на Алпо-хималайската планинска система- от северния клон идващ от Балканидите, тук са изградени Понтийските планини, а от южния клон идващ от Динаридите тук са изградени Тавърските планини и между двата клона е затворен Анадолския междинен масив (плато), силно разломено с вътрешни ридове с безотточни езера и къси реки. Най-голямо от които е Тузгьолю. Климатът е изцяло субтропичен.
2. Арменска планинска земя- орографски възел с високопланински релеф, с лавови плата и вулкански конуси. Такъв е най-високия връх Арарат (5165 м). В този възел се събират веригите от двата клона идващи от полуостров Мала Азия, като след това отново се разделят. Той преразпределя речната мрежа на изток към Каспийско море, на запад към Черно море и на юг към Персийския залив. Климатът е субтропичен с континентални белези с височинно етажирани климатични и почвени пояси. Оттук водят началото си Тигър и Ефрат, както и безотточните езера Ван и Ревайе, а отточно е езорото Севан.
3. Иранска планинска земя- изцяло в обсега на Алпо-хималайската планинска система- северен клон идващ от Арменската планинска земя: Елбурс, Копет Даг, Паропамиз и Хиндокуш; южния клон включва: мощната планинска верига Загрос до Ормузкия проток и на изток Мекран и Сулейманови планини до Хиндокуш. Там където се събират планинските вериги има много земетресения. Между веригите от двата клона е затворен Иранския стабилен планински масив, силно разломен, като във вътрешните пространства има високи хорстови ридове, с безотточни езера и къси реки. Климатът е субтропичен и тропичен пустинен в южните части- ст. Техеран (1130 м) има средна годишна температура 15.7°С, средна януарска температура 2°С и средна юлска температура 26°С, а валежите са 280 мм.; ст. Кабул (1760 м) има средна годишна температура 10.9°С, средна януарска температура -1°С, средна юлска температура 24°С, а валежите също са 280 мм/годишно.
4. Месопотамия- междуречие на реките Тигър и Ефрат, заемащо понижението между планините Загрос на североизток и Арабския полуостров на югозапад, представляващ низина с денивелация от 250 до 40 мкъм Персийския залив. Има субтропичен климат, 230 мм валежи; ст. Багдад- средна януарска температура 9°С, средна юлска температура 34°С, със зимен максимум на валежите.
5. Азиатско-средиземноморска област- прилежащата към Средиземно море част от Арабската платформа, отделена от дълбокия Сирийски грабен (широк 5-30 км), ограден от стръмни склонове и голи, скалисти, хорстови планини. В южната част е депресията Мъртво море (-392 м), а дълбочината на морето е общо 748 мпод морското ниво. В него се влива река Йордан. В северната му част е долината Ал Бекаа. Недалеч от Африка е Синайския полуостров (18 000 кв. км) вдаден в Червено море.
6. Арабски полуостров (3.2 млн. кв. км)- най-голям по площ в света. С платовиден релеф и с огромни денивелирани пластови стъпала към Персийския залив. В най-югозападната част има хорстови планини над 3200 м височина. Тропична пустиня с обширни каменисти “хамада” пустини. В тях има следи от стари долини, днес суходолия наричани “уади”. На север е пустинята Голям Нефуд, в средата е Малък Нефуд, а на юг е Рубал Хали.
Регионална природно-географска характеристика на Южна Азия
Поделя се на континентална и островна част:
Ι Континентална част
1. Полуостров Индостан с Хималаите. Полуострова има площ от 2 088 000 кв. км, като към него се числи и осторв Шри Ланка (65 600 кв. км) свързан с континента посредством малка група острови “Адамов мост”. В океанска плиткост на югозапад са Лакадивските и Малдивските острови. По голямата част от полуостров Индостан е заета от Деканското плато формирано от Индостанската платформа, част от стария континент Гондвана. Има денивелация на изток, в която посока протичат реките Гадавари, Маханади, Кришна. В северната част е река Нармада протичаща на запад между хорстовите планини. Хорстовите планини ограждат Деканското плато на запад, наречени Западни Гати и на изток- Източни Гати. На север е разположена Индогангската низина с дължина 3000 км и с ширина 250-350 км; на изток низината на река Ганг на изток се нарича- Бенгалска. Реките Брахмапутра и Ганг образуват най-голямата делта в света. На запад е низината на река Инд, като в североизточната си част се нарича Пенджаб, а в южната и част е пустинята Тар.
Хималаи- дълга 2400 км планинска верига със средна ширина 300 км, простираща се между проломите на реките Горен Инд на запад и Брахмапутра на изток. Надлъжно се поделя на две успоредни вериги: Ниски Хималаи на юг (4-5 хил. м) и Високи Хималаи на север (5-6 хил. м и повече). Най-високите части са покрити с ледници, като снежната граница е на 6000 м, поради сух климат, а по-южните е до 4000 м височина, като в подножието падат най-високите валежи в света- ст. Черапунджи (11 600 мм). Издигането на Хималаите е много интензивно и е съпроводено от силни земетръси, особено в Кашмир, и в Асам на изток. Има високо издигнати речни тераси.
2. Полуостров Индокитай с полуостров Малака
Втори по големина в света (2 330 000 кв. км), като е изграден от планински вериги от Яншанския пояс и от алпийския терциерен пояс, идващ от Хималаите като между веригите са затворени стабилни междинни масиви, формиращи вътрешни плата (най-голямо- Карат). В планините има вечнозелени влажни тропични гори (джунгли);
ΙΙ Островна Южна Азия
1. Малайски архипелаг- най-големия архипелаг на Земята- намира се на пътя на три гънкови морфоструктури идващи от континенталната част на Яншанския и Алпо-хималайския пояс и един от източно-азиатската островна дъга, навлизаща в остров Сулавеси- това прави архипелагът най-лабилната тектонска зона на Земята. По-големи острови: Калимантан (Борнео)- третия по големина остров в света след Гренландия и Нова Гвинея и има площ 734 000 кв. км. През него минава екватора. Има планински релеф (връх Кинабалу- 4101 м); Суматра (435 000 кв. км)- през острова преминава дълга планиска верига (над 3000 м височина), като продължение на гънковите структури на Хималаите; Ява- с богата растителност; Ява; Бали; Отделна група са Млукските острови (острови на подправките) на границата с Океания.
2. Филипински острови- 11 големи и над 7000 малки острови и клипи с обща площ около 300 000 кв. км. Най-големи са Лусон (105 600 кв. км) на север и Минданао (94 600 кв. км) на юг. С действащ вулкан е остров Апо (2965 м);