Европа

 

Природна география на Европа
 
Географско положение
 
     Континентът Европа е разположен в северното полукълбо и с по-голямата си част в източното. Границата между Европа и Азия се прокарва от залива Байдарацка Губа, по източното подножие на Урал, а южната по р. Емба, през шелфа на северозападната част на Каспийско море, по южното подножие на Кавказ, по долините на реките Кура и Риони, пресича диагонално Черно море и през протоците и проливите (Босфор, Мраморно море, Дарданели), излиза на Егейско море и минава близо до бреговете на полуостров Мала Азия. Най-северната точка на континента е нос Норкун (Скандинавски полуостров)- 71°08’ с.ш., а крайната северна точка е нос Флигели на остров Рудолф от архипелага Франц-Йосифова земя- 81°50’ с.ш.. Най-южната точка на Европа е нос Мароки (Тарифа) на Пиренейския полуостров- 35°58’ с.ш., а крайната южна точка е на остров Гавдос, южно от остров Крит- 34°45’ с.ш. Простирането на Европа от север на юг е 5300 км. Най-западната точка на континента е нос Кабу да Рока (Пиренейски полуостров)- 9°31’ з.д., а крайната западна точка е на остров Флорес от Азорския архипелаг- 31°16’ з.д.. Най-източната точка на Европа е залива Байдарацка Губа- 67°20’ и.д. От запад на изток континента се простира на 7100 км. Площта му е 10 523 000 кв. км., а от тази площ полуостровите заемат 25%, а островите 9.6% и Европа е най-разчленения континент.
 
 
Общ преглед на морфоструктурното развитие и особеностите на релефа на Европа
 
Морфоструктурно развитие
Сушата на Европа, както на всички други континенти, е изградена от два основни типа морфоструктури- платформени и гънкови.
   Платформени структури- това са най-старите сушеви ядра, изградени от стара докамбрийска кристалинна основа, която на места се разкрива и се нарича докамбрийски щит, а на други места е потънала и е покрита от мощна седиментна надстройка от почти хоризонтални пластове и се нарича плоча. 
- Най-старата суша в Европа е европейската платформа- от Балтийски (Феноскандски) щит- около Балтийско море, изграден от гнайси, шисти, гранити;
- Руска плоча- заема огромна част от континенталната източна половина. Платформените структури формират равнинно-хълмист и платовиден релеф. От Руската плоча е изградена обширната Източноевропейска равнина и Средноевропейската равнина. Този етап от съществуването на континента (само като платформена суша) се определя като Праевропа (Архайска Европа). Границата между Балтийския щит и Руската плоча е маркирана от тектонски падини, заети от най-големите сладководни езера в Европа- Ладожко и Онежко;
 
Гънкови структури- образувани са през няколко тектонски цикъла:
- Каледонски в Долен Палеозой
- Херцински в Горен Палеозой
- Два алпийски цикъла: староалпийски през Мезозой и младоалпийски през Неозой (Терциер)
 
Стари гънкови структури образувани през Каледонския цикъл са:
- Скандинавските планини, Шотландски, Ирландски планини, както и няколко изолирани един от друг масиви на юг от сблъсъка на евроазиатската и африканската плоча. Този етап се определя като Палеоевропа. В последствие се разломяват от тектонските процеси и са много богати на полезни изкопаеми. Поради това, че са били подложени на действието на външните земни сили те са силно загладени, билни заравнености.
 
Средни по възраст гънкови структури от Горен Палеозой
Формират два планински пояса. На изток от Руската плоча е веригата на Урал, чрез която Руската плоча се споява със Сибирската платформа;
Втория планински пояс изгражда много невисоки планини в Средна Европа в мощев пояс- наречени Средноевропейски Херцински планини- включващ Вогези, Шварцвалд, Рейнски шистови планини, Харц, Тюрингервалд, Чешки масив и др.
На юг изолирани масиви продължават да увеличават размерите си- Тиренски, Егейски, Панонски, Македоно-тракийски, Понтийски;
Този етап се определя като Мезоевропа.
 
Млади гънкови структури образувани през два тектонски цикъла, изграждащи многобройни планински вериги
   В южните части на континента, подредени в два клона- северен и южен, между които са затворени изолирани масиви и се причленяват към сушата на континента. 
     Този етап от развитието й се определя като Неоевропа. Тук тектонските движения не са стихнали и се проявяват силни земетръси и съвременен вулканизъм- Везувий и Етна. Неоевропа са планините от Алпо-хималайския пояс, северен клон наричан алпиди, включващ Алпи, Пиренеи, Кантабрийски, Иберийски планини, на изток Карпати, Балканиди и Кримски планини, а през югозападната част на Черно море преминава на полуостров Мала Азия и причинява земетръси.
   Южния клон наричан Динариди изгражда планините- Динарски, Албански, Гръцки и структурата преминава през Крит и Родос на полуостров Мала Азия и изгражда Тавърските планини. Тук на Балканския полуостров е затворен Македоно-тракийския масив, и Егейския който е потънал, а на полуостров Мала Азия е затворен Анадолския масив От южния клон са Апенините, Бетските Кордилери и Андалуските планини, както и Атласките планини. Тук между веригите на северния и южния клон е затворен междинния масив Испанска Месета, Тиренски масив, който е потънал. Пониженията между веригите представляват морски басейни запълнени с наноси и превърнати в равнини и низинни земи.
 
    През Плейстоцена на територията на континента се формират два типа ледници- континентални и планински, които моделират релефа в съвременния му вид.
- Континентални ледници- са покривали северната част на континента и са се спускали по централното ледено плато върху Балтийския щит- трикратно в Източна, Южна и Западна Европа, като най на юг до 48° с.ш. е достигал континенталния ледник по време на Днепровското заледяване, на изток до 50° с.ш. по р. Дон, а при Урал до 60° с.ш., поради сух климат.
Характерни форми са огромните моренни валове наречени северни ували. Както и огромни хълмови, дънни морени, ками, ози, зандрови полета. В периферията на континенталния ледник са отложени льосови покривки, върху които в последствие са образувани плодородни черноземи. След оттеглянето на континенталния ледник, са се образували много езера в Северна Европа;
- Планински ледници- по обхватно в Плейстоцена, от което са останали характерните форми на релефа- трогови долини, ригели, циркуси;
Съвременно заледяване от континентален тип има в островите в Северен ледовит океан- архипелаг Шпитцберген, остров Исландия, а планинско заледяване има в Скандинавските планини (снежната граница е ниско- 800-900 м на север, Алпите- по северната част 2500 м, а по южната на 3000 м), малки петна на Пиренеите, Кавказ (на 4000 м поради сух климат). Най-южно разположените ледници в Европа се намират в България, в Пирин (Бански старец и Снежник).
 
     Особености на релефа
     Европа е най-ниския континент  на Земята, със средна надморска височина 300 м. Релефът е развит във височинния пояс от -28 м при Каспийско море до 5642- връх Елбрус в Кавказ. 
Височинни пояси в Европа:
- над 2000 м- 2%
- от 1000 до 2000 м- 15%
- от 200 до 500 м- 21%
- от 0 до 200 м- 55%
- под 0 м (депресии)- 2%
Най-високи планини са:
- Кавказ- Елбрус (5642 м)
- Алпи- Мон Блан (4807 м)   
- Вулканът Етна (3340 м) 
- Рила- Мусала (2925 м) 
Обширни ниски планини- са Урал, Средноевропейски планини и др.
 
 
Общ преглед на климата и водите на Европа
 
Климат
Фактори на климата
- Географско положение- умерен климат в по-голямата част от континента- студен в крайните северни, умерен в средните и топъл в крайните южни части на континента;
- Влияние на Атлантическия океан- топлото Северно атлантическо течение (Гълфстрийм) омекотява климата по крайбрежията, а навътре в континента отслабва; 
- Влияние на баричните центрове и влияние на климатичната система през зимата, на юг изтиквани от Арктическия и Сибирския максимум, а през лятото на север изтиквани от Азорския максимум. Във връзка с баричните минимуми е проявена циклонална дейност- от Исландския минимум се формират атлантически циклони обуславящи летен максимум на валежите над по-голямата част от континента, когато полярните фронтове достигнат 60° с.ш.. През зимата се проявява действието на Генуезкия минимум, от който се зараждат средиземноморски циклони (зимен максимум над южните части, където полярния фронт се спуска до 40° с.ш., а лятото е сухо и горещо).
- Влияние на релефа
Планинските вериги по меридиана са бариера за западния пренос характерен за умерените ширини- в Шотландия до 4800 мм валежи, а най-големите количества валежи падат по западния склон на Динарските планини (ст. Църквице, Черна гора)- над 5300 мм, а най-ниските в ст. Астрахан, в делтата на Волга- 160 мм.
 
 
Климатични пояси
 
- Полярен или арктичен- островите в Северен ледовит океан- отрицателни средни годишни температури (-12°С), средни юлски (5°С)
Валежи- 250-300 мм- от слабо изразена циклонална дейност по Арктичния фронт (във връзка с малкия контраст между полярните и умерените въздушни маси), по четири месеца полярни нощ и ден, вечна замръзналост на почвата (геокриолитозона);
- Субполярен- обхваща северното крайбрежие, с отрицателни средни годишни температури, средна юлска до 10°С, валежи- 400 мм;
- Умерен- има широка ивица през континента и поради големи различия се поделя на следните пет климатични области:
А- Северноевропейски- Скандинавски полуостров, студена зима, немного топло лято, Хелзинки (-5.7°С средна януарска температура, средна юлска 16°С)
Б- Западноевропейски (Атлантически)- морско влияние, мека, топла, влажна зима (зимен максимум на валежите), немного топло лято, малка годишна амплитуда до 10°С;
В- Средноевропейска (Преходна)- постепенно намаляване на океанското влияние и засилване на континенталността, средна  януарска температура (-2°, -3°С), юлска 20°С, амплитуда 23°С, валежи 500-600 мм;
Г- Източноевропейска (коннтинентална)- рязко континентален до Урал, ст. Уфа- средна  януарска температура (-15°С), средна юлска температура 25°С, амплитуда 40°С, валежи под 500 мм;
Д- Прикаспийска (полупустинна)- мразовита зима с горещо лято
- Субтропичен пояс- в южните части- Пиренейски, Апенински, Балкански полуостров (без северните и средните части), мека валежна зима, сухо горещо лято, две области- западносредиземноморска- средна годишна температура 15°С и валежи- над 800 мм, и източносредиземноморска- с по-висока средна годишна температура до 17°С, по-малки валежи- 400 мм;
 
 
Води
   Главния вододел се прокарва от нас Мароки при Гибралтар, диагонално през континента в североизточна посока до Урал и разделя континента на четири отточни обласи и една безотточна;
- отточна област към Северен ледовит океан- къси буйни реки, а Печора и Северна Двина са дълги и буйни, като замръзват за седем-осем месеца през зимата;
- на запад към Атланическия океан- са Балтийско море, Северно море, Ирландско море, Ламанша, Бискайски залив. Реките към Балтийско мери замръзват заедно с големите заливи. Не замръзват към южните части на Балтийско море и към Северен море- Елба, Рейн, Маас, Шелда. Реките от Пиренейския полуостров не са плавателни, Дору, Тежу, Садо, Гуалкивир, са с лятно маловодие;
- към Средиземно море на юг- река Ебро, По, Марица, Вардар, Струма. Някои от по-малките пресъхват и се наричат “фиумарий”;
- към Черно и Азовско море на изток- с големи реки като Дунав, Днестър, Дон;
- безотточна област- на Каспийско море (1.5 млн. кв. км. с по-големи реки Волга, Урал, Емба, Кура)
      По-големи реки в Европа:
А) Волга- извира от Валдайските височини, с водосборна площ около 1.4 млн. кв. км и дължина от 3531 км. Най-голям годишен отток- при Волгоград (8640 куб. м./сек). Замръзва за 4-5 месеца;
Б) Дунав (извира на височина 678 м), с дължина от 2850 км, 0.8 млн. кв. км водосборна площ (6400 куб. м./сек). Влива се чрез делта от три ръкава: северен (Килийски) (67% от оттока), среден (Солински)- канализиран за корабоплаване (9% от оттока), южен ръкав (Свети Георгиевски) (24% от оттока);
В) Урал
Г) Днепър
Езера
 
    С най-голям брой са ледниковите, свързани с континенталния ледник в северните части на Европа: Ладожко (17 хил. кв. км.), Онежко (10 хил. кв. км.). 
Такива езера има и в Средношведската низина- Венерн, Ветерн, Меларен, над 55 хил. езера във Финландско-карелска низина. 
Ледникови езера има във високите планински циркуси- Карпати, Рила, Пирин, Алпите. Големи езера в моренни валове, речни долини- Боденско, Цюрихско, Женевско;
В южните Алпи- Лаго ди Маджоре, Лаго ди Комо, Лаго ди Гарда;
На Балканския полуостров са характерни тектонските езера- Охридско, Преспанско, Шкодренско;
 
Общ преглед на почвите, растителния и животинския свят на Европа
 
Почви
    Поради плейстоценското континентално заледяване на северните части на Европа почвената покривка е млада (от преди 5-6 хил. г.), като в много райони има участъци без почва (по северното норвежко крайбрежие, високите планински части, като има само изветрителна кора и голи скали).
В южните части на континента почвената покривка е имала по-продължително развитие, но поради хилядолетия нерационално използване почвите на места са дори деградирали.
В съответствие с климатичните различия в континента от север на юг се редуват следните основни почвени типове:
А) при полярен климат- скелетни почви и каменисти снежни и ледени пустини
Б) при субполярен климат- тундрови- блатни почви (с малка мощност, млади, преовлажнени)
В) в умерения пояс от по-студен към по-топъл умерен климат:
- подзолни почви (със сив цвят от руски “подзол” (пепел)) при хладен умерен климат, под иглолистни гори на тайгата
- сиво-кафяви- при по-топъл умерен климат под смесени гори
- кафяви-горски почви- в средните и западните части на континента при топъл и влажен климат (летен валежен максимум), под широколистни гори
- върху льосовата покривка в югоизточните части на Европа, при топъл умерен климат (летен валежен максимум) под лесостепна и степна растителност са разпространени черноземите
- в най-югоизточните части при засушлив умерен климат и при оскъдна степна и храстова растителност са разпространени кестеняви почви, ставащи светло-кестеняви при полупустинни условия
- при полупустинен климат в Прикаспийската низина- сиво-пепеляви (осолени) и скелетни почви
- азонални типове почви- свързани главно със скалната основа: хумусно-карбонатни почви (рендзини) върху карбонатни скали, смолници върху млади плиоценски наслаги (глини, пясъци) при езерно-блатни условия;
Г) в субтропичния пояс преобладават почви с червеникав цвят, поради високото съдържание на алуминиеви и  железни съединения във връзка с интензивно протичащите химични процеси при смяната на мека, топла зима (със зимен максимум) и продължително сухо горещо лято:
- канелени-горски почви (повсеместно)
- червенопръстницата Тера-Роса (“червена земя” в превод от испански) върху карбонатни скали
- жълтоземи- при по-влажен субтропичен климат, характерни са за Странджа
Д) в планинските области на Европа се наблюдава височинно поясно редуване на почви, от канелени и сиви-горски по северните склонове, през кафяви-горски по склоновете, тъмноцевтни планинско-горски почви (под иглолистни гори), планинско-ливадни почви при ливадна растителност, скелетни почви при лишеи и мъхове;
 
Растителна покривка
 
   Съвременната растителност се появява в края на Неогена (Терциера), но по време на плейстоценското заледяване става придвижването на студеноустойчиви видове на юг. След оттеглянето на ледниците те се придвижват обратно на север и по-високо в планините, а широколистните разширяват ареалите си. На много места от тази епоха са запазени реликтни видове- терциерни (от първичната флора) и глациални (от ледниковата епоха). В Южна Европа на много места се срещат ендемити. 
Естествената растителност на Европа спада към холарктичната растително-географска или флористична област. В нея от север на юг според климатичните различия се формират следните растителни пояси:
А) арктичен- само лишеи и мъхове
Б) субполярен– има два типа растителност:
- тундра- тревисти пространства от полярен мак, полярно лютиче, каменоломка, храсти- червена и черна боровинка, нискорасли дървета- полярна върба, бреза, хвойна
- лесотундра- тясна ивица южно от тундрата от редки иглолистни гори сред треви, разредени от езера и блата
В) умерен- разнообразна растителност от север на юг:
- тайга- най-величествения горски пояс, от Атлантическия до Тихия океан- предимно иглолистни видове- европейски смърч, бор, ела, лиственица, от широколистните видове- бреза
- смесени гори- непрекъснат тесен пояс южно от тайгата- от южните части на Скандинавския полуостров до Урал, включващ иглолистни видове плюс широколистни- дъб, липа, ясен, клен
- широколистни гори- разпространени в Средна и Западна Европа- бук, дъб и др.
- по крайбрежията на Северно и Балтийско море са образувани безлесни блатисти пространства- марши, а по-поречието на река Припят има обширни блатисти пространства- “полесие”
- лесостепи- тясна ивица южно от горските пояси, състояща се от обширни тревисти пространства от редки широколистни гори- дъб, липа, бреза
- степи- обширни тревисти пространства от южната част на Източноевропейската равнина- коило, гребенест пирей, садина и др.
- полупустинна ксерофитна храстова растителност в Прикаспийската низина- саксаул и тамарикс
Г) субтропичен- заема Пиренейския, Апенинския, и южните и западните части на Балканския полуостров- вечнозелена, твърдолистна, предимно храстова растителност от ароматни бодливи видове- тамянов, дафинов лист, розмарин, зокун, лавандула, формации от маквиси и гариги в западните части и фригана в източните части на Средиземноморието.
Дървесната растителност е представена иглолистни видове- пиния, приморски бор, алепски бор, кипарис, и вечнозелени широколистни видове- дъб, маслина, нар, смокиня, див рожков. За приморска Странджа е характерна понтийска растителност- странджанска зеленика, лавровишня, източен бук, източен горун, лъжник;
 
Животински свят
    Подобно на растителността, той също е претърпял съществени промени през плейстоцена, като някои видове като мамут, космат носорог, пещерен лъв, пещерна антилопа изчезнали.
Съвременния животински свят на Европа се отнася към палеоарктичната зоогеографска област, която се подразделя на пет подобласти:
А) арктична- включваща тундрата с арктичното крайбрежие- бедна на видове- бяла мечка, сребърна лисица, бял заек, ескимоско куче, тюлени, моржове, хайра
Б) европейско-сибирска (тайга)- с голямо видово разнообразие от тревопасни- лос, сърни, зайци, рис, мечка, вълк, лисица, дива котка, глухар, кълвач, орел
В) средиземноморска- муфлон, кошута, макак, благороден елен, прилеп, хамелеон, много влечуги
Г) централно-азиатска- гризачи, чакал, фазан и др.
Д) планинска област- вълк, мечка, лисица и др.
 
 
Регионална природно-географска характеристика на Северна Европа
 
   Поделя се на две части:
   Ι Континентална Северна Европа:
   Сухоземни граници: по суша граничи единствено с Източна Европа, като границата е от Финския залив през пластово-стъпалновидната депресионна област на Ладожкото и Онежкото езеро до Онежкия залив на Бяло море;
Водни граници: Балтийско и Северно море и свързващите протоци- Скагераг, Категад и Йоресун, както и Норвежко, Баренцово, Бяло море от Северен ледовит океан.
Бреговата линия е силно разчленена, по западното крайбрежие от фиордов тип, на Колския полуостров от риасов тип (многобройни плитки заливи и къси носове), към Балтийско море от шхеров (многобройни плиткости и островчета) тип.
На по-ниско таксономично ниво континентална Северна Европа се поделя на три природногеографски страни:
А) Скандинавски полуостров (800 хил. кв. км площ)- като гръбнак през полуострова са Скандинавските планини, силно денудирани, загладени била (фиелди), заети от планински ледници от норвежки тип. Общата им площ е над 5 хил. кв. км. Дължината на веригата е около 1600 км, като е по-високо издигната на юг (връх Галхьопиген- 2468 м), на запад се спуска със стръмни склонове, силно прорязани от многобройни фиорди- Сьогнефьорд (220 км дължина), текат буйни реки, имащи огромен хидроенергиен потенциал, те не замръзват в ст. Берген (средна януарска температура 1.7°С), валежите са около 2000 мм годишно. Източните склонове са полегати, прорязани от много реки и водопади.
В южната част в тектонскиа падина са образувани големи криптодепресии (дъното на езерото е под морското ниво, а повърхността му над)- Венерн, Ветерн, Меларен, а в съседство е най-дълбоката точка в Балтийско море (459 м)
Б) Колски полуостров- заема североизточната част на Балтийския щит, изграден от гнайси, шисти, гранити и др., с които са свързани богатите находища на апатити и нефелин. Най-високи са рязко очертаните планини- Хибини. В източната част климатът е субполярен, като главния град Мурманск е със средна годишна температура от 0.5°С
В) Финландско-карелска страна- представлява хълмиста равнина, формирана върху основната част от Балтийския щит със средна височина от 200-300 м. На повърхността се разкриват голи скални шлифовани повърхнини в северната част от екзарацията, а от акумулативния релеф на юг от отложените огромни моренни валове между които са образувани 55 хил. езера, свързани чрез непрекъснат воден лабиринт, чрез къси реки и притоци. Климатът е умерено-континентален- средна януарска температура в Хелзинки (-5.7°С), а в Петрозаводск (-10°С), като средните юлски са съответно 16.6° и 16.7°С Ботническия залив замръзва за 7-8 месеца, както и вътрешните езера. 
Най-големите езера са Ладожко, Онежко свързано с река Свир, а Ладожкото езеро се оттича чрез река Нева (с дължина от 74 км, тя е най-късата плавателна река в света) във Финския полуостров.
 
ΙΙ Островна Северна Европа- обхваща два архипелага и няколко острова
А) Архипелаг Шпитцберген (Свалбар)- обхваща многобройни малки острови с площ над 61 хил. кв. км., покрити на 50-55% от континентални ледници от шпитцбергенски тип, над белоснежните повърхности стърчат уединени върхове и била (нунатаки). Западните са изградени от гънкови структури, идващи от Скандинавските планини с най-висок връх Нютон (1717 м) , а източните са платовидни, изградени от Балтийския щит. Разлика има и в средните януарски температури. На запад те са  -12°С, а на изток -18°С, поради влиянието на Гълфстрийм.
Б) Архипелаг Франц-Йосифова земя- обхваща около 200 острова с площ 16 хил. кв. км., с плосък релеф, поради платформен строеж, най-високата точка е 735 м. Тук полярните нощ и ден траят 140 дни.
В) Единични острови
- Мечи остров- разположен върху подводен праг между Скандинавския полуостров и остров Шпитцберген, с нисък релеф
- остров Ян Майен- разположен на подводно гърбище между Норвежко и Гренландко море (има вулкански произход, с надморска височина- 2544 м), покрит е с ледници
- Исландия- втори в Европа по площ (103 106 кв. км). Разположен е на подводния праг Томсън, разделящ Северния ледовит от Атлантическия океан и едновременно срединноатлантическото гърбище. Формиран е на границата между евроазиатската и северноамериканската тектонски плочи- върху дебела базалтова покривка. На острова са известни 16 действащи вулкана, най-високия от които е разположен на 2119 м. Тук е най-големия континентален ледник в Европа- Ватна Йокул. На острова има многобройни гейзери.
Г) Ферьорски острови
 
 
Регионална природно-географска характеристика на Източна Европа
 
Най-обширната и слабо разчленената част на Европа, а на изток и на юг граничи с континентална Азия. На северозапад граничи със Северна Европа, а на югозапад със Средна, като границата се прокарва по диагонална линия свързваща р. Дунав с делтата на р. Висла в Балтийско море, тектонски обусловено от голямо протежение  между Херцинските и Алпийските гънкови структури на запад и платформената плоча на изток. По размита е в равнинната част на Балтийско море.
В регионално отношение на по-ниско таксономично ниво се поделя на 4 природно-географски страни:
А) Източноевропейска равнина- заема 4 млн. кв. км в ясно изразена широчинна географска зоналност- от студената тундра до заблатената тайга на север до слънчевите степи и безводните полупустини на юг. Релефът е развит от -28 м при Каспийско море до най-високата точка (471 м) в Подолското възвишение формирано върху Украинския щит, където докамбрийската основа се подава на повърхността и е покрита с кватернерни отложения. От подуването в рускатна плоча са образувани хълмисти земи като Валдайско, Средноруско, Приднепровско възвишение, а при потъването или огъването на плочата са образувани обширни котловинни понижения- Московско, Прикаспийско. От континенталното заледяване са формирани огромни моренни валове- северни ували, а на юг в отложените льосови покривки е формиран характерния льосов релеф.
Реките на север замръзват за 7-8 месеца, а на юг за 3-4 месеца. Тук тече река Волга- с главни притоци Кама (ляв) и Ока (десен);
В регионално отношение Източноевропейската равнина се поделя на:
- Северна област (Двинско-печорски край)
- Западна област (Прибалтийска)
- Средна област (Средноруско възвишение)
- Южна област (Подолско, Приазовско възвишение)
- Югоизточна област (Прикаспийска низина)
Б) Кримски полуостров- вдаден в Черно море и отделен на изток от Азовско море (свързано черз Керченския проток с Черно море). Площта му е 24 хил. кв. км, като в южната част се намират Кримските планини, които са климатична бариера за тясната крайбрежна ивица на юг- известна като Черноморска ривиера, докато северната част е платформена.
В) Уралска страна
Урал е планина с херцинска възраст, силно денудирана и снишена, силно разломена с проява на магматизъм (който е причина за богатите находища на полезни изкопаеми). Откриват се черни и кафяви въглища, гипс, нефт, а с базичните интрузий са свързани находищата на платина, хром, никел, с киселите гранитни интрузий- желязо, злато, с ефузивните скали- медни и оловно-цинкови руди, скъпоценни камъни и др.
От север на юг Уралската верига се простира на 2500 км (най-висок е връх Народная- 1894 м)
От север на юг се поделя на:
- Острови Нова Земя (двоен остров)- с площ от 82 600 кв. км.
- Остров Вайгач
- Пай-Хой- в широкия Югорски полуостров
- Приполярен Урал
- Северен Урал
- Среден Урал
- Южен Урал
- Мугонджари
Г) Кавказка страна- включва три единици:
- Предкавказие- обхваща Кубанската низина към Азовско море, Ногайската степна страна на изток към Каспийско море,  разделено е от Ставрополското възвишение (827 м)
-  Кавказ- простира се на 1500 км протежение от Таманския полуостров на запад към Керченския проток и Абшеронския полуостров на изток.
Най-високо е билото в средните части: Елбрус (5642 м), Дихтаул (5198 м), Кощантаул (5144 м), Казбек (5033 м).
Въпреки голямата надморска височина кавказкото било е проходимо в няколко седловини на височина от 2800 м. Във връзка с разломната тектоника са находищата на минерални води, особено известни при Боржоми, Лятигорск, Кисловодск;
- Закавказие- състои се от две низини представляващи морски заливи- на река Кура на изток (Ленкоранска низина) към Каспийско море, Колхида на река Риони към Черно море на запад, разделени от Сурамския праг- 945 м. Поради защитата от студените нахлувания, климатът е субтропичен, като се срещат- кавказка зеленика, понтийска зеленика, райска ябълка, лавровишня, източен бук от растенията и дагестански тур, колхидски фазан и др. от животните;
 
Регионална природно-географска характеристика на Западна Европа
 
  Западна Европа, наричана още Атлантическа Европа обхваща най-западната част на континента. Тя е разположена на запад от Средна Европа и на север от Пиренейския полуостров. Тази част на Европа е с  най-силно изразено океанско влияние.
 
   Ι Континентална Западна Европа:
   Граници: на изток със Средна Европа (от Лионския залив по Соно-ронския грабен, западно от Вогезите, южно от Ардените и северно от височината Артоа излиза на протока Па дьо Кале, границата на юг е с Пиренейския полуостров и е по северното подножие на Пиренеите от Лионския до Бискайския залив на запад, докато западните граници са водни)
Тази малка континентална част се поделя на:
- Арморикански масив- стар с каледоно-херцинска възраст, силно денудиран масив изграждащ полуостровите Бретан и Котантен. Най-високата част на този масив достига 411 м в Нормандия. Бреговата линия е от риасов тип. Най-дълбоко врязан е заливът Сен Мало (между Бретан и Котантен), където са измерени едни от най-високите приливни вълни (15.4 м)- тук в устиевата част на река Ранс е изградена първата в света приливно-отливна електрическа централа;
- Централен масив- разположен е в югоизточната част. Също с каледоно-херцинска възраст, силно разломен със заоблени била и върхове, представлява най-висок и масивен дял от Херцинидите в Западна и Средна Европа. С разломните процеси са свързани мощните вулкански ерупций, брониращи най-високите дялове на масива в областта Оверн, с най-висок връх Пюи дьо Санси (1886 м). По разломните линии при Виши бликат минерални води. В южните дялове, изградени от дебелослойни мезозойски варовици е формиран карстов релеф в известната област Кос;
- Аквитански басейн (Гаронска низина)- обширна област на потъване между две разнородни по възраст структури- херцинска на централния масив и алпийска на Пиренеите. В югозападната част има изключително плосък релеф с денивелация към Бискайския залив, където са формирани обширни пасищни пространства с осолени почви и многобройни безотточни езера- наричат се ланди. Отделено от океана, чрез верига от дюни високи до 90 м с обща дължина 200 км, от устието на река Адур до естуара на река Гарона се намира областта Жиронда. Чрез аквитанската врата (понижение между херцинските структури на Централния масив и алпийските структури на Пиренеите) Аквитанския басейн се свързва с областта Лангедок и Средиземноморието.
- Парижки басейн- обширно котловинно понижение, изградено от слабонагънати във вид на огромно корито седиментни пластове- варовици, мергели, глини, и оградените от невисоки херцински масиви планини- Арнорикански на запад, Централни на юг и Вогези на изток. В издигнатите полуизправени пластове на изток в Шампан е формиран характерен куестов релеф, поради по-голямо издигане към Вогезите. Най-ниската вътрешна част оформя областта Ил дьо Франс с Париж, проксяван от меандрите на река Сена. На юг в кредни варовици е формиран характерен карстов релеф в областта Бос, а на север в областта Артоа, в плосконаслоените седиментни пластове са формирани артезиански води.
- Соно-ронски грабен- разположен е в югоизточната част на Западна Европа. Простира се в меридионална посока и е тектонска граница между херцинския Централен масив и алпийските гънкови структури на изток. Много наподобява Рейнския грабен, с който има тектонска връзка, чрез Бургундската врата (през нея някогашния Рейн се оттичал към Сона, Рона и Средиземно море, като след образуването на рейнския грабен се отправя на север към Атлантическия океан)
 
     ΙΙ Островна Западна Европа
    Обхваща Британските острови, приемани като крайно западно продължение на континента, разположена върху континентален цокъл- потънал под морското равнище, отделени от континента чрез протоците Ла Манш и Па дьо Кале. Обхваща два големи и няколко малки острова с обща площ 314 600 кв. км.
А) Остров Великобритания (217 300 кв. км) с дължина от север на юг около 1000 км, и с най-голяма ширина в южната част, където е оформен полуостров полуостров Корнуел, а по на север е полуостров Уелс (между Бристолския и Ливърпулския залив, има брегова линия от фиордов тип- тук е бил втория център на континентално заледяване в Европа), както и естуаров тип бряг. Релефът е много разнообразен, най-високи са Шотландските планини, разделени от каледонски грабен (Глен Моор) на две части: Северозападни и Грампиенски (с най-висок връх Бен Невис- 1343 м). По каледонския грабен е прокаран плавателен канал. В средните части към Ирландско море е Къмбърлъндския масив, а в полуостров Уелс- Камбрийските планини (връх Сноудън- 1085 м, с ледниково езеро). Меридионално през острова се простира плоското гърбище на Пенините, а в южната част е оформен Лондонския басейн.
Б) Остров Ирландия (82 900 кв. км)- с овални очертания и брегова линия от фиордов тип, разделен от Великобритания чрез Ирландско море. Има ниско планински релеф- Кери (с най-висока точка 1041 м). Поради разломяване на втората основа са образувани редица тектонски криптодепресионни езера, наричани лох, като най-голямо е Лохней в Ирландия, а най-дълбоко е Лохнес в Шотландия (230 м дълбочина и 16 м водно ниво). Климатът е океански с обилни валежи по наветрените склонове, докато в Лондон те са едва 530 мм. 
Във връзка с мекия климат са разпространени ливади, а в Шотланд и торфища, докато горската растителност е само 4%.
В) Групи малки острови
- Хебридски- част от старата суша наричана ерия свързвала европейската със северноамериканската платформа, която е потънала. Най-известен е остров Стафа с призматичните си базалтови стълбове.
- Оркнейски
- Шетлъндски
 
 
Природно-географска характеристика на Средна Европа
 
Географско положение
Заема преходно положение между морския запад и континенталния изток. На север границата е рязко очертана от бреговете на Северно море, протоците Категад, Скагерак, Йоресунд и Балтийско море. На изток границата е по диагонална линия свързваща делтите на Висла и Дунав. По-размита е границата в равнинната част, докато останалата е тектонски обусловена между две различни морфоструктури, на Руската плоча на изток и на гънковите морфоструктури на Средните Херцински планини и Карпатите на запад. На юг граничи с два полуострова: с Балкански полуостров- прокарва се по делтата на река Дунав до Белград, по река Сава до Любляна, по малките реки Сара (десен приток на Сава) и Соча излиза на Триесткия залив; с Апенинския полуостров- по северното подножно стъпало на Апенините и през Алпо-апенинската седловина Карбона излиза на Генуезкия залив. На запад граничи с континентална Западна Европа, като границата се прокарва по Лионския залив, по грабеновата долина на реките Сона и Рона, по на север по западното подножие на Вогези, по южното подножие на Ардените и северно от Артоа излиза на протока Па дьо Кале.
 
В регионално отношение Средна Европа се поделя на четири природно-географски страни:
 
Ι Средноевропейска равнина- простира се по паралела, от протока Па дьо Кале на запад до Източноевропейската равнина на изток. Дължината й е 1300 км. На юг от Северно и Балтийско море има ширина 150-500 км. Релефът е развит от -8 м до 329 м.Според различията в релефа се поделя на две области: Западна и Източна, по линията свързваща устието на река Елба с височината Харц.
1. Западна област- с отток към Северно море, като поради бавно потъване на сушата крайбрежието се залива, има множество плиткости и заблатявания. Крайбрежието се очертава преди 9 000 г., а дотогава Великобритания е била споена с континента в една обща суша (Догърленд). След оттеглянето на континенталния ледник настъпват трансгресии и регресии със следните особености: образуване на делтовата низина на река Рейн, Маас и Шелда; затваряне на сушата в големия залив Зюдерзее и образуване на редицата на Фризийските острови. По цялата южна периферия са отложени льосови покривки, с дебелина от средно 10 м, върху които са образувани черноземи покрити с широколистни гори.
2. Източна област- носи белезите на континенталното заледяване с характерните ледникови форми- моренни валове, зандрови полета, ками, ози и характерните за Средноевропейската равнина сухи речни долини с посока запад-изток. Те се удобни за прокарване на плавателни канали- Килския канал свързващ Северно с Балтийско море. Характерен геоморфоложки елемент е Балтийската платформа. Върху нея са образувани групи езера с удължена форма, наречени улейни. Такива са Мекленбурските и Померанските езера, разделени от река Одра, а като тяхно продължение са Мизурските езера на изток от река Висла. На запад от Балтийското гърбище са разположени полуостров Ютланд и датските острови, като разкритите пластове образуват клинов бряг.
 
ΙΙ Средноевропейски Херцински планини- простират се във вид на ниско и среднопланински пояс от Пиринския басейн на запад до тектонската граница на Руската плоча на изток. На север граничат със Средноевропейската равнина, а на юг се ограничават от долините на река Рейт при Базел и и река Дунав при Виена и по на изток до Западните Карпати. Поради силно разломяване с проява на вулканизъм този пояс има мозаичен строеж. Има множество находища на полезни изкопаеми и минерални води. В регионално отношение се поделя на две области: Западна и Източна.
1. Западната обхваща Рейнските шистови планини с Ардените, пресичат се от Рейнския грабен, на юг от тях са планините близнаци Вогези и Шварцвалд, разделени от Рейнския грабен. 
2. Източната включва Чешки (Бохемски) масим, оформен в релефа във вид на четириъгълник от заоблени планини. Североизточно от отзи четириъгълник се издигат Рудните планини (Ерцгебирге), на югозапад се издига тЧешки лес и Шумава, на североизток са разположени Судети, с най-високия връх за областта- Снежка (1602 м).
 
ΙΙΙ Алпийска страна- включва четири единици: Алпи, Юра, Алпийско предземие и Паданска низина.
1. Алпи- най-високата планина в Средна Европа. Простира се във вид на дъга от Генуезкия залив до Виенската и Люблянската котловина. Поделят се на две части:
- Западната част е по-висока, с няколко централни масива като Монблански, Белдонски, Аарски, Готарски и др., заети от съвременни планински ледници, от които най-дълъг е Алечкия (27 км);
- Източната част е по-ниската с характерна навлачна структура- мощни покривни плочи с алохтонен произход;
2. Юра- младонагъната планина с изразен релеф в гънкови структури- прави, наведени и слабо полегнали. Такъв тип релеф се определя като юротипен, като гънките са най-високи при Алпите. Най.високия връх е Кре дьо ла Неж (1723 м);
3. Алпийско предземие- обхваща Баварското и Швейцарското плато, разделени от Боденското езеро;
4. Паданска низина- заема мястото наморския залив между Алпите и Апенините, запълнена с речни наслаги. Носи латиското име Пазинос, по река По;
 
ΙV Карпатска страна- включва три регионални единици:
1. Карпати- подобно на Алпите се простират във вид на дъга с дължина 1300 км.
- Западни Карпати- състоят се от голям брой планински дялове разделени чрез проломи, като от север на юг се редуват: Бескиди (1725 м), Малки Карпати (757 м), Бели Карпати (1017 м), Високи Татри (най-високия дял на Карпатската система);
- Източни Карпати- започват от река Днестър, изградени са от вулкански конуси;
- Южни Карпати (Трансилвански Алпи)- простират се по паралела, с най-висок връх Молдованец (2543 м). Във вътрешната дъга е разположена Трансилванската котловина, богата на каменна сол. На запад завършват с Банатските планини и Металич. Проломът Железни врата има дължина 126 км и дълбочина на врязване 500-600 м. Карпатите са важен хидрографски възел между Балтийско и Черно море.
2. Среднодунавска низина- заема мястото на потъналия Панонски щит, като потъването продължава и днес.
3. Долнодунавска низина- разположена е между Южните Карпати и Балканския полуостров. Има блатист бряг към река Дунав, като българската част от него е висока 100-200 м. На изток река Дунав прави голям завой при височините Бабадаг.
 
Регионална природно-географска характеристика на Южна Европа
 
Отличава се с голямо разчленение на релефа, като са образувани множество вътрешни морета от врязването в сушата. Изцяло е Неоевропа- най-младите гънкови структури от Алпо-хималайския пояс. С характерни особености са затворените вериги от северния и южния клон стабилни масиви. Климатът е субтропичен, с изключение на вътрешните и северните части на Балканския полуостров.
А) Пиренейски полуостров
Най-голям от трите (585 хил. кв. км). Известен е още и като Иберийски полуостров. Това е най-слабо разчленения и най-континентален от трите полуострова. На запад в областта Галисия бреговото разчленение е от риасов тип, а на запад при устието на големите реки Дору, Тежу, Саду, Гвадиана, Гуадалкивир от естуаров тип, от тип кала на югоизток и от делтов тип при река Ебро. Към него се отнасят и Балеарските острови- някогашна сушева връзка между Пиренеите на север и Андалуските планини на юг.
На него са представени следните основни морфоструктури:
1. Стари морфоструктури предимно с херцинска възраст, изграждащи средните и западните части на полуострова- известен междинен масив- Испанска месета. С обща денивелация на запад, на където са ориентирани големите реки. Силно е разломен, като в средните части образувани отделни хорстови планини обединени в обща система- Кордилера Сентрал, тя включва Сиера де Гата, Сиера де Гаредос (2592 м), Сиера де Гуадарама и Сиера Ещрела (1991 м). Тази система разделя вътрешните платовидни пространства на две части: север- Субмесета Норте и Субмесета Сур (Нова Кастилия). Отделни хорстови планини са Монтес де Толедо, Сиера Морена, разделяна от грабеновите долини на реките.
2. Млади гънкови структури изграждащи най-северните и най-южните части
- В северните части такива са:
Пиренеи- верига дълга 435 м между Лионския и Бискайския залив, и широка 80-140 км. Най-високи са средните части в масива Маладета- Пику де Ането (3404 м) и Монте Пердидо (3352 м). В циркуса Гаварни е най-високия водопад в Европа, висок 422 м. Има и дълбоки пещери до 1380 м. Успоредно на Бискайския залив е дългата 600 км верига на Кантабрийските планини- 2650 м, а на югоизток от нея е веригата на Иберийските планини- 2315 м, която заедно с веригата на Пиренеите огражда долината на река Ебро, известна с името Арагонска низина.
- В южната част са Бетските Кордилери (Андалуските планини) с най-висок дял Сиера Невада (връх Моласен- 3481 м), заедно със Сиера Невада ограждат Андалуската низина, широко отворена към Кадиския залив. Тук виреят дори и тропически видове. Климатът е субтропичен с континентални белези- студена и суха зима, поради формиращия се през зимата баричен максимум и сухо и горещо лято.
Б) Апенински полуостров- най-малкия от трите (149 хил. кв. км). Като гръбнак през полуострова се простира веригата на Апенините, дълга 1110 км и широка 125-300 км. Западните брегове са по-разчленени с по-дълбоко врязаните заливи- Генуезки и Неаполски. В южната част са оформени два по-малки полуострова- Калабрия и Салентина, разделени от широкия залив Таранто. Проливът Отранто отделя Апенинския от Балканския полуостров. Към Апенинския полуостров се числят Сицилия (над 25 хил. кв. км), Сардиния (около 24 хил. кв. км), Корсика (9 хил. кв. км.), Малта (246 кв. км.), Лампедуза, Липарски архипелаг, Вулкано, Стромболи. Апенините са извити като дъга на изток и най-високи в средните части с най-висок дял- Абруците (връх Корно Гранде- 2914 м). В областта Тоскана, както и в Лациум около Рим са запазени следи от стар вулканизъм- вулкански конуси, калдери, лавови покривки. В област Тоскана е изградена първата в света геотермична геоцентрала. Източно от Неаполския залив са разположени типичните вулкански области, известни като Флегрейски полета- тук е единствения действащ вулкан в Европа- Везувий (1277 м). Друг от по-известните вулкани е Етна. Климатът е изцяло субтропичен. Средната годишна температура е над 15°С на север, докато на юг е над 18°С. Януарските температури на север са над 5°С, на юг над 12°С, средните юлски на север над 24°С, докато на юг- 28°С. Поради циклоналната дейност валежите на север са над 3000 мм, а на юг намаляват до 400-500 мм. Реките са къси- Тибър, Арно, По и др.
В) Балкански полуостров (505 хил. кв. км)- най-силно разчленения полуостров. На север границата се прокарва по река Дунав, притокът й Сава и по-малките рекички Сора и Соча до Триесткия залив, има широка връзка с континента- 1280 км. На юг от Балканския полуостров е отчленен, чрез Коринтския и Петраския залив- полуостров Пелопонес, свързан с Балканите, чрез 6.3 км широкия Коринтския провлак. Към Егейско море е вдаден Халкидическия полуостров, който има и три малки пръстеновидни полуострова като хорстове- Атон, Ситония и Касандра.
Егейско море е осеяно с единични по-големи и многобройни малки острови, групирани в архипелазите Северни и Южни Споради и Циклади. Поради потъналия егейски масив на Балканския полуостров се разкриват всички характерни за континента морфоструктури:
1. Платформени в северните части- Мизийската плоча свързана североизточно с Руската плоча, чрез Баба даг. Мизийската плоча на изток е издигната в Севернобългарското подуване- със Самуиловски, Поповски височини, а на запад от Янтра е потънала в Ломската депресия.
2. Стари гънкови структури с каледоно-херцинска възраст, силно разломени с проява на магматизъм изграждат средните части на полуострова- Македоно-тракийски масив, който от разломно-тектонските линии на долините на Вардар и Струма е разчленен на три части:
- Пелагонийски- на запад от Вардар- Шар планина и Олимп ( връх Митика-2917 м)
- Дардански масив- между Вардар и Струма, Осоговско-беласишка планинска верига и Рило-родопски масив на изток от Струма, Пирински хорст;
3. Млади гънкови структури- заемат средните и западни части на полуострова. В средните части се простират Балканидите, от северния клон на Алпо-хималайската система, включваща Стара планина, Средна гора, Странджа, като структурите продължават през югозападната част на Черно море и през понтийските планини на Мала Азия. В западните части са Динаридите- включващи многобройни планини с общото име Динаро-пиндска система, с широко разпространени карбонатни скали и изразителен карстов релеф, многобройни карстови полета с безотточни реки и езера. Този клон продължава през островите Крит и Родос в Тавърските планини на полуостров Мала Азия, където между веригите от двата клона е затворен Анадолския стабилен масив. Във връзка с разломната тектоника много характерни са тектонските езера- Охридско, Преспанско, Дойранско, Шкодренско и др., както и многобройните котловини- Косово поле, Тетовска, Скопска, Тесалийска, Нишка, Струмишка, Сярска и многобройните котловини в България- редицата на задбалканските котловини, Доспатска, Горнотракийска. Климатът е континентално-средиземноморски в западните и южни части, преходен в средните и умерено-континентален на север;
 
 

Условия за ползване За нас Подкрепете ни! Карта на сайта Приятели За реклама Контакт с нас Каузи