Пасати

 

Пасатите са източни въздушни течения (ветрове) в тропосферата, които се проявяват на обширни територии в двете полукълба между 25-30˚ г.ш. и  екватора по обърнатите към екватора периферии на субтропичните максимуми. 
Отличават се с голяма устойчивост на посоката през цялата година. Близо до земната повърхност пасатите имат умерена скорост (5-8 m/s). В приземните слоеве под действието на силата на триенето вятърът се отклонява под известен ъгъл от изобарите. В Северното полукълбо възниква североизточен, а в Южното- югоизточен вятър.
Посока на пасатите в различните полукълба
В резултат на различното нагряване на сушата и водата и съответния ход на атмосферното налягане, пасатите се проявяват по-ясно над океаните. В Южното полукълбо (с по-голяма водна повърхност) те са по-широко разпространени, по-силно изразени (особено в източните части на океаните в тропичните ширини) и през зимата на Южното полукълбо преминават в Северното полукълбо.
В пасатите се различават две течения- долно и горно. Долното течение идва от по-голяма географска ширина, преминава над по-топла океанска повърхнина, поради което се овлажнява и в него се развиват конвективни движения. Следователно долното течение по пътя си придобива неустойчива стратификация. Горното течение е сухо и с повишена температура. Двете течения се разделят от пасатната инверсия. Тя се обуславя от низходящите движения на въздуха, характерни за антициклоните. Пасатната инверсия е по-силна при по-силно пасатно течение и по-голямо отклонение от посоката му от паралелите.
Поради формиране на пасатна инверсия в долното течение се развива само конвективна облачност, при което или изобщо не падат валежи, или падат незначителни по количество валежи. Така пасатните области се оформят като бедни на валежи. При среща на достатъчно високи орографски препятствия обаче, чрез възникналите вертикални движения, пасатната инверсия се разрушава. Образуват се облаци с вертикално развитие и падат поройни валежи. Пасатните валежи имат един слабо изразен максимум през зимата, т.е. по време на максималното развитие на пасатите.
С приближаване към екватора пасатите губят своя характер на устойчиви, безоблачни и безвалежни течения.
Вертикалното развитие на пасатите се увеличава от тропиците към екватора. На 20˚ г.ш. тя е 2-4 км, а близо до екватора, източните ветрове обхващат цялата тропосфера и стратосферата.
Там, където пасатите не достигат горната граница на тропосферата и долната стратосфера духат западни ветрове, наречени антипасати. Антипасатите могат да се разглеждат като периферни части на общопланетарния западен пренос на въздух в горната тропосфера и долната стратосфера на всяко полукълбо.
Пасатите на двете полукълба се разделят от преходна зона с неравномерни (по-често слаби) ветрове. Това е вътрешнотропичната зона на конвергенция. В нея се образуват дъждовни облаци и падат поройни валежи.