Климатична подялба на Земята

 

alt

 

Климатични класификации

    Класификация означава разпределение на предметите или явленията по класове според сходството или различието между тях, така че всеки клас да заеме точно определено място спрямо останалите. Класификацията е широко прилагано в науката средство за подреждане и систематизиране на изследвания материал.
Многообразието от климати по Земята създава необходимост те също да бъдат класифицирани. Според „Метеорологический словарь“ (1974) под класификация на климатите се разбира „подразделяне на типовете климат, наблюдавани по земното кълбо (или и една страна), по едни или други признаци, по условията на възникване или по връзките с други географски явления“. Следователно целта на климатичната класификация е установяването на характерни за определени райони от Земята черти на климата. След това могат да се определят границите на разпространение на типовете климат и да се ограничат райони със сходни климатични условия. Тази тясна връзка на класифицирането на климатите с климатичното райониране увеличава практическата насоченост на изясняването на същността и конкретните прояви на климатичните типове.
Проблемът за класифициране на климатите по земното кълбо възниква още в началния период на климатичните изследвания и е актуален и до днес. Първите елементарни опити за подялба се базират на малко количествени данни и са правени по време, когато теорията на климата е още съвсем слабо развита. Тогава основен подход е ограничаването на области, в които климатичните условия (за определени цели) са различни. В по-късните периоди многобройните регионални изследвания усложняват въпроса за подялбата на климата.
Днес има стотици публикации, посветени на глобални и регионални класификации. За да бъде перспективна една класификация, тя трябва да има ясно определена област на приложение, цел и задачи, а също така и  правилно да се подберат средствата за осъществяването ѝ в съответствие със съвременното състояние на науката и информационната база. Авторите на повечето съвременни климатични класификации не се ограничават с разделянето на климатите. Те обръщат внимание и на сходството, като разкриват системата на климатите.
Голямото многообразие от класификации може ла бъде сведено до различни системи. Тук се разглеждат накратко само представителни класификации. Използваните материали са по Гълъбов (1953), Блютген и Вайшет (1980), Дроздов и др. (1989)
Класификации, основани върху хидротермални показатели. Те се основават на средните месечни и годишни стойности на температурите и валежните суми. Към гази група се отнасят класификациите на В. Кьопен, Н. Силинич (1930), Кройцбург (1950) и др.
Клиаматичната класификация на Кьопен е предложена през 1900 г. и е преработвана от автора през 1918, 1923, 1931, 1936 г. През 1928 г. е издадена във вид на стенна карта съвместно с Р. Гайгер, който я обновява през 1954 и 1961г. Тази класификация се основава на средните температури и валежи (фиг 1). Авторът използва температурите на месеците, през които се развива растителността. За допълнителен критерий служи недостигът на влага. Кьопен разделя климатите по Земята на 5 основни пояса, в които установява 11 климатични типа.
 
фиг.1  Климатична класификация на Кьопен
 
А - пояс на тропичните валежи без зима. Той се характеризира с влажен тропичен климат, при който температурата на най- студения месец е над 18°С, годишната температурна амплитуда е до 6°С, а годишната валежна сума е над 700 mm. Влажният тропичен климат има два типа - климат на влажните тропични гори (Аf), който е постоянно влажен и климат на саваните (Aw) със зимно засушаване.
В - сух пояс (по един в Северното и в Южното полукълбо). Той обхваща степите и пустините и се характеризира със сух климат с различна степен на засушаване. При една и съща валежна сума климатът е по-сух, ако валежният сезон е през лятото. Различават се два типа сух климат - климат на степите (BS) и климат на пустините (BW).
Средната годишна температура на пояса (T) се използва за определяне на количеството валеж за година (в mm). При равномерно овлажняване то е не повече от 2(Т+7), при преобладаващи летни валежи - от 2(Т+14). а при преобладаващи зимни валежи - от 27'. Средната температура на най-топлия месец е над 10*С
С-умерено топъл пояс без редовно появяване на снежна покривка (по един в Северното и в Южното полукълбо). Температурата на най-студения месец е между 18° и -2°. Годишната валежна сума при преобладаващи зимни валежи е над 27', при преобладаващи летни валежи е над 2 (T+14). В пояса се наблюдават три типа климат - умерено топъл климат със суха зима (Cw), умерено топъл климат със сухо лято (Cs) и умерено топъл климат с равномерно разпределение на валежите (Cf).
D - умерено студен пояс с достатъчно овлажнение (наричан още бореален), с ясно изразена зима и ясно изразено лято, среща се само в Северното полукълбо. Средната температура на най-студения месец е под-  2° а на най-топлпя - над 10° Валежите са като в пояс С. Различават се два климатични типа - бореален климат със суха зима (Dw) и бореален климат с равномерно разпределение на валежите (Df).
E- полярна шапка със снежен климат (една в Северното и една в Южното полукълбо). Климатът е студен, снежен. Най-топлият месен има температура под 10°. Различават се два типа климат – климат на тундрата (ЕТ) и климат на постоянния мраз (EF), последният с температура на най-топлия месец под 0°.
Кьопен се опитва да отрази многообразието на климатите по Земята с допълнителни означения. Неговата класификация има тясна връзка с ландшафтните зони. Тя обаче в много отношения е формална и схематична, освен това е чисто описателна. Само типовете А и Е в достатьчна степен се подчиняват на принципите на широчинната зоналност. Климатите В и С обединяват много различни по географско положение и физикогеографски облик места (например в тип В влизат Хартум и Омск, тип С обединява атлантическото крайбрежие на Европа от Южна Испания до полярната окръжност). Класификацията не отразява височинната зоналност.
 
Климатични класификации, основани върху конкретна климатична характеристика. В тази група са класификациите на Зупан (1884), Ем. Де Мартон (1909), А. Хетнер (1911, 1930, 1934) и др. Най-широка известност е получила класификацията на Де Мартон.
Въз основа на общата климатична характеристика Де Мартон различава пет големи групи климати - топли, мусонни, умерени, студени и пустинни. 
Авторът смята, че климатът не може да бъде подчинен на точна цифрова характеристика, но и той използва числен показател за характеризиране на засушаваннята. Това е неговият индекс на сухотата:
     P
 I= _______
     T+10
   
коригиран през 1942 г. във вида:
      
        P : (T+10) + 12p : (t + 10)
I = _________________________ (годишен индекс) и
                2
         
          12p
i= __________ (месечен индекс),
        (t+10)
където Р е годишната сума на валежите, р - месечната валежна сума, T - средната годишна температура, t - средната месечна температура.
 
При годишен индекс под 5 изпарението е по-голямо от валежите. В области с такива стойности на индекса няма речен отток (тропични и вътрешноконтинентални пустини). Стойности от 5 до 10 характеризират районите с вътрешен отток, а нормален речен отток към отворени морета и океани има едва при индекс между 20 и 30. За сухи месеци се приемат месеците с индекс под 20. Този индекс до голяма степен е формален, но може да служи при общи климатични характеристики на големи части от земното кълбо, особено при изучаване режима на повърхностно течащите води.
В основните групи климати Де Мартон разграничава 32 климатични типа, които назовава според географските райони, където са най-ярко изразени. Тук няма да се изброяват всички типове. Дават се само примери от групата, в която попада територията на нашата страна - това е групата на умерените климати. Тази група се поделя на умерени климати без зима, и умерени климати с рязко проявена зима.
Умерените климати без зима са няколко типа: португалски климат - океанска разновидност на средиземноморския климат, гръцки климат - континентална разновидност на средиземноморския климат, испански климат - средиземноморски климат, деградиран от действието на мусоните; сирий с к и климат - деградиран от действието на съседни пустини; китайски климат - средиземноморски климат, силно изменен от действието на мусоните, без сухо време, с континентален характер.
Умерените климати с рязко проявена зuмa са представени от следните климатични типове: бретонск и климат - умерено топъл климат с равномерно разпределение на валежите; полски климат - умерено топъл климат със студена суха зима и топло влажно лято; парижки климат - преходен тип между бретонския и полския климат: дунавски климат (тук попада и нашата страна) - преходен между средиземноморските и умерените климати, в който личи слабо отражение на средиземноморската валежна вълна във вид на вторичен валежен максимум през есента (в част от България този максимум е първичен), украински климат- крайна континентална разновидност на умерения климат със сурова зима и малка годишна влежна сума (степен климат); маиджурски климат - умерен, със силно мусонно влияние, с летни валежи; япон скиклимат - мусонен климат с обилни валежи през всички сезони
Класификацията на де Мартон е по-конкретна от тази на Кьопен, но и тя е формална и не отчита достатъчно динамичния фактор при формиране на климата
.
Климатични класификации, основани на влиянието на климата върху останалите компоненти на географската среда. Тук се отнасят класификациите на A. И. Воейков (1884), А. Пенк (1910), Л. С. Берг (1925. 1927, 1938) и др.
Голяма популярност има класификацията на Берг, която се основава на тясната взаимозависимост между климата и останалите компоненти на физикогеографския комплекс. Тя има сходни черти с класификацията на Къопен, но в нея климатичните типове са генетично обусловени. Освен това Берг строго разграничава широчинната и височинната климатична зоналност. Например според него климатът на планините в тропиците, независимо от понижаването на температурата на въздуха във височина, трябва да се разглежда като планински вариант на тропичния климат, а не като умерен климат (въз основа само на температурните показатели). Берг разделя климатичните типове на две големи групи - климати на ниските земи и климати на възвишенията. Климатичните типове на ниските земи имат две разновидности - климат на сушата и климат на океаните. Особено внимание се отделя на климатите на сушата, където се различават 12 типа - климат на вечния мраз, климат на тундрата. климат на тайгата, климат на широколистните гори в умерените ширини, мусонен климат на умерените ширини, климат на степите, климат на извънтропнчните пустини, средиземноморски климат, климат на влажните субтропични гори, климат на субтропичните пустини, климат на саваните, климат на влажните тропични гори.
Климатът на вечния мраз се отличава с отрицателни средни температури през всички месеци.
Климатът на тундрата има продължителна сурова зима и късо, прохладно лято (температурата на наи-топлия месец с над 0°С, но не по висока от 10° - 12°С). Валежите са под 300 mm, има силни ветрове. Климатът нс е благоприятен за развитието на дървесна растителност.
Климатът  на  тайгата се отличава със студена зима и умерени по количество валежи. Горската растителност е иглолистна, с примес от бреза и елха.
Климатът на широколистните гори  в умерените ширини има студена зима (с не много ниски температури) и топло лято. Валежите са между 300 и 600 mm. При тези условия се развива широколистна горска растителност - предимно дъбови и букови гори.
Мусонният  климат  на  умерените ширини се отличава със суха, студена зима и топло дъждовно лято. Горската растителност е смесена - иглолистни и широколистни гори.
Kлиматът на степите се отличава със слаби валежи (около З00 mm). Температурите през лятото са високи, изпарението е голямо. Зимата е умерена до топла. Климатът благоириятства развитието само па тревиста и храстова растителност.
Климатът на извънтропичните пустини се характеризира с валежи под 300 mm, със студена зима и горещо лято. Растителността е незначителна, представена е от сухоустойчиви видове.
Средиземноморският  климат се отличава със сухо. горещо лято и влажна, мека зима. Растителността се състои от вечнозелени храсти и дървета.
Климатът на влажните субтропични гори има мека, суха зима и влажно, горещо лято. Валежите са мусонен тип. Вечнозелената растителност е примесена с широколистни видове с опадливи листа.
Климатът  на  субтропичните пустини има знойно лято и гореща или топла зима. Валежите са оскъдни (често под 100 mm). Температурните амплитуди са много големи. Растителността е оскъдна. 
Това е типичният пустинен климат и независимо от наименованието му в него се включват най-известните пустини от тропичния пояс.
Климатът  на  саваните  е горещ. Температурата на най-студения месец е над 18°С. Наблюдава се редуване на дъждовен и сух период. Годишната сума на валежите е голяма. Растителността е предимно тревиста, но покрай реките се среща и дървесна растителност.
Климатът на влажните тропичии гори (имат се предвид екваториалните гори) е горещ и влажен. Времето е задушно, малко се променя. Амплитудите на температурата са малки. Валежите са над 2000  mm, на места и много по-големи. Няма сух период.
В климата на възвишенията Берг отделя следните вертикални пояси: планински стени (Арменско плато); полупустини и пустини (Източен Туркестан);  високопланински пустини (Памир); субтропични пустини (Иран); високи савани (платата на Северните Анди).
Числовите характеристики на климатите на Берг в много случаи са неопределени, обхватът на типовете климат е голям, наблюдават се значителни вариации на климатичните елементи.
В групата на класификациите, свързани с другите компоненти на фи- зикогеографската среда, са голям брой класификации, съобразени с особе- ностите на растителната физиология. Между тях най-голяма популярност има класификацията на Торнтуайт. Тя се основава на оценка на сухотата (аридността) или влажността чрез специални индекси, които се включват в единен индекс на влажността.
 
Генетични класификации на климата. В тази група се включват класификациите на Б. П. Алисов (1936, 1940, 1950), на Хендл (1936) и др.
Класификацията на Алисов има голяма популярност. В основата ѝ е залегнало схващането, че поделянето на земната повърхнина на климатични пояси (зони) и области е в съответствие с условията на общата атмосферна циркулация, като едно средно протичане на глобален обменен процес в атмосферата. Основните климатични пояси според Алисов са екваториален - общ за двете полукълба, два тропичнии, два на умерените ширини  и  два  полярни - по един във всяко полукълбо. В тях през цялата година климатът се формира под действието на един преобладаващ тип въздушна маса - съответно екваториални, тропични, на умерените ширини, арктични (антарктични) въздушни маси (фиг 2.)
Между основните климатични пояси се формират преходни пояси. Те се характеризират със сезонна смяна на основния тип въздушна маса. В двата субекваториални пояса (или пояси на екватоиалните м у с о н и) през лятото на съответното полукълбо преобладават екваториални въздушни маси, а през зимата - тропичните. В субтропичните пояси през зимата определящи са въздушните маси на умерените ширини, а през лятото - тропичните въздушни маси. В субарктичния и субантарктичния пояс през лятото преобладава въздух на умерените ширини, а през зимата - арктичен или  антарктичен въздух.
Границите между поясите се определят от положението на климатологичиите фронтове. Например тропичният пояс се разполага между лятното положение на тропичните фронтове и зимното положение на полярните фронтове във всяко полукълбо. Така в него целогодишно преобладава тропичен въздух. Субтропичният пояс се разполага между зимното и лятното положение на полярните фронтове (фронтовете на умерените ширини). Затова тук се наблюдава сезонна смяна на умерени и тропични въздушни маси. Поясът на умерените ширини се разполага между лятното положение на умерените (полярните) фронтове и зимното положение на арктичните (антарктичните) фронтове.
В отделните пояси се обособяват четири основни климатични типа -   континентален, океански, на западните крайбрежия и на източните крайбрежия. Континенталните и океанските типове климат възникват в резултат от различията в характера на подстилащата повърхнина. Контрастите в радиационния баланс и другите съставки на топлинния баланс над сушата и над водата играят важна роля във формирането на времето и климата (по-специално при формиране на бризовата и мусонната циркулация).
Неравномерното разпределение на сушата и водата нарушава зоналното разпределение на климатичните елементи. Много примери сочат, че по-еднородната подстилаща повърхнина в Южното полукълбо, особено в умерените му ширини, обуславя но-добре изразена зоналност в проявата на климатичните елементи.
Атмосферните центрове на действие показват добре изразена връзка с характера на нагряване и изстиване на подстилащата повърхнина Тя се проявява в сезонната им смяна над сушата и водата и усложнява картината на общата атмосферна циркулация.
Огромните водни площи и големите еднородни участъци от континенталната суша са огнища за формиране на различни по физичните си свойства въздушни маси. В зависимост от географското си положение и от основната посока на атмосферния пренос, всяка територия и акватория попада под преобладаващото въздействие на континентални или на океански въздушни маси. Това води до формиране на коити нентaлни и океански ( морски ) климати. За разлика от континенталния климат при морския климат се наблюдава прохладно лято и мека зима, а пролетта е по-хладна от есента. Годишната температурна амплитуда, денонощната амплитуда, междуденонощната изменчивост на тем- пературата и нейните аномалии при морски климат са по-незначителни.
Относителната влажност и облачността при континентален климат са по-малки през лятото и през деня, а амплитудите им са по-големи. В условията на морски климат има повече мрачни, а на континентален климат-повече ясни дни. При морски климат мъглите са често явление. Нал моретата и по крайбрежията през топлото полугодие гъсти мъгли възникват при преминаване на въздушни маси от топла суша над по-студена морска повърхнина. Над океаните мъгли възникват в местата на среща на студени и топли морски течения. Над сушата преобладават радиационните мъгли, формирани при ношното радиацпонно изстиване на приземния въздух.
Валежите над континентите са по-непостояинн и общо количеството им намалява при навлизане във вътрешноконтинентални райони (като се изключи влиянието на орографията). Както е известно, при морски и континентален климат има различия и в годишния ход на валежите.
Скоростта на вятъра е по-голяма при морски климат. Денонощният ход на скоростта на вятъра над сушата, когато няма снежна покривка, е рязко изразен (особено в степите и пустините). Това се обяснява с факта, че през топлото полугодие около обед силното прегряване на почвата води до значително турбулентно разместване на въздуха във вертикална посока. Вечер- турбулентността отслабва, през нощта при земната повърхнина настъпва затишие, а във височина скоростта на вятъра се увеличава. Над моретатa денонощният режим на температурата е много равен, турбулентното разместване е стабо и денонощният ход на скоростта на вятъра е изразен добре.
Годишната температурна амплитуда е най-важна характеристикаа за континенталността на климата. Освен чрез нея континенталността може да се характеризира чрез повторяемостта на континенталните въздушни маси, чрез отклоненията на средната температура на района от средната температура на съответната географска ширина и т.н.
 
Фиг 2. Климатични класификации на Б.П.Алисов
1- екваториален пояс; 2- пояс на екваториалните мусони;3- торипичен пояс; 4- субтропичен пояс; 5- умерен пояс; 6- субарктичен(субантарктичен) пояс; 7- арктичен(антарктичен пояс)
 
Различията по западните и  източните крaйбрежия са породени от особеностите на общата атмосферна циркулация и отчасти oт разпределението на студените и топлите океански течения. Климатите на източните крайбрежия и на западните крайбрежия в тропиците и субтропиците се свързват с условията в западните и източните периферии на океанските антициклони. В умерените ширини (главно в Северното полукълбо) западните крайбрежия попадат по-често под влияние на центрове на циклонална дейност.
Във високите планини Алисов разграничава планински области. Те имат основните черти на съответния климатичен пояс, видоизменени от надморската височина.С увеличаване на надморската височина се изменят всички параметри на състоянието на атмосферата - налягане, плътност, пъргавина на водната пара. Както видяхме, изменят се и характеристиките на всички климатични елементи. В резултат на това се проявява височинна (вертикална ) климатична поясност (зоналност), т. е. изменение на климатичните условия във височина в планините, при което се очертават климатични пояси (зони), разположени един над друг. Височинната поясност е една от най-важните географски закономерности. Тя лежи в основата на вертикалната поясност на почвата и растенията в планините.
Всяка зона от вертикалната климатична поясност има определен тип климат, като измененията на климатичните условия наподобява това в посока от съответната географска ширина към полюса, но се осъществява многократно по-бързо, отколкото в хоризонтална посока. Височинната климатична зоналност се определя преди всичко от изменението на радиационния баланс, който обуславя бързото понижаване на температурата във височина. Втори основен фактор е балансът на влагата. Конкретната проява на височинната тоналност в отделните планински системи зависи не само от надморската височина на планините, но и oт географската ширина, континенталността на климата, различни характеристики на релефа и т н.
Влияние върху климата оказват и позитивните, и негативните форми на релефа. Обикновено най-голям е ефектът от въздействието на високите планини, особено когато те имат верижно простиране и са перпендикулярни на посоката на основния въздушен пренос (например Кор- дилерите и Андите в Северна и Южна Америка). Позитивните форми на релефа влияят върху климата чрез своите характеристики - надморска височина, изложение на склоновете по отношение на въздушните течения и по отношение на слънчевите лъчи, наклон на склоновете, посока на простиране, разчлененост на планинския релеф. Размерите и ориентацията на планинските ридове по отношение на преобладаващите въздушни течения имат значение зa едромащабните климатообразуващи процеси. Относителните превишения и формите на релефа играят голяма роля при формиране на регионалните климати. Ориентацията на склона и ъгълът на наклона му предизвикват значителна местна диференциация на климатите. Въздействието обикновено е комплексно, но за отделните елементи на климата една или друга от вече изброените характеристики на релефа може да се окаже от първостепенно значение.
Действието на релефа в планински райони създава специфичен планински климат.
 
Климатични пояси на Земята
Климатите по земното кълбо се характеризират с изключително голямо разнообразие. Поради това нито една класификация не може да ги обхване напълно. Всички представени досега опити за климатично поделяме имат слабости и недостатъци. В текста географията на климатите по Земята се представя според класификацията на Алисов, тъй като генетичният признак, заложен в основата ѝ, се приема за много съществен.
Пояс на екваториалните климати
Обща характеристика на климатите. Поясът на екваториалните климати се простира от двете страни на екватора (до 5-10° г.ш. във всяко полукълбо). Toй не обхваща плътно земното кълбо. Предимно над океаните се прекъсва в резултат от действието на екваториалните мусони.Екваториалните климати се формират в условията на целогодишна интензивна слънчева радиация и активно изпарение. Независимо от повишената облачност в сравнение с тропичните ширини, годишното количество на получаваната радиация е голямо (59.102—67.102 MJ/m²). То и значителното срещулъчение на атмосферата водят до най-големите годишни стойности на радиационния баланс на подстилащата повърхнина по Земята - върху континентите достигат 34. 102 MJ/m², а върху океаните or 42.102 до 50.102- MJ/ m² . Това представлява 60-75 % от получената слънчева радиация.
През цялата година тук преобладават екваториални въздушни маси. Те са влажни, топли и се формират от трансформацията на въдуха, пренасян от пасатите. Тази трансформация се осъществява в условията на голяма вертикална неустойчивост на атмосферата и на размити области на понижено налягане със слаби ветрове. Такива условия благоприятстват развитието на силна термична конвекция. Трансформацията е по- ясно изразена над сушата. Над океаните пасатите от Северното и Южното полукълбо често навлизат в екваториалния пояс, като запазват устойчивата си стратификация. Това затруднява проникването на влага във високите слоеве на тропосферата.Температурните контрасти между въздушните маси в екваториалния пояс са незначителни и отклоняващата сила на земното въртене е малка. Затова циклоналната дейност е слабо развита.
В топлинния баланс на земната повърхнина най-голям е разходът на топлина за изпарение. Той представлява 75-90% от радиационния баланс.
 
Таблица 1.
 
Голямото съдържание на водна пара се обуславя от значителното изпарение от океаните, от влажните екваториални гори и от преноса на влага от тропичните части на океаните чрез системата на пасатите. Разходите на топлина за изпарение намаляват количеството топлина за турбулентен топлообмен, затова температурите не са много високи.
Натрупваната влага кондензира предимно в самия екваториален пояс и само малка част се отнася към тропиците чрез въздушните течения във високата стратосфера. Главна роля в кондензационните процеси играе термичната конвекция. Тя обуславя почти ежедневни валежи, но поради слабата циклонална дейност екваториалните валежи не са най-големи по количество на земното кълбо.
Високото положение на Слънцето над хоризонта, голямата влажност на въздуха и мощните кълбести облаци с ярко осветени краища обуславят изобилие от пряка и разсеяна светлина.
В екваториалния пояс не се наблюдават големи различия в основните характеристики на климата. Въпреки това могат да се разграничават два типа екваториални климати - континентален и океански тип.
 
Континентален тип.
Той се проявява най-добре в долината на р. Амазонка, по средното течение на р. Конго и в екваториалната част на Индонезия. Характеризира се с равномерен температурен режим (табл. 1, фиг. 3)
 
Фиг. 3 Климатограми на континентални екваториални климати (горе ляво - cpедна годишна температура, горе дясно - годишна температурна амплитуда, в кръгчето в средата - годишна сума на валежите)
 
Средните месечни температури се движат между 24 и 28°С. Годишната температурна амплитуда е малка, на места около екватора е под 1° и обикновено не надминава 5°. Тя се увеличава с отдалечаване oт екватора. Денонощните амплитуди са по-големи от годишните, но средните им стойности не надвишават 10-15°. Максималните температури рядко надминават 35°, а минималните рядко се понижават под 20°. Независимо от това, в резултат на по-хладни адвекции температурите в равнинните части могат да се понижат до 15°.
И абсолютната, и относителната влажност имат значителни стойностти. Абсолютната влажност достига 30 g/m3 , а средните месечни стойности на относителната влажност не се понижават под 70 % и в най-сухите месеци. В устието на р. Амазонка средната годишна стойност е над 90%. Голямото съдържание на водна пара и постоянната близост на въздуха до състояние на насищане са причина за образуване на обилна роса и на гъсти радиационни мъгли.
Образуването на облаци е свързано с развитието на термичната конвекция. Облаците са вътрешномасови, предимно кълбести и кълбесто дъждовни. В денонощния ход на облачност има дневен максимум. В течение на годината количеството на облачността се мени малко и е средно около 6 бала.
Валежите падат обикновено следобед, те са обилни и често са съпроводени от бурни ветрове, светкавици и гръмотевици. Рядко се наблюдават по-продължителни валежи от фронтален тип. Валежите са равномерно разпределени през годината. През най-дъждовните месеци са отчитани средно по 25 дъждовни дни. Пролетните и есенните максимуми не винаги са изразени.
Около екватора има и места с неравномерно разпределение на валежите. В Либервил, на самия екватор, от октомври до май месечните валежи са между 250 и 410 mm. ,а през юли почти не вали Това се обяснява с действието на мусонна циркулация дори в области около екватора. През лятото на Северното полукълбо вътрешнотропичната зона на конвергенция се оттегля от екватора към по-големи географски ширини и около екватора настъпва сух период. При придвижването й обратно към екватора започва валежният период.
Средното годишно количество на валежите е 1000-3000 mm. Там, където термичната конвекция се подсилва от орографско влияние, валежите значително нарастват. Подобно въздействие се наблюдава в планинските райони на Индонезия (в Джасаранджа на о. Ява падат около 7000 mm валеж), по склоновете на Камерун (там падат около 9000-10 000 mm валеж) и др. По високите планини климатът се отличава с по-ниски температури и с по-малка годишна температурна амплитуда. Валежите до известна стенен намаляват поради намаляване на количеството водна пара във въздуха във височина, но поради липсата па сух период и достатъчното овлажнение (дори преовлажнение) в екваториалната зона се формира океански тип вертикална климатична поясност. Над 4000m надморска височина започва поясът на вечните снегове. Там средната температура на въздуха е около 0°С.

Океански тип. Над океаните в екваториалния пояс по-голямата част от радиационния баланс се изразходва за изпарение, а отстаналата част - за нагряване на водите на студените морски течения. Те идват към екватора в източните части на океаните, а в западните им части има топли течения, които изнасят топлина към тропичните ширини.

Средните месечни температури са 25-29°, годишните валежни суми са около 2000 mm . И тук се срещат някои засушливи области. Например на о.Молдеп в Полинезия (4° ю.ш., 155° з.д.) годишната валежна сума е 730 mm при средна температура 29°. От септември до декември месечните суми са 20-25 mm. Това се обяснява с факта, че над източната част на Тихия океан вътрешнотропичната зона на конвергенция целогодишно се задържа в Северното полукълбо, без да достига екватора.

Пояси на субекваториалните климати

Обща характеристика на климатите. Върху големи територии от Африка. Южна Америка и Ашя. в северната част от Австралия и над част от океаните в близост до екватора сезонното изместване на тропичния фронт воли до формиране на мусонен режим на климата през лятото екваториален въздух нахлува към съответния тропик. Летният мусон има предимно  западна посока. При тези условия влажността на въздуха се увеличава, денонощните температурни амплитуди намаляват, зaпочват обилни валежи предимно с пороен характер. По време на зимното полугодие господствува тропичен въздух. Зимният мусон духа по обърнатата към екватора периферия на субтропичните антициклони в съответното полукълбо. Той съвпада с източната посока на пасата. Преди този период влажността рязко се понижава, денонощните температурни амплитуди се увеличават, валежите намаляват чувствително Проявява се голяма периодичност на климата, с два ясно изразени сезона - зимен сух и летен плажен.

 

Океански субекваториален климат. Проявява се над всички океани в Северното полукълбо, а в Южното - само над Индийския океан и в западната част на Тихия океан. Външната (полярна) граница на екваториалните мусони над океаните е разположена по-близо до екватора в сравнение с тази над сушата н лежи средно на 10-12° г.ш. По тази граница често се проявяват тропични циклони.
Основните климатични особености на субскваториалния пояс се запазват и в океанския тип. Зимата е по-суха, а температурите ѝ са с 2-3° по-ниски от летните.
Субекваториален климат по западните крайбрежия на континентите. През зимата пасатите пренасят към западните брегове на континентите тропичен въздух, през лятото летният мусон носи влажен екваториален въздух. Валежите тук са по-значителни дори в сравнение с много части на екваториалния пояс. Средната годишна сума на валежите е около 1500 mm. По високите брегове, наветрени спрямо летния мусон, и по планински крайбрежия валежите се увеличават.
Субекваториален климат  по източните крайбрежия на континентите. През зимата на Северното полукълбо източните крайбрежия на Южна Америка и Африка на север от екватора сс засягат от североизточния пасат, а през зимните месеци на Южното полукълбо - от югоизточния пасат. Зимата може да се приеме за сух сезон само  относително, защото влажността на въздуха остава висока и това смекчава засушаването през зимата. Валежите по източните крайбрежия са по-равномерно разпределени в сравнение със западните крайбрежия и с вътрешността на континентите.
Пояси на тропичните климати
Обща характеристика па климатите. Тропичните климати се формират в пояса на динамичните антициклони (предимно над океаните) и на областите с понижено налягане от термичен произход с малки градиенти (върху континентите). Тези условия благоприятстват трансформацията на въздушни маси, които навлизат в тропичните ширини. По такъв начин ролята на адвекцията в климатообразуващите процеси на тропичния пояс силно намалява. Циклонална дейност се развива главно по границите на тропичния пояс.
 В антициклоните при низходящи движения въздухът се затопля и изсушава. Тропичните въздушни маси са особено бедни на влага над континентите, където изпарението е недостатъчно. Над океаните приземните им части се овлажняват, но пасатната инверсия пречи на вертикалния обмен и на изнасянето на водна пара във височина. Незначителната облачност особено над континентите обуславя големи суми на слънчевата радиация. Сумарната радиация е по-голяма, отколкото в екваториалния пояс - над континентите достига 76.102 MJ/m2, а над океаните - от 67.102 до 76.102 MJ/m2 годишио. Радиационният баланс е по-малък, особено над континентите, защото ефективното излъчване се увеличава в условията на ясно небе и сух въздух, и отражателната способност на пустинните пясъци е голяма. Стойностите на радиационния баланс за континентални условия са 25.102 MJ/m2 за година (30 % от постъпващата радиация), а над океаните - между 42.102 и 50.102 MJ/м2 (60 - 70 % от постъпващата радиация).
Континентален тропичен климат. Това е континентален пасатен климат, който се наблюдава в тропичните пустини Сахара, Калахари, Арабската пустиня, пустините на Австралия, както и в някои части на Мексико и вътрешността на Южна Америка, където няма мусонна циркулация, а целогодишно преобладава тропичен въздух.
Поради малкото изпарение 80-90 % от радиационния баланс се изразходва за турбулентен топлообмен, поради което температурите са много високи. Климатът се характеризира с изключително горещо лято
- обикновено средните месечни температури на най-топлия месец не са по-ниски от 26°С. На места те достигат 40° (в западната част на Сахара). През деня почвата и въздухът се нагряват много, a npез нощта силно се охлаждат. Денонощните температурни амплитуди за повърхността на пясъчна пустиня в отделни дни достигат над 80°, а за въздуха - 40° Средната денонощна амплитуда е 20°. Годишните температурни амплитуди са средно 15-20°, а при планинската разновидност на климата намаляват. При този тип климат са отчетени абсолютните максимуми в температурите на земното кълбо - близо 60°С. Често много високите температури са свързани с допълнителни затопляния при фьонови ветрове. Зимата е топла, най-студеният месец има средни температури между 10 и 22° . Макар н рядко, възможно е да нахлуват студени въздушни маси. В резултат на това дори в Сахара се наблюдават слаби мразове и е възможно да падне сняг. Валежите са оскъдни. Средните годишни суми са под 250 mm, на много места те са под 50—100 mm (във височина малко се увеличават). В Асуан например са наблюдавани периоди oт няколко години без валеж. Не са изключени обаче поройни валежи, които причиняват наводнения (в Сахара до 80 mm за едно денонощие).
Ветровете в тропичните пустини са сравнително слаби, често цари затишие. Но временното усилване на вятъра и образуването на пясъчни вихри и пясъчни бури е характерно за този район. Понякога в тропичните континентални части проникват дълбоки циклони. Те предизвикват активен въздухообмен и пясъчни бури с изключителна сила. Тропичният континентален въздух като цяло се отличава с голяма запрашеност, а при такива бури хоризонталната видимост е намалена до крайност и слънцето едва прозира. В същото време температурите се повишават до 40-50°, а относителната влажност се понижава до няколко процента. При такива условия дишането е затруднено.
Поради малките валежни суми и високите температури снежната линия е разположена високо в планините - средно на 5300 m, а в най-засушливиге области (в Чилийските Анди) - над 6000 m.
Океански тропичен климат. Това е най-типичният пасатен климат. Той има най-голямо разпространение. Проявава се над Тихия, Атлантическия и Индийския океан в Южното полукълбо и над Атлантическия и Тихия океан в Северното полукълбо. Тук по обърнатите към екватора периферии на субтропичните антициклони през цялата година господства устойчив пасатен режим. Значителни количества топлина се изразходват за изпарение, затова температурите са умерено високи. Те се увеличават с приближаване към екватора. В източните части на океаните температурите са по-ниски, зашото там пасатните течения идват от по-големи географски ширини. Летните температури са 20-27°. През зимата в по-големите географски ширини те се понижават до 10-15° за най-студения месец. И годишните, и денонощните амплитуди не са големи. Облачността е по-малка в сравнение с екваториалния пояс, но влажността е значителна и към екватора се увеличава. В приземните слоеве се развива конвекция при неустойчива стратификация на въздуха, но антициклоналната инверсия на неголяма височина спира конвекцията. Образуват се слоести и кълбести облаци, но те не могат да се развиват във височина. В източните части на океаните ниската пасатна инверсия (с долна граница около 500 m) и студените океански течения са причината за намаляване на валежите и понижаване на температурата на въздуха. Относителната власност под инверсионния слой надвишава 80%.
 В открития тропичен океан при пасатен режим валежите са много оскъдни. Облаците са ниски, не се достига височината на заледяване, а само по пътя на коагулацията на капките се образуват много слаби валежи. Редките интензивни извалявания са свързани с тропичните циклони. Тези циклони са характерно климатично явление. Проявяват се рядко, но имат голяма разрушителна сила.
Островите представляват изключение по отношение на малките валежни суми. Там орографските условия благоприятстват увеличаването на валежите. Това се откроява особено силно на Хавайските острови (о. Кауаи), където значителните валежи се обуславят от непрекъснатото изкачване на пасатен въздух но североизточните склонове на планината. В същото време на подветрения склон средният валеж е само 560 mm.
Тропичен климат по западните крайбрежия на континентите. По западните крайбрежия на континентите нахлува въздух от по-големи географски ширини в съответствие с движението на въздуха в субтропичните антнциклони над океаните. Въздушните маси минават над студени морски течения (Хумболтовото, Бенгелското, Калифорнийското, Канарското). Тези причини обуславят сравнително ниски температури за съответните географски ширини (18-20°С). Годишната температурна амплитуда е малка. Студената водна повърхност и пасатната инверсия, с долна граница на неголяма височина, пречат за развитието на валежна облачност. Годишното количество на валежите е много малко (под 100 mm), обаче влажността е значителна (80-90 %) и често възникват мъгли. Съществената разлика между температурата на сушата и на океанската вода в студените крайбрежни течения води до значително развитие на оризовите ветрове. Особено силен е дневният бриз, който изнася морски тропичен въздух над сушата. Поради голямото съдържание на влага във въздуха, дори през деня относителната влажност по крайбрежията не се понижава под 65-75 %.
Там, където крайбрежията са планински, температурата по склона отначало се повишава, защото намалява влиянието на студените течения. Едва над инверсионния слой тя започва да се понижава. Валежите във височина не се увеличават, защото въздухът над инверсионния слой съдържа малко водна пара.
При тези условия се формират едни от най-изразените пустини на Земята - западното крайбрежие на Сахара, Намиб, Атакама, южният край на Калифорния.
Особено подчертано е засушаването в Атакама, където годишната валежна сума не надминава 10 mm, а в отделни години въобще не вали. Това се дължи на неблагоприятната експозиция на бреговата линия по отношение на пасатната циркулация. Въздушният поток като че ли се плъзга покрай брега, а в някои години има ветрове от сушата към морето. През цялата година в Атакама се задържа устойчиво ясно време. Например в Рефреско, Чили (25° ю.ш.) средногодишно има 320 ясни дни. Само сутрин могат да се образуват ниски слоести или слоесто-кълбести облаци над морето или в предпланините на Андите. Но и те следобед се разсейват.
В Южна Африка поради ниските температури на Бенгелското течение инверсията е по-силна и валежи падат по-рядко, отколкото в Северна Африка по западното крайбрежие. Пустинята Намиб е почти лишена от растителност. По западното крайбрежие на Сахара най-северните части понякога се засягат от проникващи циклони, а най-южните - от летните мусонни дъждове.
Тропичен климат по източите крайбрежия на континентите. Пo източните крайбрежия въздухът идва от западните периферии на океанските антициклони, т. е. от по-малки географски ширини, и преминава над топли крайбрежни течения. По тези причини температурите са по-високи в сравнение с температурите по западните крайбрежия. Годишните температурни амплитуди не са големи. Пасатната инверсия се проявява по-слабо често е висока (над кондензационното ниво). Циркулацията на много места добива мусонен характер, валежите падат предимно през топлото полугодие. Този тип тропичен климат се наблюдава по източните тропични крайбрежия на Африка (включително о. Мадагаскар), Южна Америка (Бразилия), Австралия (докъм 30° ю.ш.). В Северното полукълбо за подобен тип може да се говори само в Мексиканския залив. В Азия по източиото крайбрежие се срещат направо субекваториален и субтропичен климат.
В Южна Африка, на о. Мадагаскар, в Австралия, крайбрежните планински хребети създават своеобразно разпределение на валежите. Отвъд тях те силно намаляват. Например по наветрените склонове на Мадагаскар падат 2000-3000 mm валеж, а по подветрените само 500 mm. В Южна Америка източният бряг има благоприятна експозиция спрямо югоизточния пасат, който духа целогодишно. Валежите надминават 1500 mm и имат максимум през топлото полугодие. По крайбрежието е топло и влажно през цялата година.
В Австралия летният период е много влажен (относителната влажност е средно 80-85 %), с обилни валежи от декември до април, май. Най-топлият месец (декември или януари) има температура 26-28°. Зимата е сравнително суха, тогава въздушният поток идва от сушата. Времето е ясно и през нощта често има мразове. Температурата на най-студения месец (обикновено юли) е 15-17°. Районът на Мексиканския залив е интересен с формирането на тропични циклони, които преминават и над територията на САЩ. Сезонът им е юни - ноември. Те причиняват разрушения, предизвикват огромни приливи и вълни, които опустошават ниското крайбрежие на п-в Флорида и Мексиканския залив. Лятото там е влажно, горещо, задушно. Зимата на Флорида е много благоприятна - топла, суха и слънчева. Поради това там са построени голям брой зимни курорти.
Пояси на субтропичните климати
Обща характеристика на климатите. Характерно за всички климати извън тропичните ширини е увеличаването на разликите в радиационните условия с увеличаване на географската ширина. Нарастват термичните разлики по широчинни зони, образуват се фронтални зони с широчинно разположение, а по тях се развива циклонална дейност. Формите на атмосферна циркулация извън тропиците са по-разнообразни, циклоните и антициклоните играят по-значителна роля. Те имат различна повтаряемост и интензивност през отделните сезони и се преместват по най-разнообразни пътища. Всичко това води до голяма променливост на времето. Поясите на субтропичните климати обхващат в основни линии зоните между 25 и 40° г.ш., като в Северното полукълбо над океаните субтропичен климат се наблюдава по-далеч от екватора, отколкото над континентите. Субтропичният пояс в Северното полукълбо заема много по-голяма площ върху континентите в сравнение с Южното полукълбо. Тя включва почти цялата територия на САЩ в Северна Америка, средиземноморските страни, голяма част от азиатския континент от Средземноморе до Тихия океан (в посочените географски ширини), в която влиза значителна част от територията на Китай.
Субтропичните пояси се отличават с изразена сезонност на климата - през зимата радиационите условия и атмосферната циркулация са близки по характер до тези в умерените ширини, а през лятото - до тези в тропичните пояси.
Годишните суми на слънчевата радиация са с около 20 % по-малки от сумите в тропичните пояси, сезонните различия са по-големи. Радиа-ционният баланс над океаните е 24.102-34.102 MJ/m2, a над континентите - между 21.102 и 24.102 MJ/m2 годишно. През лятото в субтропичните пояси нахлува тропичен въздух или самите те стават огнище на формиране на такъв въздух. Над океаните се установяват области на високо атмосферно налягане, над континентите се развиват слабоподвижни термични депресии. През зимата, вследствие преместването на полярния фронт към по-малки географски ширини, в субтропиците нахлува въздух на умерените ширини. Циклоналната дейност се засилва. Това е най-силно изразено над океаните и по западните крайбрежия, защото над континентите зимните антнцнклони от умерените ширини могат да засягат и субтропиците.
Обособяват се четири типа субтропичен климат - континентален, океански, по западните крайбрежия (средиземноморски) и по източните крайбрежия на континентите.
Континентален субтропичен климат. 
През лятото циркулационните условия благоприятстват трансформацията на въздуха, идващ от по-големи географски ширини в континенталните субтропици. Това става още в южната часг на умерените ширини. Формира се континентален тропичен въздух с високи температури, ниско влагосъдържание и малка относителна влажност. Въздушните маси са еднородни на големи разстояния, фронтовете се размиват, времето е еднообразно - сухо, ясно и горещо. Средните месечни температури са около и над 30°С. Максималните температури могат да надминават 50°. Независимо от това, че денонощната амплитуда е по-малка от гази в континенталните тропици, тя все още е значителна.
През зимата по северната граница на пояса радиационният баланс има стойности около нулата. Термичните и влаговите характеристики на умерените и тропичните въздушни маси се различават чувствително и това води до формиране на фронтални зони и развитие на циклонална дейност. Времето е много неустойчиво, с резки колебания в температурите. Докато в топлите сектори на циклоните нахлува тропичен въздух, след него идва по-студен въздух на умерените ширини и за едно денонощие температурата може да се понижи с 30°.
Годишните суми на валежите обикновено не надминават 500 mm (като максимумът е през зимата). На много места валежните суми са дори под 100-200 mm.Този тип климат се проявява в Азия, Средна Америка и Южна Америка.В азиатския континент големите разлики в надморската височина и разнообразните релефни форми обуславят и големи различия в температурите и валежите. Във височина валежите се увеличават, особено по склоновете, наветрени спрямо движението на циклоните. Например в Памиро-Алтайската планинска система по югозападните склонове падат 1000 mm валеж, а в съседните пустини - под 200 mm. Над 2000 m през зимата за кратък период от време се установява снежна покривка. Към континенталния субтропичен климат спадат по-голямата част от пустините на Туранската низина в Средна Азия, с относително ниски зимни и много високи летни температури. През зимата при студени нахлувания е възможно понижаване на температурата до -30°. В отделни летни дни температурите достигат 45°, а в най-южната част на този район е измерен температурният максимум за територията на бившия СССР (48°). Относителната влажност в дневните часове се понижава средно до 15%. Валеж почти няма. Това е най-слънчевият район на бившите съветски републики. Например в Термез има средногодишно 207 ясни дни и само 37 мрачни. Континенталните субтропици в Северна Америка са орографски защитени както от запад, така и от изток. По този начин се спира и достъпът на влага от по-близкия Тихи океан. Атлантическия океан е далеч и циркулациятане благоприятства пренос на влага от него. Засушливостта е много ясно изразена, особено през горещото лято.
Малкото валежи падат предимно през зимния сезон, който на е юг е топъл. На север температурите постепенно се понижават. Температурата има рязко изразен денонощен и годишен ход. Зимните минимуми могат да бъдат доста под 0°, а през лятото максималните температури на юг достигат 43-46°. В пустините в югозападната част на пояса средната юлска температура е 30-32°, а в Долината на смъртта в щат Калифорния (36,5° с.ш и 117,5° з.д.) е измерена температура около 57°С.
Летният сезон в долините и низините е много продължителен и горещ. През 1917г. в Долината на смъртта в продължение на 43 дни (от 6 юли до 17 август) температурата е надвишавала 48,9°С. Поради ниската влажност обаче високите температури се понасят сравнително добре. Рядко се проявяват местни бури, циклонална облачност и валежи.
Валежите са средно между 200 и 500 mm. В Големия басейн между Скалистите планини на изток и Сиера Невада на запад, и в южните пустини годишните валежни суми са 100-200 mm, а на места и под 50 mm (по долното течение на Колорадо).
Югозападната част на платата между Скалистите планини и Сиера Невада се отличава с малка облачност. Слънчевото греене е 70-85% от възможната му продължителност. Тук е „слънчевият център" на САЩ По границата между Аризона и Калифорния има средногодишно 300 ясни дни и по-малко от 40 мрачни. В Южна Америка. където континентът се стеснява на юг, крайбрежието е ниско и засушливостта във вътрешността не е така изразена. 
Но и тук има места, в близост до високите Анди. където валежите са малки (например в Маларгуе. 41° ю.ш.,69° з.д., 888 m надм. вис., годишната валежна сума е само 200 mm, като през август падат 36 mm, а през декември само 6 mm). Амплитудите на температурата не са много големи и във височина намаляват при общо понижаване на температурите.
Особена разновидност на континенталния субтропичен климат е климатът на високите плата. Значителна част от тези плата (в Иран, Мексико, вътрешна Азия) са затворени и до тях трудно проникват влажни въздушни маси. Те се отличават с малки валежи и големи годишни температурни амплитуди. В Азия на височина 3500-4000 m има плата с рязко континентален климат (прохладно лято, студена зима и малко валежи). Означават ги като високи пустини. В югоизточната част на Тибетското плато, където прониква индийският мусон, валежите се увеличават и имат летен максимум. Океански субтропичен климат. В субтропичните ширини над океаните през лятото преобладава антициклонално състояние на времето. През зимата циклоналната дейност по полярния фронт се активизира Времето често е бурно, дъждовно, ветровито. В топлите сектори на циклоните морски тропичен въздух сс придвижва към умерените ширини. По топлите фронтове на циклоните падат обложни валежи. Зад студените фронтове нахлува въздух на умерените ширини, има силни поривисти ветрове, валежите нерядко са от сняг, максимумът им е през зимата.
Температурата има по-малки амплитуди в сравнение с континенталния субтропичен климат. Средната температура на най-студения месец е около 12°, а на най-топлия - около 20°. Източните части на океаните се отличават с по-прохладно лято, зашото през летния сезон там често нахлуват въздушни маси от по-големите географски ширини по източните периферии на антициклоните. През зимата, с по-ниски температури се отличават западните части, защото над тях нахлуват по-студени въздушни маси от Азия и Северна Америка Различията в температурите на източните и западните части на океаните в Северното полукълбо достигат 2-3°.
Средиземноморски климат. Субтропичният климат на западните крайбрежия се нарича още средиземноморски, защото има най-голямо paзпpocтранение в района на Средиземноморието. Но той се проявява и по западното крайбрежие на Северна Америка (тихоокеанското крайбрежие на САЩ - щатите Калифорния, Орегон, Вашингтон), в Южна Америка в централните части от територията на Чили, в южните райони на Австралия и в най-южната част на Африка (Капския полуостров).
Западните брегове на континентите през лятото са под влияние на източните периферии на антициклоните и времето в тях е ясно и тихо, валежите са малко, а на места дори липсват. Слънчевата радиация е силна почти колкото в тропиците. Развива се изразена оризова циркулация.
През зимата циклоналната дейност по полярния фронт е значителна, но тъй като се срещат предимно морски въздушни маси (тропични и на умерените ширини), от двете страни на фронта не се наблюдава рязка промяна в температурите. Средните температури на пай-студения месец са около 10-12°. Зимата е мека и дъждовна, може да вали сняг почти всяка година, но в равнинните части снежна покривка не се задържа. Годишните суми на валежите в равнините могат да бъдат от 300-500 mm до над 1000 mm. В планинските райони под влияние на орографията те се увеличават и на места лостигат до 4000-6000 mm. Поради това, че по-голямата част от тези валежи падат през зимата, през лятото се чувства по-малка или по-голяма засушливост.
Освен общите черти отделните райони със средиземноморски климат показват известни различия преди всичко в температурния режим.
В района на Средиземноморието от запад на изток климатът става все по-сух и годишните валежни суми намаляват в източното Средиземноморие до 300-400 mm. В същото време по наветрените склонове на Адриатическото крайбрежие на  бивша Югославия на места падат над 4000 mm валеж. Самото Средиземноморие през зимата е център на циклогенез или място на регенериране на антлантически циклони. Зимата е мека, дъждовна, със средни температури на най-студения месец 8-12°. Лятото е топло до горещо, температурите се увеличават от запад на изток и от север на юг. Средната температура на най-топлия месец е 21-26° С а максималните стойности могат да бъдат дста високи. На 3 юли 1998 г. в Южна Италия бяха отчетени температури от 46°. а в Южна Гьриия 45° С.
Северната граница на този тип климат в Европа е с много извивки и крайното му северно проявление се наблюдава по южния бряг на п-в Крим - в Ялта (44,5° с.ш., 34,2 и.д.). Средната януарска температура е 4° а средната юлска 24°. Годишната валежна сума е 600 mm. Валежите през периода април-септември са само 230 mm.
В някои климатични класификации северната граница на субтропичните климати се определя от януарската изотерма 2-4° С. Други автори пред¬лагат като числов критерии 4 месеца със средна температура над 20° С, 8 месеца със средна температура по-висока от 9,5° C или 5%-та вероятност за понижение на абосютната минимална температура под -20° С (т.е. средно един път на 20 години да се наблюдават абсолютни минимални температури по- ниски от -20° С).