Основни елементи на времето и климата и климатообразуващи процеси

 

Основни елементи  на времето и климата и климатообразуващи процеси

Основните метеорологични елементи и явления са:

Температура на въздуха- една от най-важните характеристики на топлинното състояние на въздуха. Дефинира се като степен на нагрятост на телата, която съответства на интензивността на хаотичното (топлинно)движение на молекулите. В метеорологичната практика у нас и в повечето европейски страни тя се изразява в градуси по 100 градусовата скала на Целзий (C˚), а в теоретичните изследвания- в келвини (ТК). Превръщането на единиците от първата във втората скала става по следната формула:

TK= 273.15+t˚C

За температура на въздуха се приема тази, измерена на височина два метра в метеорологичната клетка.

Атмосферно налягане- налягането, което въздухът упражнява с теглото си. То се измерва във всяка точка от атмосферата чрез теглото на въздушния стълб, достигащ горната граница на атмосферата и със сечение, равно на единица площ. В международната измерителна система се използва единицата паскал:

Pa=N/m^2

В метеорологията в последно време се утвърди хектопаскалът:

1 hPa=10^2Pa=1mbar

Милиметрите живачен стълб (mm Hg)и милибарите (mbar)са единици, които все още се срещат в метеорологичната и климатичната литература. Скалите на много от използваните сега уреди за измерване на атмосферното налягане също са разграфени в mmи mbar:

1 mm Hg=1.3 mbar

Влажност на въздуха-  съдържанието на водна пара в атмосферата. Изразява се чрез характеристиките си пъргавина на водната пара (в hPa), дефицитна влажност (в hPa), абсолютна влажност (в гр. на куб. м.), относителна влажност (в %).

Валежи- водата, която в твърдо или течно състояние пада от облаците или кондензира върху земната повърхност и предметите по нея. Количеството на валежите се определя в мм воден слой, при което 1 мм=1 л/кв. м., т.е. ако 1 л. валежна вода падне върху 1 кв. м. площ и се разлее равномерно, без да попива и без да се изпарява, ще се получи слой вода с височина 1 мм. Ако валежът е в твърдо състояние, той се стопява и се измерва със съответните уреди като течен валеж.

Вятър-  хоризонталната съставка на движенията на въздуха спрямо земната повърхност. В понятието вятър се включват числената стойност на скоростта на вятъра, изразена в m/s(понякога вкm/h, възли и др. )и посоката на вятъра (съответства на посоката на хоризонта, от който духа вятърът).

Хоризонтална видимост- най-голямото разстояние, на което през светлата част от денонощието може да се различи (на фона на небето близо до хоризонта)абсолютно черен предмет с достатъчно големи ъглови размери. Измерва се в м и км.

   Основните климатообразуващи процеси, общи за цялото земно кълбо, са:

1.     Обмен на топлина- тук се включват радиационните условия на Земята и обменът на топлина между атмосферата и подстилащата повърхнина по нерадиационен път.

2.     Обмен на влага между атмосферата и подстилащата повърхнина.

3.     Обща циркулация на атмосферата, която обединява едромащабните движения на въздуха- циклони, антициклони, мусони, пасати и др.

За отделните географски райони климатообразуваща роля имат и някои местни циркулации (бризи, планинско-долинни ветрове и др.).

   Към географските фактори на климата се отнасят географската ширина, надморската височина, разпределението на сушата и водата на земното кълбо, орографията и характера на континенталната суша (почва, растителна и снежна или ледена покривка), студените и топли океански и морски течения.

   Някои от посочените фактори до известна степен се променят от стопанската дейност на човека. Човек променя и свойствата на атмосферният въздух. По този начин и антропогенната дейност се намесва във формирането поне на микроклимата.