Методи за изледване в климатологията

 

Методи на изследване в климатологията

Предметът и задачите на климатологията показват, че пред тази наука стоят за разрешаване сложни и разнообразни проблеми. Това налага приложението на различни изследователски методи.

      Методът на наблюдениятасе прилага широко в метеорологията и климатологията. За целта са организирани национални метеорологични мрежи. Характерът на изследваните атмосферни процеси и явления не позволява те да се ограничават от държавните граници. Това налага тясно международно сътрудничество, като за целта още през втората половина на 19 век се създава Международна метеорологична организация (от 1947 г.- Световна метеорологична организация(СМО)), като специализиран междуправителствен орган. От 1951 г. СМО влиза в състава на ООН. България е неин член от основаването й. В СМО членуват около 150 държави. Те реализират съвместно научни програми. Най-значителна от тях е Световната служба на времето (ССВ). От 1979 г. функционира Световна климатична програма. Чрез нея се изучават измененията на климата.

    В началото на осемдесетте години на 20 век глобалната система за наблюдение на ССВ обхваща над 10 000 наземни метеорологични станции, 800 аерологични пункта за радиосиндиране на атмосферата, 5 научноизследователски кораба. Метеорологичните наблюдения се водят на палубите на над 200 търговски плавателни съда.  Данни се получават и от гражданската авиация по време на полет. Около 350 плаващи станции действат в световния океан. Няколко спътника на Земята предават информация за времето.

    Статистическият метод играе първостепенна роля в климатологията. Резултатите от наблюденията в различни станции се съпоставят във времето и пространството. Климатичната обработка на метеорологичните данни позволяват да се получат климатични характеристики, т.е. статистически изводи от дългогодишни редици наблюдения. Такива са средните месечни и годишни стойности, средните отклонения от многогодишните стойности, повтаряемостта на дадени стойности и др.  Чрез статистическият метод по-прегледно се разкриват и по-лесно сравняват климатологичните факти.

      Но статистиката не обяснява причините за възникването и изменението на процесите и явленията. Затова климатологията се обръща към аналитичният метод, като привлича теоритични познания от физиката и от географията.

       Ролята на експерименталния метод в климатологията е много по-малка, защото едромащабните процеси, които се развиват в атмосферата и тясното и взаимодействие с други части на географската обвивка трудно могат да се пресъздадат в лабораторни условия.

    В климатологията се прилага и моделирането- като условно представяне на обекти или предмети в атмосферата в променен мащаб. В последните десетилетия се разработват все по-пълни числени модели  на климата. Като всяка географска наука и климатологията широко използва картографския метод.