Кратки сведения за развитието на климатологията

 

Кратки сведения за развитието на климатологията

      Историята на климатологията е тясно свързана с историята на метеорологията. Още в древността са правени елементарни описания на климата в отделни географски райони. В Китай, Индия и Гърция са осъществени първите опити за метеорологични наблюдения. В 4 век пр. Хр. Аристотел пише своите физични трактати, между които е и “Метеорологика”. Ако не резултатите то много от обясненията му имат научен характер. Научните основи на метеорологията се изграждат през 17 век, когато се поставя началото на науката физика. Тогава са изобретени и първите метеорологични уреди- термометърът от Галилей през 1597 г. и барометърът от Торичели през 1643 г. По същото време се появяват и първите метеорологични теории- Халей дава първото обяснение на мусоните, а Хедли публикува известният трактат за пасатите. В средата на 17 век Ломоносов вече разглежда метеорологията като обособена наука със собствени задачи и методи. Големите географски открития през 18 век оказват значително влияние върху развитието на климатологията. Чрез тях е получен ценен материал за изучаване на климатите по Земята. През 1817 г. Александър фон Хумболд построява първата годишна изотермална карта и посочва голямата роля на релефа в процесите на формиране на климата. През 1848 г. Дове изработва януарска и юлска изотермална карта, през 1869 г. Бухан съставя изобарна карта на земното кълбо. Голяма роля в развитието на климатологията изиграва многократно преиздаваното “Ръководство по климатология”на Хан (1883).

    Основоположник на климатологията в Русия е големият учен географ А. И. Воейков (1842-1916). Той е автор на многобройни публикации по климатология голяма част от които имат световна известност. Между тях на първо място е монографията “Климатите на земното кълбо, особено на Русия”.

    Началният етап от развитието на климатологията е свързан с оформянето на статистическото направление или климатология на средните. То се основава на характеристики на климата чрез средните многогодишни показатели за отделните му елементи, а по-късно за техните съчетания.

   След Първата световна война норвежките учени развиват много успешно динамичната метеорология и с това създават условия за възникването на ново направление в климатологията- динамична климатология. Динамичното направление се доразвива от съветски, австрийски, английски и други учени. Те разглеждат атмосферата като противоречиво единство от въздушни маси, отделени с гранични зони (фронтални зони). Там протичат важни атмосферни процеси, които определят характера на времето. Разгледана в многогодишен аспект повтаряемостта на различните въздушни маси, на местоположението им и на разделящите ги зони, дава богати възможности за обяснение на климотообразуването.

    През двайсетте години на 20 век в САЩ и бившия СССР възниква комплексното направление в климатологията. Най-широко развитие то получава в трудовете на Фьодоров и Чубуков. Те разглеждат климата като многогодишен режим на времето на дадено място, който се определя от закономерната последователност на метеорологичните процеси и зависи от местните физикогеографски условия.

    Генетичното в климатологията се оформя във връзка с необходимостта от задълбочаване на анализа на климатогенния процес. Учените създатели на това направление, се основават между съществуващото взаимодействие между подстилащата повърхнина и протичащите в прилежащия въздух явления.

    В България първите метеорологични наблюдения са организирани в края на 19 век.  На 1.01.1894 г. се създава Дирекция на метеорологията и започва системно събиране, обработване и публикуване на резултатите от тези наблюдения. Голяма заслуга за добрата й работа има нейният директор Спас Вацов. Първите климатични работи у нас са написани от М. Бъчеваров (“Няколко бележки за климата на България”, 1889 г.), Г. Марковски (“Дъждовете на България”, 1898 г.), А. Иширков (“Няколко бележки върху температурата на въздуха в София”,“Няколко бележки върху валежа в София”, 1903 г.). Особен интерес представлява докторската дисертация на Ст. Стайков “Приноси към климатологията на България” (Берлин, 1914 г.).

    От 1928 г. Дирекцията на метеорологията се оглавява от К. Киров, който допринася много за развитието на климатологията в България. От особено значение е работата му “Климатична скица на България” (1929 г.).

   В последните десетилетия броят на климатичните изследвания постепенно се увеличава. Издадоха се множество научни публикации.