Предмет и задачи на климатологията

 

Предмет и задачи на климатологията   

    Климатологията е наука за закономерностите на формирането, географското разпределение и хронологичните изменения на климата. Климатът се разглежда като многогодишен режим на атмосферните условия (времето).  Характерен е за дадено място в зависимост от географската му обстановка. Метеорологичното време представлява физичното състояние на атмосферата над една територия за определен период от време. То се характеризира, чрез стойностите на климатичните елементи (температура на въздуха, облачност и др.). Времето се мени непрекъснато, но за продължителен период в който и да е географски район се забелязват повтарящи се типични условия на метеорологичното време. Те характеризират климата на този район. В сравнение с времето той има много по-устойчив характер.   При изясняване на движещите механизми за формиране на климата съвременната климатология се изправя пред една изключително сложна система, която не включва само атмосферата. Пълната климатична система се състои от следните физични компоненти:атмосфера, океан, криосфера (ледената покривка на Земята), сушева повърхнина и биомаса. Под климат се разбира статистическата съвкупност от състоянията, през които преминава климатичната система за периоди от време, равни на няколко десетилетия.

 

     В тази система атмосферата е най-динамичния компонент. Тя се намира в непосредствен контакт с останалите компоненти и непрекъснато взаимодейства с тях.Световният океан поглъща значителни количества слънчева енергия и поради голямата си топлоемкост се превръща в топлинен резервоар на планетата. От него се черпи енергия за редица процеси, които се осъществяват в атмосферата. Студените и топли океански течения играят важна роля в преразпределението на топлината в планетарен мащаб. Така океанът играе регулираща роля в системата. Снегът и ледът върху океаните и континентите се характеризират с голяма отражателна способност спрямо слънчевата радиоция и малка топлопроводимост. Поради тези причини над снежната и ледена покривка се губи значително количество слънчева радиация в следствие на отражение, а топлообменът между атмосферата и сушата (или водата)силно намалява. Освен това те имат добре изразен сезонен характер. Ледниците се изменят за продължителен период от време и връзката им с вековните промени на климата е несъмнена. Сушевата повърхнина е твърде разнообразна. Тя включва всички планински масиви, повърхностните скали, почвите, реките, езерата и подземните води върху континентите и островите. Сушевата повърхнина е източник на течни и твърди примеси и газове в атмосферата.

 

 

    В посочената формулировка за климатичната система под биомаса се разбира растителността върху сушата и океана, живите организми във въздуха, във водата и на сушата, включително и човекът. Всички те повече или по-малко се влияят от климата, а и сами могат да оказват влияние върху него. Биомаса играе важна роля в баланса на въглеродния диоксид в атмосферата и океана и доставя не малко примеси. По този начин тя участва във формирането на химичния баланс на атмосферата и океана.

    Физичните механизми, които определят външните въздействния върху климатичната система и основните въздействия върху звената на тази система, наричаме климатообразуващи фактори. Съставките на климатичната система имат различно време за установяване на нов режим като реакция на външни въздействия. За атмосферата и сушата времето е седмици или месец, за повърхностния слой на океана години и десетилетия, за дълбочинния слой столетия, а за континенталните ледници дори хилядолетия.

    Климатологията възниква като клон от метеорологията в процеса на развитието й се отделя като самастоятелна наука.

   Всичко това позволява задачите на климатологията като наука да се формулират по следния начин:

1.     Определяне на количествените и качествените показатели за многогодишния режим на отделните метеорологични елементи и техните съчетяния.

2.     Разкриване на факторите, които обуславят този многогодишен режим и на закономерностите, на които се подчиняват формирането и географското разпределение на климатите по Земята (в макро- и микромащаб)в миналото и днес.

3.     Изучаване на географското разпределение на климатичните елементи и климатите по земното кълбо и тяхното картиране и картографиране.

Тези задачи имат теоретичен и практико-приложен характер.