Същност и принципи на райониране на земния релеф
Релефът на Земята представлява съвкупността от формите, които изграждат земната повърхност.
Релефът бива: 1/ сушев (континентален) и 2/ подводен (морски или океански).
В пространството повърхностните земеформи се обединяват в геоморфоложки комплекси. Те характеризират разновидностите (разните типове) на релефа, които биват групирани в геоморфоложки зони, области и райони.
Според характера на преобладаващите земеформи съответните геоморфоложки комплекси биват определяни като планински, котловинни, равнинни, карстови, пустинни и т.н.
Пъстротата в земеповърхностните особености намира непосредствен израз в хоризонталното и вертикалното разчленение на земната суша
При вертикалното разчленение на земната суша основна граница се явява бреговата линия - границата между сушата и водата. Тя има характер на различно сложно начупена линия, която отделя крайбрежните земеформи на сушата от прибрежните части на океаните и моретата.
От общата площ на земната повърхнина - 510000000 кв. км. на сушата се падат 148900000 кв. км (29.2 %). Останалите 361100000 кв. км (70.8 %) от земната повърхност се заемат от Световния океан и от няколко изолирани от него морета (Каспийско, Аралско, Мъртво) и езера (Байкал и др.). Световният океан обединява всички останали свързани помежду си океански и морски басейни.
Хоризонтално и вертикално разчленение на земната суша
Земната суша е разчленена на различни по площ фрагменти. Най-големите от тях се означават като континенти, а по-малките - острови. По площ (в кв. км.) континентите се подреждат така: Азия - 41840000 (28.1%), Африка - 29840000 (20%), Северна Америка - 24260000 (16%), Южна Америка - 18280000 (12.3%), Антарктида - 14100000 (9.5%), Европа - 116100000 (7.8%) Австралия и Океания - 8960000 (6.0%). Площа (в кв. км.) на най-големите острови е: Гренландия - 2175000, Нова Гвинея - 786000, Калимантан (Борнео) - 735000, Бафинова земя - 606000, Мадагаскар - 585000, Суматра - 410000, Великобритания - 229840.
Вертикалното разпределение на земната суша (в кв.км.) е следното:
континентални депресии - 800000 (0.16%); от 0 до 200 м. - 48000000 (9.45%); от 200 до 500 м. - 33000000 (6.47%); от 500 до 1000м. - 27000000 (5.29%); от 1000 до 2000 м. - 24000000 (4.71); от 2000 до 3000 м - 10000000 (1.96%); над 3000 м. - 6000000 (1.18%). В релефа на Земята преобладават равнинните и хълмистите земи. Континенталните суши са привързани към някои от основните планински верижни масиви (Алпо-Хималайски, Кордилерски и пр.). С изключение на Европа и Азия (Евразия) останалите континенти са почти напълно пространствено засебени от водите на Световния океан. Само тясни ивици на сушата свързват Северна с Южна Америка (Панамския провлак) и Африка с Азия (Суецкия провлак).
Географското разпределение на сушата по земната повърхност е неравномерно. Най - значителна част от сушата е съсредоточена в северното и съответно в източното полукълбо.
Евразия (23°- 70° с.ш./0°-150° и.д.) представлява континенталин трапец, обърнат с малката си основа към север. По Атлантическата му континентална брегова линия се оформя Скандинавския полуостров, а в океана - островните групи на Исландия и Великобритания. По Средиземноморското му крайбрежие се очертават Пиринейския, Апенинския и Балканския полуострови и редица острови (Сицилия, Сардиния, Крит, Кипър и пр.) и архипелази. По крайбрежието на Индийския океан следват Арабския, Индустанския и Индокитайския полуостров. В океана са обособени остров Шри Ланка и големия Малайски архипелаг (Големите и Малките Зундски острови). По Тихоокеанската континентална брегова линия се открояват Корейският полуостров и полуостровите Камчатка и Чукотка (на Беринговия пролив) а в океана - островите Хайнан, Тайван, Японските и Курилските острови и Сахалин. Крайбрежието на Северния Ледовит океан е силно разчленено. Тук се очертават полуостров Таймир и Колския полуостров, а в океана - островите Врангел, Котелни, Северна земя, Нова зема, Шпицберген и пр. На тетирорията на Евразия са засебени напълно или почти изолираните от Световния океан Черно, Каспийско и Аралско морета, както и Байкалското и Балхашкото езеро. На Евразиатската континентална суша се издигат Алпо-Хималайските планински вериги (с най-високия връх на света Еверест - 8848 м.), Средноевропейските, Скандинавските планини, Кавказ, Урал, Саяновите, Яблоновите, Становите, Верхоянските, Колимските, Корякските планини и пр. Между тях са засебени Северноевропейската, Западносибирската равнина, Средносибирското, Тибетското, Деканското, Иранското плато, пустинята Гоби, както и долините на едни от най-големите и пълноводни световни реки - Рейн, Дунав, Волга, Об, Енисей, Лена, Амур, Хуанг-хо, Янц-зе, Меконг, Ганг, Инд, Тигър и Ефрат.
Африка (30° ю.ш. - 30° с.ш./ 15° з.д. - 40° и.д.) има форма на разширяващ се към север неправилен триъгълник. Бреговата й линия е еднообразна. До източното й крайбрежие в Индийския океан се намира остров Мадагаскар. Непосредствено на юг от Средиземноморското крайбрежие се следят Атласките планини, а по източния край на континента - Източноафриканските (Етиопските) планини (с най-висок връх Ухуро - 5895 м. в планината Килиманджаро). Централните части на Северна Африка са заети от най-голямата в света пустиня Сахара. Сред нейната средно висока обширна равнинна земя се издигат платата Хогар, Тибетси, Ел Фашер. В североизточния край на Африканския континент се следи долината на най-дългата река в света - Нил, а в екваториалната и субекваториална област - долините на Нигер, Конго и Замбези. В зоната на Източноафриканския континентален рифт са разположени големите високопланински езера Виктория, Танганайка, Ниаса и пр.
Северна Америка (7.12° ю.ш- 71.59° с.ш./168.5° - 55.39° з.д.) има триъгълно очертание. Тя е със слабо разчленен западен Тихоокеански бряг, на който се открояват полуостровите Калифорния и Юкон и големият съвсем прибрежен остров Ванкувър. Северното й континентално крайбрежие е много силно разчленено. То започва на запад с полуостров Аляска (източно от Беринговия пролив). Следват вдаващите се към север обширни полуостровни територии, съответно западно и източно от Худзоновия залив. В североамериканското крайбрежие на Северния ледовит океан се намира най-големия остров Гренландия, както и обширният Американски Арктичен архипелаг. Той включва островите Мелвил, Виктория, Бафинова земя, островите Кралица Елизабета и пр. На не особенно разчлененото Атлантическо крайбрежие на Северна Америка се оформят полуостровите Нова Скотия и Флорида и остров Нюфаундленд. Пред обширния Мексикански залив са разположени Бахамските острови и островния архипелаг на Големите Антили. В западната част на североамериканския континент, паралелно на тихоокеанското крайбрежие се издигат Кордилерите (с най.висок връх в Северна Америка Мак Кинли - 6193 м.) и на изток от тях - Скалистите планини. Непосредствено до източното крайбрежие се простират заоблените и не така високи ридове на Апалачите. Централните части на континента, от север към юг, са заети от обширната равнинна област на американската прерия в която са изолирани платата на Големия басейн, Колорадското плато и високото и обширно Мексиканско плато. От Скалистите планини извират дългите и пълноводни североамерикански реки на тихоокеанския водосборен басейн - Макензи, Юкон, Фрейзър, Хумболдт, Колорадо. В Мексиканския залив се вливат Рио Градне, Мисисипи с притоците си Мисури, Охайо, Тенеси, а в Худзоновия залив на атлантическото крайбрежие - реките от водосборния басейн на Свети Лаврентий. В средната част на континента се намират Големите Североамерикански езера - Горно, Хурон, Мичиган, Ери, Онторио. В северната (канадската) част на континента се наброяват стотици различно големи езера от ледников произход.
Южна Америка (12.28°-55.39° ю.ш./34.46°-81.19° з.д.) има удължено триъгълни очертания. По-голямата част от западната й тихоокеанска брегова линия е слабо разчленена. Тук се намира островният архипелаг Галапагос. Но на юг от остров Чилое крайбрежието е дълбоко насечено от многобройни фиорди и пред тях са обособени многочислени малки острови. На самия южен край на Южноамериканския континент, от юг на Магелановия пролив, се разполага островът Огнена зема и принадлежащия към него островен архипелаг. Източното Атлантическо крайбрежие е също слабо разчленено Тук са Фолкландските острови. Слабо разчленено е и североизточното крайбрежие. Тук се намира островният архипелаг на Малките Антили. По цялото западно южноамериканско крайбрежие се следят величествените верижни планини на Андите (с най- висок връх Аконкагуа - 6960 м.). По източното крайбрежие се разположени Гвианското и Бразилското плата. Голямата централна част на континента е заета от обширните равнинни речни басеини на големите южноамерикански реки Ориноко (ляносите), Амазонка (Амазонската низина) и Парана (Гранд Чако). Още по на юг по атлантическото крайбрежие се следи Патагонското плато. В Андите има глациални езера - тук е и най-високото планинско езеро - Титикака.
Австралия (113.9° - 153.35° и.д./ 10.41° - 39.11° ю.ш.) е най-малката континентална суша с удължено-овална форма сред водите на Тихия океан. Бреговата му линия е слабо разчленена. По северното крайбрежие от двете страни на залива Карпентария са разположени полуостровите на Архемова земя и на нос Йорк. Близо до югоизточния край на континента е остров Тасмания, а по-навътре в Тихия океан - Нова Зенландия. Пред цялото североизточно австралийско крайбрежие се простира дългия повече от 2000 км Голям бариерен риф - архипелаг от многобройни коралови острови. Източната и югоизточната част на континента е заета от не особенно високите Австралийски Кордилери и Австралийските Алпи (най-висок връх Косцюшко - 2330 м.). Останалата част на континента има платовиден или равнинен характер с широко разпространение на пустинния климат. В северното крайбрежие (залива Карпентария) се вливат реките Фландърс, Митчел и Джилбърт, а на юг река Дарлинг.
Антарктида (южно от Южния полярен кръг) попада с голямата си част в източното полукълбо. Има слабо разчленена брегова линия, на която се откроява полуостровът на Антарктида със земята Палмър и земята Елсуърт. Представлява високо наколко хиляди метра, покрито с вечни снегове и ледове плато.
Хоризонтално и вертикално разчленение на световния океан
Водната повърхност условно се поделя на океанска и морска. Около континетите са образувани полузатворени водни басейни, наречени морета (Охотско, Японско, Жълто, Източнокитайско, Южнокитайско, Караибско, Бахамско, Баренцово, Балтийско и пр.). Съществуват и средиземни морета, които са се обособили върху континенталната суша (Каспийско, Аралско, Мъртво и пр.) или на границата между два континента (Черно, Средиземно, Червено и пр.). Общата площ (в кв. км.) е: Тихи - 179680000 (49.8%); Атлантически - 93400000 (25.9%); Индийски - 74000000 (20.7%) и Северен Ледовит - 13100000 (3.6%). Общата площ на отделните океански дълбочинни пояси е следната: от 0 до 200 м. - 28000000 (5.49%); от 200 до 1000 м. - 15000000 (2.94%); от 1000 до 2000 м. - 15000000 (2.94%); от 2000 до 3000 м. - 24000000 (4.71%); от 3000 до 4000 м. - 71000000 (13.92%); от 4000 до 5000 м. - 119000000 (23.33%); от 5000 до 6000 м. - 84000000 (16.47%); над 6000 м. - 5000000 (0.98%). Площа на елементите на океанското дъно в различните океани се разпределя така:
елемент на дъното общо Тихи Атлант. Индийс. Сев. лед.
континентален шелф- 27491000 10208000 9213000 3171000 4900000
(от 0 до 200 м) (7.6%) (5.7%) (9.9%) (4.2%) (37.4)
континентален склон- 54968000 22029000 16093000 10410000 6436000
(от 200 до 3000 м.) (15.2%) (12.2%) (17.3%) (13.9%) (49.1%)
абисално дъно - 277128000 147008000 68024000 61333000 1764000
(над 3000 м.) (77.1%) (82.1%) (72.8%) (81.9%) (13.5%)
Очевидни са различията между Северния Ледовит океан и останалите океани.Вероятно се касае до друг произход и развитие.
Посочените съществени различия дори и в най- общите характеристики на релефа на Земята потвърждават необходимоста от провеждането и непрекъснатото детайлизиране и коригиране на разнообразните геоморфоложки класификации с оглед на все по-пълното опознаване и пълноценното съпоставяне на морфоложките и генетичните особености на земеформите.
Хипсографска крива (построяване и анализ)
Хипсографската крива предлага графичен способ за представяне на вертикалното разчленение на релефа. Тя е предложена от А.Лапаран (1883) и усъвършенствувана от А.Пенк (1894)
Хипсографската крива се получава, когато върху ординатната ос на една координатна система бъдат нанесни височинните и дълбочинните ивици на релефа, а по абцисната ос - площите на тези ивици. Това позволява да бъдат изчислени средната височина на сушата и средната дълбочина на Световния океан. При изравняване на фигурата на сушата с нулевятя основа се получава правоъгълник, чиято дълга страна показва средната надморска височина на сушевия релеф, както и средната дълбочина на Световния океан. Очевидно е, че високите земеформите на високите части на релефа зависят от процеси в дълбоките части на земната кора.
Средната дълбочина на подводния релеф е 3794 м. За Тихия океан те е 4280 м., за Атлантическия - 3926 м., за Индийския 3987 и за Северния Ледовит океан - 1205 м. Средната височина на сушевия релеф е 875 м. За Азия тя е 986 м., за Северна Америка - 677 м., за Африка - 658 м., за Южна Америка - 655 м., за Австралия - 292.5 м., за Европа - 287 м. и за Антарктида - 2032 м.
Автор: дгмн проф. Цанко Цанков