Развитие на представите за регионалната геоморфология на България

 

 
До 1878 год. геоморфоложките наблюдения в България имат откъслечен регионален характер и са дело на  чуждестранни геолози. В четиритомния си труд "Европейска Турция" (1840) първият балкански географ, геолог и геоморфолог Ами Буе предлага най-ранните сравнително точни данни за релефа на  източната част на полуострова. Според него Родопите са останка от стар масив, който е стърчал над околните някогашни морета. 
О.Викенел предлага в двутомната си география "Пътуване в Европейска Турция" (1867) подробни данни за релефа в Родопите, Тракия и Черноморието. 
По време и след Кримската война (1856-1860) капитан Ф. Спрат провежда маршрутни изследвания в Добруджа и описва свлачищата по Добруджанчския Черноморски бряг. Той обяснява образуването на "Побитите камъни" във Варненско със еолична дейност. 
По същото време на Добруджанското крайбрежие работи и австроунгарския военен географ К.Петерс. Според него Добруджанският льос има еоличен произход. 
Виенският геолог проф. Ф.Хохщетер покрива с маршрути българските земи и допринася много за изясняването на особенностите на релефа, скалния състав и климата на Дунавската равнина, Стара планина, Източна и Горна Тракия Витоша, Голо бърдо, Сакар и Странджа. Тези данни Хощетер публикува в обширния си труд "Геоложки отношения в източните части на Европейска Турция" (1870-1872). 
Ученикът  и съратник на Хохщетер също виенски геолог проф.  Ф.Тула провежда многобройните си теренни обиколки у нас от 1880 до 1888 год. 
По същото време прави маршрутни изследвания в Дунавската равнина и Стара планина Ф.Каниц. Събраните от него многобройни данни за релефа и различните други географски особенности в обширния му труд "Дунавска България и Балканът" (1875-1879), който е придружен с многобройни художествени рисунки, скици и общогеографска карта.
След Освобождението първите стъпки на геоморфологията в България  са свързани с името на К. Иречек. В труда си "Пътувания по България" (1888) той прави ценни приноси за опознаването на геоморфоложките особенности на българското Черноморие.
Братята Х. и К. Шкорпил се спират на повърхностната и пещерна карстова морфология на страната и през 1900 год. публикуват труда си "Карстови явления (подземни реки, пещери и извори). 
Й.Цвиич изследва глациалния релеф на Рила (1897, 1904, 1917). Той прави морфотектонска подялба на полуострова в статията си "Структура и подялба на планините на Балканския полуостров" (1900 с усъвършенствуване през 1904 и 1924).
Основоположникът на българската география проф. А.Иширков прави лични приноси към специалната геоморфология с трудовете си "Принос към изучаването на карста в България" (1900) и ""Тектониката на България" (1905). Той  разработва геоморфоложки проблеми на Рила и Средна гора, като взема активно отношение по глациоложките възгледи на Й.Цвиич и П.Янкович. 
Първите системни геоморфоложки изследвания в нашата страна са дело на Ж.Радев (1875-1934). В дисертационния си труд "Карстови форми в Западна Стара планина" (1915) той разработва проблеми на карста, ерозията, денудацията, речните тераси и заравнените повърхнини. Негов е аргументираният извод за отсъствието на следи от плейстоценски ледници на Витоша (1926). Радев  сполучливо обвързва на формите на релефа със строежа на земната кора в монографията си по долинна морфология и морфогенетика " Източна Стара планина и долината на р. Камчия" (1926). Образец на прецизно геоморфоложко изследване е трудът му "Епигенетични проломи в долината на р. Струма" (1933), където е направен опит за реставриране на терциерната палеогеографска ситуация по долината. Радев картографира следите от вюрмската снежна граница, циркусите и троговите долини в Рила. Негово дело са някои изследвания върху проблемите на долинната геоморфология на реките Въча, Янтра, Камчия, Сткрума и пр. На Радев се отдава да развие целият комплекс от геоморфоложки изследвания в определени райони от нашата страна. Той отделя необходимото внимание на регионалната и приложната геоморфология и чете курс по геоморфология (като раздел от физическата география) на студентите от Университета.
Основоположникът на българската геотектоника проф. Ст. Бончев също оставя трайни следи в българската геоморфоложка наука със статиите си "По въпроса за заледяването на Витоша през дилувиума" (1924), "Защо на Западна Стара планина са стръмни северните склонове, а на Средна - южните?" (1927), "За произхода на някои напречни долини в обсега на Балканидите" (1933), "Произход (генезис) на изправените камъни (Дикилиташ) или стръчила във Варненско" (1935). Ст.Бончев отлично демонстрира генетическата връзка между геоложкия състав и строеж на скалната основа и формите на релефа. Голям интерес представляват и проучванията на геолога В.Радев в Рила (1924, 1934, 1940), Люлин (1928), Плана и Витоша (1933), "Побитите камъни" (1939) и върху екзотичния конгломерат на Средна гора по отношение на геоморфоложките реконструкции на денудационните заравнености.
Ученикът на А.Пенк - Х.Луи публикува през 1930 г. обобщителен труд върху геоморфоложките проблеми на Югозападна България (Западни Родопи, Рила и Пирин). Той отделя четири основни денудационни повърхнини, обосновани като неогенски морфостратиграфски нива. 
От 1923 до 1933 г. К.Ойстрах изучава денудационните повърхнини по р. Искър, Краището, пролома на р. Ерма и Врачанско. След посещението си в България през 1925 г. А. Пенк също публикува статия за собствените си виждания върху геоложките и геоморфоложките проблеми на България. В нея той се придържа главно към възгледите на покойния му син В.Пенк. 
През тридесетте и началото на четиридесетте години в нашата страна провежда геоморфоложки проучвания Й.Гелерт. Той публикува една дребномащабна карта на морфотектонските единици в България.
Х. Вилхеми се занимава със заравнените повърхнини по р. Искър и в Западна България, като дава младомиоценска възраст на Врачанското денудационно ниво (1932). Той. дискутира въпроса за произхода на Задбалканските котловини, Стара планина и Черноморското крайбрежие (1936). 
А. Букард (1929) изучава геоморфологията на северните части на Родопите.
Г. Гунчев публикува геоморфоложките си изследвания в трудовете си "Кюстендилската котловина и оградните й части" (1934) и "Льосът в България" (1935).
През 1935 г. е обнародвана обширната статия на проф. Д.Яранов върху геоморфологията на Задбалканските котловини. Този крайно енергичен, високо ерудиран и винаги струмящ се към оргинални научни решения учен провежда през 1935 - 1937 год. интензивни географски и геоложки проучвания в Запдна Африка, различни части на Балканския полуостров, Мала Азия, Италия, Швейцария и изготвя съответна карта за Македония в мащаб 1:300000. Яранов е горещ привърженик на генетичната зависимост между релефа и строежа на земната кора. През 1939 год. той публикува сполучлив за времето си опит за корелация на кватернерните наслаги от Балканския полуостров, Черно море, Средиземно море и атлантическия бряг на Евро-африканския блок. Той отделя специално внимание на младотерциерните и кватернерните наслаги в областа на р. Камчия. През 1941 г. излиза трудът му "Принос към морфологията на Западните Родопи". След 15 годишна пауза той публикува резултатите от изследванията си върху льоса и льосовидните седименти в България (1956) и върху кватернерната тектоника в поречието на р.Места (1957).През 1960 г. излиза от печат монографията му "Тектоника на България". Тя представлява по същество идейно актуализиран и фактологически допълнен и ревизиран вариант на тектонската схема на Й.Цвиич. Яранов обосновава границата плиоцен-плейстоцен и стратиграфията на кватернера в България (1961).
През 1937 г. е отпечатан първия труд на проф. Ж.Гълъбов "Неоефузията в пхоречието на Горна и Средна Арда". Между посветените на геоморфологията негови статии като "Върху тектониката и геоморфологията на Родопския дял Карабалкан" (1941), "Четвъртични наслаги и четвъртична морфология на България" (1946), "Морфология на Провадийския пролом и съседните части от Провадийското плато" (1959) се открояват студията му "Кратка физикогеографска характеристика на България", отпечатана в монографията "Основи на геологията на България" (1946) и геоморфоложката карта на България в М=1:600000 (1960). Гълъбов разработва проблеми на българския льос, младите и съвременните движения в земната кора, проблемите на денудационните повърхнини и пр. Той е редактор на монографията "География на България" - първи том - физическа география (1956, 1966).
Определини заслуги към българската геоморфологияа има тектоникът акад. Ек.Бончев. Като изхожда от схемата на Цвиич той актуализира и систематизира представите за геоморфоложката подялба на България в монографията "Основи на геологията на България" (1946).
От 1952 год. насам чл. кор. К.Мишев е публикувал над 40 статии върху различни геоморфоложки проблеми на България. Той спира основно вниманието си върху Дунавската равнина, Предбалкана, Старопланинската верига и Средногорието.
Ц. Михайлов изучава в шест научни труда (1956 - 1969) възникването и особенностите на льосовия релеф в Северна България. Със  статията си "Видове ерозия и съвременни ерозионни форми" (1960) той се очертава като най-осведомен специалист по въпросите на морфоструктурите у нас. Особенно ценен е научният му принос за ерозионното райониране на страната. 
Проф. П. Пенчев характеризира старопланинското подножие на Казанлъшката котловина като самостоятелна геоморфоложка единица (1953). 
В.Попов прави регионално геоморфоложко изследване на Добруджанския черноморски бряг (1953), последвано от редица научни разработки из областта на карстовата геоморфология. 
Доц. М. Гловня публикува след 1959 г.  поредица от осем статии върху периглациалната геоморфология на България. 
През 1959 г. проф. И.Иванов публикува геоморфоложките си изследвания за р. Джерман и за някои въпроси на геоморфоложкото райониране на страната, а след това - обширен труд за геоморфологията на Радомирско (1961), както и върху разнообразни геоморфоложки теми от Югозападна България.
Проф. М.Георгиев публикува повече от двадесет оргинални изследвания върху геоморфологията на България след 1959 г. Очевиден е стремежът му да се докосне до всички актуални проблеми на тази наука през последните десетилетия. 
Проф. Д. Канев е автор на "Морфология на Медноридското черноморско крайбрежие" (1960), "Заравнените повърхнини като морфогенетичен фактор в района на Дрипла" (1967), "Геоморфология на Чепинското корито" (1967), "Влиянието на Рилския плутон за развитието на релефа на Рила планина" (1968),"Динамични особенности на съвременните вертикални движения на земната кора в района на Стара планина и Средна гора" (1968), "Съвременни вертикални движения на земната кора в България" (1969), "Кватернерна геология" (1971), "Движения на земната кора " (1975), "Морфоструктурите в България" (1976), "Морфоструктурни зони и области в България" (1976), "Геоморфоложко развитие на Витошката планинска морфоструктура" (1977), "Геоморфоложки особенности по главния вододел на Балканския полуостров" (1978), "Развитие на Пирдопската котловинна морфоструктура" (1979). "Обща геоморфология" (1980, 1983), "Геоморфология на България" (1989). Неговите статии, студии и учебни помагала са много богато онагледени с добре множество лични впечатляващи графични приложения.
От 1962 год. проф. Ив. Вапцаров осъществява забележителни по обхват геоморфоложки и неотектонски изследвания по северния Родопски склон, Тракийската низина, басейна на Бяла река в Източните Родопи, Бряговско-Вълчеполското понижение, Предбалкана, Средна Стара планина, Краището, басейна на р. Огоста и Треклянската река. Той участвува в разработването на някои аспекти от морфоструктурния анализ и сеизмогеоморфологията. Регионалните му геоморфоложки изследвания са често свързани с решаването на практико-приложни проблеми.
Автор: проф. дгмн Цанко Цанков