Геологията като наука


Предмет и задачи

Терминът геология означава Наука за Земята (от гръцки "геа" - Земя и "логос" - наука).
Земята (земното кълбо)  се състои в най-горните си части от няколко обвивки:
Атмосфера (от гръцки "атмос" - дъх, пара и "сфера" - кълбо) - най-външната (въздушната) обвивка;
Хидросфера (от гръцки "хидр" - вода, влага) - водната обвивка, която покрива над 70% от земната повърхност;
Литосфера (от гръцки "литос" - камък) - най-външната твърда (каменна) част от Земята и 
Биосфера (от гръцки "биос" - живот) - онези части от атмосферата, хидросферата и литосферата, където е развит животът.
Геологията изследва  състава и строежа на литосферата (земната кора), явленията и процесите, които протичат в нея или на нейната повърхност и законите на развитието й.
Предметът на геологията определя и нейните основни задачи:
1. Изучаване на състава и строежа на литосферата като цяло и на Земята изобщо в рамките на съществуващите методични възможности.
2. Изясняване на същността и особенностите на процесите, които са се извършвали и се извършват както на земната повърхност, така и във земната вътрешност.
3. Изясняване на силите породили земекорната и земна динамика и закономерностите, които са я обуславли и я обуславят.
4. Възстановяване на последователността и закономерностите в измененията, настъпили  при  развитието (еволюцията) на земната кора и на Земята  и на организмовия свят.
5.  Изследване на състава, строежа и развитието на отделни части от земната кора с оглед практическите нужди на човешкото общество.

Място сред природните науки

Предметът и задачите на геологията засягат само една част от цялостното изучаване на Земята. То е обект на комплекс от сравнително добре диференцирани природни науки, означени като Науки за Земята.  Те включват, освен геологията, още:
геодезията  изучава формата и размерите на Земята, формите на земната повърхност и съвременните движения по нея;
физическата (природната) география изучава природните условия и релефа на земната повърхност, разпределението на земеформите;
геофизиката изучава физичните свойства на Земята като цяло и на отделните й части;
астрономията изучава Земята като небесно тяло - разположението му в космоса и връзките му с останалите космически тела.

Основни геоложки дисциплини 

Геологията представлява сложно разклонена система от специализирани геоложки дисциплини. Те се групират както следва:
1. Науки, изучаващи състава на Земята (геохимично направление) - кристалография (от гръцкото "хрусталос" -  планински кристал) - изучава формата и вътрешния строеж на кристалите;
минералогия (от френски "минерал") - изучава произхода, състава, структурата и физичните свойства на минералите (понастоящем известни 2500 минерални вида);
петрография (от гръцки "петра" - камък, скала) - изучава състава, строежа, природните форми произхода и измененията на скалите, изграждащи земната кора;
геохимия - изучава закономерностите в разпределението, съчетанията, придвижванията на химичните елементи в земната вътрешност и земната кора. Тя съчетава данните на другите геоложки дисциплини и науки за Земята.
2. Науки за процесите в земната повърхност и Земята (динамична геология) - според източника на предизвикващата ги енергия геоложките процеси биват:
вътрешни (ендогенни) - източникът на енергия е в земната вътрешност (деформации в земната кора, земетресения, вулканизъм и др.);
външни (екзогенни) - източникът на енергия е на земната повърхност или  над нея - главно слънчевата енергия и влиянието на атмосферата, хидросферата и биосферата върху литосферата.
Към тази група науки спадат:
геотектоника - за деформациите в земната кора;
вулканология - за вулканската дейност и продуктите й;
сеизмология - за земетресенията и последиците от тях;
хидрогеология - за дейността на  подземните води;
глациология - за геоложката дейност на ледниците , леда и снега.
3. Науки за историческото развитие на Земята (историческа геология) - закономерностите на развитието на земната кора и организмовия свят през различните геоложки епохи. Тук спадат:
стратиграфия - за образуването, последователността и първичното и вторично пространствено положение на слоистите утаени скали;
палеонтология - за особенностите е еволюцията на организмовия свят в миналите геоложки времена;
палеогеография - за физикогеографската обстановка на Земята през миналите геоложки епохи.
4. Науки за практическото използуване на земната кора (практическа геология) - основна насока на съвременните геоложки проучвания за удовлетворяване на нуждите на съвременното човешко общество. Основни клонове тук са:
учението за полезните изкопаеми - търсене и проучване на различните видове полезни изкопаеми;
инжинерна геология - изучаване на повърхността на земната кора за нуждите на различните видове строителство.

Основни методи на геоложките изследвания

Основните особенност на геоложките проучвания са:
огромните, необозрими с просто око размери на обекта - платнетата Земя  и
продължителността (от порядъка на хиляди и милиони години) на земекорните процеси.
Това ограничава ролята на лабораторните изследвания почти само в рамките на състава на литосферата. Много ограничени са и възможностите на експерименталната методика.
Първостепенно значение при геоложките проучвания имат наблюденията. Те понастоящем си служат с възможностите на различните геофизични, спектралниренгеноскопски и други методи.
Автор: проф. дгмн Цанко Цанков