Ендогенните процеси и релефообразуването

Значителна част от особенностите на релефа на земната повърхност показва пряка връзка с ендогенните земекорни процеси и пораждащите ги вътрешни земни сили. До сега непосредствените човешки възможности за опознаването на дълбочинния строеж на земната кора са практически ограничени в рамките само на първите няколко хиляди метра. Основната информация за вътрешния строеж на планетата има косвен характер и почива преди всичко на резултатите на съвременните геофизични (магнитометрични, гравиметрични или сеизмични) изследвания. Нараства значението на някои специализирани геоложки изследвания (природните сеизмични явления, вулканизма, дълбочинните деформации и т.н.), разнообразните космически данни и пр.

Съвременни представи за строежа на Земята
Съвременният модел на земното кълбо се състои от следните концентрично разположени (спрямо земния център) и отчетливо геофизично разграничени геосфери с различна веществена и физическа характеристика:
ЗЕМНА КОРА - най-външна твърда обвивка на планетата. Тя бива: 
- континентална или гранитова - трислойна, включваща (отгоре надолу): - седиментен слой - с плътност от 1 до 2.65 гр./куб. см., от седиментни скали с дебелина варираща от 0 до 10 -15 км,
- гранитен слой - с плътност 2.60 - 2.80 гр/ куб. см. богат на фелдшпати желязо-магнезиеви силикати (пироксен и оливин) и други силикатни минерали с дебелина от 0 (по перифериата и извън континенталната кора) до 20 -40 км  и 
Според някои автори границата между гранитния и базалтовия слой съвпада с повърхнината на Конрад - след нея скороста на надлъжните вълни става 6.29 км/сек и на напречните вълни - 3.57 км/сек.
- базалтов слой - с плътност 3.32 гр/куб см., съставен главно от базалти и габро с непрекъснато разпространение и дебелина от 5 до 30 км.
- океанска или базалтова - двуслойна включваща (отгоре надолу):
- тънък пространствено неиздържан седиментен слой и
- базалтов слой - съставен главно от базалти и габро с непрекъснато разпространение и дебелина от 5 до 30 км.
Общата дебелина на кората е от 5-8 до 70 км.(Хималаите, Тибет).
Долната граница на кората е повърхността на Мохоровичич - под нея надлъжните вълни увеличават скоростта си с приблизително 1000 м/сек (от 6600 до 7500 м/сек).
МАНТИЯТА обхваща 2/3 от масата на планетата и 80% от обема й и достига на дълбочина до 2900 км (границата на Гутенберг). Тя се дели на:
- горна мантия - достига на дълбочина до 400 км. Плътност - 3.3 - 4.68  гр/куб.см. Скорост на надлъжните вълни - 7.7-9 км/сек и на напречните вълни - 4.4-5 км/сек. Състои се от твърди скали близки по тип до перидотитите.
Земната кора и горната мантия образуват литосферата. Тя има обща дебелина около 100 км и образува литосферните плочи.
- астеносферата подстила литосферата и достига на дълбочина до 640 -700 км. Веществото й е в състояние близко до точката на топене. На границата между литосферата и астеносферата скоростта на напречните вълни се понижава от 4.7 до 4.3 км/сек. Астеносферата е източник на редица магмени процеси и продукти и в нея се намират огнищата на дълбокофокусните земетресения.
- мезосферата следва под астеносферата и обхваща по-голямата долна част от мантията. Веществото й е по - плътно от това на астеносферата, но по -пластично от това на литосферата. Плътността на скалите е от 5.69 до 9.4 г/куб. см. Скоростта на надлъжните вълни тук е от 11.4 до 13.6 км/сек, а на напречните вълни - от 6.4 до 7.3 км/сек. Долната граница на мезосферата (съответно горна граница на ядрото) съответствува на повърхнината на Гутенберг на дълбочина от 2900 км.
ЯДРОТО заема 16 % от централната част на планетата. Състои се от две части:
Външно ядро или външна обвивка на ядрото - обособено е на дълбочина от 2900 (повърхнината на Гутенберг) до 5000 - 5100 км. Тук скоростта на надлъжните вълни е само 8 - 10.1 км/сек., а напречните вълни не преминават. Плътността е от порядъка на 12 гр. /куб. см. Вероятно веществото е в течно състояние. 
Вътрешното ядро или ядка - горната му граница е на 5000 -5100 км - там където скоростта на надлъжните вълни достига рязко до 11-11.3 км./сек., а плътността на веществото - до 13 -14 гр./ куб. см. Налягането в центъра е от порядъка на 218000 кг/кв.см. Тези особенности на цялото ядро обуславят магнитното поле на Земята и някои динамични планетарни процеси като приливните деформации под действието на Луната и слънцето и резонансните (собствените) деформации на самата Земя.

Релефообразуващата роля на ефузивния магматизъм (вулканизъм)

Вулкани

Участъците на земната кора където става изливането и затвърдяването на лавата и нейните продукти се наричат вулкани или вулкански апарати. От тях перодично се изливат разтопена лава (с температура 900-13000С), водни пари, пепел и други различни по размер скални частици. Изливането става или спокойно или с мощни взривове.
Вулканите и вулканските апарати биват:
централни - изригването става през централни проводящи канали. Те представляват конусовидни възвишения със наклон на склоновете средно 30-350 (много често по-стръмни).  Различава се вулканско гърло (канал по който постъпват продуктите на изригването) с кратер (горната чашовидна вдлъбнатина на гърлото), склонове (изградени от застинала лава и рахли продукти на изригванията) и странични или паразитни вулкани (второстепенни  проводящи канали за изхвърляне на лава, пепел, водни пари и газове). След затихване на изригванията на местата на вулканските конуси може да се образуват  калдери (котловини с 20-30 км в диаметър с плоско дъно, стръмни вътрешни склонове и овални очертания). Те биват експлозивни (продукт на взривове и изхвърляне на голямо количество скален материал от кратера) или калдери на пропадане (на слягване на централната част на вулканския конус поради образуване на подземни кухини в горната му част). 
Централните вулкани биват: 
взривни тръби (маари) - изхвърлят газове и пари. Кратерът е ограден от невисок вал от вулкански продукти.Размери - 250 до 3000 метра (Рейнската област в Централна Европа);
Етно-Везувийски тип (по вулканите Етна - 3300 м. и Везувий -1186 м. в Италия, както и вулканите на Камчатка) - с добре оформени вулкански конуси. Силни експлозивни изригвания с изхвърляне на газове, водни пари, много пепел, скални продукти и среднокисели до кисели лави. Последователножто изливане на порциите от лава е дало името на този тип вулкани - стратовулкани (слоисти вулкани).
Пелейски тип (по името на вулкана Мон Пеле на остров Мартиника - Малките Антилски острови). Лавата застива още в гърлото на вулкана и образува  "тапа" ("вулканска игла") която се разрушава впоследствие от натрупаните газове при мощен взрив или от процесите на изветрянето. 1902 - Мон Пеле дава газов облак (с температура 8000 С), унищожава за минути тридесетхиляден град и създава 300 метрова вулканска игла от среднокисела лава която се разрушава от изветрянето.
Бандайсански тип  (по името на Байдансан - най-големия вулкан на Япония).Характерен с мощни взривове с изхвърляне на твърди скални продукти почти без лави (Бандайсан 1888 г., Кракатау - между Ява и  Сематра, Катмай - Аляска и др.).
Хавайдски тип  - Хаваите: Мауна Лоа (4166 м над морското ниво и 8766 м. над океанското дъно), Килауеа (1230 м над морското ниво), Исландия. Лавата им е базична, бедна на газове с температура около 12000С, а изригванията - спокойни - лавата прелива през кратера и образува обширни лавови потоци. Те дават лавови покрови. Вулканските апарати приличат на плоски възвишения - от там и - щитовидни вулкани. 
Стромболийски тип (по името на вулкана Стромболи - Липарски острови в Средиземно море). базични лави с температура 100-11000С - много чести изригвания със слаби взривове и непрекъснато изхвърляне на газове , лавови къдсове и твърди продукти - "пушешт вулкан". При вулкана Ицалко (Централна Америка) - вече двеста години взрив и грохот на всеки 8 минути. За последните 100 години лавата и пепелта върху вулканския конеус е нараснала със 800 м. в височина.
пукнатинни - изливането на лава става по сравнително добре изразени  големи пукнатини в земната кора. Изригват базични слабо вискозни и извънредно подвижни лави, които се разливат в лавови покрови или лавови плата с размери до 560 кв.км (Лаки, Исландия) и дебелина 1000-1500 м (Снейк Ривър, Коломбия, САЩ). Огромен по площ е лавовият покров на Деканското плато в Индия. 
Продукти на вулканската дейност

Течни продукти - лава

Различава се от магмата по ниското съдържание на газове и пари. Те и химическият й състав определят способността й да тече при температура над 10500С. В зависимост от наситеността си с газове лавите биват плътни и порести.  Затвърдяването на лавата става от повърхността към вътрешността. 
Повърхнината на лавовите потоци бива:
блокова (при по-вискозните лави) - безпорядъчно наблъскани отделни лавови късове и блокове - агломератни лави. 
вълниста (при лесно подвижните лави) - често тези лави са с непълнокристалинен строеж.

Твърди продукти

Разнообразни по размер и състав късове от скали изграждащи гърлото на вулкана, парчета лава от по-стари изригвания, късчета лава застинали във върздуха при взирава. Според размерите на късчетата твърдите продукти биват: 
вулканска пепел - ситни остроъгълни късчета главно от вулканско стъкло, и минерали. Падайки на земната повърхност вулканската пепел образува вулкански туфи или туфобрекчи (съдържащи по-едри късове). Във водните басейни пепелта се смесва със утаените скали и образува туфити. 
вулкански пясък - съдържа зарна от 1 до 5 мм, частици от раздробена лава (вулканско стъкло и минерални зърна) или късчета от скалите във вулканското горло. Натрупва се близо до вулканския апарат.
лапили, вулкански бомби и вулкански блокове - различно големи късове от затвърдяла след изхвърлянето във въздуха лава.Напукана повърхност. Натрупват се главно в близост с вулканския апарат.
Твърдите продукти на вулканизма се наричат вулканокластични или пирокластични.

Газови продукти

Главно сяроводород, въглероден диоксид, серен диоксид, въглероден оксид, хлороводород, амоняк, водни пари.

Поствулкански явления  

Отделяне на газове 

фумароли - струи от газови и водни пари, отделящи се от вътрешните склонове на кратера и дъното на вулкана. Същинските фумароли имат температура 800-4000С с високо съдържание на калиев и натриев хлорид.
сулфатари - по-ниска температура (400-1500С) - главно серен диоксид и сяроводород
мофети - температура около  1000С  - главно въглероден диоксид.
гейзери - от областа Гейзер в Исландия - периодично фонтаниращи горещи извори. Водата им е богата на силициев двуокис (той може да образува гейзерит).
термални извори - водата им е по- топла от средната годишна температура (понякога достига до 1000С). Биват ювенилни (кондензация на водни пари от магмата) и вадозни (попаднали в зоните на активна вулканска дейност външни води - там те силно се минерализират)
кални вулкани - конусообразни хълмове от глинести, песъчливи скали и кал. Получават се при разрушаването на наситени с вода рахли скали под действието на нагорещени газове и водни пари. Понякога изригването е взривообразно.

Географско разпределениена вулканите 

Днес са известни около 500 активни вулкана на островите и континентите. Многобройни вулкани на океанското и морските дъна.
Концентриране на океанската дейност в: 
Тихоокеански пояс - 50 % от действуващите вулкани (значителна част от тях - Хавайски тип). Поясът има пръстенообразна форма.
Средиземноморско- Индонезийски пояс - максималната вулканска дейност е в двата му края - 123 надземни и 5 подводни вулкана главно от Етно-Везувийски тип. .
Атлантически пояс - централните части на океана - активните вулкани са по островите - 79 действуващи от които 35 подводни вулкана от пукнатинен и подводен тип.
3. Релефообразуваща роля на интрузивния магматизъм  (плутонизъм)
При интрузивния магматизъм процесите се осъществяват в една практически "затворена система". Магмената кристализация и диференциация се извършват в най-завършен вид при взаимодействието с вместващите скали при висока температура и налягане. Това облагоприятствува и процесите на асимилация на части от вместващите скали.
За магматични камери огнетечната топилка използува пукнатини, кухини или разломи или пък - изграждане на собствени магматични камери, благодарение на своята механична и химична активност - огъване, раздуване, разрушаване или разтопяване на част от вместващите скали. Всички тези процеси оказват влияние върху кристализацията на магмата.
Магмените скали представляват основни скални типове, изграждащи земната кора. Продукт са изключително на ендогенните земекорни процеси.

Форми на застиване на магмените скали

При ефузивните скали
Лавови покрови или плата - характерни за пукнатинния тип вулкански изливи. Покриват площи до 1000 кв. км. с дебелина от 1-2 до 100 м.
Лавови потоци - при пукнатинните и централните вулкани. По-малки размери от покровите, но са по-чести. Дебелината намалява към края на потока.
Некове (гърловини) - пуровидни образувания в горните части на гърлата на централните вулкани. Биват лавови, туфови и смесени. 
Вулкански игли - стърчат над гърлата на някои вулкани.
Вулкански куполи - куполообразни вулкански тела в близост с кратера на вулкана - предимно от кисели скали.
При интрузивните скали  - те биват съгласни и несъгласни интрузиви
Съгласни интрузиви - не секат пластовите повърхнини на вместващите ги скали
Силове - пластообразни интрузивни тела често с малка дебелина и ограничено разпространение.
Лаколити - хлебовидни или гъбоподобни тела с с плоска основа и изпъкнала горна част.
Лополити - коритоподобни тела с базичен или ултрабазичен състав.
Факолити - послойни лещовидни тела с кисел до среднокисел състав.
Несъгласни интрузиви - секат пластовите повърхнини на вместващите ги скали.
Дайки - плочообразни интрузивни тела, образувани напречно или под ъгъл във вместващите ги скали. Имат многократно по-голяма от дебелината дължина.
Пръстеновидни дайки - цилиндрични или конусовидни дайкови тела.
Щокове - неправилни секущи тела с различни форми и размери. Имат неправилни разклонения - апофизи .
Батолити - големи интрузивни тела - "интрезиви без корен" най - често от гранитен тип магма.

Релефообразуващата роля на земетресенията

С тези широко разпространени и чести явления се занимава специален клон от геофизиката наречен сеизмология. Затова всички явления, свързани с възникването, проявата, хода и последиците от земетресенията се наричан природни сеизмични явления (за разлика от провокираните по антропогенен път сеизмични ефекти).  Сеизмологията черпи от геологията (особенно тектониката) необходимата информация за строежа и състава на литосферните участъци, които пораждат земетресенията и в които се разпространява тяхното опасно влияние.

Историческа справка за представите

"От бича на земетресенията избави ни, о, Господи"
Земетресенията - тези страшни човешки бедствия са занимавали човешкия ум от дълбока древност. Аристотел, Плиний, Шекспир, Томас Хъл и други големи учени и философи от Древността и Средновековието са си обяснявали тези природни явления със затворените в пещерите и другите подземни кухини горещи сухи пари и вятър, които търсят изход към земната повърхност. Това становище подържа Вернер и школата на нептунистите в края на 17-ти и началото на 18-ти век. По това време Хътън и привържениците на плутонизма търсят обяснението на такива явления в действието на "вътрешния земен огън". При съвременното състояние на познанието тези най-страшни за човечеството природни бедствия се обясняват с освобождаването на енергия при нарушаването на цялостта на отделни части на литосферата или вследствие на движения  по вече образувани разломни повърхнини в нея. Именно в такива земекорни и подкорови участъци са локализирани земетръсните огнища.

Основни характеристики на земетресенията

Участъкът от земната вътрешност, където се заражда земетресението  (мястото на източника на сеизмичната енергия) се нарича огнище на земетресението или хипоцентър. Той може да има кръгла, овална или неправилно-овална форма. Това зависи главно от тектонския и геоложкия строеж на съответната част от кората.
Проекцията на хипоцентъра върху земната повърхност се нарича епицентър. Областта от земната повърхност непосредствено над хипоцентъра се нарича епицентрална  или плейстосеистна зона. В нея стават най-значителните земетръсни поражения. 
Разстоянието между епицентъра и която и да е точка от земната повърхност в която е усетено земетресението се нарича епицентрално разстояние. 

Геофизична същност, енергия и магнитуда на земетресенията 

В определени участъци на земната кора и горната мантия, в хода на геотектонските процеси, може да се осъществи голямо натрупване на еластични напрежения. Когато величината на тяхното количество превиши здравината на вместващите ги скали започва разрушение.Тогава потенциалната енергия бързо (дори мигновенно) се трансформира в кинетична, състоянието на еластична напрегнатост изчезва. "Освободената" (кинетична) енергия се разпространява под формата на еластични вълни във всички посоки от мястото на разрушението - т. н. земетръсно огнище. Именно тези вълни се усещат под формата на подземен трус на земната повърхност и предизвикват раздвижването й или пораждат различно силни поражения в или върху нея.
Количеството еластична енергия, освободена при дадено земетресение е критерий за неговата сила (енергиен потенциал). 
Количеството на земетръсната енергия (Е) се изчислява в ергове или джаули. 1 ерг = 1 дина/см; 1джаул = 107 ерга. Тогава Е = p2?V(а/Т)2, където: V - скоростта на разпространението на сеизмичните вълни, ? - плътността на веществото в литосферата, а- амплитуда на преместването, Т- период на люлеене. Тези параметри се определят от сеизмичните станции.
Земетръсната енергия се изменя от 1010 ерга до 1025 ерга. При силни земетресения отделящата се земетръсна енергия превишава няколко милиона пъти енергията на обикновенна атомна бомба. На земната повърхност ежегодно се отделя земетръсна енергия от порядъка на 0,5.1026 ерга.
За удобство земетръсната енергия се представя не в абсолютните си величини, а с техните логаритми Те представляват енергийния клас на земетресенията (К). К = lgЕ и се изменя от 0 (за най-слабите земетресения) до 18 (за най-силните земетресения).
Силата на земетресенията се изразява и чрез понятието магнитуда (М). Тя се оценява по сеизмограмите в сеизмографните станции. Представлява логаритъма на съотношението между максималната амплитуда на преместване на частиците на почвата за някое земетресение (А) спрямо същата амплитуда за отределено, прието за еталон слабо земетресение (А*): М = lg А/А*. Реалните стойности на магнитудата се изменят от 0 до 8.8 при най-силните (катастрофалните) земетресения.

Сеизмични вълни

Освободената в земетръсното огнище земетръсна енергия се разпространява във вид на надлъжни и напречни сеизмични вълни. 
Надлъжните вълни  (Р) представляват вълни на свиване, които се разпространяват в твърда течна и газова среда. Трептенето на частиците се извършва паралелно на посоката на движение на вълната.
Напречните вълни (S) са резултат на реакцията на средата при промяна на формата й. Следователно те се разпространяват само в твърда среда. При тях частиците на веществото трептят напречно на посоката на движението на вълната.
Скоростта на разпространение на надлъжните вълни (Vp - от 5,57 до 7,6 км/сек) e по-голяма с около 1.7 пъти от тази на напречните вълни (Vs - от 3,36 до 3,7 км/сек), защото съотношението  Vp:Vs= квадратен корен от 3. Затова пристигащата първа в дадена точка на земната кора надлъжна вълна се обозначава като Unda prima - първа вълна, а пристигащата по-късно напречна вълна - като Unda secunda - втора вълна.
Повърхностните дългопериодични вълни (L - Unda longa) или вълни на Релей възникват на границата между две среди с различно агрегатно състояние (напр.: течност/газ, твърдо вещество/газ, течност/твърдо вещество и пр.). Тяхната скорост (Vl) е малка  - от порядъка на 0.9 Vs. Повърхностните вълни бързо затихват в дълбочина и в страни от епицентъра. В епицентралната зона обаче те могът да породят значителни разрушения.

Параметри на земетръсното огнище

Земетресенията са свързани с образуване или преобразуване на разломни нарушения. 
Всеки елементарен обем скала (напр. 1 см3) може да натрупа при разрушението си само ограничено количество еластична енергия (в случая 103 ерг/см3). Затова разликата между силните и слабите земетресения  не е във величината на напреженията, а в разликата на обема на огнищата, породили съответната земетръсна енергия.
Обемът на огнището включва цялото пространство от земните недра в което са разположени хипоцентрите на главния трус и на всички по-късни съпровождащи го трусове. Ако се приеме, че този скален обем има сферична форма, то, според предложената от Бот формула, логаритмът на абсолютната стойност на този скален обем е равен на : lgV=(9.58+0.51) + (1.47+0.14) М, където:
V - обемът на огнището в см3 и М - магнитудата (формулата е приложима за М от 5.3 до 8.7).
Дължината на сеизмогенното нарушение се изчислява посредством получената по емпиричен път формула на Шебалин: lgL = 0.5М - 1.8.
4.6. Интензитет (сила) на земетресенията
Интензитетът (силата) на земетресението отразява неговата външна изява - породените от него ефекти върху земната повърхност в плеистосеистната или земетръсна област. 
Интензитетът на земетресенията се измерва в балове по визуален път, въз основа на: 1/ впечатленията на човака, 2/ степента и характера на повредите в различни конструкции и други съоръжения, породени от земните трусова, 3/ размерите и характера на деформациите настъпили в земната повърхност. За целта са създадени различни скали (Пиганторо и Саркони - 5 степени от 1783 год. по земетресението в Калабрия; Роси - Форел - 10 степени от 1883 год. ; Меркали - Канкани 12 степенна ; Зиберг, по Меркали и Канкани - 12 степенна от 1911 год.; Меркали - Канкани - Зиберг -12 степенна международна от 1912 год. ; Омори - 6 степенна за Япония; Карник - Медведев - Шпонхойер 12 степенна от 1964). У нас се прилага 12 степенната скала:
1-ва степен - незабележимо - ускорение - 2,5 мм/сек2 - установява се само от сеизмични прибори.
2-ра степен - много слабо - ускорение - 2,5 - 5,0 мм/сек2  - усеща се само от отделни хора в покой (по високи сгради).
3-та степен - слабо - ускорение - 5,0 - 10,0 мм/сек2  - усеща се от определен брой хора. Във високите етажи е възможно слабо люлеене и трептене на стъкла. Може да се установи продължителността и посоката на труса.
4-та степен - умерено - ускорение - 10,0 - 25,0 мм/сек2  - усеща се от много хора. Спящи хора се събуждат. Скърцане на врати и прозорци, люлеени на висящи предмети. Посудата трепери, скърцат мебели и дървения. Прогресивно усилване на ефектите в по-горните етажи. Усещането напомня на минаване на тежък камион през мост.
5-та степен - чувствително - ускорение - 25,0 - 50,0 мм/сек2 - Усеща се от всички хора, включително и тези на открито. Всички спящи се събуждат. Висящите предмети се люлеят, а някои незакрепени падат. Малки камбани звънят. Възможно е леко отместване на мебели. Врати и прозорци може да се отварят. Часовници с махала спират.
6-та степен - силно - ускорение - 50,0 - 100,0 мм/сек2  - паника, дърветата се люлеят, незакрепени предмети падат, мебели се преместват, образуват се малки пукнатини в мазилката. Възможно е образуване на срутища и свлачища и пукнатини в алувиални наслаги.
7-ма степен - много силно - ускорение - 100,0 - 250,0 мм/сек2  - всеобща паника, звън на църковни камбани. Някои хора трудно се удържат на крака, земетресението се чувства в превозни средства. Свличания и каменопади върху планински пътища, пукнатини по пътното платно. Сериозни повреди в слабо свързаните сгради. Покриви и комини падат. Големи стъкла се натрошаватВодата в извори помътнява. Възможно изчезване и появяване на извори. 
8-ма степен - разрушително - ускорение - 250,0 - 500,0 мм/сек2 - сериозни повреди в устойчиви сгради. Повреда и прекъсване на газопроводи, топлопроводи, нефтопроводи, водопровопи, електропроводи. Срутва паметници и сгради без носещи колони. Начало на повреди в стоманобетонни конструкции. Разседи и пукнатини в алувиални и езерни наслаги.
9-та степен - опустошително - ускорение - 500,0 - 1000,0 мм/сек2  - много сериозни повреди в постройките и разрушаване на някои сгради. Възможни локални наводнения. Свлачища по стръмните планински склонове
10-та степен - унищожително - ускорение - 1000,0 - 2500,0 мм/сек2  - Повреди в железобетонните конструкции. Разрушаване на много сгради и повреди в паянтовите сгради. Образуване на разседи с амплитуда 1 - 2 метра. Отзяване на пукнатини до 1 метър.
11-та степен - катастрофално - ускорение - 2500,0 - 5000,0 мм/сек2  - разрушаване на много най - устойчиви постройки. Скъсване на язовирни стени. Начало на промени в релефа - разседи до 5 метра амплитуда. Повреждане и скъсване на шосета. Масово образуване на свлачища и срутища.
12-та степен - силно катастрофално - ускорение -  над 5000,0 мм/сек2  - разрушаване на всякакви конструкции. Сериозни промени в релефа. Срутване на пещерни сводове. Образуване на дълги разломи и пр.
При съединяване на точките от земната повърхност, където дадено земетресение се е проявило с еднакъв интензитет в изосеистната му зона се получават линии наречени изосеисти. Тяхната общо взето овална форма зависи твърде много от геоложкия строеж на горните части на земната кора.
Взаимоотношенията между магнитуда и степента на земетръса може да се определи приблизително по следната емпирична формула  М = 1,3 + 0,6В, където :М - магнитуд, В - степен на земетресението.
Скалата "М" е въведена от Рихтер през 1935 год. и пригодена за далечни земетресения от Гутенберг през 1945 год. Взаимоотношенията между дълбочината, магнитуда и степента на земетръса е в най- общи линии следната:
 
Дълбочина в км.          Магнитуда
                                        5         6           7       8      
10                                   7      8 - 9      10    11 - 12
20                                    6      7 - 8        9    10 - 11
40                                    5      6 - 7        8      9 - 10
      Степен
 

Дълбочина на земетръсните огнища

Установява се по сеизмограмите от сеизмичните станции и с помоща на изосеистите. По единична станция в близост до епицентъра дълбочината на земетръсното огнище (фокусът) h е равен на квадратен корен от израза:
 (t.Vp)2 - ?2 , където t - времето за достигане на надлъжните вълни от хипоцентъра до станцията, Vp - средната скорост на надлъжните вълни, ? - разстоянието между епицентъра и станцията. Според дълбочината си земетръсните огнище се разпределят на : повърхностни - до 40 - 50 (според някои до 70) км., междинни  - до 300 км и дълбоки - над 300 км. Повърхностните земетресения се наричат още плитки или нормални Те се делат на много плитки (в непосредствена близост до земната повърхност), в средната част на земната кора - от порядъка на 10-20 км и в основата на кората (до границата на Мохоровичич) - 30-40 до 50 км. За сега не е регистрирано земетресение с по- голяма дълбочина от 720 км. 
75% от земетръсната енергия се освобождава при повърхтностните земетресения, а само 3% - от дълбоките. В дълбочина количеството на земетръсните огнища намалява бързо.

Видове земетресения

95% от земетръсните огнища са привързани към сушата и само 5% - към океанското дъно.
Голямото мнозинство на земетресенията са тектонски. Те се дължат на движението на литосферните плочи и на промени в тяхния вътрешен строеж. Тук спадат всички големи и катастрофални земетресения.
Вулканските земетресения са породени от движението на магмата във вулканското гърло и изригването й, което често е придружено с мощни взривове. Всичко това поражда локални земетресения около вулканския апарат. В случаите когато вулканизмът е причинен от непосредствено раздвижване на земните пластове (например по разлом) породеното от това земетресение е тектонско.
Денудационните (обвалните) земетресения се дължат на освобождаване на гравитационна потенциална енергия при срутване на земни маси в близост с големи (най-често карстови) кухини в непосредствена близост до земната повърхност. Те са слаби земетресения и обикновенно се усещат на стотина километра, като максималният им констатиран интензитет е от 6-та степен.
Разновидност на природните обвални земетресения са техногенните обвални земетресения. Те се пораждат от срутвания на най-често изоставени след края на експлоатацията минни галерии и други подземни съоръжения.
Земетресенията в близост с дъната на водните басейни се наричат общо моретръси. Някои от тях - в океаните - пораждат особен вид огромни морски вълни - цунами. Те имат скорост от 400 до 800 км/час и дължина  до 200-300 км.При приближаване на сушата достигат височина до 20 м. и причиняват страхотни поражения в акваторията и самото крайбрежие.

Причини и географско разпределение на земетресенията

Групирането на повече от 90 % от земетресенията в много дълги (от порядъка на хиляди километри) и сравнително тясни (първите стотици километри) сеизмични пояси по земната повърхност е в непосредствена връзка със строежа на литосферата и изграждащите я литосферни плочи. Това обяснява и най- голямата концентрация на земетръсните огнища в приповърхностните и горните части на кората. 
Значителна част от земетресенията възникват по и в близост с океанските хребети, т. е. на границата между раздалечаващи се литосферни плочи (зони на спрединг). Пример в това отношение е Атлантическия сеизмичен пояс, който пространствено добре се покрива с Атлантическия срединен океански хребет. Той групира около 4-5 % от световните сухоземни земетръсни огнища и около 10% от океанските земетръсни огнища.
Най-голям брой земетръсни огнища са привързани към контактите между континеталните литосферни плочи и подпъхващата се под тях (в зоните на субдукция) океанска кора. Такъв е Тихоокеанския сеизмичен пояс, който има пръстенообразна форма и опасва Тихия океан. В него са концентрирани около 75% от сухоземните и 90% от океанските земетръсни огнища.
Третият основен сеизмичен пояс е Средиземноморско - Трансазиятският, които се следи от Гиблартар, през Средиземно море, Хималаите и достига Индокитай. Той маркира грандиозният колизионен контакт между континетални плочи по местата (в зоната на шева или сутурата) на вече затворения древен Тетиски океан. Характерни примери в това отношение е подпъхването на Арабската и Индийската континентални плочи под Евроазиатския континентален масив. В Средиземноморско-Трансазиатския сеизмичен пояс са групирани около 20 % от световните земетръсни огнища. 
Значително концентриране на фокуси на земетресения се констатира и в срединните океански хребети в Индийския океан и между него и Австралия от север и Антарктида от юг.
Споменатите сеизмични пояси добре съвпадат със зоните на най- значителна съвременна вулканска активност. Това е напълно разбираемо от гледна точка на еднаквата кинематична природа на тези два тектонски процеса.

Влияние на скалите върху сеизмичния ефект

Емпирично е констатирано, че сеизмичния ефект в магмените скали и в частност в гранита е минимален. Затова гранитът (в свежо, недислоцирано състояние) се приема за еталон на сеизмоустойчивостта на скалите. 
Сеизмичното въздействие е особенно силно в пясъците, глините, делувиално-пролувиалните шлейфове, алувиалните наслаги и другите неспоени утайки.
Повишената водонаситеност и даже овлажненост на скалите също повишава сеизмичните ефекти. В силно овлажнени скали се наблюдават даже пластични ефекти - малки приразломни гънки. По отношение на ролята на водонаситеността особенно опасни се явяват ниските речни тераси.
От особенно значение е цялостната наблоченост на скалния масив от действието на по-стари (преди земетресението) деформационни процеси. Редица вече образувани фрактури може да се проявят като основни канали за провеждане на сеизмичната енергия.
Степента на процесите на ерозията и изветрянето разхлабва връзките между отделните скални частици и повишава селата на сеизмичното въздействие. Така се пораждат редица срутища в не особенно устойчиви по тези причини скали.
Сеизмичната енергия намира много благоприятна почва за изява при редица свлачища, чиято вече дестабилизирана скална маса и без това се намира в неустойчиво равновесие.

Влияние на релефа върху сеизмичните ефекти

Сеизмичните поражения са особенно интензивни в силно разломените котловинни и депресионни дъна, както и по опасващите ги разломи. По правило хорстообразно издигнатите по-слабо засегнати от разломната деструкция земекорни блокове са по-слабо засягани от сеизмичнити въздействия.
Сеизмичната енергия се разпространява не само по вече съществуващите разломни структури, но също може да съдействува за образуването на нови такива. Особенно интензивни са сеизмичните поражения в зоните на латералния завършек на разломите - там където те най-често се "разпръстяват" на наколко второстепенни фрактури под формата на "конска опашка". Това са и зоните на странично нарастване (удължаване) на разлома. Тук пораженията се проявяват в по-широка ивица, поради разпръстяването на главната фрактура. Непосредсвеният израз на сеизмичната активност по дадена разломна повърхнина е оголването на склона на високия (издигнатия блок), комбинирано с формирането на фацетен строеж, активизирането и нововъзникването на срутища и свлачищни явления. 
Особенно изразителни са ефектите на обвалните земетресения в карстовите райони. Те пораждат внезапното възникване на депресионни земеформи с най-различна  (общо взето овална или неправилно овална) форма и понякога със значителни размери.
Вулканските земетресения най-често довеждат до унищожаването на вулкански апарати или на техни части. Класически е примерът с вулкана Кракатау на Зондските острови, от чийто конус вследствие на разрушителните експлозии в хода на изригването му е унищожен не само вулканския му конус, но и голяма част от самия остров.

Сеизмично прогнозиране, райониране и противоземетръсно строителство

Опасността от земетресенията наложи през последното столетие да се вземат възможно най-ефективни контрамерки. 
На първо място това е провеждането на сеизмично райониране на земетръсно заплашените райони с оглед изясняването на обхвата на площите с определена предполагаема максимална степен на сеизмична опасност.  За районите на големи селища или други крупни технически съоръжения вече се изисква изготвянето на микросеизмично райониране на цялата им територия. 
В заплашените от земетресения области на земната повърхност е въведено задължително противоземетръсно строителство. Неговите норми са съобразени със характера и степента на локалната сеизмична опасност (предполагаем интензитет на земетръсния удар, състояние на скалния масив и др.) и са взети в предвид при конструирането на съответните технически съоръжения. 
Най-голямото предизвикателство пред сеизмологията е проблемът за възможностите за евентуално предсказване на земетресенията. Редица сеизмични станции и институти (в Италия, Камчатка, Япония и др.) вече са постигнали сериозни успехи в локалните прогнози. Бъдещето ще покаже какви са човешките възможности в тази насока.
Автор: дгмн проф. Цанко Цанков