Търсачка

Шрифт

Екзарация. Екзарационни форми и наслаги

 

Същност и основни закономерности на екзарацията

Разрушителното механично и климатично въздействие на ледниците върху скалите се нарича екзарация (от латински exaratio - разрушаване и оголване на скалите от ледниците). Тя включва процеса аблация (от латински ablatio - премахване, отнасяне размиване или оголване на разрушените скални частици от ледниците). 
Необходимо и задължително условие за развитие на екзарационните процеси е наличието на постоянно съществуваща в протежение на десетки, стотици и хиляди години сравнително дебела ледена маса, която да действува като подвижно твърдо тяло. 
Основен фактор и определящо понятие при екзарационните процеси е снежната граница - тясната ивица от земната повърхност при която приходът и разходът на твърдите валежи са равни. Над нея - при по-голям приход на твърди валежи се задържат постоянни вечни снегове. Те, вследствие на няколкократното размекване и замръзване, постепенно се уплътнява и образува зърнеста богата на въздух, снежно бяла на повърхността и сивкава в дълбочина  полуледена маса - фирн. Затова снежната граница се нарича още фирнова граница. 
Съществува атмосферен слой в който, поради ниските температури, валежите са твърди. Този слой Доброволски (1923) означава като хионосфера. Тя променя сезонно височината си в зависимост от географската ширина. Долната граница на хионосферата неколкократно се е понижавала през кватернера. Земната повърхност, останала над нея е била покривана с ледникови маси и вечен сняг. В този смисъл долната граница на хионосферата почти съвпада със снежната граница.
Фирново поле представлява онази част от земната повърхност която се намира над снежната граница. Там задържащите се многогодишни твърди валежи се натрупват, уплътняват и образуват фирнови маси. Ако те са в малко количество често биват отвявани (земята Пери в Гренландия). Около снежната граница фирнът преминава в типичен лед.
Движението на фирновите маси става под действието на гравитацията на принципа на полуорбиталното преместване на съчмообразните фирнови зърна. Чрез своя натиск те разрушават и отнасят частици от земната повърхност. Така постепенно фирновото поле се вкопава в релефа. Екзарационният ефект на фирна е право пропорционален на наклона на склона. При движението на фирновите маси по земната повърхност се оформят единични или поредица от етажирани полуорбитални негативни земеформи, които се обозначават като циркуси. При еднородна скална основа те са с огромни размери и се наричат кари. При по-големи наклони и разнороден състав на скалната подложка се образуват етажирано разположени циркуси - вложени циркуси. Такива са Мусаленските етажирани циркуси в Рила. 
Циркусовият релеф не може да се образува под снежната граница, защото там няма вечен сняг и фирн. Тук уплътненият фирн се превръща в лед, а температурата на въздуха не е достатъчно висока за да разтопи ледените маси. Те продължават придвижването си надолу по склона до онази граница при която приходът и разходът на лед се изравняват.Тази граница се означава като челна граница или чело на трайно съществуващата ледена маса - т.е. ледника. Той се подхранва най-вече от фирновата област, но също и от падащите през зимата снеговалежи или през лятото - от дъждове и суграшица. Следователно при ледниците се различават - горна част - фирново поле или кръмна област и долна част - ледников език (състоящ се само от лед). 
В зависимост от степента на изразеност на снежната граница ледниците биват:
- планински или долинен тип - ясно разграничена кръмна област от ледниковия език, който се проточва в долината 
- континентален или щитовиден тип - трудно определимо местоположение на снежната граница. Ледената маса покрива като огромен леден щит значителни части от сушата - Антарктида и Гренландия.
- морски или шелфов тип - ледниците покриват шелфа на плитки морета - ледникът Роси.
Планинските ледници имат много разновидности в зависимост от наклона на терена, подхранването с твърди валежи или палеогегорафското развитие на съответните части на земната повърхност: 1/ фирнови петна, 2/ висящи ледници, 3/ карови ледници, 4/ калдерни ледници, 5/ конусни вулкански ледници, 6/ платовидни ледници, 7/ алпийски ледници, 8/ туркестански тип ледници, 9/ подножен тип (тип Малпасина) ледници и други.

Екзарационна и акумулативна дейност на съвременните ледници

При планинските ледници.  

 

 

 

 
Над снежната граница
Под ледената шапка са погребани подледниковите планини от които над ледената повърхност стърчат уединени скали. Те в Гренландия се наричат нунатаки. Под ледената маса през лятото текат многобройни реки, които образуват шумни водопадии огромни ледникови котли, наричани ледникови мелници. От стърчащите уединени скали или групи от скали могат да бъдат откъснати и поети от фирновата маса различно големи блокове късове или частици. Те биват включени в полуорбиталното движение на фирна и участвуват като допълнителни остриета при разрушаването на земната повърхност на дъното и по стените на циркуса. Непосредствено под снежната граница - на долния край на най-ниския циркус - се образува циркусен праг. От тук надолу тръгва ледниковият език, като в зоната на циркусовия праг се образуват множество различно големи пукнатини в леденото тяло. 
Екзарационните форми, породени от планинския тип ледници над снежната линия се свеждат до:
Карлинги - система от остри върхове със стръмни склонове, които образуват оградните стени на циркусите (Матерхорн в Алпите, Малка Мусала в Рила, Джангала в Пирин). Възникват при екзарационната дейност на два срещуположни циркуса. Те са останки от стар (първичен спрямо ледниковата дейност) релеф. Карлинги с огладени склонове се считат за образувани под фирновата покривка, а карлинги със само частично оглаждане (в долните части) на оградните склонове имат характер на първични нунатаки. Превишението на върха на карлинга спрямо циркусовия праг определя приблизителната дебелина на плейстоценската фирнова маса.Така Мусаленският циркус, пресметнато от вр. Малка Мусала (2902 м) при височина на циркусовото дъно при хижа Мусала (2400 м), е бил покрит с дебела 500 м. фирнова маса.
Циркуси или кари - огромни креслообразни земеформи, оградени тристранно от високи и стръмни (наклон на склоновете им  75° - 80°) към циркусното дъно върхове. В подножието им от страната на циркусното дано се образуват циркусни венци - дебели до 7-8 м натрупвания от чакъли и по финнокасови изветрели скални материали. Дъното на циркуса най-често е заето от циркусно езеро. Водното количество в него зависи, според Жеко Радев, от кондензационната роля на циркусния венец.  Ако теренът е изграден от карбонатни скали в дъното на циркуса се образува понор - губилище. Отворената четвърта страна на циркуса е баражирана (преградена) от висок около 10 - 15 м. скален праг. Той е изсечен в свежи скали и понякога върху него се установяват следи от песъчливо-глинести скални частици и средно до дребнокъсови валуни - циркусни морени. 
Под снежната граница основните характерни земеформи са троговите (коритни) долини. Те започват от циркусния праг и представляват широки коритообразни земеформи с почти отвесни или стръмни склонове - т. е имат "U"- образен профил. Образуването им се свързва с екзарационната преработка от ледниците на първичните (съществуващи до заледяването) речни долини. По междудолинните ридове през лятото няма сняг и лед. Ледниковият език заема само част от долината. При нейното разширяване и удълбаване под действието на ледените маси се образуват пречупки на долинните склонове, известни като коритни рамене. По тях може да се открият следи от странични морени. По склоновете на главната коритна долина може да се наблюдават висящи странични долини. Те при пълноводие образуват водопади на мястото на присъединяването си към главната долина. Образуването им се свързва с действието на допълнителни, понастоящем стопени ледени езици.
Следите от екзарационната дейност на ледниците, видими след тяхното оттегляне са:
Огладени блокове (мутонирани скали, овчи чела, овчи гърбици и пр.) - огромни скални блокове или части от скалната основа на ледниковата долина с добре огладени от екзарацията повърхнини с размери от няколко до десетки и стотици метри. Те са обикновенно оформени в магмени и метаморфни скали, които са по правило по -устойчиви на ерозията от карбонатните скали. Овчите гърбици са по правило огладени само от едната си страна.
Ригелите или конфлуенсните стъпала са скални баражи, пресичащи напреко коритната долина. Образуването им очевидно е резултат от по-устойчивите на екзарация скали и може да протича по два начина: 1/ тези по-устойчиви на екзарацията скали да образуват устойчив долинен ерозионен базис. Той образува водопади и ледникът преудълбава долината под тях като натрупва мощни алувиални наслаги; 2/ при вливането (на френски - "конфлюанс") на два ледника се образува внезапно мощна ледена маса, която преудълбава долината и натрупва дебели алувиални наслаги.
Ледниковите бразди - вторични улеи, образувани от драскането на огромни скални късове върху ригелите и долинните склонове.
Акумулативната екзарационна дейност е свързана предимно с образуването и натрупването във, върху и около ледниковия език на  различни по големина и степен на огладеност скални късове или блокове. Те образуват ледниковите морени. В зависимост от местообразуването им те биват:
циркусни морени - те покриват циркусния праг и имат най високо хипсометрично положение. Състоят се от хаотично натрупани върху циркусния праг средни и дребни валуни, пясъчи и глини. Циркусната морена се счита за най-млада - образувана през последния стадий на отдръпването на ледника (вероятно преди 8-10000 години на границата плейстоцен - холоцен). Височината й достига до 6-7 метра над изтичащата от циркусното езеро река.
странични морени - следите от тях са запазени обикновенно откъслечно  по коритните рамене. Състоят се от средно големи и частично изветрели дребни валуни, примесени от песъчливи глини с малка мощност - 1 - 1.5 м. Страничните морени се образуват при максималното развитие на ледника.
дънни или основни морени - те образуват тънка покривка на коритното дъно с дебелина до 3 м. Състоят се от различно големи валуни като едрите се срещат както поединично, така и скупчени по 5-6. Основната маса е от по- дребни валуни, пясъци и глини. Този тип моренни са придънни ледникови образувания, формирани при неговото движение напред или при отдръпването му.
крайни (челни) морени - те образуват моренни ридове или валове, разположени напреко на коритните долини, с височина до 18 - 22 м. над речното легло. Състоят се от несортирани грубозърнести пясъци и песъчливи глини. На повърхността им се срещат много едри (често до 150-200 м3) валуни със слабо огладена повърхност по която има малки копановидни и фуниевидни вдлъбнатини. Образуването на челните морени е свързано с продължително задържане на едно и също място на челото на ледника - т. е на мястото на някогашна трайна локална граница на равновесието между прихода и разхода на лед. Предполага се, че за образуването им са били необходими 5000-10000 год. Челните морени маркират продължителността на плейстоценските ледникови епохи.
стадиални морени - дъгообразни валове от различно големи валуни, грубозърнести пясъци и песъчливи глини с височина 3-6 метра над дъното на коритната долина. Височината им е в зависимост от стадия в който се задържа ледниковият език. А. Пенк и Ед. Брюкнер са установили в троговите долини на Алпите три стадиални морени на последното плейстоценско заледяване. Наред с това са установени и множество стадиални морени, образувани в историческо време при отдръпването на съвременните ледници. Челните и стадиалните морени са трудно различими. Челните морени са свързани с определена височина, специфично изветряне на повърхността на валуните и наличието на следи от определена флора и фауна в тях - това са въпроси от компетентността на продължителни експертни изследвания. Стадиалните морени са вътрешноледниково образувание и не показват гореизброените разлики.
От челото на ледника изтича буйна ледникова река, която образува ледена пещера. Неин продукт са речно-ледниковите (флувиоглациалните) наслаги. Те са образувани от произхождащите от топенето на ледника течащи води в подножията на планините, по котловинните дъна или окрайнините на равнините в близост със заледените планини. Тези наноси образуват големи флувиоглациални наносни конуси, полета или тераси. 
Флувиоглациалните конуси се състоят от косо наслоени валуни, пясъци и песъчливи глини. В тях често се срещат разсипни находища на благородни метали, желязо и пр. Такива конуси у нас има при Самоков, Банско,с. Сапарева баня на река Джерман.
Флувиоглациалните равнини се образуват в периферията на подножните ледници (тип Малпасина). В някои котловинни дъна, пред наносните конуси се формират широки алувиални равнини, изградени както от речни, така и от моренни наслаги. В тях се образуват и флувиоглациални алувиални тераси. Такъв е районът на Кочериновското поле, свързано с флувиоглациалната тераса на Рилска река; Сапаревското поле, свързано с флувиоглациалната дейност на река Джерман, част от Самоковското поле (сега дъно на язовир Искър), Долнобанското поле, свързано с аналогични процеси по река Марица и пр.

При континенталните ледници. 

Континенталните ледникови щитове са покривали както планински така и равнинен доледников релеф. В Европа областта на храненето на този тип ледници са Скандинавските планини и Ботническия залив. Там и днес са запазени ледникови шапки. А по дълбоко денудираните преди заледяването склонове на Скандинавските планини са образувани ниски и широки циркуси с множество ледникови езера. В зависимост от сравнително по-дълбокото денудиране на по-неустойчивите на ерозия скални комплекси и само заоблянето на по-устойчивите такива са се формирали широки трапецовидни и "U"-видни долини с плоски плата. 
Дълбоко всечените трогови долини по западното (атлантическото) скандинавско крайбрежие имат стръмни до почти отвесни склонове с множество висящи долини по тях. Долинните дъна са запълнени с морска вода, която образува тесни и дълбоки заливи - фиорди. Те са дълги стотици километри (Зогне Фиорд - до 250 км) и дълбочина - до 2 км. Образуват се вследствие на движението на континентални ледник към неговия най-нисък ерозионен базис - континенталния шелф - т. е. ледените маси покриват и част от морския басейн. Долините се преудълбават и при отдръпването на ледника морето нахлува в тях.
Огладените блокове или овчите гърбици се срещат повсеместно ко скандинавското крайбрежие. Те образуват своеобразен каменен вал пред финландското крайбрежие. Между отделните големи мутонирани скали се срещат глинесто-песъчливи запълнители. Накои учени приемат мотонираните скали за потопени морени. Във Финландия се срещат още и множество ригели.
Ледниково-акумулативните земеформи при континенталния тип ледници имат различен строеж, характеристика и особенности в зависимост от отдалечеността им от областта на активното хранене и от тяхната възраст. По отношение на последната много глациолоци от Европа и Северна Америка считат, че в тези континенти има следи от няколко ледникови и разделящи ги междуледникови епохи. В Северна Европа се очертават три ледникови зони - вътрешна, средна и периферна. Вътрешната зона обхваща Финландия, Ботническия залив и Скандинавския полуостров. Тук преобладават екзарационни форми и акумулативните форми са малко и рядки. Средната (мезоглациална) зона достига до местата на челните морени на последната ледникова епоха. Тук глациалните наслаги и форми са запазани най-добре в техния класически вид. Периферната зона се простира между челните морени на последното заледяване и челната морена на максималното (второто за Северна Европа) заледяване. Тук върху глациалните форми и наслаги лежи отпечатъка на преработката на междуледниковото време.
От ледниково-акумулативните форми във вътрешната и мезоглациалната зона най-често се срещат озите, стадиалните морени и камите.
Озите представляват продълговати форми от чакъл, валуни и пясъци с размери 20-30 км дължина 60-100 м ширина и 5-20 м. височина. Повърхността им е неравна - има много възвишения и вдлъбнатини (седловини). За озообразуването има две теории. Първата - тунелната теория предполага, че озите се образуват от течащите под леденото тяло води, които отлагат влачените от тях наслаги в "тунелите" през които преминават. Делтовата теория е създадена от Де Теер (1879), който установил, че озите се състоят от сегменти, чиито върхове са насочени срещу течението на ледника. Върхът на конусния сегмент се е образувал в подледниковата долина, средната част - в ледниковата пещера и периферията - извън ледниковото дяло. С отдръпването на ледника нараства и озата.
Камите следват след озите - те са добре запазени в мезоглациалната зона. Те представляват обширни пясъчни хълмове със сложни очертания. Срещат се единично или на групи. Изградени са от слоисти пясъци, чакъли и песъчливи глини. Наподобяват на езерни наслаги от прибрежен тип. По пясъчните плата се наблюдават малки понижения със стръмни склонове. В камовите плата личат безводни къси долини. Мнозина предполагат, че камите представляват подледникови езерни наслаги. Установени са и камови тераси, изградени от същия камов материал. Р. Флинт свързва образуването на камите с подледникови възвишения. Там ледникът е по-тънък и ледът се стопява по-бързо. На освободеното място се натрупват ледникови наслаги от топящия се ледник, а при неговото отдръпване възникват камовите тераси.
Друмлините са продълговати ридове, изградени от моренен скален материал. Имат елипсовидна форма с дълга ос ориентирана по посока на ледниковото движение. Дълги са 1-2 км, широки 400-600 м и високи 15-30 м. Срещат се на групи и така облазуват друмлинов ландшафт. Състоят се от хаотично натрупани валуни, чакъли, глинести и песъчливи наслаги. Най-често в челната част на друмлина се намира по един голям валун. Районът между друмлините е зает от моренови наслаги. Друмлинообразуването се обяснява чрез основните морени, които се натрупват зад срещнатия голям валун. Според други автори образуването на друмлините се свързва с пукнатините от периферията на ледника. В тях се натрупват моренни материали, които остават да стърчат след оттеглянвнето на ледника.
Първично моренните равнини са обширни пространства, покрити с моренен материал без речни долини и възвишения. Смята се, че те са възникнали върху първични доледникови долини в които леденото тяло е отстъпвало равномерно. Тук се срещат малки, но дълбоки езера - золи или пфули.
Хълмисто-моренният ландшафт се състои от хълмове, изградени от моренен материал предимно от островни морени или отделни огромни ератични блокове (около Ботническия залив такива ератични валуни достигат 2 км дължина и 20 м. височина). Сред хълмовете са локализирани безоточни езера
Челните или крайни моренни ридове са разположени напреко на движението на ледника. Те са високи 80-100 м. и дълги до 500 м. Няколко рида понякога се съчленяват в лопатообразни земеформи. Именно в челните морени се наблюдават гънки, които свидетелствуват за напорния характер на образуването им. Останалите челни моренни ридове имат насипен характер. Сред тях се срещат малки езера и речни долинки. 
За перифероглациалната зона (покрита с ледове при максималното заледяване) са характерни зандровите равнини, долинните зандри, старите пясъчни долини, старите континентални дюни, льосът и вечно замръзналите почви.
Зандровите равнини се състоят предимно от добре промити пясъци (в средните им части), чакъл и валуни с кръстосано наслояване (непосредствено до челните морени) и по-малко глини и финни скални частици (в периферията). Достигат на дължина до 800-900 м, височината им е от порядъка на 100-150 м. а ширината - 20-30 км. Сред тези равнини се срещат изолирани огромни скални блокове. Често зандровите равнини имат форма на долини, изпълнени с пясъци - долинни зандри (valley train). Предполага се че те са образувани от изтичащите от ледника води. Характерни са за западната част на Руската равнина.
Старите пясъчни долини са широки долини, изпълнени от финни пясъци, чакъли и финни глини с алувиален строеж (кръстосано наслояване).Те са широки 2-25 км, и дълги няколко стотин км. Срещат се по поречието Одер, Висла и Елба. Възникването се обяснява с ледниковия щит, който е преграждал и пренасочвал движението на изтичащите от него флувиоглациални речни водни маси. 
Старите континентални дюни се срещат върху зандровите равнини. Те са пясъчни и закрепени понастоящем добре с растителност. Посоката им е различна от посоката на сега преобладаващите ветрове. Някои от тези дюни с параболична форма достигат на дължина 6-7 км и височина 10-12 м. (сравни със съвременните бархани в Сахара). Срещат се по южното крайбрежие на Северно море на полска и немска територия и в западните окрайнини на Руската равнина.
Льосът заема обширни пространства през зандровите равнини на Северна Европа и Западен Сибир в една почти непрекъсната ивица от Рейн до Жълто море на Тихия океан. Образуването му се свързва с постоянните ветрове, които са духали пред челото на ледника или от пустините. Произходът му е дефлационен.
Вечно замръзналите почви са характерни за приполярните зони, където само през лятото почвата се размразява на дълбочина 20-40 см. Тя претърпява специфични форми на деструктиране.

При шелфовите ледници

На много места ледниковите наслаги образуват в шелфа подводни банки, които много затрудняват корабоплаването (пример - финландското крайбрежие).*     *      *
С понятието периглациал се означават всички флувиоглациални наслаги и земеформи, възникнали непосредствено пред и във генетична връзка с челото на ледника. Към тук изброените следва да се прибавят още така наречениге геокриогенни форми и наслаги, образувани в условията, съществуващи пред ледника: каменни морета, каменни реки, сипейни венци, солифлукционни явления и пр.

Плейстоценски заледявания и междуледникови епохи

През своята геоложка история земната повърхност неколкократно е била подлагана на различни по обхват и вид заледявания. Особенно отчетливи са плиоценските заледявания, които са добре изучени в Европейския континент. На неговата територия се откриват следите на три плейстоценски континентални заледявания и разделящите ги междуледникови епохи (време на отдръпване на ледовете). Те са обхващали Скандинавския полуостров, Ботническият залив, Финландия и различни части на западната окрайнина на Руската и северноевропейската равнина и почти цяла Великобритания. Те са обозначени както следва:
Елстерско-Окско заледяване (най- малък обхват)
Голдщайнска междуледникова епоха
Заалско-Днепровско заледяване (най-широк обхват) 
Емска междуледникова епаха
Висленско-Валдайско заледяване. То е достигнало своя максимален бранденбургски стадий преди 20000 год. Един от последните стадии на неговото отдръпване - салпаулселкски носи името па морената Салпаулселке
В Северна Америка са установени следи от четири плейстоценски континентални -заледявания:
Небраско заледяване
Афтонска междуледникова епаха
Казанско заледяване
Ярмутска междуледникова епоха
Илинойско заледяване
Сангамонска междуледникова епоха
Уискинсонско заледяване - при отдръпването на този ледник са образувани Големите американски езера.
А.Пенк и Ед.Брюкнер установяват в Алпите четири плейстоценски високопланински заледявания, които през 1930 год. Мангерони допълва с още едно най старо - дунавско:
Дунавско заледяване
Дунавий-гюнцка междуледникова епаха
Гюнцко заледяване
Гюнц-минделска междуледникова епоха
Минделско заледяване
Миндел-риска междуледникова епоха - останки от Хайделбергски човек и през втората половина на епохата - останки от Неандерталски човек.
Риско заледяване - през втората му половина (горен палеолит) е живял Крьоманьонският човек
Рис-вюрмска междуледникова епаха
Вюрмско заледяване - вюрмският ледник е отстъпвал на три стадия: бюл, гжниц и даун 
На Балканския полуостров и в частност в Рила и Пирин има убедителни следи от вюрмското и неясни изветрели следи от риското заледяване. Тогава тамошната снежна граница е била 2200-2300 м. 

Хипотези за плейстоценските заледявания. 

Причините за заледяванията имат несъмнено комплексен характер в основата на който са вариациите в интензитета на слънчевата радиация.

Хипотеза на Simpson (1934)

Заледяването на високите планини е възможно само при повишаване на температурата на въздуха. При повишаване на слънчевата постоянна (константа) се повишава и сумарната слънчевата радиация. Увеличават се температурата на въздуха, изпарението, облачността и валежите. При голямо количество паднал сняг по високите места той не се стапя и се образуват ледници във високите планини. При увеличаване на температурата валежите се втечняват и ледниците се стапят. При минимум слънчева радиация валежите са малки и климатът е студен и сух. При максимум на слънчевата радиация се явяват две ледникови епохи, разделени от една топла и влажна междуледникова епоха (гюнц-минделска, рис-вюрмска). При минимум на радиацията се формира студена междуледникова епоха (миндел-риската).

Хипотеза на Мшиланкович (1920)

Съставя крива на измененията на слънчевата радиация за период от 600000 год. Той оценява влиянието на колебанията на еклиптиката, на ексцентрицитета на земната орбита, влиянието на прецесията върху слънчевата постоянна. Според него при промяна на лятната температура с 1° снежната граница се издига със 150 м. Миланкович не отчита измененията на релефа, водите и пр.

Хипотеза на Брукс (1924) и Уикдслер (1958)

Половината от преноса на топлината от малките към големите ширини се извършва от морските и океанските течения. Пример за това е топлото течение Гълфстриим, което обезпечава климата на Британските острови и Скандинавия. Ако Томсоновият праг (между Британските острови и Исландия) се издигне течението ще прекъсне и Северна Европа би се заледила.

Хипотеза на автоматичния контрол

През еоплейстоцена земната суша е нараснала за сметка на водната повърхност. Нарушил се е режимът на нагряването и изпарението. Поради засилената турбулентност сушата губи топлина и снежната граница се понижава. Появяват се ледници в големите географски ширини и високите планиски системи. Ледниците и айсбергите понижават температурата на въздуха и на Световния океан. Намалява се турбуленцията, спира износа на топлина в космическото пространство. Настъпва междуледникова епоха.

Катастрофични хипотези

При падането си върху земята някой астероид (например като Икар) или комета може да промени пътищата на циклоните и местата на постоянните баричви центрове. Малко вероятна катастрофална възможност.
Автор: дгмн проф. Цанко Цанков

 


Наука

Учен превръща растения в сензори

17.10.2014

  Неприятните проверки на летищата може в бъдеще да бъдат заменени с преминаване през градина от генномодифицирани растения. Джун Медфорд, биолог иноватор от Щатския университет на Колорадо, смята, че е дошло време да започнем да използв
Русия праща хора на Луната след 2030 г.

16.10.2014

  Пилотиран полет до Луната ще има след 2030 г., заяви зам.-директорът на Роскосмос Денис Лисков Сн.: EPA/БГНЕС   Разработваната руска програма за далечния космос предполага осъществяване на пилотиран полет до Луната след 2030 г. Това ка
Европейски учени разработват роботизирано дърво

13.10.2014

  Група учени, финансирани от Европейския съюз, са почерпили вдъхновение от привидно неподвижните растения за разработката на роботозирано дърво. Проектът PLANTOID под ръководството на специалисти от Италианския технологичен институт вкл
Google ползва камила за снимки в пустиня

10.10.2014

  Google е приспособил устройството си за заснемане на 360-градусови изображения Street View Trekker, така че да може да се носи от камила. Целта е била да се направят снимки на пустинята Лива в Абу Даби, предаде "Фокус".   Екипите на Street View вече са
Откриха следи от една от първите звезди във Вселената

08.10.2014

Учени откриха следи от една от първите звезди във Вселената, които са били супермасивни, съобщи сп. "Сианс е авнир".   Компютърни симулации на астрономи предсказваха, че тези звезди с колосални размери, появили се неколкостотин милиона год
Русия ще тества космическа ракета от нов клас

08.10.2014

Русия насрочи изпитателното изстрелване на новата тежкотоварна космическа ракета-носител "Ангара" за 25 декември. "Ангара" е първата космическа ракета от нов клас, разработена от Русия след ерата на Съветския съюз. Тя е важна част от усилията н
Иран изстрелва 5 спътника до март 2016 г.

08.10.2014

През периода март 2015-март 2016 година Иран предвижда да изстреля три спътника собствено производство. Това съобщи иранската информационна агенция Фарс, като се позова на заместник-началника на Иранската космическа агенция (ISA) Хамид Фазели.

Космос

Как е била осветена Вселената?

16.10.2014

  Ново изследване обяснява как галактики за пръв път са осветили ранната Вселена, която била потънала в мрак. Тя останала тъмна близо 400 милиона години, докато първите звездни галактики не станали източник на достатъчно силно рентгеново
Русия и Европа ще връщат проби от Марс на Земята

16.10.2014

  Русия и Европа разработват съвместна програма за доставяне на Земята на почва от Марс като продължение на програмата "ЕкзоМарс". По думите на директора на Института за космически изследвания към Руската академия на науките Лев Зельони
Комета с размерите на планина ще се размине “на косъм“ с Марс

10.10.2014

Комета с размерите на планина ще се размине “на косъм“ с Марс Сн.: DarikNews.bg   Всички космически апарати от международната марсианска флотилия - пет орбитиращи и два марсохода, ще заемат предните места за предстоящо шоу, когато на 19
Лунното затъмнение на 8 октомври ще затъмни и Уран

07.10.2014

В десетия месец на годината ни очакват няколко класически астрономически събития и преди всичко пълно лунно и частично слънчево затъмнение. © NASA   Двете затъмнения обаче няма да се виждат от нашите географски ширини, но и ние ще има
Япония изстреля спътник, който ще прогнозира тайфуни

07.10.2014

  Япония изстреля метеорологичния спътник „Химавари 8”, който ще може предварително да прогнозира наближаващи тайфуни, изригвания на вулкани  и други стихийни бедствия. © Архивен скрийншот: Youtube.com   „Химавари 8”, което в пре

Технологии

Жените играят повече на електронни игри

13.10.2014

  Ново проучване на игровите навици във Великобритания потвърди, че стереотипът за играещото само в стаята си момче тийнейджър наистина е мъртъв. Изследването, което е базирано на анкети с 4000 британци, установява, че жените са 52 процента
Десет водещи IT тенденции през 2015 г

10.10.2014

Анализаторската компания Gartner разкри десет технологични тенденции, които ще доминират в IT света през 2015 година. Сред тях са интернет на нещата, триизмерният печат, бизнес анализите и др., предаде TechNews.bg.  Продажбите на 3D принтери ще на
Туитър съди американските власти

08.10.2014

Туитър съди американските власти Сн.: DarikNews.bg   Туитър съди американските власти заради законови разпоредби. Въз основа на настоящите регулации социалната мрежа не може да разкрива някои информации относно искания на правителс

Условия за ползване За нас Подкрепете ни! Карта на сайта Приятели За реклама Контакт с нас Каузи