Същност, предмет и задачи на геоморфологията

 

 
С понятието "геоморфология" американският геолог Джон Уйлиям Мак Ги (J.W.McGee) означава през 1893 г. учението за земните форми и възникването им в хода на геоисторическото развитие на Земята. В труда си "Морфология на земната повърхност" от 1894 год. немският географ и геолог Албрехт Пенк (Albrecht Penck) обяснява развитието на релефа с изветрянето, денудацията и движенията на земната кора. Според А. Пенк изследването на тези процеси ще става чрез предложените през 1852 год. в "Учебника по геогнозия" ("Lehrbuch der Geognosie") на немския геолог Карл Фридрих Науман (Karl Friedrich Naumann) количествени (морфографски) и качествени (формоописателни) методи на означеното като "морфология" учение за земните форми. 
Така през средата на  90-те години на 19 век ГЕОМОРФОЛОГИЯТА се обособява като наука с предмет - възникването, изменението и развитието на релефа на земната повърхност и основна задача - изследване на възникването и начините на развитието на различните земеформи.
Земният релеф представлява съвкупността от формите, изграждащи неравностите на земната повърхност. Тяхното образуване и изменение е резултат от сложните взаимодействия между вътрешните и външните земни сили и от влиянието на някои космически процеси. В този смисъл геоморфологията е гранична наука между географията и геологията. Тя си служи с редица географски и геоложки методи за изследване и зависи от степента на тяхното развитие и усъвършенствуване. Затова успехите на геоморфоложкото познание вървят ръка за ръка с постиженията на тези сродни природни науки.
Предметът на съвременната геоморфология е строежът, еволюцията и видовото разнообразие на релефа на Земята.
Задачата на съвременната геоморфология е изучаването на възникването, историята и закономерностите на развитието и изменението на земния релеф като продукт от взаимоотношенията между вътрешните е външните земни сили.
Основните научни и практически цели на съвременнага геоморфология се свеждат до:
- изследване на морфографските особенности, разпространението и съчетанието на земните форми;
-  създаване и усъвършенствуване на генетичната класификация на земните форми и изследване на географското им разпространение;
- изследване на взаимозависимостите между веществения състав, петрографските и структурните особенности на скалите и моделираните в тях земеформи;
- подробен анализ на ролята на всяка една от външните земни сили за възникването на релефа;
- оценка на пряката и косвената рола на различните вътрешни земни сили при възникването на определени земеформи или особенности на релефа;
- изследване на ролята на различните тектонски процеси при формирането на особенностите на релефа;
- анализ на реликтите от разновъзрастни палеорелефи с оглед на геоисторическите аспекти на геоморфоложките закономерности;
- изследване и анализ на връзките мужду природните условия и релефа в различните участъци на земната кора;
- анализ на особенностите на релефа с оглед на присъщите му рискови процеси;
- анализ на взаимоотношенията между релефообразувателните процеси и антропогенната дейност.
За постигане на научните и научно-приложните си цели геоморфологията си служи с:
Морфографски и Морфометричен метод за количествено и качествено изследване чрез пряко или дистанционно наблюдение на външните признаци на земеформите (пространствено положение, граници, големина, площ, надморска и относителна височина, действителни и средни наклони на релефа, хоризонтални и вертикални ъглови съотношение между отделните морфоелементи и пр.).
Палеогеоморфоложки метод за изследване на остатъчните земеформи като стари долинни дъна (речни тераси), стари абразионни повърхнини (морски тераси), следите от стари дюни, плажове, лагуни, лимани, следи от заледявания, склонови форми и наслаги(делувиално-пролувиални шлейфове), срутища, свлачища, карст, стари заравнени повърхнини и др.
Морфогеографски метод за установяване на влиянието на географските условия и тяхното изменение върху формирането и динамиката на релефа.
Структурногеоложки методи (морфогеоложки, морфофациален, морфотектонски, морфодинамичен и пр.) за установяване на влиянието на различните скални типове и тяхните структурни особенности върху образуването и развитието на елементите на релефа.
Геофизични методи за влиянието на различните гравитационни и други геофизични аномалии върху развитието на релефа, в частност при образуването на гравитационните структури.
Палеонтоложкият метод за определянето на относителната продължителност на релефообразувателните процеси и развитието на отделните земеформи.
Експериментален метод за апробиране на различни принципни или конкретни модели на геоморфоложките процеси и породените от тях земеформи.
Дистанционни методи за изучаване на глобалните, регионалните и някои локални особенности на релефа и взаимовръзките му със строежа на земната кора.
Археоложки метод за датиране на относителното развитие на релефаот палеолита до съвременноста въз основа на следите от останките и дейността на първобитния и древния човек.
Абсолютните геохроноложки методи за установяване на абсолютната продължителност на морфогенетичния процес въз основа на периода на полуразпад на радиоактивните елементи, натрупани в някои скали и организмите. За нуждите на геоморфологията най.често се използува анализа на разпада на С14.
Съвкупността на горепосочените методи или на определени подходящи комбинации от тях дава възможност за осъществяването на комплексния геоморфоложки анализ. Той се осъществява посредством полеви (експедиционни или стационарни), лабораторни и камерални(кабинетни) изследвания. 
Експедиционните полеви изследвания целят набирането на теренна геоморфоложка информация от различни земеповърхностни точки при маршрутни или площни наблюдения.
Стационарните полеви изследвания (мониторинг) имат за цел периодичното набиране на еднотипна геоморфоложка информация от предварително фиксирани пунктове на земната повърхност.
Лабораторните изследвания предполагат съотвентия специализиран анализ на събраните при полевите изследвания проби.
Камералните (кабинетни) изследвания включват етапната и окончателната обработка на събраната и обработена геоморфоложка информация за постигане на целите на комплексния геоморфоложки анализ.
Връзки с останалите природни науки. Геоморфологията е възникнала и се развива като наука в пряка връзка с различни клонове от геологията (тектоника, литология, седиментология, петрография и др.), геофизиката, геодезияга, хидрологияга, хидрогеологията, климатологията, ландшафтознанието и различните отрасли на физическата (природната) география.
Структура на съвременната геоморфология. Тя се поделя на:
Обща (или фундаментална) геоморфология - изучава общите закономерности и характеристики на морфогенетичните процеси в Земната кора. Специалните раздели на общата геоморфология са:
Методика на геоморфоложките изследвания и картиране - разработва проблемите на усъвършенствуване и удачно комбиниране на геоморфоложките и спомагателните (взаимствуваните от другите природни науки) методи при решаването на различните проблеми на морфогенетичната тематика
Приложна геоморфология - изучава приложението на Геоморфологията за нуждите на другите науки и за човешката практика.
Специална геоморфология - изучава различните аспекти на строежа и развитието на релефа. В зависимост от това тя се дели на:
Регионална геоморфология - изследва общите особенности и развитието на релефа з дадена област или район на земната кора.
Отраслова геоморфология - изследва ролята на определен геоморфоложки фактор при формирането и развитието на релефа. Тя бива:
Глациална геоморфология - изследва релефообразуващата рола на движещия се лед и фирн.
Карстова геоморфология - изследва ролята на карстообразувателните процеси при релефообразуването.
Пустинна геоморфология - изследва релефообразуването в пустинни условия (силно слънцегреене, ниска влажност, постоянни ветрове и пр.).
Брегова (Морска) геоморфология - изследва релефообразуването в приморски условия (вълноприбой, крайбрежни течения и наноси, развитие на брега и шелфа).
Кватернерна геоморфология - изследва кватернерното (плейстоценско и холоценско) релефообразуване и влиянието на земекорните движения.
Палеогеоморфология - изучава остатъците от стари релефи с оглед на възможностите за пълното им или частично реставриране.
Климатична геоморфология - изучава развитието на релефа под действието на климатичните фактори (валежи, испарение, слънцегреене, изветряне, действие на течащите води и пр.).
Структурна геоморфология - изучава ролята на строежа (тектонските структури) на скалите при релефообразуването.
Научни направления при геоморфоложките изследвания
Морфосклуптурно - дава количествена и качествена оценка на влиянието и действието на външните земни сили.
Морфоструктурно - приема че особенностите на релефа са тясно свързани със строежа на земната кора.
 
Автор: проф. дгмн Цанко Цанков 

Условия за ползване За нас Подкрепете ни! Карта на сайта Приятели За реклама Контакт с нас Каузи