Люксембург


 

Площ - 2586 кв. км                 Население - 500 хил. души

ГЕОГРАФСКО ПОЛОЖЕНИЕ, ГРАНИЦИ И ГОЛЕМИНА

Люксембург ("малка крепост"), третият и най-малък партньор на митническия съюз Бенилюкс, обхваща площ от 2586 кв. км. Граничи на север и запад с Белгия, на юг с Франция и на изток с Германия. Близостта му до големи, враждуващи в миналото държави, е дала своя отпечатък върху историческото и икономическо развитие на страната.
Люксембург е основан през 963 г. от арденския граф Зигфрид. Страната е владяна от австрийци, французи, германци. От 1839 г. е обявен неутралитет, погазен през Втората световна война от Германия. "Държавата-тире" е известна като "Гибралтар на Севера".
През 1948 г. бе създаден митническият съюз БЕНИЛЮКС.
От 1957 Германия, Франция, Италия и БЕНИЛЮКС основават Европейския съюз.

ПРИРОДНИ УСЛОВИЯ И РЕСУРСИ

В страната преобладава хълмистият релеф, който на север преминава в нископланински. Тук се простират източните разклонения на Ардените с максимална височина 559 м. Климатът е умереноконтинентален, с морско влияние. Средните януарски температури са 0-2 °С, а юлските 18 °С. Средногодишното количество на валежите е 700-750 мм. Страната е богата на желязна руда, открита през 1870 г. край Еш и Петанж, на чиято основа се развива черната металургия. Водното богатство поради малката площ не е голямо. Най-дълга и с най-голямо стопанско значение е граничната с Германия р. Мозел. Други реки са Алзет и Сюр. Растителността е представена от широколистни видове, предимно в Ардените.

НАСЕЛЕНИЕ И УПРАВЛЕНИЕ

Населението на страната възлиза на 500 хил. души, от които 100 хил. са чуждестранни граждани. Половината от децата вече са от италиански и португалски произход, на родители, дошли тук на работа. Люксембург е триезична държава. Официални езици са немски, френски, а от 1984 г. люксембургски - наречен летцебургски, на основата на мьозелско-франконския диалект (старонемски). 97% от вярващите са католици. Средната гъстота на населението е 193 души на кв. км. Градското население е 91 %.
Раждаемостта на страната е 12%0, смъртността - 8%о, естествения прираст - 4%о, а детската смъртност е 3.9%о,. Средната продължителност на живота е 82 г. за жените и 75 г. за мъжете.
Люксембург е конституционна монархия, начело с великия херцог. Висш законодателен орган е еднопалатният парламент. Страната членува в съюза Бенилюкс и в ЕС от основаването му през 1957 г. В село Шенген, на югоизток от столичния град, бе взето решението за премахване на границите между страните от ЕС.
В административно отношение се дели на 3 дистрикта )

СТОПАНСТВО

Икономиката на Люксембург има индустриален характер. Нарича се "страна на стоманата и банките". Брутният национален продукт възлиза на 34 млрд. долара, на глава от населението се падат 68 200 долара (първо място в света през 2005 г). В основата на производството е металургичната промишленост, контролирана от белгийско-френски капитали. Тя формира 16% от брутния обществен продукт. В страната работят 5 металургични завода на концерна "Арбед", които произвеждат 90% от черните метали. Съсредоточени са в района на гр. Еш и около столицата Люксембург. Средногодишното производство е около 2.2 млн. т стомана, 1 млн. т чугун и 3.5 млн. т прокат. Страната е на първо място в света по производство на черни метали на глава от населението.
На планинските реки са изградени няколко ВЕЦ. Най-голямата е "Вианден", на името на града, разположен на река Ур, където се издига прочутия едноименен замък. Годишното производство на електроенергия е около 3.7 млрд. кВтч. От другите промишлени отрасли са развити химическата (автомобилни гуми), кожарската, циментовата, фаянсовата, дървопреработващата, хранително-вкусовата (бира, мьозелско и ябълково вино,
спиртни напитки - калвадош, кирш и др.).
В аграрното стопанство е заето 5% от икономически активното население. Основен отрасъл е животновъдството, което дава 80% от земеделската продукция. Отглеждат се едър рогат добитък, свине и овце. Обработваемата земя заема половината от територията на страната. Сеят се зърнени и технически култури - ечемик, захарно цвекло, пшеница, овес, но най-много тритикале (хибрид между пшеница и ръж). Развити са картофопроизводството, лозарството и овощарството.
Общата дължина на жп мрежата е 270 км, а на шосейната - над 5 хил. км. Авиокомпаниите "Люксер" и "Карголюкс" обслужват международните линии. Морският флот е 1.5 мгит.
Силно е развито банковото дело. Подобно но швейцарските банки се гарантира тайната на влога. В херцогството има 125 местни и чужди банки с 6000 клона и 50 застрахователни дружества с представителства в 26 страни. Паричната единица бе люксембургски франк, а сега е евро. Радио "Люксембург" печели от рекламни предавания на няколко езика. Люксембург се посещава от над 1 млн. туристи годишно.
Основни търговски партньори са Германия, Белгия, Франция. Люксембург изнася почти 90% от произведената продукция, като 2/3 от нея е стомана. Внасят се машини, нефт, въглища, кокс, зърнени храни и ДР-
Град ЛЮКСЕМБУРГ (80 хил. жители), разположен край реките Алзет и Петрюс, възниква през 111 век като малка крепост, която охранява пътя от Реймс за Трир. През 963 г. граф Зигфрид изгражда тук замък, който се приема за начало на града и държавата. От 1995 г. старата част на града е под егидата на ЮНЕСКО. В края на XIX век започва развитието на металургията. Днес Люксембург е голям промишлен, финансов и тьрговско-транспортен център. Той е третият по важност център на Европейския съюз след Брюксел и Страсбург. Седалище е на Европейския съд. Има 3 металургични комбината, заводи на леката и хранително-вкусовата промишленост. В старата част на града са известният "Площад на народите", "Рибният пазар", "Дворецът на великия херцог", сградата на общината, катедралата "Нотър Дам", Европейският център Кирхберг и др. Сто¬личният град е известен като "град на мостовете", които заедно с виадуктите са 67. Тук е един от най-големите в Европа висящи мостове - Рю дьо Трев, висок 84 м. В града има голям паметник на Виктор Юго. През 1792 г. той пише за Люксембург следното: "Тук се съчетават толкова величие с настроение, толкова строгост с прелест, че би заслужавало да пожелаеш Пусен (френски художник) да беше проявил своя чудесен талант в такива простори". Гьоте пък твърди, че "... който не види лично Люксембург, никога няма да разбере неговата неповторимост".
Автор: док.Патарчанова