Италия

 

Площ - 301 700 кв. км         Население - 59.1 млн. души

ГЕОГРАФСКО ПОЛОЖЕНИЕ, ГРАНИЦИ И ГОЛЕМИНА

 
Италия има много благоприятно географско положение - през нея минават важни пътища още от времето, когато е била ядро на Римската империя. Тя има средищно място в Средиземноморието. Заема Апенинския полуостров, големите острови Сардиния и Сицилия и множество малки острови като Липарските, Тосканския архипелаг, Пантелерия и др. Италия е типична морска страна - около 80% от границите й са морски. На запад граничи с Лигурско и Тиренско море (съставни части на Средиземно море), на югоизток - с Йонийско, а на изток бреговете й се мият от Адриатическо море. Единствено северната й граница е сухоземна: на северозапад граничи с Франция, на север - с Швейцария и Австрия, а на североизток - със Словения. Има сухоземна граница и със Сан Марино и Ватикана. Погледнат от високо, Апенинският полуостров има формата на ботуш. Бреговата линия е с дължина 7600 км. Знамето е три цветно -зелена, бяла и червена ивица, разположени отвесно. Парична единица - евро.

ПРИРОДНИ УСЛОВИЯ И РЕСУРСИ

Релеф

В природно отношение страната се дели на три части - континентална, полуостровна и островна. Континентална Италия обхваща южните склонове и подножия на Алпите, които като в гигантска дъга, дълга 1200 км, обгръщат страната от север. Тук е вровитият масив Доломити с най-висок връх Мармолада - 3342 м. На границата с Фран-доеалпийският първенец връх Монте Бианко (Мон Блан) -4807 м. Южно от планините е разположена Паданската низина, през която протича р. По. Тя е най-плодородната част на страната и една от най-плодородните в Европа. Полуостровна Италия е заета от Апенинските планини, преминаващи на северозапад в Приморските Алпи и от крайбрежни низини, където има добри условия за развитие на земеделие. На североизток от Рим е планинския масив Гран Сасо (връх Карно -2914 м). Най-обширна е крайбрежната низина, разположена от двете страни на устието на р. Тибър, известна с името Марема. Островите, с изключение на крайбрежията, имат планински релеф. Южна Италия е земетръсна област (особено остров Сицилия и областта Калабрия). Известни са действащите вулкани Везувий (край Неапол), Етна (на остров Сицилия, който е и най-високия вулкан в Европа - 3350 м), Стромболи и Вулкано (на Липарските острови). Последният носи името на бога на огъня, той е дал името на вулканите.

Полезни изкопаеми

Страната е бедна на полезни изкопаеми. Запаси на лигнитни вьглища (около 1 млрд.т) има в Сардиния и Северозападна Италия (Вале дАоста), нефт. - в Сицилия и шелфа на Адриатическа море, природен газ има в Паданската низина, шелфа на Адриатическо море, Сицилия и Апенинските планини. Запасите се изчисляват на 720 млрд. куб. м. Разкритите залежи на желязна руда (60 млн. т) са на остров Елба, в Тоскана и Пиемонт но са недостатъчни. В Сардиния и Източните Алпи се добива оловно-цинкова руда.която задоволява 1/3 от потребностите. Известни запаси на боксит са разкрити в Абруци и Лацио, а молибденова руда има на остров Сардиния. Италия е много богата на живак (второ място в света), който се добива в Монте-Амиата (Тоскана). Има големи запаси на редица нерудни полезни изкопаеми - сяра и калиеви соли (остров Сицилия), мрамор (Карара в Тоскана), гранит, бентонит, доломити и др.
Алпите притежават значителни хидроресурси, а в Тоскана има много минерални извори.

Климат

Поради меридионапния характер на простиране, разчленеността на релефа и различията в експозицията на отделните части на страната в Италия има големи климатични различия. На север в Алпите климатът е планински. В Паданската низина той е умереноконтинентален с преход към средиземноморски, а в полуостровна и островна Италия -субтропичен средиземноморски, отличаващ се с мека влажна зима (средна януарска температура 8-10 градуса) и сухо лято. Този тип климат е характерен и за Лигурската ривиера. Средногодишното количество на валежите е 700-1500 мм. Падат изключително през зимата и отчасти в края на лятото и началото на пролетта. Най-обилни са валежите по западните склонове на Апенините към Лигурското крайбрежие - 2000-3000 мм, поради това, че се намират на пътя на циклоните, а най-малко валежи падат на полуостров Салентина и в Южна Сицилия (400-500 мм годишно).

Води

Поради геоструктурни и морфоложки причини реките са къси, с големи наклони. Режимът им е твърде непостоянен. Най-дълги са р. По (670 км), Арно, Тибър и Волтурно. По южните дялове на Алпите са разположени редица големи езера (лаго), заемащи някогашни ледникови коритни долини: Комо, Гарда, Маджоре, Вербано, Изео, Верезе. Заради лазурните, виолетови, лилави, изумрудени цветове, или с една дума: всички цветове на дъгата, тези чаровни езера се наричат "Царството на цветовете на дъгата". В Апенинския полуостров е безотточното езеро Тразимено, а от кратерните езера най-големи са Болсена, Брачана и Албано.

Почви, растителност и животински свят

Почвената покривка е пъстра Преобладават червенопръстницата (тера роса) и канелените почви. Планинските склонове са покрити с кафяви горски почви, а низините и речните легла - с алувиални почви. Южните области поради сухия климат с епизодични, но поройни валежи и силно обезлесяване са подложени на интензивна почвена ерозия.
Горите заемат около 25% от територията на страната. На север в Алпите горите са иглолистни, над тях са разположени алпийски пасища. Под иглолистните гори са широколистните и смесените гори, а в полуостровната и островната част - субтропични вечнозелени растителни видове - маквиси, лаври, олеандри, корков дъб, мирти, маслини, кипариси, пинии, кестени, нарове и др.
В страната има 5 национални парка: Абруцо (в Апенините), Гран-Парадизо (в Алпите), Калабрия, Стелвио и Чирчео.

НАСЕЛЕНИЕ

По броя на населението (59.1 млн. души), (2006г.) Италия отстъпва на Русия, Германия, Турция, Франция и Великобритания в Европа. Средната гъстота е 196 д/км2. Тя е най-висока във високоурбанизираните и промишлени райони Ломбардия, Лигурия и Неапол (между 400и 1000 д/км2), а най-ниска - в планинските райони на о. Сардиния (40-70 д/км ). Италианците са 94% от населението, 2.7% -сардинци, 1.3%-фриули, 0.1%-каталонци, 0.1%-ладини и около 2%. немци, словенци, гърци и албанци. Пет области в страната са своеобразни в етническо и културно отношение и се ползват с особен статут на автономия, която дава на местната власт по-широки права. Това са Вале д'Аоста, населявана от франко-провансалци, Фриули-Венеция-Джулия населявана от фриули, Трентино-Алто-Адидже, Сицилия и Сардиния. Около 11 млн. италианци живеят извън страната, основно в САЩ, Франция, Аржентина, Канада, Бразилия, Германия, Швейцария, Австралия.
Конфенсионалният състав се състои от 94.6% християни (99.4% католици, 0.35 протестанти, 0.2% униати и 0.1% православни), 2.1%- мюсюлмани и 3.3% -други религии.
Демографската ситуация е неблагоприятна. Естественият прираст от нулев, вече е отрицателен (-1.1 %о), при раждаемост 9%о и смъртност около 10%о, а детската смъртност е 4,8%о, средната продължителност на живота е 83 г. за жените и 77 г. за мъжете. Съотношението между възрастовите групи 0-14г., 15-64г. и над 65г. е: 14.0 : 66.9 : 19.1. Предвижда се през 2025 г. населението да намалее до 56.9 млн. души. Само в южните части на страната са съхранени традициите за повече деца в семейството, поради по-силното влияние на католическата религия и там има области с положителен естествен прираст.
Делът на градското население е 67%. За градове се смятат селищата с над 20 хил. жители. С население над 1 млн. жители са градовете Рим (2.7млн.д), Милано (1.3млн.д.), Неапол (1млн.д.) и Торино (900 хил.д.) около които са се формирали големи агломерации. Поради аграрния характер на Юга броят на градовете, а още повече на големите градове, е много по-малък отколкото в Средна и Северна Италия. Други големи градове са Палермо, Генуа, Болоня, Флоренция, Бари и др. Около 1/3 от всички градове са разположени по крайбрежието. Най-голяма е гъстотата на градовете в Паданската низина.
Ниската степен на използване на трудовите ресурси и безработицата (2.7 млн. ду-г ши) определят сравнително малък дял (40%) на икономически активното население. 25% ! от него е заето в промишлеността, а 14% - в селското стопанство.
Официален език е италианският, а господстваща религия - католическата.

ДЪРЖАВНО УСТРОЙСТВО И УПРАВЛЕНИЕ

Обединението на Италия се извършва под ръководството на Джузепе Гарибалди през 1861 г. Първата столица е Торино, а от 1871 г. става Рим.
От 1946 г. Италия е парламентарна република. Начело на държавата стои президент, законодателната власт принадлежи на парламент, състоящ се от палата на депутатите и сенат. Изпълнителната власт се осъществява от Съвета на министрите.
В административно отношение страната се дели на 20 области, които са исторически обособени и включват 94 провинции и 5 автономни региона. Районите за планиране (NUTS-2) съвпадат с тези области: Ломбардия, Пиемонт, Вале д'Аоста, Лигурия, Тренто-Алто-Адидже, Венеция, Фриули-Венеция-Джулия, Емилия-Романа, Тоскана, Умбрия, Марке, Лацио, Абруци, Молизе, Кампания, Апулия, Базиликата, Калабрия, Сицилия и Сардиния. С Римския договор Италия е член на ЕС от 1957 г.

СТОПАНСТВО

Италия е силно развита индустриално-аграрна страна. По степен на икономическо развитие тя заема шесто място след САЩ, Япония, Германия, Великобритания и Франция. Италианската икономика също се характеризира с висок дял на държавната собственост. Държавата контролира нефтогазовата и нефтохимическата промишленост, транспорта, съобщенията, голяма част от производството на черната металургия, машиностроенето, кредитно-финансовите операции. Голяма е концентрацията на частния капитал: две компании - ФИАТ (за производство на транспортни средства и други машини) и "Монтедисон" (за химическа и електротехническа промишленост) са едни от най-големите монополи в света.
Между Севера и Юга са налице резки социално-икономически различия. Висок е делът на чуждите инвестиции в социалната сфера и в стопанството. Севера е силно индустриализиран и високо развит, докато Юга е със аграрен облик и висока безработица - 20%. Икономиката на страната е зависима от вноса на суровини и енергийни източници - до 75%.
Брутният национален продукт е 1728 млрд. долара, по 29 438 долара на човек от населението. Италия принадлежи към групата Г8 - най-развитите страни в света. Безработицата в странатае 8.6%. БВП се формира от добиващия сектор - 2.2%, обработващия сектор - 28.9% и от услугите - 68.9%. Подобно е и разпределението на заетите по сектори: в селското и горското стопанство - 5%, в индустрията - 32%, в третичния сектор - 63%.
Аграрното стопанство се развива под влияние на държавната аграрна политика и ОАП на ЕС. Тук контраста между Севера и Юга е още по-силен: изостанали аграрни отношения и все още силна раздробеност на земеделските земи характеризират земеделието на Юга. Аграрното стопанство има растениевъдна специализация. Неговата роля в икономиката на страната е по-голяма в сравнение със селското стопанство на Великобритания, Германия и дори на Франция, но изостаналите аграрни отношения в Юга и голямата раздробеност на земята намаляват конкурентоспособността му. Добивите от декар и продуктивността на животните са по-ниски от добивите на много държави в ЕС. По-добри условия за земеделието има в едрите стопанства на Севера.
Растениевъдството дава 58% от земеделската продукция. Най-развито е зеленчукопроизводството, особено отглеждането на домати (6 млн.т) в Емилия-Романя, Апулия и Кампания. Италия е на третоутсто в Западна Европа по производство на домати след Холандия и Великобритания, в които обаче преобладава предимно оранжерийното зеленчукопроизводство. Разпространение имат зърнените култури и на първо място пшеницата (през 2005 г. са добити 7.5 млн. т в Апулия, Сицилия, Емилия-Романя), която е изходна суровина за любимите италиански ястия -спагети, пици, полента (качамак). По производство на ориз (1.4 млн. т) Италия е на второ място в Европа след Испания, отглежда се в поливните земи наПйемонт, Ломбардия. В Северна Италия голямо разпространение има царевицата (10.6 млн. т годишен добив, 1.7% от световното производство - 8 място в света). Добивът на соя е 742 хил. т, на картофи -12 млн. т., на домати - 7.8 млн. четвърто място).
Страната е на първо място в Европа по площи с лозя, макар че по производство на вино отстъпва на Франция. Годишно се добиват 9.3 млн. т грозде, 90% от него се преработва за вино. Италия е един от големите износители на десертно грозде - 3 млн. т. В Паданската низина се отглеждат овощни култури около бмлн.т. - ябълки, круши, праскови, череши, киви и др., а в Южна Италия и особено на остров Сицилия - цитруси. По добив на маслини (4.1 млн. т) страната заема първо място, а по добив на цитруси - 3.7 млн. т, е на 5-то място в света //седмо място света след Бразилия, САЩ, Китай, Мекссико, Испания и Иран).
От техническите култури най-голямо значение имат захарното цвекло (12 млн. т -Паданската низина, 4.7% от световното производство - 9 място в света ) и тютюнът (Апулия, Кампания). По производство на тютюн Италия е на първо място в Западна Европа. Производството на на ленено влакно е 450 хил. т, на коноп -1281 хил. т (второ място), на каучук -243 хил. т.
Животвотновъдството е добре развито поради наличната зърнено-фуражна база, но продукцията му не задоволява нуждите на населението. Концентрирано повече в северните части. Едрият рогат добитък е около 7 млн. глави, 2/3 от който е в северните области. Относително бързо се развива свиневъдството (9.2 млн. свине), особено в Ломбардия и Емилия-Романя. Броят на овцете е 11 млн. Овцевъдството е развито на остров Сардиния, където са запазени обширни естествени пасища. Произвеждат се 10.5 млн. т краве мляко. Важно значение има риболовът - 490 хил. т риба. Страната внася зърно и месо за задоволяване на туристическата индустрия и населението.

Обработващ сектор

Промишлеността е основен отрасъл. Италианската промишленост се отличава със специфична отраслова и териториална структура. Преобладаващ е делът на тежката промишленост при водеща роля на машиностроенето и химическата промишленост, чието значение е по-голямо, отколкото в другите страни от ЕС. В триъгълника Милано-Торино-Генуа се развиват и наукоемки отрасли. Леката промишленост е концентрирана в мапките и средни градове на Централна Италия и Абруци, а нефтохимическата промишленост заради вносните суровини е локализирана в пристанищните центрове Венеция, Равена, Таранто, Каляри и др. Добивната промишленост поради ограничените ресурси има незначителен дял. За Италия са характерни много по-резки, отколкото в другите европейски страни териториални контрасти в степента на индустриализация. Почти половината от промишленото производство е съсредоточено в силно развития Северозапад, докато в Южна Италия преобладават аграрно-индустриалните отношения. Италия е водеща в света по производство на вино (2-ро м., 16.7% от световното производство), на зехтин (2-ро м.,), на стомана (10-то м., 2.9%), на автомобили (11-то м., 2.4%), на синтетичен каучук (11-то м., 2.3%).
Енергетика. Страната е крайно бедна на енергийни ресурси, поради което енергетиката й е изцяло подчинена на вноса. В енергопотреблението изключително висок е делът на нефта (70%). Собственият добив (5.5 млн. т) задоволява само 4% от нуждите. Годишно се внасят 90-100 млн. т нефт, главно от Саудитска Арабия, Ирак, Либия, Русия. Италия притежава най-големи нефтопреработвателни мощности в Западна Европа (над 200 млн. т), но степента на натоварването им е ниска -около 100 млн. т годишно. Теса ориентирани в пристанищните центрове - Генуа, Венеция, Ливорно, Специя, Аугуста, Местре, Триест, Бари, Бриндизи и др. През 2004 г. са добити 15 млрд. куб. м природен газ, който задоволява около 1/3 от потребностите. Газ се внася от Русия, Алжир, Холандия, Либия. Делът му в енергобаланса е 15%.
Висококачествени въглища се внасят от САЩ, ЮАР и Германия.
През 2004 г. са произведени 270 млрд. кВтч електроенергия. Най-голям е делът на ТЕЦ(70%). Те са изградени в пристанищните центрове в близост до нефтопреработвателните заводи. ВЕЦ са построени на алпийските реки в Северна Италия. Те произвеждат 26% от електроенергия. В страната действат 4 малки АЕЦ с мощност до 300 хил. МВт - в Пияченца (до Милано), в Новара, Латин (до Рим) и Гарилкяно (до Неапол), които произвеждат 2% от електроенергията. Работи една геотермапни електроцентрали (в Лардерелло), която произвежда 1.5% от електроенергията. Предвижда се преструктуриране на енергомощностите за използване на атомната енергия, на енергията от въглища и газ за сметка на енергията от нефт.

Металургия

Черната металургия работи изключително с вносни суровини, поради което металургичните предприятия се разполагат в пристанищните градове - Генуа, Пьомбино, Неапол, Таранто. Те са комбинати с пълен металургичен цикъл и принадлежат на държавната компания "Финсидер". Най-голям и технически оборудван е комбинатът в Таранто (10 млн. т стомана годишно). Металургични предприятия има и в големите машиностроителни центрове. Те използват металния лом и задоволяват нуждите на машиностроенето. Такива центрове са Милано, Торино, Модена, Рим, Триест, Падуа, Терни и др. В алпийската част на Италия във връзка с евтината хидроелектроенергия е развита елеетрометапург^ята - в Болцано, Тренто, Бреша, Аоста и др. През 2004 г. са произведени 29 млн. т стомана, 9.7 млн. т чугуни 26 млн. т стомана.

Цветна металургия

Най-развити са алуминиевата, медната,_оло^очцин50^та_и_живачната промишленост. Годишното производство на първичен алуминий е 180 хил. т.,в два главни района: Североизточен и Южен на о. Сардиния. Производството на цинк (250 хил. т) се добива на остров Сардиния и в Калабрия, олово (190 хил. т) - на остров Сардиния, а живак (800 т) - в Тоскана (Аммиата). По производство на живак Италия е на едно от първите места в света.

Машиностроене

Основен промишлен отрасъл, в който водещо място има транспортното машиностроене. Най-голям дял в производството и износа сред отрасли е на машиностроенето и на автомобилостроенето. Годишно се произвеждат 2.4 млн.бр. автомобили, от които 1.9 млн. са леки коли, 360 хил. са автобуси и микробуси, 100 хил. камиони и др. През 2005 г. в продажба са пуснати в "продажба 1 142 000 автомобила - 14-то място^Около 1/3 от тях са за износ. Господстваща роля играе концернът ФИАТ, който владее 90% от производството. Негово седалище е гр. Торино. Заводи на фирмата има още в много градове на Ломбардия, Пиемонт и в Южна Италия. Освен автомобили ФИАТ произвежда и други транспортни средства: локомотиви, вагони, корабни и авиационни двигатели и др. Големи автомобилни центрове са още Болоня, Модена, Рим, Милано, Болцано, Неапол. С известност се ползват колите "Ферари", които от 1939 г. участват във Формула 1, "Ламборжини", "Ламбрети". В Модена се произвеждат колите "Ферари", "Мазерати" и "Богати". Друга автомобилна фирма е "Алфа Ромео" (в Милано). "Ивеко" произвежда камиони.
Корабостроенето е най-добре застъпено в Генуа, Монфалконе, Триест, Ливорно, Венеция, Специя, Таранто. След известна криза, породена от острата конкуренция на Япония, Южна Корея и Китай, отново се наблюдава подем.
Сериозни позиции в машиностроенето има авиационната промишленост. Най-големите заводи са в Северозападна Италия - около Торино и край Неапол.
Силно развити са електрониката и електротехниката, отличават се с висока степен на териториална концентрация около Милано и Торино. Фирмите "Бреда", "Ансалдо" и "ФИАТ" произвеждат много видове машини и битови уреди - хладилници, телевизори, шевни машини и др. По производство на хладилници и перални машини с главни центрове Милано, Комо, Варезе, Бергамо Италия заема първо място в Западна Европа. По производство на компютри, изчислителна техника и уреди фирмата "Оливети" с център гр. Иврея край Торино челно място наред с "Нокия", "Ериксон" "Сименс" в Европа. Нови райони на електрониката възникнаха в Централна Италия (Рим, Флоренция) и в Кампания (Казерта).
Селскостопанското машиностроене е развито в земеделските райони на страната - в Паданската низина и низината Марема. Големи центрове са Верона, Болоня, Модена, Флоренция, Ливорно.
Износът на произведения на нови високи технологии възлиза на 23 504 милиона долара -шесто място в Европа.
Химическата промишленост е един от най-важните отрасли, с производството на който страната участва в международното разделение на труда. Отрасълът е силно монополизиран. Световноизвестни са концерните "Монтедисон" и "Пирели" (основан в Милано през 1872 г), които контролират производството на химически изделия, синтетичен каучук, киселини, торове, сода и др.
В Североизточна Италия е формиран район на нефтохимията (Венеция, Порто-Маргера-Равена), а в Средна Италия - на неорганичната химия (Терни, Пьомбино). Специализацията на Южна и Островна Италия е в областта на органичния синтез и производството на минерални торове (Бриндизи, Джела, Каляри). Сложни химически продукти се произвеждат в Северозападна Италия. Главни центрове са Милано, Генуа, Мантуа, Новара, Савона. По химическа продукция страната отстъпва само на САЩ, Германия и Великобритания. Годишно се произвеждат над 620 хил. т синтетични влакна, 243 000 т синтетичен каучук.
Развито е и производството на строителни материали -40 млн. т цимент.

Лека промишленост

Италия се слави като държава на стара и реномирана текстилна и трикотажна промишленост. Отрасълът, с изключение на коприненотекстилната промишленост, работи с вносни суровини главно от Австралия, САЩ, Египет, Индия. Преобладаващ дял в общото производство на текстилни изделия имат Централният (Флоренция, Лука, Прато) и Североизточният район, специализирани в производството на вълнени платове. Силно развит текстилен район е Северозападният (Комо, Бергамо, Милано), докато в Южна Италия, с изключение на Неапол, няма големи текстилни центрове.
Страната е известна с производство на висококачествени и модерни обувки. Големи центрове са Виджевано на юг от Милано - един от най-големите обувни центрове в света, Падуа, Виченца, Тревизо, Триест.
Хранително-вкусовата промишленост обхваща производството на консерви, макарони, спагети, захар, зехтин, вино, ликьор, вермут, колбаси. Световна известност имат саламът "мортадела", сиренето от биволско мляко "муцарела", вината "асти", "кианти", "лакрима Кристи", вермутът "чинцано" и др. В Мотанчино, южно от Сиена, от края на XIX век се прави скъпото вино бронелло. Бутилка от 1891 г. струва "само" 1140 долара. Италия е на първо/второ място по производство на вино с 50.5 млн. хекто-литра. Производството на захар е 1.6 млн. т. В страната се правят 50 вида сирене, над 1 млн. т (от краве, овче, козе и биволско мляко), сред най-известните е сиренето пармезан. По производство на маслиново масло (60 хил. т) Италия е на второ място след Испания.

Третичен сектор

Туризъм

Страната се посещава от 59 млн. туристи, по доходи от туризма Италия е на едно от първите места в света. Най-посещавани са градовете Рим, Флоренция, Венеция, Болоня, Милано, Торино, Неапол, Помпей, Соренто, остров Капри италианската ривиера, където е Сан Ремо, езерата Комо, Гарда, Маджоре и др. От римската епоха има 100 000 архитектурни паметника, които са обект на културен туризъм. Ватикана е обект на поклонническия туризъм. На остров Сардиния, между курортите Алгеро и Боза е "Кораловата ривиера". Много посещавани са обектите на остров Сицилия. С голяма известност са алпийските зимни курорти Кортинад'Ампецо, Мадона ди Кампильо, Сесриере, Бормио, Вал Гардена, Сан Мартиноди Костроица, Аоста и други с много кабинкови лифтове, влекове и осветени за нощно каране ски писти.

Транспорт

Италия има модерен транспорт. Жп мрежата обхваща 30 хил. км, от които 20 хил. км са електрифицирани. По степен на електрификация страната е на едно от първите места в света.
Дължината на шосетата е 300 хил. км. През 1925 г. е построена първата в света аутострада (Милано-Варезе). Най-големи автомагистрали са Милано-Флоренция-Рим-Неапол-Реджо ди Калабрия и Торино-Милано-Триест. Автопаркът се състои от 30 млн. автомобила, от които 22 млн. леки коли.
Морският флот разполага с корабен тонаж от 9 млн. т. Чрез него се осъществяват 90% от външнотърговските превози. Най-големи пристанища са Генуа (второ в Средиземно море след Марсилия), Неапол, Триест, Таранто.
Голямо значение има въздушният транспорт. Авиокомпанията "Ал Италия" е една от най-големите в Европа.
Бързо се развива и тръбопроводният транспорт. С международно значение са тръбопроводите от Генуа, Венеция и Триест за Германия, Швейцария и Австрия, газопроводите от Украйна до Триест и от Алжир и Тунис под Средиземно море до остров Сицилия и Болоня.
Външноикономически връзки. Италия е ориентирана към страните от ЕС. Изнася предимно машини и оборудване (40% от износа) - автомобили, металорежещи машини, оборудване за целулозно-хартиената, леката, хранително-вкусовата и полиграфическата промишленост, битова техника; изделия на текстилната, шивашката и обувната промишленост. Значителен е и делът на земеделската продукция - зеленчуци, цитруси, плодове и др. Във вноса преобладават енергоресурсите (нефт, природен газ, въглища) , също руди и текстилни суровини (памук, вълна и др.), както и кафе, химически изделия и сложни машини.
Главни търговски партньори на Италия са страните от ЕС, в т.ч. Германия, Франция, следват САЩ, Испания, страните от ОПЕК, Япония, Русия. През 2005 г. вносът възлиза на 346 милиарда долара, а износът на 344 милиарда.

ИКОНОМИЧЕСКИ РАЙОНИ

В икономическо отношение Италия се дели на 4 района - Северозападен, Североизточен, Централен и Южен.
1. СЕВЕРОЗАПАДНИЯТ РАЙОН включва районите за планиране (областите) Пиемонт, Ломбардия, Вале д'Аос-та и Лигурия и е най-силно развит. Тази част на страната е в най-голяма степен свързана със западноевропейските страни както в икономическо, така и по отношение на бита, архитектурата, транспорта и пр. В района живее 27% от населението и се формира 37% от съвкупния обществен продукт на Италия. Тук работят над 40% от заетите в промишлеността, която се отличава с изключително сложна структура. Главен отрасъл е машиностроенето, силно развити са автомобилостроенето, електротехниката, финото приборостроене, корабостроенето, тежката химия, текстилната, обувната, хранително-вкусовата, електрометалургичната промишленост. Основно ядро е промишленият триъгълник Милано-Торино-Генуа.
Аграрното стопанство е високоинтензивно, специализирано в млечно животновъдство, свиневъдство и в отглеждане на зърнени култури. В хълмистите пред алпийски земи е застъпено лозарството. Алпите и езерата в тях са отлични места за курортно дело и туризъм.
Районът дава 65% от износа на Италия (машини и оборудване, химически изделия, по-малко текстил и обувки).
Най-голям град в района е МИЛАНО (1.7 млн. ж.) - главен център на Ломбардия, индустриално и финансово сърце на Италия. Тук има предприятия за самолети, автомобили, трактори, радиотехнически и електротехнически прибори, качествени стомани, кабели, за каучукови изделия, химикали, тъкани от коприна, памук, изкуствени влакна, за готови дрехи (световни модни къщи са "Версачи", "Армани","Гучи", "Маделини"), за изделия на хранително-вкусовата промишленост. Седалище е на едни от най-мощните монополи - "Пирели" и "Монтедисон". В миланската финансова борса се извършват 2/3 от сделките на Италия. Има 500 банки. Градът е център на голям мострен панаир.
Важна забележителност на Милано е катедралата, изградена от мрамор. Главната й кула е висока 108.5 м, увенчана със статуята на Богородица (Мадоната). Общо в храма има 2245 статуи. Забележителност е оперният театър "Ла Скала", построен през 1778 г. на мястото на църквата "Санта Мария де ла Скала". Побира 3600 души, с ложи в 6 етажа. Близо до замъка Сфорца, в трапезарията на някогашния манастир "Санта Мария де ла Грация", е прочутата фреска на Леонардо да Винчи "Тайната вечеря". С голяма известност се ползва авто-пистата "Монца".
ТОРИНО (1.2 млн. ж.) е важен център на италианското машиностроене. Седалище е на фирмите ФИАТ, "Мазарани", "Фарина", "Джия" и др. Тук се произвеждат самолети, автомобили, оръжие, електроуреди, сачмени лагери, стомана, електронна апаратура, каучукови изделия, лекарства, платове, дрехи, полиграфически изделия. С обединението на Италия Торино става нейна столица през 1861 г. Торино е известен с вермута "Чинцано".
ИВРЕЯ е седалище на фирмата "Оливети".
НОВАРА (110 хил. ж.) е известен със стария си географски институт.
В крайбрежната област Лигурия най-голямото италианско пристанище е ГЕНУА 800 хил. ж., морската врата на Италия и пристанище на големите индустриални центрове Милано и Торино. През него се внасят големи количества нефт, въглища, руди, дървен материал, зърнени храни, текстилни суровини. Застъпени са корабостроителната и самолетостроителната промишленост. Произвеждат се още локомотиви, трактори, електроуреди и съоръжения, метали, рафинирана мед.
Амфитеатрално разположеният град има славно минало като град-република с голям флот и колонии, съперничил дълго на Венеция.
В подножието на Алпите са най-известите езерни курорти КОМО, МАДЖОРЕ И ГАРДА. Италианската Ривиера е продължение на френската. Поделя се на Ривиера ди Поненте и Ривиера ди Леванти, от двете страни на Генуа. Между многото курорти са Вентимилия, Бордигера, Сан Ремо и др.
2. СЕВЕРОИЗТОЧНИЯТ РАЙОН се отличава с по-слаба концентрация на производството и капитала от Северозападния. Включва областите Венеция, Трентино-Алто-Адидже, Фриули-Венеция-Джулия, Емилия-Романя. Тук живее 18% от населението и се формира 20% от съвкупния обществен продукт на Италия. Основен отрасъл е машиностроенето, специализирано в производството на металорежещи и селскостопански машини, леката, хранително-вкусовата и полиграфическата промишленост, в корабостроене, цветна металургия (особено алуминиева), нефтопреработване и нефтохимия. Силно развити са текстилната, обувната и трикотажната промишленост.
Аграрното стопанство има животновъдна насоченост (месо-млечно говедовъдство и свиневъдство). Отглеждат се зърнени култури (пшеница, царевица), захарно цвекло, домати, овощия. Голямо е значението на планинския и познавателния туризъм.На района се падат 16% от износа на страната.
ВЕНЕЦИЯ (360 хил. ж.) е един от най-живописно разположените градове в света. Център е на развита промишлена и пристанищна дейност, съсредоточена на "голямата земя" към Местре и Маргера. Разположен е в една адриатическа лагуна върху 118 острова и 160 канала, от които най-голям е 5-образния Канале Гранде, дълъг 3,8 км. За времето на "Владетелката на моретата" напомнят великолепните дворци - Каза д'Оро (Златната къща), Мочениго, Фоскари и църкви, между които знаменитата "Сан Марко" с ценни мозайки и бронзови коне. Дворецът на дожите с Мостът на въздишките. Превозни средства са гондолите и корабчета-вапоретто. Венеция "Сияйната" бавно потъва. Правят се планове за нейното спасяване. Венецианският остров Мурано е прочут със стъкларските си изделия, Бурано - с рибарите и дантелите си, Лидо - с плажовете, ревютата на бански костюми и кинофестивала си. Годишно на уникалния град се любуват над 10 милиона туристи
ПАДУА (250 хи л. ж.) се слави с университета си от 1222 г. В него е работил Галилео Галилей.
ВЕРОНА (220 хил. ж) е известен с останките от римския амфитеатър "Арена ди Верона" край р. Адидже. Увековечен е в трагедията на Шекспир "Ромео и Жулиета". Привлича много туристи и с домовете на враждуващите фамилии Монтеки и Капулети.
БОЛОНЯ (480 хил. ж) е основан от етруските с името Фелсина. Римляните наричат града Бонония (бонус - хубав). През 1088 г. тук е основан първият университет в Европа. Сега броят на студентите е 10 хил. души. Болоня е град със силно развита промишленост. Тук са заводите "Дукати" за радиоприемници, фото- и киноапарати, за оптика, електроуреди. Изработват се още турбини, металорежещи машини, електромедицинска апаратура, електронно оборудване, мотоциклети, лозарски трактори, платове, хранителни продукти. Наричали Болоня учена и тлъста заради университета и богатите земи около нея. От стария град са останали великолепни постройки, площади, фонтани като Нептун от XV в., две наклонени кули, общинският дом Палацо комунале, седалището на търговията Палацо Мерканция. Световна известност има детският хор "Златната монета".
РАВЕНА (130 хил. ж) отстои на 6 км от Адриатическо море, с което е свързана чрез канали. Център е на нефтопреработващата и химическата промишленост. Има заводи за: текстил, обувки, цимент, керамични изделия, музикални инструменти.
ТРИЕСТ (270 хил. ж) е бил дълго време ябълка на раздора между Австрия и Венеция. През 1719-1918 г. е пристанище на Австро-Унгария. През периода 1945-1954 г. е свободен град-държава, а след това е в границите на Италия. Градът е център на корабостроене, черна металургия, нефтопреработващата и химическа промишленост. В близкото градче Монфалконе се намират най-големите корабостроителници на Италия.
3. ЦЕНТРАЛНИЯТ РАЙОН заема части от Апенинския полуостров, включващи областите Тоскана, Лацио, Умбрия и Марке. Към него се причисляват и островите от Тонсканския архипелаг, най-голям от които е остров Елба. Той притежава значителни (за страната) запаси на желязна руда. Районът е богат на живак, руди на цветни метали, мрамор. Има много лековити и минерални извори, край които са възникнали балнеоложки центрове. Тук е съсредоточено 19% от населението на Италия и се формира 20% от съвкупния обществен продукт. В икономическо отношение отстъпва на Севера, но превъзхожда Южния район. Развити са машиностроенето (приборостроене и производство на металорежещи машини), черната металургия и химическата промишленост (Флоренция, Терни). Специализиран е в областта на текстилната, трикотажната, обувната, процеланово-фаянсовата и мебелната промишленост. Приготвят се превъзходни вина като тосканското вино "кианти". Земеделието е ориентирано към отглеждането на плодове и зеленчуци, на технически култури (захарно цвекло), а в равнината Марема - на зърнени храни. Развити са свиневъдството, а в Апенините-пасищното животновъдство. Районът дава 12% от износа на Италия.
В природно отношение най-забележителна е областта Тоскана -съчетание от лозя, маслинови горички, овощни градини - един чудесен пейзаж, вдъхновил гениите на Италианския ренесанс Микеланджело, Рафаел, Леонардо да Винчи. Запазени са много антични старини от древния Рим.
РИМ (РОМА) 2.7 млн. ж., един от най-старите градове в света, е разположен на р. Тибър. В промишлено отношение отстъпва на Милано, Торино, Неапол и Генуа. Център е на полиграфическата, трикотажната, обувната, хранително-вкусовата, мебелната промишленост. Развити са още химико-фармацевтичната, електро- и радиотехническата промишленост, приборостроенето. Рим е голям център на т.нар. кинопромишленост. "Вечният град", разположен на 7 хълма, е с велико минало. Внушителни са останките от форумите - система от сгради и площади, амфитеатри като знаменития Колизей (за 70 хил. зрители), терми (бани), аквадукти, триумфални арки, крепостни стени. В града има над 400 църкви, много дворци и галерии, площади, паметници, фонтани, между които са фонтаните "Треви" (най-голям в света, построен през 1762 г. от Никола Салви с главна фигура на бог Нептун), "Фонтанът на реките" на площад "Навона", "Фонтанът на старата лодка" на площад "Испания" и др. В църквата "Сан Пиетро ин Викколи" е прочутата статуя на Мойсей от Микеланджело, в "Сан Клементе" е погребан Кирил (Константин Философ). В чертите на града е папската държава Ватикана.
ФЛОРЕНЦИЯ (470 хил. ж.) е разположена на р. Арно. Наричат Тоскана градината на Италия. През Средновековието тук процъфтяват много занаяти, секат се златните монети флорини. Сега са развити металургията, тежкото машиностроене, електротехниката и електрониката, производството на фотоапаратура, на астрономически уреди и др. Има химически, нефтопреработващи, текстилни, кожарски, обувни, полиграфически, дървопреработващи, стъкларски, тютюневи и др. предприятия. Градът е бил седалище на известната фамилия Медичи. Тук са родени Макиавели, Америко Веспучи, Данте, работили са Петрарка, Бокачо, Леонардо да Винчи.
4. ЮЖНИЯТ РАЙОН включва областите Кампания, Абруции, Молизе, Апулия, Базиликата, Калабрия, Сардиния и Сицилия - "Перлата на Средиземно море". Той е най-големият по площ, обхваща 40% от територията на Италия. В него живее 35% от населението и се формира 23% от съвкупния обществен продукт. Югът дава само 7% от износа на страната. Районът е изостанал в икономическо отношение, с аграрно-индустриален характер на стопанството. Съществуват редица проблеми, свързани с голямата безработица, емиграцията, оптимизирането на отрасловата структура на икономиката и т.н. През последните 4 десетилетия се осъществява политика на индустриализация, изграждат се големи комбинати - металургичният комбинат в Таранто, химическият комбината Аугуста-Приоло (остров Сицилия), химическият комбинат в Порто-Торес (остров Сардиния) и др. Независимо от това диспропорциите в териториалната структура на промишлеността не са преодоляни - промишлено развити са районите на Голям Неапол, триъгълникът Бари-Бриндизи-Таранто и Северозападна Сардиния, извън които има отделни промишлени центрове.
Над 25% от икономически активното население на района е заето в аграрното стопанство, което има растениевъдна специализация (пшеница, грозде, цитруси, смокини). Животновъдството се развива екстензивно. Отглеждат се предимно овце и кози. Най-плодородна е Кампания (камп - поле), заета от овощни и зеленчукови градини, лозя, маслини, пшеница, захарно цвекло, зеле, грозде тя отстъпва на Апулия. В Калабрия виреят цитруси и маслено-ароматични растения, между които бергамонт, жасмин, лавандула, различни видове мушкато, рози и др., а на остров Сицилия -лозя, маслини, цитруси. На остров Сардиния са запазени естествени флора и фауна (коркови и вечнозелени дъбове, диви котки, муфлони). Южният район е богат на интересни културни паметници от древността.
НЕАПОЛ (НАПОЛИ), 1.3 млн. ж., е трети по големина след Милано и Рим. Той е най-развитият промишлен център на Юга (автомобилостроене, корабостроене, електроника, авиационна промишленост, лека, хранително-вкусова промишленост). Застъпени са още черната металургия и нефтохимията. Името му се превежда нов град. Разположен е в Неаполитанския залив в подножието на вулкана Везувий. В подножието му са открити внушителните останки на затрупания през 79 г. с вулканична пепел античен град Помпей. Жертва на изригването тогава са станали още градовете Херкулан, Стабия и 16 села. В неаполския залив е "Козият" остров Капри. "Райският
климат" е впечатлил император Тиберий с Арките на сирените и лазурната пещера "Грота азура". БАРИ (400 хил. ж.) е важен пристанищен и търговски център.
ПАЛЕРМО (700 хил. ж.) е главен град на остров Сицилия. Разположен е в крайбрежната низина Златната раковина. Център е на корабостроителната, електротехническата, химическата, полиграфическата промишленост. Има предприятия за селскостопански машини, фина механика и оптика.
МЕСИНА (270 хил. ж.) е "вратата на Сицилия". Основана е през VIII в. пр.н.е. През 1908 г. е пострадала от силно земетресение. Има предприятия за производство на химически и текстилни изделия. Развито е и корабостроенето.
КАТАНИЯ (400 хил. ж.) лежи в подножието на вулкана Етна. Има университет OTXV В. Градът е важен промишлен (кораборемонт, радиоелектроника, нефтохимия, селскостопанско машиностроене), културен и туристически център.
КАПЯРИ (250 хил. ж.) е пристанище и най-голям град на остров Сардиния. Основан е финикийците. Център е на корабостроенето, електротехниката, нефтохимията и дървопреработващата промишленост.
За най-забележителните италиански градове има сентенция: "Милано е трудолюбив (лабориозо), Болоня - учена и тлъста, Флоренция - цветето на Тоскана, Генуа - великолепна, Наполи - прекрасен, Венеция-приказна фантазия, а Рим е вечен".
Автор: док.Патарчанова