Германия


 

ГЕРМАНИЯ

Площ, - 357хил. кв. км – V MЯСТО. в Европа         Население - 82.4 млн. д.- II м. В Европа 
 

ГЕОГРАФСКО ПОЛОЖЕНИЕ, ГРАНИЦИ И ГОЛЕМИНА

Германия е разположена в централната част на Европа. На запад граничи с Нидерландия, Белгия, Люксембург и Франция, на юг - с Швейцария и Австрия, на изток - с Чехия и Полша. На север достига до Северно и Балтийско море, свързани чрез Килския канал през полуостров Ютланд, който е част от Дания. Общата дължина на границите й е над 3600 км, между 9 държави, а на крайбрежието около 2400 км. Посредством фериботи, Германия се свързва с Датския архипелаг и Швеция. Най-голям по площ от немските острови е Рюген. Други острови са Хидензее, Фемарн, Хелголанд, Източни и Северни Фризийски острови. Източната граница с Полша, по реките Одер-Ниса, е определена чрез споразумението на великите сили победителки, подписано в Потсдам.
Съседството на Германия със силно развити в икономическо отношение страни, важните международни пътища, пресичащи територията й, удобното за пристанища дълго морско крайбрежие с пряк достъп до световния океан, близостта до най-големите пристанищно-промишлени комплекси на съседните страни, способстват за икономическото развитие.
Паричната единица е евро(от2002г).

ПРИРОДНИ УСЛОВИЯ И РЕСУРСИ

РЕЛЕФ. Страната се поделя на три големи природни области - Северна, Средна и Южна, като надморска височина се увеличава от север на юг. Северна Германия обхваща Северогерманската низина, която се простира до Балтийско и Северно море. Заета е била от множество блата, голяма част от които са пресушени. За източната й част са характерни следледниковите форми - морени и над 2 хил. езера. В Мекленбурското Поезерие (Померания) по-големи езера са Шверин, Плаузее, Меринц и др. Езерата продължават и около Берлин, в поречието на Хафел и Шпрее. В северозападната част на страната е най-ниската й точка (-3.5 м.) при Нойендорф.
Средната част е хълмиста и платовидна, мозайка от планини, долини, котловини и проломи. Планините са ниски, старонагънати херцински средноевропейски планини. Такива са Таунус, Харц, Ерцгебирге (Рудни планини), Паузитцер Бергланд с масива Цитау. Тюрингиенвалд, Рейнските шистови планини, платата Шпесарт и Швабско-Франконското. Особено живописна е долината на р. Рейн - главната водна артерия на Германия. Край река Елба се простира Саксонска Швейцария.
Южна Германия е предимно планинска земя. Заета е от Баварското плато, предпланините и северните склонове на Баварските Алпи. Най-висок връх е Цугшпице (2962 м). В тази част на Германия е и планината Шварцвалд (Черна гора), от която извира река Дунав.

ПОЛЕЗНИ ИЗКОПАЕМИ

Германия е богата на разнообразни полезни изкопаеми. Запасите от черни въглища се изчисляват на 230 млрд. т. Главните находища са е Рур-ския въглищен басейн, който е най-голям в Западна Европа. В него са 80% от запасите. Висококалорични въглища се добиват още в Саарския и Аахенския басейн. Много големи са запасите и на кафяви въглища. Главните басейни са Долнорейнският (Кьолнски), Баварският, Тюрингско-Саксонският, Лаузицският и Магдебургският. В някои участъци на редица басейни въглищата се копаят на открит способ. Страната разполага и с големи запаси на кафяви въглища, локализирани също в три басейна: Лаузицки, Средногермански и Долнорейнски (Кьолнски), които я поставят на челно място в Европа.
В трите нефтогазови басейни - Централен, Рейнски и Предалпийски, запасите на нефт са едва 80 млн. т, а на природен газ - 340 млрд. куб. м. Най-перспективни са находищата в шелфа на Северно море.
В Североизточна Бавария, Шварцвалд и в близост до гр. Гера са разкрити находища на уранова руда. В Харц, Тюрингиенвалд и в Рейнските шистови планини има железни руди с ниско метално съдържание - до 30%, но запасите са значителни. На същите места има и манган, а в Ерцгебирге - полиметални руди, съдържащи калай, олово, сребро, волфрам, молибден. Находища на медни руди има около гр. Хале.
От нерудните изкопаеми най-големи са залежите на калиеви соли със запаси от 14 млрд. т - първо място в Европа. Най-големите находища са в района на Хановер, в басейните на реките Вера и Фулда, край градовете Ерфурт, Хале и Магдебург. В североизточна Бавария, Шварцвалд и близост до гр.Гера са разкрити находища на уранова руда. В Харц, Тюрингиенвалд и в Рейснктие шистови планини има железни руди с ниско метално съдържание- до 30%, но запасите са значителни. На същите места има и манган, а в Ерцгебирге- полиметални руди, съдържащи калай, олово, сребро, волфрам, молибден. Находища на медни руди има около гр.Хале.
От нерудните полезни изкопаеми най- големи са залежите на калиеви соли със запаси от 14 млрд.т. - първо място в Европа. Най- големите находища са в района на Хановерм в басейните на реките Вера и Фулда, край градовете Ерфурт, Хале и Магдебург. В северо- германската низина са разположени най-големите находища на каменна сол. Страната има находища на графит, пирит, барит, каолин.
КЛИМАТ. Формира се под влияние на Атлантика и течението Гълфстрийм. Варира от мек морски на север до умереноконтинентален на юг. Континенталността се засилва от запад към изток. От юг, по долините на Рейн и Мозел, прониква средиземноморско влияние, което позволява виреенето на лозята и други по-топлолюбиви култури. Валежите се засилват от север към юг и с нарастване на надморската височина. В Северогерманската низина те са 600-750 мм, в Средна Германия-до 1300 мм, а в Алпите-до 2000 мм.
Под влиянието на Гълфстрийм водата в заливите на Северно море не замръзва и корабоплаването не спира, както това става през някои зими в Балтийско море.

ВОДИ

Германия притежава гъста речна мрежа. Към Северно море текат реките Рейн, Везер, Елба, Некар, Мозел, Емс, Одер, Заале, Хафел и Шпрее. Те са свързани с изкуствени канали. През 1992 г. чрез "Европа канал" бяха свързани трите реки Рейн, Майн и Дунав. След обединението на Германия беше модернизиран Северогерманския канал и удължен до Берлин и р. Одер. Една четвърт от територията на страната се отводнява от река Дунав към Черно море.
В Германия има много минерални извори, около които са израснали големи балнеоложки центрове. Със световна известност е курортът Баден-Баден, в провинцията Баден-Вюртенберг. Минералната вода е с 68 °С, лекува много болести.

ПОЧВИ, РАСТИТЕЛНОСТ И ЖИВОТНИ

Най-разпространени са подзолистите и кафявите горски почви. Край реките са плодородните алувиални почви. Германия се слави с хубавите си гори, които заемат 29-30% от територията. В много случаи имената на планините съдържат думата "валд" (гора) - Шварцвалд, Вестервалд. Най-просторни горски участъци има в Баварските Алпи, вТюрингия, Харц - т. нар. "Грюне херц Дойчланд" ("Зеленото сърце на Германия"). В Северогерманската равнина преобладават ниските храстови гори. Най-разпространени са средноевропейските животински видове.
В страната има голям брой национални паркове и резервати. Има над 2 хиляди защитени територии и резервати, между които са Амергау, Бодензеефер, Зибенгебирге, Неандертал и др. В град Цвийзел има музей на горите.

НАСЕЛЕНИЕ

Населението на Германия възлиза на 82 500 000 д. - второ място в Европа след Русия и на 14 място в света. Гъстотата на населението е 231д/км2 (4м. след Нидерландия, Белгия и Великобритания). Най-гъсто населени са прирейнските райони. В Рур гъстотата достига до 500д/км , а в Долна Саксония и планинските райони едва 50-70д/км2.
През 2005 г. раждаемостта е 9 %о, смъртността 10%о, а прирастът е отрицателен - (-1%o). От първи януари държавата отпуска голяма финаисова помощ за всяко новородено. Детската смъртност е много ниска - 4.3%о. Германия заедно с България, Русия, Украйна, Беларус, Унгария, Румъния и Чехия са страните с отрицателен прираст, с нарушено нормално възпроизводство на населението. През 2005 г. 18% от германците са над 65-годишна възраст. През 2030 г. пенсионерите над 80 г. ще бъдат 4.3 млн., а една пета от населението ще бъдат в пенсионна възраст. Докато през 1910 г. възрастовата пирамида е нормална, през 2005 г. има форма на несъразмерна елха, то през 2030 г. ще наподобява гъба. Броят на столетниците е над 2000. Наблюдава се застаряване на населението. Средната продължителност на живота е 75.6г. при мъжете и 81.7г. при жените.
Етническа структура: 91.5% от населението са германци, турците са 2.4%, италианците -0.7%, сърбите - 0.4%, поляците - 0.4%, и други - 4.6%.
Има само две големи малцинства -100 хил. соби (сърби), наречени още венди в Лаузиц, в района на градовете Котбус и Дрезден, и 50 хил. датчани в провинция Щлез-виг-Холщайн.
През Втората световна война Германия загуби 9 млн. души. Поради промени в границите на страната след войната около 10 млн. германци напуснаха родните си места. От 1989 г. започна приток на етнически немци от бившия СССР, Полша, Румъния, Чехия, Югославия, Унгария.
В Германия сега има 6.5 млн. чуждестранни работници-турци-2.0 млн., югославя-ни-900хил., италианци-600хил., гърци-З00хил., испанци-130 хил., португалци-125 хил., и др. Те представляват 8% от населението и голяма част от тях са вече второ и трето поколение местно население.
Конфенсионалната структура е разнообразна: 34% - протестанти, 34% -католици, 3.7% - мюсюлмани и 28.3% - атеисти.
По степен на урбанизация е сред водещите в Европа и света - 88% градско население. За урбанизацията е характерна полицентричността, която има своите дълбоки исторически корени. Столиците на 16-те лендера (провинции) са географските, историческите, урбанизационните, икономическите и политическите ядра на страната. С население над 100 хил. ж. са 84 града в страната и в тях живее около 1/3 от населението на страната. Най-голямата урбанизационна структура е Рейнско-Рурската - 11 млн.ж. Други агломерации са Берлинската, Есенската, Хамбургската, Рейнско-Майнската, Щутгардската, Мюнхенската, Кьолнската, Дюселдорфската, Хановерската.
Неграмотността е едва 1%, а безработицата около 10%, малко над средната за ЕС.

Държавно устройство и управление

Германия е федерална република, с парламентарна демокрация. Законодателната власт се осъществява от Бундестаг (Палата на депутатите) с мандат от 4 год. и Бундесраат (представители на 16-те провинции).Начело на държавата стои президент с 5год. мандат. Федералното правителство се оглавява от канцлер и вкл. 19 министри.
АТД на страната вкл. 16 провинции (ланд), всяка със свое самоуправление, закони и герб. Провинции: Щлезвиг-Холщайн (Кил), Долна Саксония (Дюселдорф), Хесен (Висбаден), Рейнланд-Пфалц (Майнц), Саарланд (Саарбрюкен), Баден-Вюртенберг (Щутгарт), Мекленбург-Предпомерания (Шверин), Бранденбург (Потсдам), Саксония-Анхалт (Макдебург), Саксония (Дрезден), Тюрингия (Ерфурт), Бавария (Мюнхен). Градове с ранг на провинции са Берлин, Хамбург и Бремен.
На 3.10.1990г. е обединението на ФРГ и ГДР, които просъществуваха от 1949 до 1990г. Около година преди обединението падна Берлинската стена (8.11.1989г.). От 1999г. Берлин е столица на страната, а преди - Бон.
Страната е от основателките на ЕС.

Стопанство

Германия е високоразвита индустриално-аграрна страна, най-развитата д-ва в Европа и на Ill-то място в света след САЩ и Я-я, а по обем на външната търговия - на И-ро място след САЩ.
В икономиката й господстват концерни, образуващи най-големите частни банки и монополистични групи, някои от които са мощни транснационални корпорации. Водещи в тежката промишленост са "Тисен", "Круп", "Манесман", контролиращи въгледобива, черната металургия и тежкото машиностроене. В автомобилната промишленост доминират "Даймлер Бенц-Крайслер", "Порше", в електротехническата и електронната - "АЕГ-Телефункен", "Бош", и "Сименс", в химическата - "Хьохст", "БАЕСФ", —'Чзайер1' г които-до-края- на Втората -еветевна-война- еа-влизал и-в-тръета - ИР-Фарбени н--— Дустри". Участието на секторите при формирането на БВП е: 1% от добиващия сектор, 31% от обработващия и 68% от обатужващия.
Делът на държавния сектор в икономиката на страната е по-малък от този на Франция и Великобритания. Значителна роля играе чуждестранният капитал, особено американския, на който се падат 40% от всички чуждестранни инвестиции.

ДОБИВАЩ СЕКТОР

 Откроява се добива на черни въглища - 29-30 млн.т. годишно. Над 80% от него се извършва от компанията „Рурколе" в Рурския басейн. Тя е най-големия износител на черни въглища в ЕС. Добивът на кафяви въглища е 182 млн.т. годишно и поставя страната на първо място в света. Въпреки собствения добив на нефт, страната внася такъв от В-я, Норвегия, Русия. Добива на природен газ задоволява 1/3 от потребностите и също внася от Нидерландия, Норвегия, Русия.

АГРАРНО СТОПАНСТВО

Формира само 1% от БВП, заетите са 2.8%, но осигурява 70% от потребностите на страната. То е интензивно, с висока степен на механизация и химизация. Германия е водеща в света по производство на захарно цвекло - 2-ро м.(10.9% от световното производство), ечемик - 3-то м. (8.3% от световното производство), пшеница - 7-мо м. (3.6% от световното производство).
Специализацията е животновъдно-растениевъдна (70:30). Животновъдството е развито в цялата страна. За това спомагат просторните пасища, фуражната ориентация на растениевъдството и др. Най-голямо значение има отглеждането на едър рогат добитък (14 млн. глави) с месо-млечно направление - по долините на Рейн и Некар, в северните равнинни територии, както и в Бавария, Харц, Тюрингия и Саксония. Свиневъдството е застъпено на север около пристанищните градове, в Долна Саксония и Бранденбург и в редица други провинции. Отглеждат се 26 млн. свине - първо място в Европа. Сравнително малък е броят на овцете - 2.7 млн., най-много в южните планински области. Силно е развито птицевъдството. Недостигът на месо, мляко, яйца, сирене, масло и други се компенсира с внос от Холандия, Дания и други страни на Европейския съюз.
Растениевъдството има подчинена роля и не задоволява вътрешните потребности. Най-благоприятни условия за развитието му има в Шлезвиг-Холщайн, Померания, в долината на Рейн, Швабската и Франконската низина Долна Бавария, където се отглеждат зърнени, фуражни, технически култури, зеленчуци. Средният размер на стопанствата е 15 хектара/Благодарение на високата механизация и химизация добивите от декар са много големи.
След Втората световна война настъпиха промени в структурата на растениевъдството - увеличи се размерът на площите, засети с пшеница и ечемик, а се съкрати площта, заета с ръж. Независимо от това Германия продължава да бъде един от най-големите производители на ръж, овес, картофи и захарно цвекло в Европа. Общият добив зърнени храни през 2004 г. е 35 млн. т. Най-благоприятни условия за отглеждане на пшеница има в югозападните части. Производството възлиза на 25 млн. т. Ръж -14 млн.т. се сее в Северогерманската низина, а овес в местата с по-голяма влажност, в района на маршите и в места с надморска височина над 800 м. Голям е и добивът на ечемик -12 млн. т (трето място в света), най-много по долината на р. Дунав. Ечемикът и хмелът са главна суровина за пивоварната промишленост. Германия е на първо място в света по добив на хмел. В областта Халертау, между Мюнхен и Регенсбург в Бавария, е най-голямата в света хмелова плантация. Хмелът се отглежда вече 1100 години. Голям е добивът на рапица - 4,6 млн. т (четвърто място в света). Производството на картофи възлиза на 12 млн. т (шесто място в света). В Северогерманската низина се отглежда много захарно цвекло - 27 млн. т - първо място в Западна Европа. Добива се 4,6 млн. т захар. По долината на Рейн и притоците й има големи масиви лозя, тютюневи ниви, овощни градини.

ОБРАБОТВАЩ СЕКТОР

В този отрасъл са заети 40% от трудоспособното население. Тя формира 1/3 от БВП и почти целия износ. Водещи отрасли на промишлеността са енергетиката, металургията, машиностоенето, химическата промишленост. Немски са едни от най-големите и световно известни фирми: Сименс в електрониката, Даймлер Бенц, Фолксваген, БМВ, Ауди, Опел в автомобилостроенето, Хьохст, Байер, BASF в химическата промишленост, Тисен и Бош в електротехническата. Страната е водеща в света по производство на автомобили - 3-то място (9.2% от световното производство), 5-то м. по производство на синтетичен каучук (8% от световното производство), 6-то м. по производство на електроенергия (3.6% от светрвното производство), 6-то м. и по производство на стомана - 5% от световното производство), 8-мо м. по производство на вино (3,8% от световното производство), 9-мо място производство на захар (3.1% от световното производство). В редица отрасли -черна металургия, общо машиностроене, автомобилостроене, корабостроене, аерокосмическа промишленост, тежка химическа индустрия и др. износът представлява 40% от произведената продукция.

ЕНЕРГЕТИКА

Тя се основава както на собствени, така и вносни суровини. Съвременната ориентация е към ограничаването на въглищата за сметка на нефта и атомната енергия. Добивът на въглища е 207 млрд. т. годишно. Над 80% от него се осъществява в Рурския басейн, а останалия от Саарския и Аахенския басейн. Три четвърти от кафявите въглища се копаят в Долнорейнския (Кьолнски) басейн, а останалите - в Хесен, Бавария, Тюрингия и Саксония.
Собственият добив на нефт в Долна Саксония (4 млн. т) задоволява само 5% от потребностите. Кладенците са в междуречието Везер-Емс. Големите нужди на страната се задоволяват с внос от Великобритания, Норвегия, Нигерия, Саудитска Арабия, Ливан, Венецуела, Алжир и Русия. Бързо развитие получи нефтопреработващата промишленост. Капацитетът на рафинериите е над 190 млн. т. Половината от тях са в пристанищните градове Хамбург, Бремен и Вилхемсхафен, а другата половина във вътрешността -Кьолн, Гелзенкирхен, Карлсруе, Инголщадт и др.
Добитият природен газ от 22 млрд. куб. м годишно задоволява една трета от потребностите. Внос се прави от Холандия, Норвегия и Русия.
С произведените през 2004 г. 512 млрд. кВтч електроенергия Германия заема 6-то място в света след САЩ, Китай, Япония, Русия и Канада. Половината от производството е от въглища в ТЕЦ, главно в районите на въгледобива - Рур, Саар, Саксония, Тюрингия, както и в рейнските и морски пристанища. В Северна Германия преобладават централите на нефт и газ. Техният относителен дял е 58%. На дунавските алпийски притоци са изградени ВЕЦ, на които се пада 5% от електропроизводството. На атомните централи се пада 30% от производството. Изграждането на атомни централи започва през 1961 г. Изградени са около 20 централи и още толкова са в строеж. Уран се внася от ЮАР, Австралия, Канада, Франция. Атомните централи произвеждат 37% от електроенергията и са разположени край реките Рейн, Некар, Майн, Елба, Везер, Дунав идр.

ЧЕРНА МЕТАЛУРГИЯ

Един от най-важните промишлени отрасли, с големи традиции и концентрация на производството. Около 40% от продукцията се изнася. По производство на чугун, стомана и прокат Германия заема второ място в Европа след Русия. Преработват се 70 млн. т вносни и 1 млн. т собствени железни руди. Годишно се произвеждат 44 млн. т стомана, 30 млн. т чугун и 40 млн. т прокат. Господстващи позиции в черната металургия имат концерните "Круп", "Хьош", "Август Тисен", "Манесман", "Кльокнер" и държавният концерн "Пайне-Залцгитер". Формирани са два големи металургични района - Рурски и Саарски. Първият работи с вносна руда от Швеция, Либерия, Канада, Бразилия и собствен кокс, а вторият - със собствен кокс, въглища и железни руди от Лотарингия. В Рур се произвеждат над 60% от черните метали, а в Саар - около 10%. Във връзка с вноса на руди се формира трети металургичен район в пристанищните центрове - Бремен, Хамбург, Любек. Големи металургични комбинати има още в Долна Саксония, в Бавария, Дрезден, Хале, Франкфурт на Одер и др.

ЦВЕТНАТА МЕТАЛУРГИЯ

Работи предимно с вносни руди. Страната е задоволена частично само с оловно-цинкова руда. Производството на цинк и олово е в Рур, Харц Саксония. Най-много алуминий се произвежда в района на Берлин, Есен, Хамбург. Главни центрове за производство на мед са Хамбург, Любек, Дуисбург, Берлин, Фрайбург. През 2004 г. са произведени 650 хил.т. алуминий, 380 хил. т цинк, 400 хил. т олово, 700 хил. т мед.

МАШИНОСТРОЕНЕТО

Той най-важният промишлен отрасъл, отличаващ се с високо техническо ниво на производството. То дава над 35% от ОПП и половината от износа на страната. В неговите подотрасли работят половината от заетите в обработващата промишленост. Развито е повсеместно, но се открояват няколко големи многоотраслови райони - Долнорейнско-Рурският, Щутгарският и Рейнско-Майнският. Най-големи центрове извън обсега на районите са Хамбург, Мюнхен, Нюрнберг, Манхайм, Лудовиксхафен, Магдебург.
Тежкото  машиностроене е  изключително силно развито в Рурския  район. Произвеждат се машини и оборудване за металургията и добивната промишленост, двигатели   с   вътрешно   горене,   стругове,   оборудване   за   циментови   заводи. Инвестиционното машиностроене е развито още в Баден-Вюртенберг и Северен Рейн- Вестфалия.
В електронната и електротехническата промишленост лидер е Бавария, следвана от провинциите Северен Рейн-Вестфалия и Баден-Вюртенберг. Мюнхен дава 10% от цялото производство на страната. Голям център е и Берлин.
С традиции и важни позиции на международния пазар е транспортното машиностроене. Водеща е ролята на автомобилостроенето, което дава 10% от продукцията на обработващата промишленост и 17% от износа. Голямата автомобилна петорка - "Фолксваген", "Даймлер-Бенц - Крайслер", БМВ, "Опел" и "Форд", произвежда 90% от автомобилите. През 2004 г. са произведени 5 569 954 автомобила, от които 303 000 са товарни автобуси и специални коли - пожарни, кранове и др. По автомобилостроене Германия заема трето място в света след Япония и САЩ. Във Волфсбург е завода на „Фолксваген" ("народна кола"). В Кьолн са заводите на "Форд", в Бохум на "Опел", в Щутгарт и Манхайм на "Даймлер-Бенц Крайслер", които произвеждат известната марка "Мерцедес", централата на "Порше"също е в Щутгарт. В Цвикау се произвеждаха леките автомобили "Трабант" (сега "Фолксваген"). Произвеждат се още коли-кранове, пожарни, медицински и други специални коли, както и тежки камиони и автобуси в Щутгарт - "Мерцедес", Нюрнберг и Аугсбурт - МАН.
Локомотиви - в Касел и Хановер, вагони в Хале, Десау и др.
Корабостроенето изпитва силната конкуренция на Япония, Южна Корея и Китай. То е застъпено в Хамбург, Кил, Бремен, Любек, Рощок, Висмар. Специализацията е риболовни кораби и контейнеровози, а в Дуисбург, Майнц, Берлин, Бранденбург, Магдебург - на речни кораби. Годишно се строят по 4,6 млн. т кораби. През 2004 г. заема четвърто място след Южна Корея, Япония, Китай.
Сравнително нов и силно развит отрасъл е авиационно-ракетната промишленост.
Над 80% от производството се контролира от три концерна: "Месершмит-Вълков-Блом", "ФФ-Фокер" и "Дорние". Обособени са два района - Южен, обхващащ Бавария с центрове Мюнхен и Аугсбург и Северен с центрове Хамбург и Бремен.
Текстилното машиностроене е съсредоточено в Баден-Вюртеннберг, в Рейнско-Вестфалския район и др.
Центрове на оптико-механичната промишленост са Дрезден, Йена, Мюнхен, Щутгарт, на стъкларски машини в Кьолн, на режещи инструменти в Солинген, полиграфически машини в Щутгарт и Франкфурт на Майн. Голямо е производството на електротехнически уреди за бита - хладилници, климатици, перални, телевизори (над 4 млн.) и много други. С голяма известност се ползва производството на касетофони, фототехника, видеотехника, компютри, чипове, калкулатори, роботи и други изделия на високите технологии. Най-важните фирми са АЕГ", "Сименс", "Грюндиг", "Филипс", "Телефункен" и др.
По експорт на произведения на високите технологии на стойност Германия заема трето място в света след САЩ и Китай.

ХИМИЧЕСКАТА ПРОМИШЛЕНОСТ 

Той е един от структуроопределящите отрасли на стопанството. Тя дава над 10% от ОПП и значителна част от износа на страната. По износ на химически изделия Германия е на първо място в света. Използват се местни суровини-въглища, калиеви соли, каменна сол, но по-голямата част от суровините са вносни - фосфорити, пирити, сяра. Органичната химия изцяло се развива чрез внос на нефт и природен газ.
По производство на торове от калиеви соли Германия заема първо място в света. Особено силно е развито производството на сярна киселина, пластмаси и изкуствени влакна. Основен химически район е Северен Рейн-Вестфалия, където се произвежда 40% от продукцията на страната и са развити всички клонове на отрасъла. Произвеждат се както изделия на основната химия, така и нефтопродукти, парфюмерийни и козметични, фармацевтични и др. изделия. Най-голям център е Леверкузен, където са главните заводи на концерна "Байер" и Гелзенкирхен. Втори район е Югозападният (нефтохимия, производство на бои за нуждите на текстилната промишленост). Друг район е Рейнско-Майнският с център е Франкфурт на Майн. Други центрове са Висбаден, Офенбах, Ханау. Силно развит химически район е формиран по течението на Горен Рейн с центрове Лудвигсхафен и Манхайм. Долноелбският химически район специализира в производството на калиеви торове и нефтохимически продукти.

ХРАНИТЕЛНО-ВКУСОВА ПРОМИШЛЕЕНОСТ.

Най-важен отрасъл е захарната промишленост. Големи центрове са Хановер, Хамбург, Бремен, Любек, Магдебург. Много важно място имапивоварната индустрия. Прави се светло пилзенско и тъмно мюнхенско пиво. Стари фабрики носят имена, гербове и дати още от миналите векове. Германия е един от най-големите производители на бира в света и голям износител. Главни центрове са Мюнхен, Любек, Дрезден. Производството на бира е 113 млн. хектолитра - по 150 литра на човек (първо място в света).
Производството на вино възлиза на 9 млн. хектолитра (2005 г.) - 7-мо място. Най-известни са Рейнското и Мозелското вино. Модерният риболовен флот на Германия осигурява суровини за рибоконсервните заводи в Хамбург, Любек и др. Уловът на риба е 335 хил. т. Застъпено е още производството на тестени, млечни, месни и други продукти.

ТРАНСПОРТ

Германия има отлично организиран транспорт и съобщения. Общата дължина на жп линиите е 44 хил. км, от които една трета са електрифицирани. Заедно с Япония и Франция образуват челна тройка в световния технически прогрес в железниците-скорост и комфорт. В отсечки на жп мрежата в експресите "Интерсити", например Мюнхен-Хамбург, се постига скорост 280 км/час. След Белгия, Германия е втора в света по наситеност на територията с жп линии -123 км на 1000 кв. км.
В Германия се поставя началото на аутобаните - големи, широки, двупосочни с твърда настилка пътища. Тяхната дължина е 11 400 км, а дължината на останалите федерални пътища е 650 000 км. Предвидено е до 2012 г. да се построят 1900 км нови аутобани. Бързо се увеличава автомобилният парк. Докато през 1950 г. автомобилите са били 0.8 млн., през 1962 г. са 7 млн., през 2005 г. са 45 млн.
Тонажът на флота е 6.7 млн. т. Най-голямо морско пристанище е Хамбург, а най-голямо речно, не само в страната, но и в света, е Дуисбург на Рейн. Плавателни са реките Рейн, Елба, Одер, Дунав, Северогерманският канал (Мителландканал), дълъг 323 км, свързващ Елба сХавел, "Европа канал", открит за навигация през септември 1992 г, свързващ реките Рейн, Майн и Дунав - главна ос на европейските вътрешни водни пътища от Ротердам и Базел до Сулина. Канали свързват реките Одер с Шпрее и Хафел, Елба с Хафел и др. Големи речни пристанища са още Кьолн, Дюселдорф, Манхайм, Карлсруе, Франкфурт на Майн, Нюрнберг, Регенсбург, Магдебург, Дрезден, а морски освен Хамбург са Бременхафен, Куксхафен, Емден, Рощок и др.
Самолетите на германската компания "Луфтханза" летят до градове на всички континенти. Годишно превозват над 81 млн. пътници. Между 12-те най-големи летища се открояват Франкфурт на Майн - трето в Европа след Лондон и Париж, и берлинското летище Шонефелд. В страната има 620 летища, от които 331 пътнически.

ТУРИЗЪМ

Германия е страна със силно развит туризъм. Най-посещавани са Баварските Алпи (Гармиш-Партенкирхен, Оберсдорф, Руполдинг), Шварцвалд, Харц, Бодензее, Долината на Рейн и големите градове. Годишно се посещава от над 28 млн. туристи. Германия е на първо място по пасивен международен туризъм, т. е. по броя на туристите и разходите на нейните граждани в чужбина.

ИКОНИМИЧЕСКИ ВРЪЗКИ

По обем на външната търговия Германия заема второ място в света след САЩ. Вносът възлиза на 718 млрд. долара, а износът на 911 млрд. долара. В износа преобладава готовата продукция (85%) - изделия на машиностроенето, особено автомобили, електротехника, тежко машиностроене, оптика, метали, химикали. Във вноса най-голям дял има петролът и хранителните продукти. Най-големи търговски партньори на страната са държавите от Европейския съюз, САЩ, Япония и др. По стара традиция оживени търговски връзки има с България. Лайпциг и Хановер са световноизвестни центрове на международни панаири. Общо 15 концерна контролират 1/3 от общия търговски оборот. Най-известни са търговските фирми „Некерман", „Отто", „Квеле", „Билла", „Кауфланд", „Метро", "Хортен", „Алди" и др.

ИКОНОМОГЕОГРАФСКИ РАЙОНИ И ГРАДОВЕ

Тероторията на страната се разделя на 5 големи икономически района: Северен, Северозападен (Рейнско-Вестфалски), Югозападен, Югоизточен и Източен (бившата ГДР).
1. Северен район. Включва провинциите Долна Саксония, Шлезвиг-Холнщайн и градовете -провинции Хамбург и Бремен. Има важно географско положение, гъста мрежа от канали, реки, шосета и ж.п.линии, които благоприятстват развитието на икономиката. Оформени са три зони с ясна специализация: северна - преработка на вносни суровини и топливо, корабостроене, ХВП, риболов. В пристанищните центрове Хамбург и Бремен се произвеждат кораби, автомобили, самолети, които се изнасят; втората зона - предимно земеделска; отглеждат се зърнени култури, захарно цвекло, картофи, хмел; третата зона -с промишлена специализация; преработва както местни, така и вносни суровини.
 Специапизира се в   нефтопреработването,   черната  металургия  химическата промишленост, развити в Хановер и Волфсбург. и др.
Хамбург - (1.7 млн.ж. с предградията 2.7млн.ж.) разположен на 110 км. От Северно море на р. Елба, достъпно пристанище и за морски кораби и едно от най-големите в Европа, посещава се от над 20 хил.кораба годишно и е наречен „Вратата на Германия". Промишлеността тук е разнообразна: 4 АЕЦ, корабостроене - комбинатите „Блом" и „Флос", нефтопреработване, химическа, полиграфическа промишленост. В Хамбургския университет учат на д 20 хил. студенти. Има цели търговски квартали, много забележителности.
Бремен (680 хил.ж.) и неговия аванпорт Бременсхафен (130 хил.ж.). Специализира в производството на кораби и електротехнически изделия, риболов, пивопроизводство -бирата „Бекс". Тук има музей на корабоплаването.
ВИЛХЕЛМСХАФЕН (90 хил. ж.) е единственото германско пристанище, достъпно за супертанкери. Нефтопровод води към Кьолн.
ЕМДЕН е разположен в устието на р. Емс. С право се нарича "Морската врата на Рур". Тук се сглобяват и експортират автомобилите "Ауди", разновидност на "Фолксваген".
ЛЮБЕК (217 хил. ж.) е важно пристанище и голям машиностроителен център. Старите сгради с фасади от червени пресовани тухли, т. нар. "тухлена готика", са много характерни за този град, наричан "Крал на Ханзата". Те са декор на драмите на Томас-Мановите герои от фамилията Боденброкови. Между забележителностите на града са портата "Холстентор", ратхаусът, църквата "Мариенкирхе", старите хамбари край р. Тра-ве, музеят на викингите в тяхната някогашна обител Хайтхау. 7
КИЛ (247 хил.) е главен град на провинция Шлезвиг-Холицайн и главната германска военноморска база. От морското пристанище започва Килският канал, който засилва стратегическото значение на града. В курортната част край морето има заведения, които пренасят посетителя в "околосветско пътуване" от Калифорния до Китай, със съответна кухня, музика и пр.
ХАНОВЕР (515 хил. ж.) е голям жп възел. Известен е с производството на локомотиви, трактори, автобуси, захар, а напоследък на компютърна техника и електроника на фирмата "Цебит". Тук става известният панаир "Хановермессе", който е най-големият технически панаир в света. През 2000 година тук се проведе "ЕКСПО 2000 -Милениум".
МАРКГЬОНИНГЕН впечатлява със старата си многоетажна сграда в стар германски стил Фрахверк.
ЗАЛЦГИТЕР (111 хил. ж.) е известен като град-рудник с три големи рудника. На първо място е по добив на желязна руда, в резултат на което се развиват металургията и машиностроенето.
В Долна Саксония е гр. ВОЛФСБУРГ(150хил. ж.), седалище на фирма "Фолксваген". БРАУНШВАЙК (250 хил. ж.) е също център на автомобилостроенето. Град БОДЕН-ВЕРДЕР на р. Везер е свързан с легендите за Барон Мюнхаузен.
2. Рейнско-Вестфалският район е най-силно развитият в промишлено отношение район на Германия. Ядро на района е Рурската агломерация. На 90 км пространство между десните притоци на Рейн, Липе и Рур от север на юг и от запад на изток между Дуисбург и Дортмунд е разположена полицентричната Рурска агломерация с население 6.5 млн. души и гъстота до 1500 души на кв. км. Заедно с агломерациите на Дюселдорф, Кьолн, Бон, Мьонхенгладбах, образуват Рейнско-Рурската агломерация с население 11 млн. души. На района се падат огромни количества от добиваните въглища, кокс, петролни продукти, електроенергия, черни метали, първичен алуминий, миннодобивни машини, пластмаси, химикали, автомобили, електроника, оръжия. Редом с традиционните въглищни мини и стоманолеярни пещи са новите предприятия на електрониката, на химическата промишленост - за изкуствени влакна, бои, алуминий, течни горива, платове, автомобили, цимент, стъкло, бира.
Съсредоточаването на голям брой население върху ограничена площ поражда редица проблеми от социален, икономически и екологичен характер. Особено актуален е въпросът за опазване на природната среда от замърсяващи производства. Малки оазиси в тази силно урбанизирана и индустриализирана област са 13-те национални парка, между които най-известен е паркът Айфегт.
БОН (300 хил. ж.) - доскорошна  столица на ФРГ Наричат го " Федерално село" и  "Джобна столица". На шега казват, че Бон е два пъти по-голям и три пъти по-тих от централните гробища на Чикаго. В промишлено отношение има предприятия само на ХВП и такива за производство на знамена, ордени и медали.
КЬОЛН (1 млн. ж.) е голям индустриален, търговски и пристанищен град на р. Рейн, пети по големина в страната след Есен, Берлин, Хамбург и Мюнхен. Има големи заводи за автомобили, двигатели, електротехнически изделия, изкуствени влакна, торове, парфюмерийни изделия. От тук тръгва по света кьолнската вода (на немски кьолнише ва сер, на френски о де Колон). Неин създател е Жан Паистисте Фария през 1709 г. Архитектурно-исторически шедьовър е средновековната Кьолнска катедрала. Градът е седалище на фирмата "Форд", на авиокомпанията "Луфтханза", на търговската верига "Кауфхоф". Тук се произвежда светлата бира "Кьолш".
Есен (620 хил.ж.) един от най-големите тежката промишленост и енергетиката, седалище на известната фирма „Круп" за оръжия и на „Рурколе" за въглища.
Дюселдорф (700 хил.ж.) голям търговски, промишлен и пристанищен център на р. Рейн, панаирен център. Тук са разположени заводите на „Манесман" и „Хенкел" за перилни средства, лакове и лепила, седалище на хипермаркетите „Метро", център на козметичната и модна индустрия.
Други центрове на района са Бохум, Дортмунд, Дуисбруг, Леверкузен.
3. Югозападен район. Обхваща провинциите Хесен, Райнланд-Пфалц, Баден-Вюртенберг и Саар. В миналото са били известни със старите шварцвалдски часовници, детски играчки, ювелирни изделия и обувки. От традиционните отрасли са развити въгледобив, черна металургия, ХВП, а от новите - нефтопреработване, автомобилостроене, електроника - софтуерни продукти. Тук са разположени и световноизвестните университети Хайделберг, Фрайбург и Тюбинген.
ФРАНКФУРТ НА МАЙН (700 хил. ж.) е най-големият банкерски град в Германия -над 200 банки и главната в страната борса. Център е на разнообразно машиностроене. Тук стават големи изложби на различни индустриални изделия. Тук са седалищата на концерните на АЕГ, Хьохст, на строителното предприятие Филип Холцман. Голям е броят на чуждестранните търговски представителства. Провеждат се панаири на книгата, на музикалните инструменти и др. Старата опера е преустроена за концертна зала, а друга нова сграда е предназначена за оперни спектакли. Нов е музеят на архитектурата. Тук е най-големият в страната небостъргач, висок 144 метра. Заради него и големия брой престъпления наричат града истинско Чикаго и фалшив Манхатън. Забележителни са Франкфуртският кръст на аутобана и най-голямото летище в Германия, трето в Европа. Бирата тук съперничи с апфелвайн (ябълково вино).
В Хесен големи промишлени центрове са ВИСБАДЕН (250 хил. ж.), КАСЕЛ (190хил. ж.) - производство на локомотиви, ДАРМЩАТ със сгради в "югендстил", ОФЕНБАХ (112 хил. ж.) с обувна и кожарска промишленост, ХАУНАУ - изделия от злато и ядрена промишленост.
ЩУТГАРД (600 хил. ж., с предградията 2 млн.) е център на провинцията Баден-Вюнтерберг. Седалище е на известните фирми "Бош" - за инструменти и домакински уреди и Даймлер Бенц с най-голямото предприятие на автомобилната марка "Мерцедес.
РЮСЕЛХАЙМ е град на заводите на автомобилната фирма "Опел".
В НЕКАРСУЛМ е седалището на хипермаркетите "Кауфланд", създадена през 1930 г.
ЛУДОВИКСХАФЕН (160 хил. ж.) е най-големият център на химическата промишленост в района. Тук е седалището на фирмата БАСФ (Бадише анелин сода фабрик) за соди, бои, касети, магнетофонни ленти и др.
МАЙНЦ (180 хил. ж.) е главен град на провинция Райнланд-Пфалц, пристанище на р. Рейн и център на производство на електроизчислителна техника. Свързан е със създателя на книгопечатането Гутенберг. Наричат Майнц град на рейнското вино.
ДОНАУЕШИНГЕН е разположен в полите на Шварцвалд. В двора на замъка Фюрс-тенберг е карстовият извор Донауквеле -официалният извор на Дунав.
УЛМ (105 хил. ж.) е град на р. Дунав, която тук става плавателна за малки съдове. В миналото към Виена се спускали т. нар. "улмски сандъци" ("Улмер шахтелн") -кораби-салове. Роден град е на Айнщайн. Има интересен музей на хлебопекарството. Изящната готическа катедрала се слави с най-високата черковна камбанария в света. Тук, в този град се произвеждат  камионите  "Магнус Дойтц":
ПФОРЦАЙМ се слави с ювелирните си изделия.
КАРЛСРУЕ (270 хил. ж.) е пристанище на р. Рейн. Център е на нефторафиниране. Край града има две атомни електроцентрали и атомен експериментален център. БАДЕН БАДЕН е прочут балнеоложки курорт.
Град Ален се слави с оптическите уреди на "Карл Цайс", Фридрихсхафен на Боденското езеро с производството на самолети.
СААРБРЮКЕН (190 хил. ж.) е важен индустриален, търговски и административен център на провинция Саар. Тук се прави резливо рейнско вино. В Метлах фирмата Вилерои и Бох изработва стъкло и керамика.
4. Югоизточният район обхваща най-високопланинската част на страната, изключително богата на хидроресурси. Включва най-голямата провинция Бавария. През нейната територия протича р. Дунав и нейните алпийски притоци. Промишлеността специализира в общо и транспортно машиностроене. В по-ново време силно развитие получиха електрониката, електротехническата, авио-ракето-космическата, нефтохимическата и военната промишленост. Отличават се още производството на платове, порцеланови изделия, детски играчки, млечни продукти, бира и други. За разлика от другите провинции, в Бавария голяма част от населението е заето в аграрното стопанство^ където доминират млечното говедовъдство и свиневъдството. С плодородните си почви районът е основна житница. Отглеждат се най-много пшеница, ечемик и хмел, използвани в пивоварната промишленост. Сеят се още картофи, захарно цвекло, големи площи са заети с лозя и овощни градини. Баварските Алпи са прекрасно място за туризъм, алпинизъм и зимни спортове. Най-голям планински курорт е Гармиш-Партенкирхен. Езерата Аммер, Техерн, Щарнберг и граничното Бодензее се използват за водни спортове.
МЮНХЕН (1.3 млн. ж.) е четвърти по големина в страната след Есен,. Берлин и Хамбург. Главен град е на провинция Бавария, един от най-големите търговско-промишлени, научни и културни центрове на страната, най-голям транспортен възел в Югоизточна Германия. В многобройните заводи се строят самолети, автомобили, полиграфическа машини, двигатели, фина механика и оптика. Тук е седалището на фирмата за микро-електронни изделия "Сименс", на фирмите МБВ, БМВ и др. Мюнхенският университет един от най-големите в страната. В него се учат 23 хил. студенти. Най-голямата библиотека - Баварската, е също в този град. Мюнхен е известен с кренвиршите (вурст) и тъмната си бира. Тук е една от най-големите бирарии в света.
НЮРНБЕРГ (570 хил. ж.) е стар и интересен в архитектурно отношение град. В миналото е бил известен като голям занаятчийски център за изящни изделия от злато и сребро, джобни часовници, компаси, измервателни уреди. В наше време се слави с производството на детски механизирани играчки, моливи "Фабер", текстилни  изделия електроника. Център е също на общото и транспортно машиностроене. В града е комбинатът за претопяване на стари автомобили, с капацитет 2 млн. коли годишно. Нюрнберг е пристанище на плавателния "Европа канал", свързал реките Рейн, Май и Дунав. Има музей на детските играчки и много стари красиви сгради.
АУГСБУРГ (250 хил. ж.) е стар културен и промишлен център на Бавария. Развита е текстилната, авиационната, автомобилната и захарната промишленост. Той е седалище на фирмата "МАН" за автобуси и камиони. Главната улица е истинска витрина на архитектурните стилове от миналото.
ИНГОЛЩАДТ на р. Дунав е с великолепни образци на баварската архитектура. Тук са големите заводи за автомобилите "Ауди", има голяма рафинерия за петрол. РЕГЕНСБУРГ (120 хил. ж.) е най-голямото дунавско пристанище на Германия. От него започва трасето на канала Рейн-Майн-Дунав. На Дунав през XII век е построен най-старият каменен мост на реката. Има великолепната готическа катедрала. Паметна плоча напомня, че в този град е престоял няколко месеца апостол Методий. В Регенсбург дълго време е заседавал Райхстагът.
ПАСАУ е разположен на мястото, където Дунав се слива с реките Ин и Илц. Заради разположението и архитектурата го наричат "Баварска Венеция". В катедралата на Пасау е монтиран най-големият църковен орган в света. В триречния град има музей на порцеланови и стъкларски изделия, и работилница за църковни органи и камбани. Наблизо е "Кахлет" - стар шлюз и най-старата дунавска електроцентрала и пристанище на българските катамарани от ханската серия за превоз на тирове и трейлери от Видин.
5. Източният- икономически район обхваща бившата ГДР- 6 провинции: Мекленбург,  Бранденбург, Саксония-Анхалт, Саксония, Тюрингия и Берлин, в които се извършва преструктуриране на икономиката с оглед уеднаквяването й със западната част на страната. В рамките на Райха до края на Втората световна война в тези провинции аграрното стопанство беше с по-голям относителен дял в сравнение с провинциите в западната част на страната. След обединението на двете германски държави през 1990 г. много предприятия в Източния район бяха закрити или уедрени с други.
В провинция Мекленбург най-голям град е Рощок (250 хил. ж.) заедно с близкия Варнемюнде са центрове на корабостроене, риболов, рибоконсервна промишленост. Това е най-голямото германско пристанище на Балтийско море.
ШВЕРИН (130 хил. ж.) е главен град на провинция Мекленбург, някогашна херцогс-ка резиденция. Градът е обкръжен от 11 езера и просторни гори. Застъпена е разнообразна промишленост.
БЕРЛИН (3.5 млн. ж.) е най-голям град в Германия - класическа нейна столица, доскорошна на ГДР и вече на обединената страна. Има ранг на провинция. Градът, името на който се свързва с беер (мечка), е разположен на плавателната река Шпрее при вливането й в Хафел, сред много гори, ливади И езера. До премахването на прословутата Берлинска стена през 1989 г. бе разделен на две части. Издигната е през 1961 г, дълга 62 000 м. От нея са запазени 1360 м като паметник. Едната бе част от ГДР, и другата - Западен Берлин, със статут на самостоятелен град със свое правителство. Берлин е бил столица на Германия от обединението й през 1871 до 1946 година. Средище е на разнообразна промишленост с предприятия на концерните АЕГ, Сименс, Фарлот (лекарства), Даймлер Бенц, Сони и др. Транспортен възел е с 15 жп линии, речно и аеропристанище, възел на аутобани, метро, есбаан (околовръстна електрическа жп линия). През май 2006 г. бе открита новата Берлинска супермодерна жп гара, която се счита за най-голямата в света. Между многото висши училища е Хумболтовият университет, между множеството музеи и Пергамон, Боде, Египетският и др. Голям е броят на издателствата, театрите. С голяма известност се ползва Берлинската филхармония, кинофестивалът, издателството "Шпрингер". Най-известните места са Бранденбургската врата - символ на Обединението, издигната през 1791 г. по проект на Карл Готхард Ланг-Ханс, улиците Курфурстендам и Унтер ден Линдер (Под липите). Слави се със светлата бира, смесвана със сок от малина или с билката валдмайстер.
ПОТСДАМ(140хил.ж.) е главен град на Бранденбург. Прочут е с дворците си Сан-Суси, Новият дворец, замъкът Шарлотенхоф построен от Фридрих II. В последния е подписано историческото Потсдамско споразумение между великите сили за прекрояване картата на Европа след разгрома на Германия. В миналото Потсдам е бил голям гарнизонен град с казарми и военни училища. Сега Потсдам е важен промишлен град и място на изложби и фестивали. ФРАНКФУРТ НА ОДЕР (90 хил. ж.) е речно пристанище с разнообразна промишленост, в която се откроява производството на полупроводници.
МАГДЕБУРГ (300 хил. ж.) е главен град на провинция Саксония-Анхалт, речно пристанище на р. Елба център на металургия (4 комбината), машиностроене, захарна промишленост и.
ЛАЙПЦИГ (520 хил. ж.) е най-големият град в провинция Саксония. Славянското му име е Липиска. Той е голям търговски и главен панаирен град (повече от 800 години се провежда два пъти годишно панаир - пролетен и есенен). Прочут е с полиграфическите си комбинати - повече от 40 на брой.
Дрезден (500 хил.ж.) е главен град на Саксония. Известен е с великолепните архитектурни сгради, заради които е наречен „Флоренция на Елба". Важна специализация е производството на фотоапарати, кинокамери и други оптикомеханични изделия - фермата „Пентакс", предприятия за електронноизчислителна техника „Роботрон". Произвеждат с още трансформатори, електромотори, стругове, земеделски машини, машини за текстилни и полиграфически заводи и др.
Хемниц (320 хил.ж.) старото му име е Карлмарксщадт. Има големи текстилни комбинати, заради които е наречен „германски Манчестър".
Град Цвикау (130 хил. ж), известен с бившия завод за автомобилите 'Трабант".
Алтенберг се счита за люлка на ските.
МАЙСЕН (45хил.ж.) е старинен град на р.Елба, недалеч от Дрезден прочут със старата си манифактура и нови заводи за изящни, порцеланови съдове с емблемата сини кръстосани мечове. Тук, в Саксония, алхимикът Йоханес Бьотлер открил начина за направа на порцелана, дотогава известен само на далечен Китай. Около старинната катедрала се издигат много средновековни сгради.
ЕРФУРТ (220 хил. ж.) е главен град в провинция Тюрингия. Между многото заводи най-известни са тези за пишещи машини, електронни изделия, обувки и др. Старинните храмове на града се славят с мелодичните си камбани. Много красив е старинният площад на града и прочутия Мост на търговците - многоетажна сграда с магазини. С право Ерфурт се нарича "Германският Харлем", защото тук стават големи изложби на цветя и кактуси.
ЗУЛ е град с вековни традиции в изработване на ловно оръжие.
ВАЙМАР е свързан с живота и дейността на двама велики германци - Волфганг Фон Гьоте и Фридрих Шилер.
АЙЗЕНАХ е известен със старинния замък Вартбург, свързан с пребиваването на видни германци, между които Мартин Лутер, Рихард Вагнер. На името на замъка бе наречена и марката автомобили, произвеждани доскоро в града, а сега завода
- произвежда автомобили "Форд".
ЙЕНА е град на прочутите заводи Карл Цайс, които имат световна известност с производството на оптическо стъкло за очила. Произвеждат се още фотообективи, бинокли, микроскопи, телескопи. Тук е един от най-големите планетариуми в света. Предприятието "Йенаглас" произвежда огнеупорни стъклени съдове, а "Йенафарм" - лекарства.
Автор: док.Патарчанова