Франция

 

площ - 551 хил.км2 м. в Европа          население - 60.9 млн. д. м. в Европа

Географско положение, граници, големина

Разположена е в Западна Европа с широк излаз към Средиземно море и Атлантическия океан. Към Ф-я се отнасят о-в Корсика и редица малки крайбрежни острови. Общата дължина на границите е 2889 км, като граничи със седем държави: на юг - Андора и Испания, на североизток - Белгия, Люксембург и Германия, на изток -Швейцария, Италия и Монако. С известна условност за нейна съседка може да се приеме и Великобритания, въпреки липсата на сухоземна граница между тях. Бреговата линия е с обща дължина 3427 км. Страната се пресича от реките Сена, Лоара, Гарона и Рона, които са водни транспортни артерии с европейско значение. През страната преминават редица важни пътища в Западна Европа, за което благоприятства равнният терен. На север се намират протоците Ла Манш и Па дьо Кале, които я разделят от Великобритания (под Ла Манша е прокаран подводен тунел). По крайбрежията на Франция са има много заливи и естуари, които са благоприятни за възникване на пристанища. Франция има възлово географско положение сред големите западноевропейски страни, на историческия кръстопът за Централна Европа и Пиренейския п-в и от северните страни за Средиземноморието. Тя е близо до най-важните индустриални райони на Европа (Рур, Северозападна Италия, Западна Белгия, Германия и др.). Всичко това благоприятства нейното икономическо развитие.
Природноресурсен потенциал. Природните условия във Франция като цяло са благоприятни за развитие на икономиката и са разнообразни в сравнение с други страни от Европа. Релефът е разнообразен. На запад и север преобладават плоски и хълмисти равнини - Гаронска низина, Парижки басейн и ниски планини. В централните и източните части са средновисоките планини - Централен масив, Вогези, част от Юра. На югозапад са Пиренеите (с най-висок връх на френска територия - Винмал-3303 м ), а на югоизток -Алпите с най-висок връх в Европа -Монблан - 4807 м. От геоморфоложка гледна точка Франция се поделя на три структури: млади планини (Алпи, Пиренеи, Юра), масиви с херцинска възраст (Централен масив, Вогези, Ардени, Арморикански масив) и плацидни структури (Северно-Френска низина, Парижки басейн и Аквитанска низина). В карстовата планина Крол се намира една от най-дълбоките пропастни пещери в света с 1535 м дълбочина.
Франция разполага с разнообразни полезни изкопаеми. От горивните полезни изкопаеми в ограничени количества - черни въглища (0,5 млрд. т - в Лотарингия, в Централния масив) и кафяви въглища (1 млдр. т - южно от Бордо и северно от Марсилия). Запасите от нефт (100 млн. т) и природен газ (230 млрд. т) са разположени в Аквитанската низина - Парантис (нефт) и Лак (природен газ). Запасите от уранови руди в Централния масив и п-ов Бретан (40 хил. т метал) са едни от най-големите в Западна Европа. Страната разполага и с руди на цветни метали - цинк, олово, антимон, арсен и др. Франция е богата на железни руди (8 млрд. т, l-во м. в Западна Европа), разположени основно в Лотарингия западно от р. Мозел и имат метално съдържание 30-33% с примеси от фосфор. Залежите от боксит (в Прованс и Лангедок) се оценяват на 70 млн. т. Страната е богата на нерудни полезни изкопаеми. С най-голямо значение са калиевата сол (1,5 млрд. т в Елзас) и каменната сол (Лотарингия и Юра). Има още фелдшпати, гипс и др.

Климат

Климатичното  многообразие позволява отглеждането на средноевропейски и средиземноморски растения. Силно е влиянието на Атлантическия океан и Средиземно море. В Бретан и Нормандия климатът е морски, влажен, с много мъгли. В Парижкия басейн - умерен, на изток преход-но-континентален, по Средиземноморието - субтропичен и в Алпите и Пиренеите - планински. Средната януарска температура е от 1 до 5°С (на юг до 8°С), а юлската от 17 до 22°С (на юг до 24°С). Средногодишните валежи варират от 600 до 1000 мм в равнините и от 2000 до 2500 мм в планините. Крайният северозапад изпитва неблагоприятните последици от излишъка на влага, а Прованс, отличаващ се със средиземноморски тип климат - от нейния недостиг през летните месеци. Типичен местен вятър-мистрал.

Води

Речната мрежа във Франция е добре развита. Това се дължи на равнинния релеф и влажния климат. Реките са пълноводни и имат голямо стопанско значение - като пътища, за добив на електроенергия, за водоснабдяване на селищата и за промишлени нужди. Много от реките са съединени с плавателни канали. Най-важни реки са Лоара (1020 км), Сена, Рона, Гарона, Рейн, Дордона, Шаранта и др. За развитието на междудържавните връзки голяма роля играят граничните реки - Рейн, Шелда, Маас, Мозел. Най-големите езера са Бурже, Анси и Женевското на границата с Швейцария. Франция е богата на минерални извори. Най-известни са балнеоложките центрове Виши, Ли-Бурбул, Мон-Дор, Лурд, Евиан.
Франция притежава разнообразни почви, голяма част от които се отличават с високо плодородие. Горите заемат 25% от площта на страната. Преобладават широколистните, а във високите части - иглолистни гори. Най-големите горски масиви има във Вогезите, Юра, Савойските Алпи, Пиренеите и Ландите. В Ривиерата растат палми, агаве, а в Прованс маквиси (вечнозелени твърдолйстни храсти и нискостеблени дървета като мирт, олеандър и др.). В страната има 6 национални парка и 63 национални резервата.
Природата на Франция е силно антропогенизирана. Природните условия са благоприятни за развитието на аграрно стопанство, вкл. растениевъдство от средноевропейски и от субтропичен тип. Приятният климат, живописната природа и морските плажове предлагат големите възможности за развитие на туризъм, алпинизъм и зимни спортове в планините, а богатството на исторически и архитектурни паметници, гъстата мрежа от добре поддържани пътища, хотелите и ресторантите, правят Франция класическа страна на туризма. Нейните богати рекреационни ресурси ежегодно се използват от десетки милиони чужденци.

Население

Броят на населението на Франция възлиза на 60.9 млн. д. (2005 г.), а средната гъстота - 109,6 д/км2. Ф1рез 60-те години на 20 в. във Франция са репатрирани над 1 млн. французи от бивши те колонии. В страната живеят над 4 млн. чужденци (основно имигранти от Португалия, Испания, Италия, Мароко, Алжир и други страни, предимно от бившите колонии). Най-гъсто населени са районите на Париж, Севера, Лион, където има концентрация на градове и промишлени "дейности (300д/км2). Много ниска е гъстотата на населението в планините (Пиринеи, южната част на Алпите, Централния масив) и слабоплодородните територии (Ланди, Солон, Бургундските възвишения) - под 20 д/км2 . Голяма е концентрацията на населението в богатите селски райони, особено по долините на големите реки и крайбрежието на Нормандия, Бретан, Средиземноморието, където аграрното стопанство се съчетава с развития туризъм и риболов.
Етническият състав се състои от: 82,3% - французи, общо 6,2% национални малцинства от периферните територии на страната - елзасци, бретонци, корсиканци, каталонци, фламандци, баски и 1,7% - евреи и арменци, 2,9% -араби (главно алжирци и мароканци), 6,2% - други. Голям брой французи живеят в Канада, САЩ, Италия, Белгия около 1,5 млн. д. Конфесионалният състав във Франция се състои от християни - 94,8% (в т.ч. католици-91,6%, протестанти-2,2%, униати-0,2%, православни - 0,3%, армено-григорианци -0,5%), мюсюлмани -3,2% (сунити), юдаисти -1,1% и други - 0,9%.
Демографската ситуация във Франция е относително благоприятна. Населението на страната нараства средногодишно 0,4% (2004 г.) за сметка на положителни естествен прираст и миграционно салдо. Естественият прираст е положителен (3,2%о)и се формира от сравнително ниска раждаемост (12,3%о) и ниска смъртност (9,1 %о). Това състояние на естественото движение на населението все още води до нарастване на броя и задържане на застаряването на населението. Коефициента на плодовитост е висок - 1,85 живородени деца на една жена (2004 г.), което предопределя разширено възпроизводство на населението. Детската смъртност е изключително ниска: 4,3%о, а средната продължителност на живота много висока - 79,4 години (75,8 при мъжете и 83,3 при жените) през 2004 г. Поради високата средна продължителност на живота възрастовата структура на населението е застаряла. Съотношението между възрастовите групи 0-14 г., 15-64 г. и над 65 г. е 18,5 : 65,1: 16,4, което е сравнително благоприятно от възпроизводствена гледна точка. Франция, като държава със застаряваща нация е изживявала демографски кризи (за известно време преди и след П-та световна война), когато населението е намалявало в резултат от отрицателен естествен прираст. Мерките, които са взети от правителството, се оказаха изключително ефикасни и сега Франция има сравнително стабилна демографска ситуация по отношение на възпроизводството.
Относителният дял на градското население е 75,5%. Столицата е Париж (Голям Париж - 9,5 млн.ж., без предградията 2,1 млн. ж.). По-големи градове са Лион (1,5 млн. ж.), Марсилия (1,2 млн. ж.), Лил (1 млн. ж.), Бордо (793 хил. ж.), Тулуза (678 хил. ж.), Ница (529 хил. ж.), Нант (502 хил. ж.), Тулон (492 хил. ж.), Гренобъл (432 хил. ж.), Страсбург (424 хил. ж.). Агломерациите са главната форма на градското разселване, а за селските територии са типични неголемите села и отделните къщи. В страната има 50 агломерации с население над 100 хил. ж., като в тях живеят около 60% от всички граждани. За Франция е характерна голямата концентрация на населението в столицата (около 16% от населението на страната), която рязко я отличава от останалите градове. Агломерации са формирани около Лион, Марсилия, Лил и имат население над 1 мЛн. ж. За ограничаване нарастването на Париж Правителството провежда специална програма, като забранява строителството на нови предприятия и стимулира изнасяне на дейности в малки и средни градове. Вече е налице тенденция на дезурбанизация на Париж, Марсилия и други големи градове, като техни жители се заселват в близко разположени малки селища с добри екологични условия за живот (чист въздух, по-малко замърсяване, по-малък шум.

Държавно устройство и управление

Франция е демократична република начело с президент, избиран за 7 год. Законодателен орган е парламентът, състоящ се от две камари — Национално събрание и Сенат.
В административно отношение се дели на 96 области (департаменти). От националните малцинства само корсиканците имат автономия. Страната притежава 5 задморски департамента: Гваделупа, Мартиника, Гвиана, Реюнион, о-вите Сен Пиер и Микелон и 5 задморски територии: Нова Каледония, Френска Полинезия, Коморски о-ви и о-вите Уолис й Фотуна.

Стопанство

Франция е високо развита индустриално-аграрна страна, която играе важна роля в световната икономика и международните отношения. Тя има модерна пазарна икономика, в която важно място заема и чуждестранният капитал (американски, германски и швейцарски). Делът на държавния сектор в икономиката на страната е много голям. Държавата контролира 25% от производството на въглища, природен газ, електроенергия, метали, машини, съоръжения за атомната промишленост, жп и автомобилния транспорт, радиото и телевизията, 75% от финансово-кредитните операции. Правителството частично или изцяло привилегирова много големи компании, банки, застрахователни дружества и ги контролира (Ер Франс, Франс Телеком, Рено, Голф Акитен, Компани Франсез де петрол и др.), както и цели отрасли -енергетика, обществен транспорт и др., които доминират във френската икономика. Важна роля в икономиката играят промишлените монополи, които са тясно свързани помежду си и с чуждестранния капитал.
По основни икономически показатели (по обем на производството, външен стокооборот и др.) Франция е сред водещите страни в света. Страната дава 4,7% от световното промишлено производство и френският капитал е основен в икономиката на много развиващи се страни. БВПна Франция е около 1661 млрд. $ и страната заема 7-мо място в света, а от Европейските държави отстъпва само на Германия и Великобритания. По БВП/човек от населението (27 600 $) страната е над средното ниво на ЕС (20-то място в света). Безработицата е над средната за ЕС-около 9,7% (2004 г.). БВП се формира от добиващия сектор - 2,7%, обработващия - 24,4% и обслужващия - 72,9%. Подобна е и структурата на заетостта: в аграрното стопанство - 4,1%, индустрията - 24,4% и услугите 71,5%.

Добиващ сектор

Франция притежава многоотраслово и високо продуктивно аграрно стопанство. По обем на земеделска продукция тя е на трето място в света и първа в Европа. Страната заема първо място сред страните-членки на ЕС по производство На зърно, мляко/захарно цвекло; второ място по производство на месо, картофи, грозде и е един от най-големите износители на земеделски продукти. Франция е водеща в световното производство на захарно цвекло (13,5%)- първо място; на ечемик (8,5%)-второ: място; на пшеница (6,8%)-пето място; на царевица (2,7%)-пето място. Държавата активно поддържа земеделското стопанство, като дава кредити и субсидии, регулира цените и износа на продукцията. Съотношението между растениевъдство и животновъдство е 47:53. В растениевъдството водещ подотрасъл е зърнопроизводството. Страната се специализира в производството на пшеница (38,9 млн. т), царевица (16 млн. т), ечемик (12 млн. т), овес (2 млн. т). Основни райони за отглеждането на пшеница са Аквитания и Северофренската низина; на царевица- Югозападна Франция (долината на р. Гарона); на овес - в северните части на страната върху бедните почви на Централния масив. В. делтата на р. Рона се отглежда ориз. От техническите култури се отглеждат слънчоглед (1,5 млн. т) и захарно цвекло. Засетите площи и захарните заводи са съсредоточени в Северофренската низина. Освен тях се отглеждат лен, рапица, тютюн (25 хил. т), хмел и др. Отглеждат се картофи (6,7 млн. т. в Централния масив), дини, ягоди, различни видове зеленчуци (около Париж, в Бретан, по долините на Лоара, Гарона и Рона) и цветя (района на Ница). Специализиращ отрасъл е овощарството (по крайбрежието на п-в Бретан, по долините на реките Лоара, Гарона и Рона). В умерените ширини, най-разпространени са ябълките (2,5 млн. т. особено на северозапад), крушите и прасковите. По средиземноморското крайбрежие в Южна Франция се отглеждат маслини, бадеми, цитрусови култури и др. С големи традиции е лозарството и свързаното с него винопроизводство. В страната се произвеждат около 6, 8 млн. т грозде. Франция е на първо място в света по производство на вино (19,4% от световното). Основните лозарски райони са Лангедок (40% от вината), Бургундия, Шампан, Елзас, долината на Лоара, Бордо и Прованс.
Много голяма известност имат марковите напитки - Шампанско, Коняк, Кагор и др.
Животновъдството е по-добре развития подотрасъл поради наличието на добра зърнено-фуражна база и пазари. То е с месо-млечна насоченост. В животновъдството най-важен подотрасъл е говедовъдството (над 20 млн. глави), следван от свиневъдството (над 15 млн. глави), овцевъдството (над 900 хил. глави) и птицевъдството (307 млн. птици). Страната се специализира в отглеждането на пуйки, гъски и бройлерни пилета. Основният животновъден район е Западният, където се отглеждат около 1/3 от говедата, много от свинете   и   конете.   Втори по   значение  район   е   Централният  масив, специализиран в говедовъдство, свиневъдство и овцевъдство. Най-модерно и интензифицирано е животновъдството в Парижкия и Северния район, където са изградени много високомеханизирани животновъдни ферми. Високопланинското животновъдство е съсредоточено в Алпите, Вогезите, " Ардените и Пиренеите. В реките и езерата се лови много риба. Риболовът има важна роля за икономиката на много градове разположени по Атлантическото крайбрежие. Годишният улов на риба и морски деликатеси възлиза на близо 1 млн. т. Главни риболовни пристанища са Булон, Фекан, Лориан, Ла-Рошел. Страната се специализира в производството "на стриди и скариди в създадени за целта "морски плантации".

Обработващ сектор

Промишлеността е основен отрасъл. Страната разполага с висококвалифицирани кадри и има водещи позиции в света в атомната енергетика, транспортното машиностроене, химическата промишленост и др. Франция е водеща в света по производство на вино - 1-во място (19,4% от световното производство); по производство на електроенергия от АЕЦ - 2-ро място (17,6% от световното производство); по производство на автомобили - 4-то място (6,1% от световното производство); по производство на синтетичен каучук - 6-то място (6,3% от световното производство). Във Франция се запазва голямото значение на отраслите на леката и хранително-вкусовата промишленост.

Енергетика

Енергетиката се развива на базата на вноснисуровини, защото страната има ограничени количества въглища, нефт и природен газ, но е богата на хидроресурси. Около 2/3 от необходимите горива се внасят - почти цялото количество нефт, около 2/3 от въглищата и природния газ. Въгледобивът е в криза, защото изпитва силната конкуренцията от нефта и природния газ и вноса на евтини въглища и кокс. Добивите в сравнение с миналото са намалели драстично - черни въглища 1,3 млн. т и кафяви въглища 300 хил. т. Основните находища, от които се добиват черни въглища са в Ло-тарингия, Централния масив и Северния район, а на кафяви в Ландите и Прованс. Във Франция се преработват над 100 млн. т нефт годишно, а собственият добив е 1,5 млн. т (в Аквитанската низина). Внася се от Северна Африка, Русия и страните от Персийския залив. Страната консумира около 7 млрд. м3 природен газ, а добива около 3 млрд. м3 (в района на Лак). Природен газ се внася основно от Алжир, Нидерландия, Русия. Най-големите нефтопреработвателни заводи са разположени в пристанищните райони - Марсилия, Хавър, Руан, Бордо, Нант, Дюнкерк, при големите консуматори - Париж и около изградената тръбопроводна мрежа - Страсбург и Лион. Значителна част от преработката на нефтопродуктите се контролира от американски и британско-холандски капитали. Франция е богата на хидроресурси. Нейните реки имат над 100 млрд. кВтч годишен енергиен потенциал и по него отстъпва само на Норвегия и Швеция. Половината от ресурсите се падат на р. Рона и нейните алпийски притоци, 1/5 - на реките от Централния масив. Големи енергетични запаси представляват морските приливи, които достигат 12-16 м височина при някои от бреговете на Франция (в п-в Бретан- ВЕЦ в устието на р. Ранс).
Производството на електроенергия възлиза на 544 млрд. кВтч и се доближава до това в Германия. Поради ограничените запаси на собствени енергетични суровини в страната е много добре развита атомната енергетика. Тя се развива предимно със собствени суровини (добив от 2,9 хил. т уранова руда в Централния масив) и частичен внос от Нигер, Габон, ЮАР. По мащаби атомната енергетика на Франция отстъпва само на САЩ. В страната има над 60 АЕЦ, които произвеждат около 70% от електроенергията. Тук са 6 от десетте най-големи атомни централи в света -Гливлин, Бруже, Палюел, Трикастен, Ле Блейс и Дампиер. Главният възел на френската енергосистема е Париж. ВЕЦ дават 14% от произведената електроенергия. Най-големите ВЕЦ (по 300-500 хил. кВт) са построени на р. Рона и нейните алпийски притоци. Много ВЕЦ има и в Централния масив, Пиренеите и на р. Рейн. ТЕЦ работят основно с въглища и мазут. Те са локализирани предимно в големите градове, въгледобивните басейни и пристанищата. В държавната програма за развитие на енергетиката е заложено на намаляване потреблението и на зависимостта от вносни енергоносители. За това приоритет се дава на развитието на атомната енергетика и нетрадиционните източници - слънчева, ветрова, геотермална и приливна енергия. При Сей Мало в устието на р. Ранс работи приливно-отливна електроцентрала, а в Таргасон - слънчевата централа "Темис".
Важен традиционен отрасъл на промишлеността във Франция е черната металургия (капацитетът на предприятията за производство на стомана е 30 млн. т годишно). В този отрасъл има спад поради нарастващата зависимост от вноса на висококачествена желязна руда и коксуващ се въглища, поради остарелите производствени мощности и ниското качество на френските железни руди. Сега във Франция се произвеждат около 13,2 млн. т. чугун и 20,5 млн. т стомана. Свива се добива на железни руди, който сега е около 300 хил. т (около 95% от рудата се добива в Лотарингия). Поради ориентацията към внос на суровини за черната металургия, предприятията се локализират към крайбрежието, където са построени големи металургични комбинати в Дюнкерк, Кан, Фос и др. Много добре е развита и цветната металургия. Страната се специализиран производството на алуминий, което се обуславя от наличието на големи запаси от боксит в Югоизточна Франция и евтина електроенергия. В страната се добива около 1,8 млн. т боксит (в Южна Франция, департаментите Вар и Еро) и Франция е на второ място след Гърция в ЕС. Производството на алуминий възлиза на 150 хил. т. Добиват се медни, оловно-цинкови, и полиметални руди, които се преработват в метали.

Машиностроене

Машиностроенето е главният промишлен отрасъл, в който работят 40% от заетите в промишлеността и дава над 40% от ОПП. Водещо място има транспортното машиностроене - автомобили, автобуси, вагони, самолети, кораби и др. Автомобилостроенето е с големи традиции във Франция. Средногодишно се произвеждат над 3 млн. автомобила от които 2,8 млн. бр. леки коли. Производството е съсредоточено във фирмите "Рено" (държавна) и "Пежо-Ситроен". Основните заводи се намират в Париж (Ил-дьо Франс - 32% от автомобилите в страната), Лион и Сошо-Монбеляр (Франш-Конте). Големите заводи на Рено са в Булон-Вианкур и Флин, на Талбот в Пуаси, на Пежо в Североизточния район (Франш-Конте) - гр. Сошо-Монбеляр и др. Франция е един от най големите производители на граждански и военни самолети и ракети в света (след САЩ и Русия). Подотрасълът е държавен. Главни центрове за производство на самолети са авиационните заводи в Париж, Тулуза, Бордо, Бурж, Маринян. Основните марки самолети са Еърбъс, Конкорд, Мираж и ракетите Ариана. Корабостроенето също е добре развито, но работи предимно по поръчки. Големите корабостроителници са разположени в Сен-Назар (в устието на р. Лоара за производство на океански пътнически лайнери, големи танкери и нефтени платформи), Нант, Дюнкерк, Марсилия, Бордо и др. Военни кораби се строят в Брест, Шербур и Тулон. Франция е известен   производител   и   износител   на   електрически   локомотиви,   високоскоростни влакове, вагони и железопътно оборудване. Важно значение за икономиката на Франция има електрониката и електротехниката и особено производството на промишлено електрооборудване. Голяма част от тези предприятия работят с американски капитал. Това производство е концентрирано в Парижкия район (над 40% от продукцията), Лион (11%) и Северния район. Инвестиционното машиностроене е много добре развито. То е водещ отрасъл в Бургундия и Елзас. Производството на реактори и атомно оборудване е концентрирано в Льо-Крьозо, Шалоне на Сона и Сен Марсел. По-слабо е развито производството на стругове и металорежещи машини.
Химическата промишленост във Франция е силно развита. Тя се базира на собствени суровини - въглехимията (в Северния район), сода и хлор (в Лотарингия), калиеви торове (в Елзас), лесохимическата (в Ландите), и др. В страната се произвеждат нефтопродукти, синтетични смоли, влакна и пластмаси, миещи препарати. Синтетичен каучук се произвежда в Хавър, Клермон Феран, Монлюсон, като половината от производството се пада на заводите "Мишлен". Франция се специализира в парфюмерийната и фармацевтичната промишленост (Голям Париж, Южна Франция и др.).
Франция има традиции в текстилната промишленост и произвежда всички видове платове. Нейните мащаби и сега определят водещото място на страната в света в този отрасъл. Страната е лидер в производството на платове от натурални продукти - памук, вълна, коприна и с по-малко примеси от химически влакна. Предприятията работят предимно с вносни суровини и голяма част от продукцията се изнася. Текстилната промишленост е съсредоточена в три района: Северен (Рубе-Туркоан, Лил, Армантьор, Камбре), който се специализира във вълненотекстилна, ленена и ютена промишленост; Елзас (Мюлуз, Епипал, Колмар, Сен Дие) - памукотекстилна промишленост и Лион - производство на коприна, химически влакна и тъкани от тях. Много добре е развита трикотажната промишленост. Известни центрове са Троа, Париж и Рубе. Голямо значение има шивашката промишленост. Френските шивашки изделия се търсят на международните пазари. Париж е главният "законодател в модата" и е център на производството на модни дрехи и галантерия. Обувната промишленост също е много добре развита и локализирана главно в потребителските центрове.
Много големи размери има хранителио-вкусовата промишленост, която се отличава с голямо производствено разнообразие. Тя е много добре развита, поради наличието на собствена суровинна база и традиции. Водещи подотрасли са консервната, винарската, млечната, месната промишленост. Произвеждат се големи количества захар (5 млн. т), шоколад, консерви, колбаси, зехтин, масло, сирене, вина (5 млн. т), спиртни напитки и др. Франция е първа в света по производство на вино. Известни марки са шампанско, бургундско, бордо, ябълково (сидер), а от спиртните напитки - коняк (от 1636 г.), различни видове ликьори, вермути, мастика и др. Главните райони за производство на вино са Шампан, Елзас, Бордо, долината на р. Лоара и др. Световно известни са френските сирена (над 360 вида).

Обслужващ сектор

Франция е страна с високо развит транспорт. Жп линиите са над 32 хил. км (от които 14 320 км електрифицирани), а шосета - 894 хил. км, от които 11,5 хил. км магистрали. Дължината на водните пътища е 8,5 хил. км. Конфигурацията на транспортната мрежа е радиална - насочена към Париж, поради което той е основният транспортен център на страната. Тук се събират главните шосейни, железопътни и въздушни пътища. Страната разполага с 14,2 хил. км газопроводи, 3 хил. км - нефтопроводи и 4,9 хил. км -продуктопроводи (2004 г.). Автомобилният транспорт има водеща роля за вътрешните превози -1/2 от пътническите и 2/5 от товарните. Останалата част от вътрешните превози на стоки се осъществяват от железопътния и тръбопроводния транспорт. Франция разполага с огромен автомобилен парк над 25 млн. автомобили. Гъстотата на железопътната мрежа е най-висока в развитите промишлени райони - Северния, Парижкия и Източния. Главни железопътни магистрали са: Париж-Лион-Марсилия; Париж-Тур-Бордо и Париж-Лимож-Тулуза. Във Франция има високоскорстни влакове - монорелсови и обикновени. Страната се свързва чрез дълги тунели под Алпите с Италия и Швейцария и под Ла Манша с Великобритания. Вътрешните водни пътища обезпечават над 6% от превозените стоки. Страната разполага с гъста мрежа от водни пътища - реки и канали. Най-важните от тях се намират в Северна Франция. Река Сена е свързана чрез Сен-Кантенския канал със Северния район, а чрез Марна и канала Марна-Рейн с Лотарингия, Саар и Рейн. Главните речни пристанища на страната са Париж, Страсбург и Руан. За външните връзки много голяма роля има морския транспорт. Морският търговски флот на страната е 4,7 млн. бр. Морският каботаж е развит по-слабо. Главните пристанища на страната са Марсилия, Хавър, Дюнкерк и Руан, през които се осъществяват 3/4 от морските превози. Най-голямото френско пристанище е Марсилия, което по стокооборот е второ в Европа и обслужва връзките на Франция със страните от Средиземно море, Индийския и Тихия океан. Хавър и Руан осъществяват връзките през Атлантическия океан с Америка, а пристанищата Булон и Диеп с Великобритания. Други важни пристанища са Бордо, Брест, Нант, Кан, Тулон, Ница и др. Франция има силно развит вътрешен и международен въздушен транспорт. Главна роля в авиационните превози играе държавната компания "Ер Франс", която е една от най-големите в света. Страната разполага с 477 летища, от които 283 международни. Основните нефтопроводи във Франция са Марсилия-Лион-Страсбург и Хавр-Париж. Гъста е мрежата от газопроводи, съединяващи местата на добив на газ в Лак, морските пристанища приемащи газ и газопроводите идващи от Нидерландия до всички райони на страната употребяващи този вид топливо.
Туристическата инфраструктура на Франция е добре развита. Страната е класическа туристическа дестинация. Посещава се от над 76 млн. туристи годишно. Предпоставка за това са природните дадености, културно-историческите и архитектурни паметници и отлично организираната туристическа индустрия. Главният притегателен туристически център е Париж. Много посещаван е Лазурният бряг с прочутата Френска ривиера (от Марсилия до Ментон), където са световно известните курорти Ница, Кан, Сен Тропе, Касис, Сан Рафаел. Зимният туризъм е съсредоточен в Западните Алпи (Гренобъл, Шамони, Албервил и др.). Привлекателни туристически обекти има в Прованс, Бретан, Ландите, замъците по Лоара.
Икономическите връзки на Франция са много интензивни и имат голямо значение за нейната икономика. По външнотърговски оборот страната заема четвърто място в света, отстъпвайки само на САЩ, Германия и Япония. Изнасят се машини и промишлено оборудване, автомобили, самолети, кораби, локомотиви, оборудване за АЕЦ, пластмаси, химикали, лекарства, парфюмерийни продукти, желязо, стомана, алуминий, електротехнически изделия, оръжие, обувки, трикотаж, готови облекла, вино, напитки и др. Внасят се машини и оборудване, течни горива, въглища, леки автомобили, самолети, пластмаси, химикали, промишлени суровини, кафе, какао, чай и др. Франция има сравнително балансирани икономически връзки със страните от ЕС, но най-големият икономически партньор е Германия. Търговският баланс е положителен и възлиза на 6 млрд. $. Износа на Франция е насочен към Германия (14,9%), Испания (9,6%), Великобритания (9.4%), Италия (9.3%), Белгия (7,2%), САЩ (6,8%), Вносът се осъществява главно от Германия (19,1%), Белгия (9,4%), Италия (9,0%), Испания (7,4%), Нидерландия (7,0%), Великобритания (7,0%), САЩ (5,4%).

Региони за планиране

Франция има по-високи параметри спрямо средните за Европейския съюз. Ситуацията не е хомогенна, поради което различните региони попадат и в трите цели за развитие на Европейския съюз. Районите за планиране са: Ил де Франс, Център, Ардени, Пикардия, Горна Нормандия, Долна Нормандия, Бургундия, Шампан, Елзас, Лотарингия, Франш-Конте, Земи по Лоара, Бретан, Рона-Алпи, Оверн, Аквитания, Пуату-Шаранта, Лимузен, Юг-Пиренеи, Лангедок-Руссильон, Прованс-Алпи-Лазурен бряг, Корсика, Рона-Алпи,
Икономически райони. По равнище на развитие, особености и тенденции на еволюцията на отрасловата и териториалната структура на стопанството, географски връзки и историческа общност, Франция се поделя на 7 икономически района - Парижки, Северен, Източен, Лионски, Западен, Югозападен и Средиземноморски.
Парижки район. Заема Северно-френската низина. Тук влизат историческите провинции Нормандия, Ил де Франс, Пикардия, Шампан, Орлеан и Бургундия и следните райони за планиране: Ил де Франс, Горна Нормандия, Център, Долна Нормандия, Пикардия, Шампан и Бургундия. Най-важния район на страната с модерна обработваща промишленост, интензивно аграрно стопанство и най-гъста транспортна мрежа, която се събира като във фокус в Париж. В столицата живее 1/2 от населението на района и се произвежда 1/2 от ОПП на страната. Всичките райони са ориентирани към обслужване на столичния град. В Пикардия и Горна Нормандия водещ отрасъл е промишлеността, а в Долна Нормандия - аграрното стопанство, наречена е фермата на Париж защото го снабдява с месо, мляко, яйца, сирене, масло. В растениевъдството доминира пшеницата (платото Барс), в Шампан - лозята. Основни центрове: Париж, Хавър, Руан, Реймс.
Северен район. Малък по площ, почти без гори, с чести мъгли и дъждове. Известен е с промишлеността си, възникнала още през 18-ти век. Районът е гъсто населен и специализира в текстилната промишленост (Лил), металообработване (И-ро м. след Лотарингия) и машиностроене. От новите отрасли - автомобилна, нефтопреработвателна и електротехническа промишленост. Основни центрове са Лил и Дюнкерк.
Източен район. Обхваща историческите провинции Елзас, Лотарингия и Франш-Конте, разположени в източната част на страната до границата с Белгия, Люксенбург, Германия и Швейцария. В Лотарингия главен подотрасъл е металургията, в Елзас - текстилната промишленост и машиностроенето, а във Франш-Конте - автомобилостроенето. В Лотарингия е най-голямото находище на желязна руда в Западна Европа и най-големите басейни на въглища и каменна сол в страната. Така се обосновава специализацията в металургията, втората е свързана с текстилната промишленост. И двата отрасъла изживяват криза, извършва се преструктуриране на мощностите и се развиват нови отрасли - нефтопреработване и химическа промишленост. В района на Вогезите има значителни горски масиви и се осъществява добив на калиеви соли - И-ро м. в Западна Европа. В Елзас много добре е развито аграрното стопанство - пшеница, захарно цвекло, тютюн, хмел, лозя и овощни градини. Основни центрове са Стразбург (300 хил.ж.), Нанси, Мец, Безансон.
Лионски район. Включва районите за планиране Рона-Алпи и Оверн. Тук силно развита е промишлеността, той е на l-во м. по производство на електроенергия от ВЕЦ на алпийските реки. Електроенергия е в основата на развитието и на електрометалургията (производство на цветни метали и качествени редки стомани) и на електрохимията (изкуствен каучук, азотни торове, взривни материали, изкуствени влакна). Района развива и разнообразно машиностроене, като отстъпва само на Парижкия район. В Савойските Алпи има отлични пасища благоприятстващи развитието на животновъдството. В речните долини се отглеждат лозя, овощни градини, зърнени и технически култури. В Оверн освен зърнени култури се отглеждат още картофи и захарно цвекло. Основни центрове са Лион (над 1млн.ж.), Гренобъл (400 хил.ж.), Виши, Клемон Феран (260 хил.ж.).
Западен район. Обхваща историко-географски области Бретан, Анжу и Пуату, а от районите за планиране - Бретан, Земи по Лоара и Пуату-Шаранта. Важна специализация е животновъдството особено в Бретан, който поради мекия морски климат има зелени пасища целогодишно. В промишлено отношение района изостава в сравнение с останалите. Развито е производството на кораби, морския транспорт, риболова, а през последните години и електрониката. Друга важна специализация е птицевъдството, района е на 1-во м. в страната по производство на яйца и птиче месо. В растениевъдството доминират фуражните и зърнено-фуражни култури, а при торенето за нивите се използват водорасли. Запазените средновековни замъци са основа за развитие на туризма. Основните центрове са Нант, Брест, Рен, Коняк и др.
Югозападен район. Включва районите за планиране Лимузен, Юг-Пиренеи и Аквитания. Енергийните ресурси и полезните изкопаеми са основа за развитие на промишлеността, а топлия и влажен климат, плодородните почви и производствен опит на населението - земеделската му ориентация. Тук се произвеждат около 8% от ОПП, което го определя като по-слабо развит в икономическо отношение район. Специализиран е в отглеждането на пшенеца, тютюн, лозя (II-ро м.) и особено на царевица. В този район се намира известната с пясъчните си дюни и заблатени места област Ланди. Най-високата дюна е 115м. Територията на Ланди е дренирана и залесена, създадената гора е с площ над 10 млн.дка. Това е най-голямата изкуствена гора в Европа и е източник на суровини за целулозно-хартиената промишленост. В Пиренеите е развито пасищно животновъдство, по реките са построени много ВЕЦ. Районът е на l-во м. по добив на нефт, природен газ и ДД и ДО промишленост и на второ по авио-ракетна промишленост, развита в Бордо (500 хил.ж.) и Тулуза. Други центрове в района са Лимож (250 хил.ж.) и Лурд.
Средиземноморски район. Обхваща юга на Ф-я край Лионския залив. На запад от Рона е областта Лангедок-Руссильон, а на изток - Прованс с Лазурния бряг. Към райна се вкл. и о-в Корсика. С по-развита промишленост е западната част, специализира в нефтопреработвателна и нефтохимическа, машиностроителна и металургична промишленост. Силно развити са още винарската и козметично-парфюмерийната промишленост. Приморската равнинна и хълмиста част на Лангедок е заета с лозя, а делтата на Рона с ориз. Отглеждат се още цитрусови плодове, маслини, етеримно-маслени култури, цветя и др. По крайбрежието е френската Ривиера с най-големите курорти в Европа - Кан и Ница.
На о-в Корсика се отглеждат овце и кози, заради планинския релеф, развити са също риболова и туризма. Най-голям център в района е Марсилия (над 1 млн.ж.), Ill-ти по население след Париж и Лион. Други градове са Кан, Ница, Авиньон.
Автор: док.Патарчанова