Белгия

 

 

Площ - 30 521 кв. м                Население -10.5 млн. души

ГЕОГРАФСКО ПОЛОЖЕНИЕ, ГРАНИЦИ И ГОЛЕМИНА

Белгия е малка по територия страна, разположена в Северозападна Европа. Граничи с четири държави - на север с Нидерландия, на изток - с Германия, на югоизток - с Люксембург, и на юг - с Франция. На северозапад Северно море я отделя от Великобритания. В радиус от 250 км от столицата Брюксел са разположени едни от най-големи градове в Европа - Амстердам, Ротердам, Кьолн, Дюселдорф, Есен, Лил, Реймс, а в радиус от 350 км - Париж, Дортмунд, Майнц, Мец, Нанси, в радиус от 400 км - Лондон, Хавър, Франкфурт на Майн. Следователно Белгия, която има излаз на Северно море се намира в центъра на най-гъсто населената и промишлено развита зона на Западна Европа. През територията й минават важни търговски пътища между европейските държави.
Гербът съдържа два лъва и надпис "Съединението прави силата". По негов образец беше съставен гербът на царство България.
От 1957 г. Белгия е член на Европейския Съюз.

ПРИРОДНИ УСЛОВИЯ И РЕСУРСИ

РЕЛЕФ. Белгия е ниска страна. Около 3/4 от площта й е част от Средноевропейската равнина, т.е. съвсем равнинна (на север) или леко хълмиста (в централна и северозападна част). На северозапад тя се нарича Фландърска низина, а на североизток - Кемпен. Крайбрежието представлява ивица от дюни, зад които е зоната на полдерите. На юг от долините на р. Самбра и р. Маас релефът е нископланински. Тук се простират части от Ардените, с'най-висок връх - 694 м.

ПОЛЕЗНИ ИЗКОПАЕМИ

Белгия е бедна на полезни изкопаеми. Значителни са само запасите на каменни въглища, разкрити в два басейна - Северен (Кемпенски) и Южен, представляващ тясна ивица по долините на Самбра и Маас, от френската до германската граница. Оловно-цинкова руда има в Ардените и около Лиеж, а желязна руда - в крайния югоизток. Стопанско значение имат нерудните изкопаеми - гранит, глина, кварцов пясък, суровини за стъкларската промишленост.

КЛИМАТ

Страната е разположена в зоната на умереноконтиненталния климатичен пояс. Близостта на Северно море и топлото североатлантическо течение имат омекотяващо въздействие. Климатът е морски, влажен, с умерени температури, с мека зима и прохладно лято. Преобладават влажните западни и югозападни морски ветрове, поради което времето често е мрачно и мъгливо. Половината от дните на годината са дъждовни. Годишното количество на валежите е 700-800 мм, но в Ардените достига 1500 мм.

ВОДИ

Най-големите и най-важните в транспортно отношение реки са Шелда с притока си Лейе и Маас със Самбра. Те са плавателни през цялата година, но устията им са в съседна Нидерландия. По Шелда (216 км на белгийска територия) океански кораби достигат до Антверпен. За това спомагат и морските приливи. Реките са свързани с множество канали, което улеснява корабоплаването.

ПОЧВИ, РАСТИТЕЛНОСТ И ЖИВОТНИ

Най-плодородни са горските почви в Централна Белгия и алувиалните по долините на реките и блатистите полдери. В останалата част на страната те са подзолисти и песъчливо-глинести в равнината и канелени в Ардените. Плодородието на почвите в страната е почти изцяло резултат от дейността на човека, отвоювал територии от морето и пригодил слабопродуктивни площи за земеделска дейност.
Горите заемат под 20% от площта. В естествен вид те са съхранени само в Ардените. В останалите части преобладават изкуствени насаждения от широколистни и иглолистни видове. За укрепване на приморските дюни се засаждат ивици от борови гори.
Срещат се средноевропейски видове животни, най-много в Ардените. През 1973 г. е приет Закон за защита на природата. Устроени са 24 държавни природни резервата.

НАСЕЛЕНИЕ

През 2005 г. населението на Белгия възлиза на 10.5 млн. души. Около 58% са фламандци, говорещи нидерландски език, и 32% - валонци, говорещи френски език. Част от населението говори и двата езика. Трети официален език е немският, макар че се говори само от 1 % от населението. Близо 9% от населението са чужденци, а половин милион белгийци живеят зад граница. Основна религия е католическата за разлика от Нидерландия, където преобладават протестантите. На тази религиозна основа е създадена белгийската държава през 1830 г. Била е последователно владение на Нидерландия, Франция, Испания, Фландрия.
Белгия има положителен естествен прираст. Раждаемостта е 11 %о, а смъртността 10%о, следователно естествения прираст е едва 1%0, а детската смъртност е 4.4 %о. Средната продължителност на живота за жените е 82 години, а за мъжете 75 години. Средната гъстота е една от най-големите в света - 344 д/кв. км. Най-гъсто е населена Централна Белгия, в частност долините на Самбра и Маас, оста Антверпен-Гент-Брюксел, където гъстотата надвишава 1000 д/кв. км. Най-рядко са населени Ардените - 50-100 д/кв. км.
Белгия е една от "най-градските страни в света", т.е. с най-висока степен на урбанизация. В градовете с население над 5000 души живее 70% от цялото население, а с включването на селища с население над 2000 души, голяма част от които имат градски характер както по облик, така и по заетост на работещите, населението става цели 97%. Големите градски агломерации с население над 500 хил. жители са пет - Брюксел, Антверпен, Лиеж, Гент и Шарлероа. В тях живее 30% от населението на страната. Над 30% от икономически активното население е заето във вторичния сектор и само 3% в аграрното стопанство.

ДЪРЖАВНО УСТРОЙСТВО И УПРАВЛЕНИЕ

Белгия е конституционна монархия. Начело на държавата стои крал Алберт II Сакскобургготски от 1993 г. Законодателната власт се осъществява от двукамерен парламент, състоящ се от Палата на представителите и Сенат.
Страната участва в редица икономически и политически съюзи: Бенилюкс, ЕС със седалище в Брюксел, Западноевропейски съюз, Евратом.
В административно отношение Белгия се дели на 10 провинции: Антверпен, Лимбърх, Източна и Западна Фландрия, Вламс Брабант, в чиято северна част живеят фламандци, и Ено, Намюр, Люксембург, Брабан Валон, Лиеж в южната част, населена с валонци. Между двете основни националности са съществували остри разногласия. За разрешаването им през 1963 г. е прокарана лингвистична граница. Вестниците, телевизионните и радиопрограмите се печатат и излъчват на двата езика - холандски и френски. Фландрия, Валония и Брюксел представляват три раони за планиране (NUTS-2).

СТОПАНСТВО

Белгия е силно развита индустриална страна с голяма концентрация на производството. С право я наричат Западна Европа в миниатюр. Решаваща позиция в икономиката имат монополистическите обединения "Сосиете женерал", "Групата Брюксел-Лампиер", "Трактебел", "Филипс Белжик", "Юнион минер". Расте делът на чуждестранния капитал. Чуждите монополи контролират над 25% от промишлеността, 30% от износа, в тях са заети 20% от работниците от вторичния сектор. Страната произвежда 1% от световната промишлена продукция, а делът й в световната търговия е 4%. Брутният национален продукт е 371 млрд. долара (2005 г), по 35 295 долара на човек.
Промишлеността е най-силно развиващият се отрасъл на белгийската икономика, формиращ около 40% от националния доход. Промишлените изделия съставляват половината от износа на страната. На Белгия се пада 1/3 от износа на стъкло и брилянти, 1/5 от износа на тежки цветни метали, 1/7 от износа на черни метали и прокат. Страната е на едно от първите места в света по производство на германий, кобалт и един от най-големите западноевропейски износители на шлифовани диаманти, режещи инструменти, синтетичен каучук, автомобили и др. Със световна известност се ползват белгийските огледала, кристал, дантели, гоблени.
Структуроопределящи отрасли са машиностроенето (автомобилостроене, електротехника и електроника), химическата промишленост, черната и цветната металургия. Някогашните водещи отрасли -текстилна и особено въгледобивна промишленост, са загубили своите позиции. Както и преди, голяма роля играят стъкларската, шлифовъчната и оръжейната промишленост.

АГРАРНО СТОПАНСТВО

Макар, че има второстепенно значение, то интензивно, високопродуктивно и модерно. Дава 2.4% от брутния обществен продукт и задоволява 80% от потребностите на страната. Основен отрасъл е месо-млечното животновъдство, където се произвежда 70% от продукцията на отрасъла. Отглеждат се около 3 млн. глави едър рогат добитък, 7 млн. свине и 10 млн. птици. Главен животновъден район е Югоизточният, зает от Ардените, където има отлични планински пасища. В Централна Белгия животновъдството е застъпено в крайградски ферми, а във Фландрия - върху изкуствени пасища.
Растениевъдството има второстепенно значение. Основен земеделски район-е Централният. Отглеждат се зърнени култури, предимно пшеница и ечемик, захарно цвекло се сее върху полдерите, по долината на Маас и в предпланините на Ардените, лен - във Фландрия, по долината на р. Лейе, а тютюн - на юг, в долината на р. Самуа. От зеленчуците основно се отглеждат картофи (6 млн. т), почти повсеместно. В Кемпен е застъпено овощарството, а в околностите на Гент - цветарството.

ВТОРИЧЕН СЕКТОР. ЕНЕРГЕТИКА

Поради липсата на достатъчно енергетични ресурси енергетиката се развива с внос на нефт, природен газ и въглища. Около 85% от потребностите се задоволяват с вносни суровини и по степен на зависимост от тях Белгия е на второ място след Япония сред промишлено развитите страни. Ако през 1955 г. страната е заемала второ място по добив на въглища на глава от населението след Англия и шесто по абсолютен добив в света (30 млн. т), през 1988 г. добивът спадна на 5 млн. т, а през 2004 г. - на 634 хил. т, като в Южния басейн той е прекратен напълно през 1981 г. Внасят се от около 10 млн. т годишно от Германия, САЩ, ЮАР и Полша.
Нефтопреработвателната промишленост работи изцяло с вносен нефт - около 27 млн.т нефтопродукти. Половината от тях се изнасят вече като бензини и масла. По износ на нефтопродукти Белгия е на второ място в Западна Европа след Нидерландия. Производството се контролира от англо-американски капитали. Изключение е белгийската нефтена компания "Петрофина". Поради импортната зависимост на отрасъла нефтопреработвателните заводи са изградени в пристанищните райони - в Антверпен (70% от мощностите), Гент и Зеербрюге. С развитието на тръбопроводния транспорт стана възможно изграждането на заводи и във вътрешността на страната -провинция Ено. Белгия е бедна на хидроресурси и почти цялата електроенергия се произвежда от ТЕЦ и АЕЦ. През 2004 г. са получени 78 млрд. кВтч електроенергия, от които 45% от атомни електроцентрали. По-големи АЕЦ - са изградени в Шоо, на френско-белгийската граница, в Тианж - на брега на р. Маас, и в Дул - около Антверпен и други. За нуждите на ядрената енергетика от Франция, САЩ, Канада и ЮАР се внася уранов концентрат. Малки ВЕЦ са построени в Ардените и в провинция Лиеж

ЧЕРНА МЕТАЛУРГИЯ

Белгия притежава големи металургични мощности (общо 30 млн. т годишно). По производство на глава от населението е на второ място в света след Люксембург.
Добивът на метал е исторически свързан с използването на железни руди от френска Лотарингия и Люксембург и производството на стомана по Томасовия метод. По -късно започва внос на руда от Швеция става възможно използването на кислородно-конверторния способ, чрез който днес се произвежда над 90% от белгийската стомана. Основните металургични заводи са съсредоточени в територията на Южния въглищен басейн, формирайки т. нар. "черен пояс". Най-силна е концентрацията около Шарлероа и Лиеж (най-старият металургичен център на Западна Ев¬ропа). Извън "пояса" голям център е Зелзат, разположен на канала Гент-Тернезен (Нидерландия), който работи изцяло с вносни суровини. За износ са предназначени 70-80% от черните метали. Белгия дава 15% от износа на черни метали в ЕС.

ЦВЕТНА МЕТАЛУРГИЯ

Съвременната цветна металургия на страната е свързана с колониалната експлоатация на Африка. Съвсем малките собствени запаси на оловно-цинкови руди са вече изчерпани. От края на миналия век руди се внасят от Белгийско Конго, където се създава рудодобивната империя начело с "Юнион Минер дю 0'Катанга". От 1885-1908 г. страната е лично владение на белгийския крал Леополд II Сакск-кобургтотски, а след това колония на Белгия. След образуването през 1960 г. на независима република Конго и национализацията на рудодобива в Катанга, износът за Белгия не се прекрати, поради сключените дългосрочни контракти за доставка на полиметални руди. Руди се внасят още от Канада, ЮАР и от страните в Латинска Америка.
Основните центрове на цветната металургия са разположени в районите на Антверпен, Лиеж и Кемпен. Малки, но голям брой предприятия има около Брюксел. Най-силно развит е Антверпенският район. В Олен е най-големият медодобивен и медопреработвателен завод в Западна Европа и един от най-големите заводи за германий, радий, кобалт и уранов концентрат. В Бален е най-големият в страната завод за производство на цинк, а в Хобокен - най-големият алуминиев завод. В Дюфел е най-големият в Бенилюкс завод за алуминиев прокат, а в Хемиксем - едно от крупните предприятия за мед и медни сплави.. Общо в Белгия се произвеждат 423 хил. т мед, 289 хил. т цинк, 91 хил. т олово, 9 хил. т калай.

МАШИНОСТРОЕНЕТО

Той е най-важният промишлен отрасъл. Началото му се поставя през XIX век и е предопределено от солидната металургична база на Южния басейн. Основната специализация е тежкото машиностроене, производството на метални конструкции и оборудване, оръжейната промишленост. Белгийското машиностроене играе голяма роля в създаването на жп транспорта, трамвайното стопанство и електроцентралите в много-европейски страни, в това число и-в царство България (строят се електроцентрали, трамвайната мрежа в София, оборудване за захарни, кожарски и др. заводи). След Втората световна война традиционните отрасли загубиха значението си, а се развиха автомобилостроенето, електротехниката и електрониката, производството на технологично оборудване (предимно за химическата промишленост и металургията).
Първо място сред машиностроителните отрасли заема автомобилостроенето. Леките автомобили съставляват 95% от производството. През 1996 г. са произведени и пуснати в продажба 1 233 000 автомобила, а през 2004 г. - 900 000. Or тях 80% са за износ. Главен автомобилостроителен район е Брюкселският с 40% от белгийската продукция. В района има два завода на "Рено", заводи на "Фолксваген" и "Пежо-Ситроен". Втори е районът на Антверпен. Градът е център на американското автомобилостроене. Има два завода на "Дженерал мотърс", единият от които е най-големият в Белгия. Антверпен осигурява 25% от продукцията. Трети автомобилостроителен район е Североиз¬точният с център гр. Генк, където се произвеждат автомобили на фирмата "Форд-верке".
Корабостроенето и железопътното машиностроене губят своите позиции. През миналия век България е доставяла локомотиви и вагони от Белгия. По-голямо значение има селскостопанското машиностроене. Заводи на американски фирми произвеждат трактори ("Форд") и комбайни ("Кнайсел").
Силно развитие получи електротехническото машиностроене. Битова апаратура (телевизори, радиоприемници) се произвежда в Антверпен и Гент. Предприятията са предимно филиали на холандския концерн "Филипс". Произвежда се и полупроводникова техника (филиала на американския концерн ИТТ - "Белл Телефон Манифакчъринг"). Основните заводи на "Филипс" за радиодетайли, които след това се изпращат в главните заводи в Нидерландия, са разположени в близост до холандската граница - в Тюрнхаут, Тесенддерло и Хаселт. Големи заводи има още в Брюксел, Брюге, Лиевен. Центрове на тежко електрооборудване (генератори, трансформатори, атомни съоръжения и др.) са Шарлероа, Лиеж и Гент.
Износът на високи технологични изделия от страната възлиза на около 20 000 млн. долара. По износ на оборудване за черната металургия Белгия заема 6-то място в света, а по износ на химическо оборудване - 10-то място.
Най-голям център на оръжейната промишленост е Лиеж Тук, наред с малките, основани преди столетия предприятия за украса и гравиране на ловни оръжия, израснаха гигантски заводи за производство на стрелково и автоматично оръжие.

ХИМИЧЕСКАТА ПРОМИШЛЕНОСТ

Той е стар отрасъл, развиващ се в миналото на основата на кокса и доменните процеси. През 1863 г. белгиецът Ернест Солвей открива евтиния способ за получаване на сода, с което насочва химическата промишленост към производството на сярна и азотна киселина, минерални торове, сода и хлор. През 70-те години силно развитие получи нефтохимията в района на Антверпен. Произвеждат се етилен, пропилей, пластмаси, синтетичен каучук, както и сложни торове на базата на нефтопродукти и холандски природен газ. Белгия заема място в челната десетка в света по износ на химическа продукция. Около 60% от износа е предназначен за Германия, Холандия и Франция. Формирани са два големи химически района: Фламандски с център Антверпен и Южен - от Лиеж през Шарлероа до френската граница.
Белгия е един от най-големите производители и износители на стъкло - около 1/3 от световния износ. Производството се основава изцяло на собствена суровина - кварцов пясък от долината на р. Самбра, варовик и въглища. Главни центрове са Шарлероа, Намюр, Зеербрюге, Мол и Вал-Сен Ламбер (край Лиеж), който е известен и с производството на висококачествен кристал. Страната се слави с изработването на висококачествени салонни огледала.
По шлифоване на диаманти Белгия си оспорва първото място с Израел. Главен център за това е Антверпен, т. нар. "Диамантена столица".

ТЕСКТИЛНАТА ПРОМИШЛЕНОСТ

Тя има най-голям дял от отраслите на леката индустрия. Тя постепенно губи позициите си. Стари традиции има районът на Фландрия - Гент, Кортрайк, Ронс, Турн - за памучен текстил, а вълненото производство е развито във Вервие край Лиеж и във Фландрия в Мускрон-Ронс-Турн. Лененотекстилни фабрики има в Гент, Руселар, Ронс и Кортрайк. По производство на вълнени килими, дантели и гоблени Белгия заема първо място Европа.
ХРАНИТЕЛНО-ВКУСОВАТА ПРОМИШЛЕНОСТ обхваща производството на захар, цигари, бира, маргарин, шоколад. Биреното производство в Белгия датира от 1366 г. в гр. Льовен, на 30 км източно от Брюксел. През 1537 г. работи най-голямата пивоварна, към която е страноприемницата "Ден Хорн" ("Рогън"). През 1708 г. нейният собственик Себастиян Артоа й дава своето фамилно име "Стела Артоа". Сега тя е най-известната бира в Белгия, Франция и е достигнала до България. Производството на бира е 14 млн. хектолитра. Фамилията Артоа съвпада с названието на големия извор във Франция, дал името си на подобните извори, наречени артезиански. Производството на захар е над 1 млн. тона.

ТРЕТИЧЕН СЕКТОР. ТРАНСПОРТ.

Белгия има най-гъстата жп мрежа в света - 3.7 хил. км, от които 62% са електрифицирани. Тя е втората след Великобритания страна, построила през 1835 г. железопътна линия. Белгия е пионер в градския трамваен транспорт.
Важен транспорт е автомобилният. На него се пада 90% от вътрешните превози. Страната притежава удобни скоростни автомагистрали. Разполага с 4.1 млн. автомобила.
Морският флот през последните години е намалял на 132 хил. т. Речният има по-голям тонаж поради рационалното използване на реките и каналите. Най-голямо морско пристанище е Антверпен
- едно от най-големите в света.
Въздушните съобщения се обслужват от националната компания "Сабена".

ВЪНШНОИКОНОМИЧЕСКИ ВРЪЗКИ

Вносът е 285 милиарда долара, а износът за 306 милиарда долара. Белгия изнася машини и оборудване (до 60% от произведената продукция), черни и цветни метали, химически и фармацевтични продукти, текстил. Във вноса преобладават суровини, особено енергетичните (60% от всички енергопотребности се удовлетворяват с внос на нефт), храни, машини, оборудване.
На страните от ЕС се пада 70% от общия стокооборот. Главни търговски партньори са Германия, Франция и Нидерландия, а от неевропейските страни - САЩ, Япония и Конго (Заир).

ТУРИЗЪМ

След като Брюксел стана столица на Европейския съюз се увеличи туристическият интерес към Белгия. Освен столицата много туристи привличат Анверс, Остенде, Динант, Ватерлоо, Бланкенберге и др. С името на балнеоложкия център Спа е прието да се обозначава спа-туризмът, които придобива все по-голямо значение.

ИКОНОМИЧЕСКИ РАЙОНИ

Белгия се дели на три икономически района: Северен, Централен и Южен.
1. Северният район е най-многолюдният и индустриално развит район на страната. Включва областите, населени с фламандци. Промишлеността му се формира под влияние на приморското положение (юрабостроене, кораборемонт, нефтопреработваща и нефтохимическа промишленост, цветна и черна металургия) и непосредствената близост до холандската и германската граница (автомобилостроене, радиотехника). Други отрасли като текстилната и шлифовъчно-диамантената промишленост са възникнали още в средните векове. Макар и по-ограничено, в Северния басейн е развит въгледобивът. С изключение на черната металургия всички останали отрасли имат водещо място в белгийската икономика. Делът на района в корабостроенето е 100%, в нефтопреработването -80%, в цветната металургия - около 70%. Преимуществено положение имат още хранително-вкусовата, дървопреработващата, химическата промишленост. Аграрното стопанство има месо-млечно животновъдна насоченост. Отглеждат се също ръж, овес, ечемик, картофи, захарно цвекло, лен. Белгийският лен има световна известност. Територията между Гент, Антверпен и Брюксел си е спечелила славата на градината на Белгия. Това е площ, заета с най-различни цветя. Обособени са зони на мощна индустрия - Антверпенската агломерация, индустриалната зона на канала Гент-Тернезен, индустриалната зона по Алберт канал, свързващ Антверпен с Генк, както и големи про-мишлени възли - Брюге, Остенде, Зеербрюге, Кортрайк.
АНТВЕРПЕН (на валонски Анверс), втори по големина град след Брюксел (900 хил . ж. с предградията), е най-голямо пристанище, голям промишлен, търговски и културен център. Поддържа над 300 редовни параходни линии. Застъпени са нефтопреработвателната, нефтохимическата и металургическата промишленост. Наричат града "Великанът на Шелда". Фламандиците'казват: "Анттверпен е получил от бога Шелда, а всичко останало от Шелда". В града, името на което значи "Пристанището", се строят кораби, сглобяват се автомобили, шлифоват се диаманти (градът е наречен "Диаматената столица"), леят се цветни метали. Между шедьоврите на фламандската архитектура са централният площад - Грог Марк и фонтанът, в който е фигурата на Силиус Барбо, църквата "Нотр Дам", Кралският дворец и др. За Антверпен се казва, че той сияе като брилянт на пръстен. Забележителност на града са морският музей (с карти на Герхард Меркатор), Домът-музей на Рубенс. Тук са живяли и творили художниците Ван Дайк и Йорданес.
ОСТЕНДЕ е най-големият белгийски морски курорт, посещаван от много чужденци. Крайбрежната улица е изпълнена с много колоритни заведения - ресторанти, хотели, казина, барове. Градът е център на корабостроенето.
Друг известен морски курорт е БЛАНКЕНБЕРГЕ.
ГЕНТ е някогашна столица на Фландрия. Разположен е на р. Шелда. През средните векове е бил известен с производството на сукно. Изградени са разнообразни индустриални предприятия за различни видове машини, кораби, мебели, нефтохимически продукти, хранително-вкусови изделия. След прокопаването на канала Гент-Тернезен се наложи като второ по значение морско пристанище в страната.
ГЕНК е миньорски и автомобилостроителен град, Тук са заводите "Форд верке".
БРЮГЕ е стар ханзейски град, който още през XV век се прочува с текстилното си производство. Свързан е с морето чрез плавателни канали. Център е на машиностроенето и електротехниката. Негов аванпорт е Зеебрюге. Известен е като Северна Венеция заради многото канали. Запазени са старинни домове и храмове. На централния площад се издига часовникова кула с 47 камбани.
МАЛИН е религиозният център на Белгия. Храмът Сен Рамбо има 40 мелодични камбани, на които се изпълняват музикални откъси, наричани малинов звън.
2. Централният район включва провинция Брабант, индустриално ядро на която е агломерацията на Брюксел. Отличава се с разнообразна промишленост, но преобладават отраслите, свързани с обслужването на населението и с производството на високо качествена продукция, изискваща квалифицирана работна ръка - полиграфическа, трикотажна, кожарска, обувна, хранително-вкусова промишленост. Сглобяват се автомобили, произвеждат се металорежещи машини, електронни изделия, стомана, цветни метали, торове, медикаменти, лакове, синтетични влакна и др.
БРЮКСЕЛ (на фламандски Брюсел) наброява 1.1 млн. души с предградията. Столица е на страната и на Европейския съюз, главен политически, финансов и културен център на Белгия. Застъпени са хартиената, полиграфическата, хранително-вкусовата промишленост. Произвеждат се електронни изделия, автомобилни гуми, медикаменти, обувки, дантели, огледала, шлифоват се диаманти. Брюксел е наречен "столица на шоколада". Едно от най-големите промишлени предградия е Андерлехт.
Заслужено наричат Брюксел малък Париж. "Гранд Плас" ("Грот Марк") е един от най-интересните, най-вълнуващите площади в Европа с великолепни старинни сгради, между които най-красиво е кметството, увенчано със статуята на Свети Михаил - покровителят на града. Открояват се гилдийските домове с позлатени фронтони и статуи. Наблизо е фигурката на белгийското момченце Манекен Пие - символ на Брюксел, свързан с легендата за историята на града от началото на XVII век. В Брюксел се намира една от най-големите сгради в света - Дворецът на правосъдието, в гръко-римски стил, с кула, висока 120 м. В изложбения парк Хейзел е Атомиума - макет на молекулата на желязото, увеличена 165 милиона пъти, висок 180 метра, експонат от световното изложение през 1958 г. В съседство е атрактивното градче "Мини Европа". В брюкселското предградие Ватерлоо са запазени неща, които напомнят за станалата тук голяма битка на 18 април 1815 г, в която англо-холандско-пруската армия разгромила французите, командвани от Наполеон.
3. Южният район обхваща провинции, населени с валонци. Неговата главна ос е индустриалният "черен пояс" по долините на Самбра и Маас - най-старият район на тежката промишленост. На базата на въглищата възниква веригата от взаимосвързани производства-въглища-кокс-метал-металообработване-машиностроене-коксохимия. Впоследствие се добавя и производството на сода и содопродукти. Оловно-цинковата руда около Лиеж поставя началото на цветната металургия, а наличието на кварцов пясък, варовик и други строителни материали - на циментовата, стъкларската и керамичната промишленост. Въгледобивът и черната металургия са в упадък за сметка на машиностроенето и химическата промишленост.
На юг от Самбра и Маас, в гънките на Ардените, преобладават аграрното стопанство (пасищно животновъдство, а по долините на реките - земеделие) и туризмът. Най-известен лечебен център е гр. Спа, който притежава хубави места за туризъм, риболов и зимни спортове. През последните години името на този град се свързва с балнеоложко-оздравителен и развлекателен туризъм (т.нар. спа -туризъм).
От промишлените отрасли са развити само хранително-вкусовата и дървопреработването. Само в крайния юг, на границата с Люксембург, в Атюс и Мюсон се намират сравнително големи металургични заводи (най-старите в страната), работещи със саарски въглища и кокс и с люксембургска и лотарингска руда. Големи градове в планинска Белгия няма. По-значителен е Динан, който се посещава от много туристи заради голямата си крепост и красиви околности.
ЛИЕЖ (над 600 хил. ж.) е главен град на Валония, трети транспортен възел след Брюксел и Антверпен. Той е град на въглищата, стоманата, цветните метали. Има стара слава като производител на ловно и военно оръжие. Речно пристанище е на р. Маас и на каналите, които го свързват с Антверпен.
ШАРЛЕРОА (230 хил. ж.) е пристанище на р. Самбра и главен град на провинция Ено. Център е на въгледобива, черната металургия, тежкото електромашиностроене (заводите "АСЕК-Вестингхаус"), коксо-химическата, химическата и стъкларската промишленост.
Автор: док.Патарчанова