Биогеография

 

Биогеография 
 
 
Биогеографията като наука
 
      Биогеографията е наука, която изучава закономерностите в разпространението и разпределението на живите организми и техните съобщества на Земята. Основна задача на биогеографията е да попълва цялостната характеристика на земната повърхност чрез резултатите от спнецифични изследвания. Биогеографията е призвана да разкрива закономерностите на географското разпределение на живите организми и техните съобщества, както и причините за това разпределение в днешния му вид, като взема под внимание филогенетичните отношения между организмовите таксони, екологичните характеристики на видовете и биотичните съобщества, сегашните физикогеографски условия и палеогеоморфологичните, палеоклиматичните и палеоонтологичните условия и данни.
 
Терминология
 
    Таксон означава група организми в една или друга степен родствено свързани и достатъчно обособена, за да може да и бъде дадена определена таксономична категория - вид, род, семейство, разред и др. За разлика от таксономичната категория таксонът винаги означава конкретен биологичен обект. Например понятията "хвощове", "чифтокопитни", "безгръбначни" обозначават групи организми, които представляват обекти на биологичната класификация. В тези случаи понятията "вид", "род", "семейство", "клас" и др. не са таксони, но конкретните видове блатен хвощ, благороден елен, градински охлюв представляват таксони. 
    Таксономични категории са понятия, използващи се в систематиката за обозначаване на съподчинени групи растения или животни, които се отличават с различна степен на родство. Таксономични категории или нива (рангове) на йерархичната класификация (вид, род, семейство и др.) се дават на конкретни обособени организмови групи - таксони. За разлика от таксоните, таксономичните категории обозначават не реални организми, а определен ранг или ниво в класификацията, т. е. степен в определена йерархия.
Флора - исторично обособила се съвкупност от растителни таксони, обитаващи (обитавали) определена територия или влизащи (влизали) в състава на определено растително съобщество (формация, фитоценоза), което също притежава (е притежавало) пространствена характеристика. 
Растителност (растителна покривка) - съвкупността от растителни съобщества на планетата или на отделна територия. Например във флората на северното полукълбо са представени богато видовете на семействата Pinaceae, Salicaceae, Fagaceae, Poaceae, Ranunculaceae, Asteraceae и др., а в растителността му - растителни съобщества на тундрите, тайгата, листопадните широколистни гори, степите и т. н. 
Фауна - исторично обособила се съвкупност от животински таксони, обитаващи (обитавали) определена територия. 
Животинското население - съвокупност от животински индивиди, които влизат в състава на някакво съобщество (например на тайгата, на саваната и др.) и се характеризира не само с видов състав, но и с численост на индивидите, структурна организираност и типология на образуващите животинското население групи (например блатни животни, горски животни, сапрофаги, фитофаги, хищници, паразити и др.). 
Фосили (изкопаеми организмови вкаменелости) са всякакви организмови останки от геологичното минало, включително и следите от жизнената дейност на някога живели организми. 
Реликти са растителни и животински видове, запазили се до днес като останки от някога широко разпространена флора и фауна. В едни случаи реликтът е останал да съществува само в едно или няколко местообитания, принадлежащи на бившия му широк ареал, поради климатични, геологични или други промени на средата. 
Рефугия (рефугиум) - убежище, в което се е съхранила реликтна флора и фауна, "изтласкани" в него поради влошаване на условията за съществуване. В рефугиите жизнените условия са се изменили в много по-малка степен отколкото в останалите територии на бившия ареал, т. е. останали са над фаталните за съответните таксони изменения на външната среда. Особено разпространен тип рефугии са ледниковите, лежащи в райони, които не са били обхвнати от кватернерните заледявания. 
Ендемит - растителен или животнски таксон обитаващ една-единствена (която и да е и каквато и да е по размери) част от биосферата. 
Ендемичните таксони биват палеоендемити и неоендемити. 
Географска изменчивост - различия между пространствено разделени популации на вида или популационни различия в пространството. 
Географски изолат - популация, отделена чрез географски прегради от основния ареал на вида. 
Географска преграда - територия, която препятства обмяна на гени между популации на вида. 
Популация (естествена) - съвкупност от индивиди на един вид, които имат общ генетичен фонд, историчен ограничили се в определена част от биосферата (територия, акватория, биотоп, субстрат и др.) и разграничили се от други подобни съвкупности. 
Биосфера - обвивният слой на земното кълбо, чийто състав, структура и енергетика се определят от съвкупната дейност на живите организми, т. е. слой, обитаван и преустройван от живите организми. Включва част от атмосферата до височината на озоновия екран (20-25 km), част от литосферата (особено кората на изветряване) и цялата хидросфера. Долната граница се спуска средно на 2-3 km на сушата и на 1-2 km под дъното на океана. Елементарна единица на биосферата е биогеоценозата. 
Биогеоценоза - еднородна част от биосферата с определен състав от живи (биоценоза) и неживи (абиотични: приземен атмосферен слой, слънчева енергия, почва, вода и др.) компоненти, обединени от обмяната на веществата и енергията в единен природен комплекс. 
Биоценоза - биотично съобщество от растения, животни, гъби и микроорганизми, които обитават съвместно определена територия или акватория като съставна част на биогеоценозата. Подразделя се главно на фитоценоза (растително съобщество) и зооценоза (животинско съобщество). 
Екосистема (екологична система) - съвкупност от съвместно живеещи организми и условия за тяхното съществуване, които се намират в закономерна зависимост помежду си и образуващи система от взаимно обуславящи се биотични и абиотични явления и процеси. Съдържанието на понятието екосистема е твърде сходно с това на понятието биогеоценоза, така че двете понятия са почти взаимозаменяеми. 
Биоми - големи съобщества от организми и средата на обитанието им в определена ландшафтно-географска зона. Това са съобщества от зонален тип, т. е. такива, чието съществуване е обусловено от зонален климат (например съобщества на тундрите, на тайгата, на степите и др.). 
Биота - исторично обособила се съвкупност от живи организми, обединени от общ район на разпространение. За разлика от биоценозата в състава на биотата влизат и видове, които може да нямат екологични връзки помежду си. 
Доминанти - видове растения или животни, които преобладават в различни етажи на фитоценозата или зооценозата. Според броя на доминантите съобществата биват монодоминантни (с един доминиращвид), олигодоминантни (с не многобройни доминиращи видове) и полидоминантни (с многобройни доминиращи видове). 
Екологична ниша - съвкупност от всички фактори на средата, в пределите на които е възможно съществуването на вида в природата. 
Имиграция - нахлуване в дадено биотично съобщество на нов за него вид. Сходно понятие е интродукция, което също означава навлизане на нови за съобществото организмови форми, но чрез въвеждането им от човека 
Организмовите компоненти на съобществата са много разнообразни по отношение на екологичните и биологичните им качества: 
Продуценти - автотрофните зелени растения, наречени още фотоавтотрофи. 
Консументи - хетеротрофните организми, които се хранят с жива биомаса (разделят се на хетеротрофи от първи ред, наречени хлорофитофаги или фитофаги, хранещи се с живи растителни части; хетеротрофи от втори ред, които използват за храна фитофаги; хетеротрофи от трети ред, хранещи се с хетеротрофи от втори ред и т. н.; към хетеротрофите от втори ред и нагоре се отнасят хищниците, паразитите и паразитоидите. 
Редуценти - микроорганизмите и сапротрофите, в резултат на чиято дейност органичните съединения в мъртвите организмови останки се минерализират. 
Монофаги - хетерофаги, които използват за консумация един вид храна (при фитофагите например - един вид растения). 
Олигофаги - хетеротрофи с тясна хранителна специализация (например при фитофагите - растения, принадлежащи само към едно семейство). 
Полифаги - хетерофаги, които се хранят с разнообразна растителна, животинска или растителна и животинска храна, с живи или мъртви организми. 
Ксерофили - организми, които населяват сухи местообитания и имат приспособления за сухоустойчивост. 
Мезофили - организми, които населяват влажни местообитания. 
Хидрофили - организми, които живеят във вода (с отделни свои части или изцяло). 
Епифити - растения, които се заселват върху други растения (обикновено по стъблата и клоните на дърветата) и получават хранителни вещества от околната среда, но не и от гостоприемниците си. Епифили - непаразитни растения, предимно водорасли и мъхове ирядко цветни растения, които се развиват върху листа на други растения. 
Ефемери - едногодишни тревисти растения, завършващи пълния цикъл на развитието си за много кратък и обикновено влажен период (от 2 - 6 седмици до 5 - 6 месеца). 
Еврибионти - видове растения или животни, способни да съществуват при широки изменения на факторите на средата (евритермни видове - живеят при температура, която се изменя в широк диапазон; еврихалинни видове - живеят при различна соленост на водата или почвата и др.). 
Стенобионти - видове, съществуващи само в условия на постоянност на факторите на средата (стенотермни, стенохалинни и др.).
 
Ареали
 
Ареалът на даден организмов таксон е частта от биосферата, в която този таксон съществува трайно чрез своите популации. Редица ареали освен основна част имат още един или повече твърде отдалечени от нея фрагменти, наречени есклави.
Някои основни видове ареали:
- Космополитни
- Ендемични-  палеоендемични и неоендемични
- Дизюнктивни-  биполярни, междуконтинентални и вътрешноконтинентални (европейско-азиатски, аркто-алпийски, борео-планински и високопланински)
- Зонални- циркумполярни, циркумбореални, пантропични, южни и циркумконтинентални.
Космополитни ареали - примери: Marchancia polymorpha, Phragmites australis, Typha latifolia, Lemna minor, Urtica dioica, Plantago major, Capsela bursa-pastoris, Passer domestica, синантропни насекоми (мухи, дървеници). 
 
alt
Космополитен ареал на Plantago major (по Cox & Moore, 1993.)
 
Ендемични ареали – примери: Papaver degenii (Пирински мак - Пирин), Tulipa rhodopea (Родопско лале – Родопи и Пирин), Haberlea rhodopensis (Гърция, Родопи, Източна Средна гора, Централна Стара планина – терциерен реликт) Rhodopea angelovi (бръмбар от семейство Листояди – Родопи), семейство LemuridaeМадагаскар 
палеоендемити – примери: Ginkgo biloba (преди и Европа, сега ЮИ Китай) Sequoiadendron, Sequoia, Metasequoia (Ю Китай), птидечовка и ехиднаАвстралийското царство
 
Дизюнктивни ареали 
Дизюнктивни биполярни
 
alt
Биполярни ареали на род Sardina (щрихи) и червеите от клас Priapulida (кръгчета) (по Лопатин, 1980).
 
Дизюнктивни междуконтинентални ареали 
- северни – примери: родове Abies и Picea; род Bison (Европа - С Америка), Liriodendron, Aligator ( И Азия - Северна Америка) 
- южни - примери: Dipnoi (Protopterus, Lepidosiren, Neoceratodus). 
 
alt
 
Дизюнктивни междуконтинентални ареали на двойнодишащи риби (1 - род Protopterus, 2 - род Lepidosiren, 3 - род Neoceratodus) и род Tapirus (по Лопатин, 1980). 
 
alt
 
Дизюнктивни междуконтинентални ареали на тапира
 
Дизюнктивни вътрешноконтинентални ареали европейско - азиатски - примери: Convallaria majalis (момина сълза), род Unio, биомът на широколистните гори 
 
alt
 
Европейско - източноазиатски ареал на Синятя сврачка (по Лопатин, 1980).
 
 
аркто - алпийски - примери: Salix reticulata, Dryas octopetala
alt
 
Аркто - алпийски ареал на Белогушия дрозд (по Лопатин, 1980).
 
борео - планински (борео – монтанни) - примери: Picea abies, Vipera berus, Lacerta vivipara, Loxia curvirostra
 
alt
 
Борео - планински ареал на Трипръстия кълвач (по Лопатин, 1980).
 
 
Високопланински ареали
alt
Високопланински дизюнктивен ареал на Дивата коза (Rupicapra rupicapra) (по Лопатин, 1980)
 
 
 
Зонални ареали 
 
циркумполярни северни - примери: бяла мечка, полярна лисица, северен елен
 
alt
Циркумполярен ареал.
 
 
циркумбореални - примери: френско грозде, лос
alt
Циркумбореален ареал на Ястребовата сова (по Geptner, 1936)
 
 
Пантропични – примери: сем. Arecaceae (палми), рифообразуващи корали
alt
Пантопичен ареал на палмите (сем. Arecaceae) (по Cox & Moore, 1993)
 
 
 
Южни циркумконтинентални - примери: род Notophagus - Н. Гвинея, Австралия, Н. Зеландия, Ю. Америка
 
Видове разселване и разпространение на организмите
 
Организмите се разпространяват по два начина- пасивно и активно.
 
- Пасивното разпространение се осъществява по следните начини:
1. Автохория- разпространяване на растения и гъби (автохори) чрез саморазпръскване на техните семена и спори (механохория); чрез падане на семената под силата на тежестта (барохория) или по пътя на узряване на плодовете и семената в почвата на известно разстояние от майчиното растение (геокарпия).
2. Анемохория- разпространяване на организми с помощта на вятъра.
3. Хидрохория- разпространяване на предимно водни организми с помощта на течащи сладки води.
4. Зоохория- разпространяване на растения и животни от животни.
5. Антропохория- разпространяване (съзнателно или случайно) на организми от човека.
- Възможности за активно разпространяване имат животните, които могат да се противопоставят на въздушните и водните течения. То се осъществява със собствена енергия, чрез ходене, пълзене, летене или плуване.
 
Основните биоми на сушата
Биомите на сушата са големи климатично обусловени обединения от зонални формации с характерна за тях климаксна растителност (климаксно растително съобщество е онова, което е най-устойчиво при съществуващите условия; например иглолистните гори образуват климаксна растителност на бореалния горски биом) и съответстваща приспособена фауна.
 
Основни биоми на сушата (Карта по Cox & Moore (1993))
alt
 
 
- Екваториални гори
alt
 

Дъждовни екваториални и тропични гори

Тези гори имат пантропично разпространение. Типични са за екваториалния и субекваториалните пояси, но на места достигат и дори преминават тропичните окръжности. Наричат се още влажни екваториални гори, хилея (название, означаващо „местност покрита с гори”) и селва (или селваси, португалското название на дъждовните гори в Южна и Централна Америка). В Америка най-голямата част на хилеята се простира в басейна на Амазонка. На юг в отделни масиви тя достига до 16-17˚ ю.ш., а в подножието на Андите- и до Тропика на Козирога. На север заема източните части на Средна Америка, Източно Мексико до Тропика на Рака и Антилските острови с крайната югоизточна част на Куба. Амазонската хилея има дължина от запад на изток 3 600 км, а от север на юг- 2 800 км.

    По източното крайбрежие на Бразилия се проточва меридианно една изолирана част на хилеята с широчина около 100 км. На запад от Андите лежи подобна ивица, която започва от Еквадор, през Колумбия и се слива с централноамериканската хилея.

    Дъждовните гори на Африка покриват териториите около Гвинейския залив (от Гвинея до Д.Р. Конго)  и голяма част от басейна на р. Конго. Отделни малки есклави са пръснати по източното крайбрежие на Мозамбик и из планинските склонове на Източна Африка. Хилея има и в източната част на Мадагаскар.

    Дъждовни гори се срещат още в Непал, Североизточна Индия, Бангладеш, Бирма, Тайланд, Малайзия, Индонезия, Филипини, Нова Гвинея, Североизточна Австралия.

    Климатът, в условията на който могат да съществуват дъждовни гори се характеризира с целогодишна висока влажност и постоянно висока температура. Абсолютната максимална температура е между 33 и 36˚С. Във влажните равнинни гори тя се изменя в пределите 24-28˚С, а в планинските са малко по-ниски от 20˚С. Най-големите денонощни колебания на температурата не надминават 16˚С.

    Най-ниското количество на годишните валежи, при което може да съществува хилея е около 2 000 мм. Обикновено валежите са 2 000- 4 000 мм, но в някои области достигат 10 000-12 000 мм/г.

   Почвите на дъждовните гори са древнореликтни, образувани през терциера. От обилните валежи основите и силикатите се отмиват, поради което почвите се обогатяват с железни и алуминиеви окиси и добиват керемиденочервен цвят и киселя реакция. В течение на стотици хиляди години почвите на хилеята са изгубили хранителните си вещества. Мощността им е не повече от 2 м.

Флора

Около 70% от висшите растения са дървета. Те се разграничават в 5 основни етажа (до 60-70 м, най-горния). Под тях следва етаж на храсти и гигантски тревисти растения, а най-долу е етажът на полухрастите и ниските треви. Изключително разпространени са лияните, епифитите и папратите. Характерно за хилеята е явлението каулифлория (образуване на цветове и плодове по стъблата и старите клони на дърветата от ниските етажи като приспособление за опрашване от мравките и прилепите).

Фауна

Сапрофитите и микроартроподите имат изключително разнообразие. От гръбначните животни най-типични са сем. Ленивци, маймуни ревачи, дикобрази, кинкажу, горили, малки антилопи и др. Растителноядните птици превъзхождат по брой на видове и индивиди бозайниците и влечугите в хилеята. Характерни са птиците носорози, туканите, брадаткови и др. Широко разпространени са и антофилите (бръмбари, оси, мухи) и хетеротрофите (паразити). Насекомите и членестоногите също са многобройни- мравки, термити, паяци, скорпиони и др. От влечугите се срещат много видове жаби, змии, гущери, игуани.

alt
Екваториална гора
 
 
alt
 
alt
Червен джинджър
 
 
 
alt
Горилa 
 
 
alt
Ленивец змияр 
 
 
alt
Aракари 
 
 
alt
Ягуар
 
 
alt
Анаконда
 
 
alt
Тукан
 
 
alt
Пеперуда
 
 
alt
Мравка-куршум
 
- Сезонно зелени тропични гори и савани
 
alt

Сезоннозелени тропични гори и савани

На север и на юг от зоната на дъждовните екваториални гори, в пределите на тропичните ширини, се простират зони, които се характеризират с редуване на сезонни овлажнявания (летен валежен период) и засушавания. В тях с отдалечаването от екватора се сменят разнообразни съобщества от тропична растителност, устойчиви и добре приспособени към увеличаващата се продължителност на сухия период. Тъй като колебанията в температурата на тези съобщества са незначителни (освен в планинските райони), а количеството на валежите променливо, то обликът на растителността се определя от фактора влажност. Като пример за район, в който се наблюдава смяна на почти всички типове тропични растителни формации с увеличаване продължителността на сезонните засушавания, се посочва о. Тринидад и Венецуела. Там, от юг към север, дъждовната гора се сменя със сезонни вечнозелени гори, след които се нареждат полувечнозелени гори, сухи листопадни гори, бодливи редколесия и кактусови съобщества.

   Най-обширните сезоннозасушливи райони в зоната на този биом лежат от двете страни на тропичните окръжности. До тези ширини в Азия достигат и мусонните гори, които имат силно развитие през лятото когато мусоните духат от океаните към сушата. През зимата листата на тези гори опадат поради засушаване. Мусоните са най-типични за северната част на Индийския океан и за Югозападна азия. През дъждовния период носят валежи от 1000-3000 мм. Температурите са постоянни, като дори през зимата рядко падат под 20˚С. Подобен климат има и Австралия с валежи от 1200-1500 мм по крайбрежията и 350-700 мм във вътрешността. В Африка климатичната зоналност на тропиците е най-пълна. В близост до екватора валежите са 1200-1900 мм, а засушаването трае 3-5 месеца. На север следва зона с валежи 900-1200 мм и засушаване 5-7 месеца. Още по-сухо е на север и на юг от тях с валежи 300-500 мм и засушаване 7-10 месеца. За Африка са характерни резки температурни колебания, с най.висока температура над 40˚С (март) и най-ниска 14˚С. В Южна Америка климатичната зоналност не е така добре изразенакакто в Африка. Валежният период е през лятото, а поради югоизточните пасати зимата е засушлива.

    В разглеждания биом се срещат латеритни и  червено-кафяви почви. В речните низини се срещат и тъмни глинести почви с мощност от около 1.5 м.

Флора

Листопадът е най-характерното явление на тропичните растителни формации. При сух период от около 5 месеца листата на дърветата почти напълно опадат. При засушаване от 5-7 месеца се развиват сухи тропични гори със сравнително рядко разположени сухоустойчиви дървета. Тези гори постепенно се заменят от савани. При засушаване с продължителност 7-10 месеца се появяват бодливи храсталачни редколесия.

   Основни растителни съобщества:

-         Сезонни вечнозелени и сезонни полувечнозелени гори- срещащи се в близост до хилеите.

-         Мусонни гори- тиково дърво, салово дърво, бамбук, садина, фикус и др., разпространени в Индия, Бирма, Тайланд, Източна Ява, Централна Америка.

-         Влажни савани- заети от гъсти тревни съобщества, разпространени в Африка и борово-дъбови савани  (Централна Америка) и кампос серадос (Бразилия). За кубинската савана са характерни карибски бор, тропичен бор, кубински бор, вирджински дъб.

-         Сухи тропични гори- съставени от гори миомбо, гори мопане, баобабови гори и др., разпространени в Централна Африка.

-         Сухи савани- с най-широко разпространение в Африка.

-         Бодливи-храстови савани- чадъровидна акация, дърво бутилка, кебрачо и др., разпространени в Африка и Североизточна Бразилия (наричани тук каатинга).

-         Галерийни гори- срещащи се край реките във влажните савани.

-         Палмови савани- в Централна и Южна Америка и в Африка.

-         Ляноси (от испански- равнина)- са своеобразни тревни савани в басейна на река Ориноко (Венецуела), които се развиват при годишни валежи от около 1300 мм.

Фауна

Изобилната тревна растителност определя големия брой тревопасни животни (особено в Африка и Азия)- слонове, жирафи, антилопи, зебри, носорози и др. и свързаните с тях хищници- лъвове, гепарди и др. Срещат се и множество сапрофаги (термити, кърлежи, нематоди и др.), хлорфитофаги (скакалци, охлюви, гризачи). Разпространени са и голям брой зърноядни птици. В Австралия се среща коала, кенгуру, торбест мравояд и др. В биома са добре представени и земноводните и влечугите.

alt
 
Тропична гора в Тенеси, САЩ
 
alt
 
Саваната в Коста Рика
 
 
alt
Скорпион
 
 
alt
Белоглава сврака
 
 
alt
Гребенест гуан
 
alt
 
alt
 
alt
 
alt
 
 
- Широколистни гори в умерените зони
alt
 

Широколистни и смесени гори на умерените ширини

    Широколистните и смесените гори на умерените ширини са развити в северното полукълбо в условия на достатъчно влажност през цялата година и хладна зима. Основната част от биома принадлежи към широколистните гори, които са листопадни и летнозелени. Листопаден е и дървестният елемент в смесените гори. Широколистните и смесените гори растат в Европа, Изтачна Азия и източната част на Северна Америка.

   Климатът в зоната на летнозелените гори се характеризира с топъл период (4-6 м) и неособено студена зима (3-4 м). В сравнени със степите овлажняването е много по-високо и равномерно през цялата година, поради което е възможно развитието на дървесна растителност. Температурният и валежният режим се изменят от приморските към вътрешните части на континентите. В близките до атлантическия океан области на Европа лятото е продължително и прохладно, а зимата мека, със средна температура на най-студения месец около 2˚С. В по-отдалечените от океаните области зимата също е мека (от 2˚ до -3˚С на най-хладния месец), но с по-големи денонощни колебания на температурата (15-20˚С). На изток климатът става все по-континентален, като средната температура на най-топлия месец е над 20˚С, а на най-студения до -6˚С. Освен това валежите намаляват до 450-500 мм/г, което не позволява съществуването на дървесните растения.

   Зоната на листопадните гори в Източна Азия и Северна Америка се характеризира с по-високи летни температури (20˚С) от Средна Европа. В района на Апалачите летните валежи достигат 1000 мм/г, но есента е суха. В континенталните части на Източна Азия летните валежи са също обилни, но зимата е сравнително суха и студена, с изключение на Китай и Корея, където зимата е по-мека.

   Почвите в широколистните и смесените гори са богати на минерални вещества и хумус. Над тях се образува горска постилка, която се разрушава бавно и ги предпазва от бързо изветряне.

Флора

   Горските формации в биома се характеризират с един или два дървесни етажа и с храстов и тревен етаж. Типични за тези съобщества са и мъховете и увивните растения (бръшлян, повет, дива лоза и др.). Основни компоненти в дървесните етажи на европейските летнозелени съобщества са бук, габър, дъб, липа, клен, ясен, бреза, елша, топола и върба. В смесените гори участват бор, смърч, ела и тис. В храстовия етаж преобладават бъз, калина, зърника, чашкодрян, кисел трън и др.

Фауна

    Основната част от фауната на биома е типично горска и само в отделни обезлесени участъци на юг или на запад се срещат представители на степния елемент. Характерно е за някои бозайници (гризачи, мечки) е, че прекарват зимния период в неактивно състояние, а много птици отлитат на юг към по-топлите ширини за зимуване. Сапрофитите и хлорофитофагите са изключително разнообразни. Насекомите са представени от пеперуди, листояди, корояди, хоботници и др. Характерни бозайници фитофаги за летнозелените гори на Европа са благороден елен, дива свиня, сърна горска мишка, катерица и др., за Северна Америка- уапити, безопашат елен, полевка, белокрак хомяк, горски мармот и др. Към фито и зоофагите се отнасят язовец сънливец, опосум и др. Срещат се и доста видове членестоноги, влечуги и земноводни. От бозайниците зоофаги характерни са пор, дива котка, мечка, вълк, лисица и др.

alt
 
 
alt
 
alt
 
alt
 
alt
Цикада
 
alt
 
 
- Пустинни биоми
 
alt

Съобщества на аридните области в тропиците, субтропиците и умерените ширини

    Аридните области могат да се разделят според степента си на аридност на три основни групи: полуаридни, аридни и хипераридни. В разглеждания биом влизат предимно последните две групи, които по площ обхващат повече от ¼  от земната повърхност.Пустините и полупустините за разположени и в двете полукълба приблизително между 10-15˚ и 50˚ с.ш. и ю.ш., но в северното полукълбо заемат много по-голяма територия в сравнение с южното. Съществуват тропични (горещи) и умерено топли (но със студена зима) пустини и полупустини. От тях първите са по-обширни и се простират до 30-35˚ с.ш. и ю.ш. (границата им съвпада с границата на култивирането на финиковата палма).

    Климатът на пустините и полупустините се характеризира с незначително количество на валежите и много силно изпарение. Според температурния си режим аридните области и райони биват тропични (горещи), субтропични, тропико-субтропични, умерено топли със студена зима и студени високопланински. Според количеството на валежите се различават от крайно аридни области, в които не падат дъждове или падат много рядко до аридни райони с два кратки дъждовни периода и други, които се овлажняват единствено от мъгли с океански произход. Най-бедни на валежи са тропико-субтропичните аридни области, тъй като в тях има много райони с понижено атмосферно налягане. Небето над пустините е почти винаги безоблачно, поради което денонощните колебания на температурата са много резки и достигат 40-50˚С.

   Срещат се пясъчни, глинести, льосови, каменисти, чакълести, скални и др. пустини и полупустини. Често почвите са засолени поради силното изпарение. Хумусът в пустинните почви, дори в най-горните слоеве едва надвишава 2-3%.

   П. Второв и Н. Дроздов  подразделят аридните области на 7 типа:

- към първият тип се отнасят най-сухите пустини, каквито са централните и източните райони на Сахара.

- вторият тип образуват т.н. крайморски и крайбрежни субтропични пустини, каквито са Намибската пустиня в Африка и чилийско-перуанската пустиня Атакама.

- Към третият тип се отнасят тропичните и субтропичните области, които се характеризират с летен валежен максимум. Такива са Южна Сахара, части от Сахел и пустините на Централна Австралия.

- В умерените ширини са разпространени пустини от четвърти тип, които се характеризират с летен максимум на валежите и студен зимен период. Такива са централноазиатските пустини.

- Патагонската полупустиня се отнася към петия тип аридни области, които също се характеризират със студена зима и замръзвания, но се различават от четвъртия тип по годишния ход на температурата и валежите.

- Шестия тип включва области в тропиците и субтропиците с нередовен или двувърхов ритъм на овлажняване в съчетание с благоприятен температурен режим. Към този тип се отнасят полупустините Сонора (Мексико-Аризона) и Горно и Голямо Кару (Южна Африка) и бодливохрастовите склерофилни райони на Сомалия, Гран Чако и Североизточна Австралия.

- Седмия тип е съставен от субтропични и умерено топли пустини, нискотревни полусавани и райони със сукулентни и бодливохрастови обраствания, за които са характерни влажен период и продължително засушаване през лятото. Такива са ирано-туранските пустини и нискотревните полусавани в Азия и Малко Кару в Африка.

Флора

    Растенията в аридните области използват максимално наличната вода и я запазват, като намаляват транспирацията. Подземната фитомаса при тези растения е много по-голяма от надземната. Други растения разполагат корените си на голяма дълбочина (например храстите джузгун, от Сахара до Гоби, разпространяват корените си до 30 м дълбочина). Трета група растения имат големи листа, които могат да приемат росата (например велвичията в Намибската пустиня). Особено характерни за пустините и полупустините са ксерофитите и сукулентните растения.

   Най-голямата пустиня на Земята е Сахара, с площ от 9 млн. кв. км. Дължината й е над 6000 км, а ширината- 1800 км. В нея се срещат около 1200 вида цветни растения.

Фауна

     Фауната в аридните области е бедна, има малка плътност и е съставена предимно от пустинни форми. Срещат се различни видове насекоми и сапрофаги. От гризачите са разпространени плъхове, хомяци, гоферови, тушканчици, катерици и др. Много бедна е фауната на земноводните. В Сахара например се среща само зелената крастава жаба. Срещат се различни видове гущери, а от змиите двурога усойница, пясъчна ефа, египетска кобра и др. Орнитофауната също е много бедна- орли, мишелови, сови и др. Характерни хищници от бозайниците са чакалите, ивичестата хиена, пясъчната котка, каракала, лисицата фенек и др. В района на Еннеди и Мавритания се срещат дори и крокодили, релкти от минали геоложки периоди, когато Сахара е била влажно място.

 
alt
Жълто Пало Верде
 
 
alt
Кактус сагуаро
 
alt
 
alt
Иглика в пустинята
 
 
alt
 
alt
 
 
- Средиземноморски биоми
alt

Склерофилни иглолистни и лавролистни гори и храстови съобщества на субтропичните и умерените зони

На север и на юг от тропиците, приблизително между 30 и 40˚ с.ш. и между 30 и 45˚ ю.ш., се простират пояси със субтропичен климат, преминаващ постепенно в умерено топъл. Растителните съобщества в тези пояси могат да се разделят в зависимост от степен на овлажняване и продължителността на лятното засушаване на 2 зонални групи- субтропични съобщества и съобщества на умерено топлата зона. Растенията в първата зона, характеризираща се със сухо и горещо лято, са вечнозелени и са приспособени да понасят сравнително по-дълъг сух сезон. Склерофилията (твърдолистност) ги предпазва от излишна загуба на вода. В субтропичните и умерено топлите области наред с широколистните вечнозелени дървета и храсти са широко разпространени и някои сухоустойчиви иглолистни, геофити и ефемери. Склерофилните съобщества са най-типични за Средиземноморието, Южна Африка (Капско царство), Чили и Южна Австралия.

    Като основен тип климат, в условията на който се развиват субтропичните твърдолистни растителни съобщества, се приема климатът на Средиземноморието. С аналогичен климат са и споменатите райони на Америка, Африка и Австралия. Валежите (500-600 мм/г) са предимно от дъжд и падат през зимата. Стойностите на температурата и валежите в областта Монпелие (Южна Франция) характеризират най-точно типичния средиземноморски климат. Там средната месечна температура през зимата е 6.7˚С, през пролетта 13.4˚С, през лятото 22.6˚С и през есента 15.2˚С. Средното годишно количество на валежите варира от 1150 мм до 451 мм (през лятото понякога изобщо не падат валежи). Разнообразните съобщества на умерено топлата зона се развиват в близост до склерофилните по западните и източните части на Евразия, Америка и Австралия (и прилежащите им острови). Съставени са предимно от вечнозелени растения. Лавролистни и други влажни гори на умерено топлите зони се срещат в източните острови на Атлантическия океан, Колхида (Западен Кавказ), Калифорния, Флорида, Южно Чили, Южна Австралия, Тасмания , Нова Зеландия и Източна Азия. Развитието на влажните и лавролистни гори се обуславя от климат с висока целогодишна влажност и мека зима почти без замръзвания. Климатичните параметри на калифорнийското крайбрежие добре илюстрират условията, в които растат влажните съобщества на умерено топлата зона. Средната януарска температура е 8˚С, а средната юлска 17˚. Годишните валежи достигат 2500 мм, за сметка на дъждовете през зимата. По крайбрежието на Китай и Япония се чувства влиянието на мусоните и пасатите, като валежите също са високи.

   За субтропичните и умерено топлите зони, в които валежите са постоянни са характерни жълтите и червените почви с много високо (до 10%) съдържание на железни окиси. Те са кисели и слабо плодородни, с ниско съдържание на хумус.

Флора

Въпреки, че растителността на Средиземноморието е повлияна най-силно от човешката дейност от всички други области на Земята, тя е изключително богата на видове. От високостъблените горски съобщества най-забележителни в Средиземноморието са вечнозелените дъбови, маслинови, чинарови, кестенови и рожкови гори и горите от иглолистни средиземноморски видове (приморски бор, пиния, гръцка ела, атласки кедър и др.), а от храстовите и полухрастовите формации- маквис, гарига и фригана. За другите области ха характерни храстовите формации- чапарал (Аризона), финбош (ЮАР) и мали-скраб (Австралия). За съобществата на умерено топлата зона са характерни лавролистни и иглолистни гори.

Фауна

Най-богата фауна в биома имат горските и най-влажните формации. В по-сухите райони се срещат предимно ровещи гризачи, гущери, змии и насекоми. От сапрофитите в най-топлите субтропични райони доминират термитите. От насекомите се срещат полутвърдокрилите, листните въшки, цикадите и др. От гръбначните животни се срещат кенгуру валаби (Австралия), муфлон (Корсика и Сардиния), черноопашатия и белоопашатия елен в Калифорния, два вида елени пуду в Чили и др. Срещат се и много видове пчели, мухи, пеперуди. Хищните гръбначни са представени от жаби, грабливи птици, змии и някои видове едри хищници, както и някои видове хищни членестоноги- паяци, скорпиони и др.

alt
 
alt
Бор пиния
 
alt
 
alt
 
alt
 
alt
Пепелянка
 
- Тайга
alt
 

Иглолистни и дребнолистни бореални гори

     Зоната на северните холарктични иглолистни гори, наречени в Евразия тайга, образува почни непрекъснат бореален пръстен между широколистните гори, смесените гори или степите на юг и тундрата на север. Този най-голям биом на сушата лежи в пределите на умерения пояс в северното полукълбо. Южната му граница е разположена между 50 и 60˚с.ш., а северната не достига полярната окръжност само на някои места. Средната ширина на пояса на тайгата е 1000-1200 км.

    Климатът, който обуславя развитието на иглолистните бореални гори, се характеризира с дълго зимно застудяване и със сравнително топло лято. В пределите на иглолистната зона се открояват два климатични района- студен океански и студен континентален. В Евразия студеният океански район заема териториите от Скандинавия до р. Енисей. Средните годишни валежи в него са 400-500 мм, а температурата през зимата се понижава от запад на изток. В Скандинавия средните зимни температури са между -7 и -10˚С, а при Енисей спадат до -30˚С. Студеният континентален район на Евразия се простира от Енисей до Тихия океан. Там лятото е топло и температурите достигат 30-38˚С, а зимата- много студена с температури до -50 или -60˚С. Общото количество на валежите е 150-300 мм/г.

    Почвите в тайгата са неплодородни. Вечнозамръзналите почви (геокриолитозона) покриват целия Източен Сибир, 2/3 Западен Сибир и повече от половината от бореалната област на Канада.

Флора

   Срещат се иглолистни видове дървета- кедър, ела, бор,смърч, секвоя, хвойна, тис. Ниската растителност е представена от голямо разнообразие от треви и храсти.

Фауна

    Срещат се предимно горски животни- елени, вълци, лисици, мечки и др. Земноводните и влечугите са малобройни.

alt
 
alt
Брези
 
alt
 
alt
 
- Тундра
 
alt

Тундра

      Тундра е разположена на север от тайгата. Тя се характеризира с вечно замръзнала почва, незаливана от морски или речни води. По своя характер повърхностите на тундрата биват блатисти, торфови (покрити с мъх), каменисти (покрити с лишеи). Северната граница на тундрата се приема за начало на Арктика.Названието произлиза от саамски език и означава «безгориста равнина».

Тундрата се намира в Северното полукълбо на изток от пресичането на 160° и.д. и 70° с.ш. (на изток от устието на р. Колима).

    Климатът на тундрата е субполярен, тук живеят само растения и животни, които издържат на студ, силни ветрове, вечно замръзване на почвата и нейното неплодородие. Зимата е продължителна  8—9 месеца, и студена (до −65 °С). Лятото е също относително студено, средната температура през юни е около 12 °С. При температури по-ниски от -10 °С и снежна покривка от 6 до 10 месеца годишно, горният слой на почвата се топи за кратко през лятото. Тогава се активизира цялата растителност.

Флора

За растителността на тундрата са характерни храстите, невисоките треви, лишеите и мъховете. През лятото и есента растат гъби и боровинки, цветя, полярна бреза и върба.

Фауна

    Характерните животни за тундрата са- елени, лисици, росомахи, снежни глигани, вълци, мечки и зайци. Земноводните напълно отсъстват от фауната на тундрата. Комарите пък са в много голяма численост.Реките и езерата са богати на различни видове риба.

alt
 
alt
 
alt
Лишеи
 
alt
 
alt
 
 
- Ледени биоми
 
Към ледените биоми спадат т.н. "ледени пустини". Климатът е полярен или арктиченотрицателни средни годишни температури (-12°С), средни юлски (5°С). Валежи- 250-300 мм- от слабо изразена циклонална дейност по Арктичния фронт (във връзка с малкия контраст между полярните и умерените въздушни маси), по четири месеца полярни нощ и ден, вечна замръзналост на почвата (геокриолитозона);
   Почвите са скелетни и каменисти, снежни и ледени пустини. 
Флора почти липсва, а фауната е главно водна.
 
alt
 
alt
 
alt
 
Полярна мечка
 
alt
 
- Алпийски биоми
 
alt

Към алпийските биоми спадат всички високопланински области на Земята- Анди, Хималаи, Алпи и др.

   Климатът се характеризира се с ниско атомсферно налягане и температура, голяма относителна влажност на въздуха, интензивна слънчева радиация, чести планинско-долинни ветрове, малка температурна амплитуда. Климатът е планински. Средногодишните валежи в Алпите са 1450 mm. 

Алпите се делят на пет климатични зони, всяка с различен вид на околната среда. Климатът, растенията и животинския свят се различават в различните части или зони на планината.

1.   Зоната, която е над 3 000 m, се нарича „зона на ледниковия сняг“ (фирн). Тази област, която е с най-студения климат, постоянно е покрита със сбит сняг.

2.   Алпийската тундра се намира на височина между 2 000 и 3 000 m. Тази зона е по-топла, отколкото зоната на фирна. Тук могат да се срещнат диви цветя и треви.

3.   Непосредствено под нея е субалпийската зона — от 1 500 до 2 000 m височина. Тук, с покачването на температурата бавно нагоре, започват да се срещат елхови и смърчови гори.

4.   На височина от около 1 000 до 1 500 m е обработваемата земя. В тази област са разпространени дъбовите гори, а също така е и мястото за селскостопанско производство.

5.   Под 1 000 m са низините. Тук се среща далеч по-голямо разнообразие от растения. Човешките селища също така са в низините, тъй като температурата е по-поносима - както за хората, така и за животните.

Флора

     Растителните пояси в Алпите постепенно се сменят с изкачването нагоре по планината. Естествената височинна граница на растителността е определена от основни широколистни видове — дъб, бук, ясен и явор. Те не достигат до едно и също ниво, нито пък се срещат често заедно, но горната им граница отговаря достатъчно точно на промяната от умерен към по-студен климат, което допълнително се доказва от промяната на тревистата растителност. Тази граница обикновено се намира на около 1200 m над морското равнище — от северната страна на Алпите, а на южните склонове често се издига на 1500 m, понякога дори до 1700 m.

Този регион не винаги е белязан от присъствието на характерните дървета. Човешката намеса почти ги е унищожила в много области, и с изключение на буковите гори на австрийските Алпи, широколистните гори са рядко срещани. В много райони, където някога са съществували такива гори, сега са заменени от бял бор и смърч, които са по-нечувствителни към опустошенията от кози, които са най-големите врагове на такива дървета.

Над горите често се срещат отделни малки групи от клек, който на свой ред е заменен от храсти . Над тях са високопланинските ливади, а още по-високо растителността става все по-рядка. В Алпите са регистрирани няколко вида растения над 4 000 метра.

Фауна

В Алпите се срещат алпийски мармот, скален орел, алпийски козирог, дива коза, жълтоклюна гарга, пъстрогуша завирушка, брадат лешояд, кафява мечка, рис, благороден елен, вълк и тундрова яребица. В Алпите има 14 национални парка, в които живеят около 30 000 животински вида.

alt
 
alt
 
Биогеографски царства на сушата
 
alt
 
Ендемични (подчертаните) и характерни (неподчертаните) животински таксони за биогеографските царства
 
 
alt
АФРОТРОПИЧНО ЦАРСТВО: 1 - тръбозъб (сем. Tubulidentia); 2 - жираф (Giraffa camelopardalis, сем. Giraffidae); 3 - окапи (Okapia johnstoni, сем. Giraffidae); 4 - хипопотам джудже (сем. Hippopotamidae); 5 - африкански бивол (род Syncerus, сем. Bovidae); 6 - антилопа куду (сем. Bovidae); 7 - антилопа гну (род Connochaetes); 8 - зебра (род Equus) (3 вида); 9 - африкански слон (род Loxodonta); 10 - петниста хиена (род Crocuta); 11 - лъв (Felix leo); 
12 - колобус (род Colobus); 13 - шимпанзе (род Pan); 14 - горила (род Gorilla)
 
 
 
alt
АВСТРАЛИЙСКО ЦАРСТВО: 1 - двойнодишаща риба неоцератодус 
(род Neoceratodus); 2 - ему (сем. Dromiceiidae); 3 - райска птица 
(сем. Paradisaeidae); 4 - казуар (сем. Casuariidae); 5 - беседкова птица 
(сем. Ptilonorhynchidae); 6 - птица лира (сем. Menuridae); 7 - кокошка боклукчийка (сем. Megapodiidae); 8 - птицечовка (подкл. Prototheria, разр. Monotremata, сем. Ornitorhynchidae); 9 - ехидна (подкл. Prototheria, разр. Monotremata, сем. Tachyglossidae); 10 - проехидна (подкл. Prototheria, разр. Monotremata, сем. Tachyglossidae); 11 - гигантско кенгуру (подкл. Marsupialia); 12 - коала (Phascolarctos cinereus); 13 - вомбат (Vombatidae); 14 - торбест (тасманийски) дявол (Sacrophilus satanicus) 15 - кускус (сем. Phalangeridae); 16 - торбест вълк (разр. Dasyuromorphia)
 
 
 
 
alt
НЕОТРОПИЧНО ЦАРСТВО: 1 - двойнодишаща риба лепидосирен (род Lepidosiren); 2 - пирая (сем. Serrasalmidae); 3 - амфисбена; 4 - суринамска жаба (род Pipa); 5 - анаконда (род Eunectes); 6 - хоацин (Opisthocomus hoazin, сем. Opisthocomidae); 7 - нанду (сем. Rheidae); 8 - колибри (разр.Trochiliformes); 9 - тукан (сем. Rhamphastidae); 10 - броненосец (сем. Dasypodidae); 11 - слонова костенурка (Testudo elephantopus)
 
alt
 
 
АНТАРКТИЧНО ЦАРСТВО: 1 - хатерия (Sphenodon punctatus, 
разр. Rhynchocephalia); 2 - киви (разр. Apterigiformes); 3 - кралски пингвин (Aptenodytes patagonica, разр. Sphenisciformes); 4 - пингвин адели (Pygoscelis adeliae); 5 - скален пингвин (Eudyptes chrysocome, сем. Spheniscidae)
 
 
alt
ПАЛЕАРКТИЧНО ЦАРСТВО: 1 - дъждовник (Salamandra salamandra); 
2 - европейски пещерен протей (Proteus anguineus); 3 - глухар (род Tetrao); 4 - дропла (род Otis); 5 - папуняк (род Upupa); 6 - лалугер (Citellus citellus); 7 - благороден елен (Cervus elephas); 8 - муфлон (Ovis musimon); 9 и 10 - зубър (Bison bonasus); 11 - як (Bos mutus); 12 - кон на Пржевалски (Equus przewalskii); 13 - снежен барст (Uncia uncia); 14 - голяма панда (род Ailuropoda)
 
 
alt
МАДАГАСКАРСКО ЦАРСТВО: 1 - хамелеон (сем. Chamaeleontidae); 2 - гигантска костенурка (Testudo gigantea); 3 - тенрек (подсем. Tenrecidae); 4 и 5 - лемури (сем. Lemuridae); 6 - фоса (сем. Eupleridae)
\
 
alt
АФРОТРОПИЧНО ЦАРСТВО: 1 - охлюви ахатина (род Achatina); 
2 - сколопендра (сем. Scolopendridae); 3 - бръмбари голиат (род Goliathus); 4 - двойнодишаща риба протоптерус (род Protopterus); 5 – многопер (разр. Polypteriformes); 6 - жаба голиат (род Conraua); 7 – мамба (род Dendroaspis); 8 - африкански щраус (разр. Strutioniformes); 9 - птица секретар (сем. Sagittariidae); 10 - африкански люспеник (сем. Manidae); 11 - африкански двурог носорог (Diceros bicornis)
 
 
alt
ОРИЕНТАЛСКО ЦАРСТВО: 1 - охлюви ахатинела (сем.Achatinellidae); 2 - Attacus atlas; 3 - Веслоноги (летящи) жаби (род Rhacophorus); 4 - летящ дракон (род Draco); 5 - гавиал (Gavialis gangeticus, сем. Gavialidae); 6 - крайт (род Bungarus); 7 - птица носорог (сем. Bucerotidae); 8 - паун (род Pavo)
 
 
alt
 
НЕАРКТИЧНО ЦАРСТВО: 1 - сирени (сем. Sirenidae); 2 - амбистома 
(сем. Ambystomatidae); 3 - амфиума (сем. Amphiumidae); 4 - мисисипски алигатор (Alligator missippiensis); 5 - отровен (отровнозъб) гущер 
(разр. Squamata); 6 - гърмяща змия (род Crotalus); 7 - опосум 
(разр. Didelphimorphia); 8 - прерийно кученце (род Cynomys); 9 - скункс 
(сем. Mephitidae) 
 
БИОГЕОГРАФИЯ НА БЪЛГАРИЯ
 
ОСНОВНИ ЧЕРТИ В ИСТОРИЯТА НА РАСТИТЕЛНОСТТА И ЖИВОТИНСКОТО НАСЕЛЕНИЕ НА БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ ТЕРЦИЕРА И КВАТЕРНЕРА 
 
 
- Рило-Родопският масив е суша още от началото на палеозоя (камбрий, преди повече от 500 млн. г.), разположена всред Пратетиския морски басейн. Останалата част от България в този период е била под водата. Отделни части в по-късно време са се издигали над повърхността на Пратетиса и наследилия го Тетис. На дъното на морските басейни са се отлагали утаечни пластове (варовици и др.), дебелината на които достига няколко стотин метра. 
- от миоцен са намерените в Чокуровския въглищин басейн фосили на тапир (Tapirus sp.). В бозайниковата фауна през късния миоцен преобладават антилопи, жирафи, хипариони. Срещат се хиени, маймуни (Mesopithecus pentelici), носорог (Dicerorhinus schreiermacheri), мастодонт (Choerolophodon pentelici). Този видов състав говори за сравнително сух климат и ландшафт от саванен тип. Вероятно край водоемите е имало гори. 
- през плиоцена (прибл. преди 5 млн. г.) почти цялата територия на България е суша с изключение на сравнително неголеми езера (Софийско поле, Тракийска низина и др.). Климатът е бил субтропичен влажен или с временни засушавания. Фосилното находище при с. Дорково (Пазарджишко) показва, че доминиращ вид тук е мастодонтът Anancus arvernensis. Освен това се срещат останки от носорог, маймуни, и др. Фауната говори за доминиране на горска растителност при влажен и мек климат. На много места се развивали умерено топлолюбиви вечнозелени мезофилни гори (Magnolia, Liriodendron и др.), по-късно заместени от умеренотоплолюбиви листопадни гори (дъбово-габърови и буково-кестенови). Фауната до преди заледяванията (терциерната) е била топлолюбива. 
- през плейстоцена (от преди 2 млн. г.) настъпва съществено застудяване с четирикратни заледявания. Ледниците достигат до Ср. Европа. У нас същински ледници е имало само в Рила и Пирин, които са се спускали до 1200 m н. в., а снежната граница е била на около 2200 m н. в. Най-голям е бил ледникът в долината на р. Бели Искър в Рила, с дължина 21 km. Между пиринските ледници най-големи са тези на Демяница - 12 km дължина и до 250 m дебелина и Бъндерица. По време на последното заледяване (до преди 12 000 г.) доминиращата растителност в равнините е степна, в предпланините лесостепна (с бор, ела, бреза, бук, габър, дъбове), а по-висок - брезово-борови и борови гори. От преди 80 000 - 16 000 год. са намерените у нас фосилни останки от полярна сова (Nyctea scandinavica), която днес в Западна Палеарктика обитава най-северните части на Скандинавския п-в и Колския п-в. По време на заледяванията по-голямата част от топлолюбивата терциерна флора и фауна загива, а малка част от нея се запазва в рефугиуми в южните части на Европа и Средиземноморието, включително и на Балканския п-в. В това време в нашите територии навлизат зародилите се в Северна Европа и главно в Сибир по-студеноустойчиви флора и фауна. Те са по-пластични и по-устойчиви, поради възникването им при доста бързо променящи се условия. 
през холоцена (след последното заледяване, от 12 000 г.) настъпва затопляне на климата. По-студенолюбивата флора и фауна се оттегля на север и в планините. Постепенно се оформят съвременните растителни съобщества и височинни растителни пояси с тяхната фауна. 
В миналото (до периода на развитие на земеделието) равнините в България са били покрити с гори от полски бряст (Ulmus minor), дръжкоцветен дъб (Quercus pedunculuflora) и полски ясен (Fraxinus oxycarpa), а хълмистите равнини с гори от космат дъб (Q. pubescens), цер (Quercus cerris) и благун (Q. frainettto). 
 
ФЛОРИСТИЧНА ХАРАКТЕРИСТИКА НА БЪЛГАРИЯ 
Българската флора съдържа над 3 650 - 3750 вида висши растения от 878 рода на 146 семейства, около 3 000 вида водорасли, 668 вида мъхове, над 700 вида лишеи, 58 вида папрати и папратовидни, и около 3 500 вида гъби. От висшите растения в България около 170 вида и 100 подвида са български ендемити, а около 200 вида и подвида са балкански ендемити. Най-богати на видове са флористичните райони Родопи и Стара планина, където е и най-голямото разнообразие на ендемични таксони. В Родопите са установени 39 вида Български и 56 вида Балкански ендемити, а в Стара планина съответно 31 и 36 вида.   
 
ТИПОВЕ РАСТИТЕЛНОСТ 
- зонална - климаксни формации, обусловени от поясния климат и типични за равнинните части - екстразонална - растителност от други спрямо разглежданата територия зони - интразонална - формации, необразуващи самостоятелни зони, разпространени мозаично всред зоналната растителност (напр. лонгозните гори) - азонална - формации необразуващи никъде самостоятелна зонална растителност, които се срещат в различни зони при специфични екологични условия (напр. блатни събщества) 
 
     В България основните типове растителност са представени така: - зонална - ксеротермните листопадни гори от субсредиземноморски тип в равнините - доминират Q. pubescens (космат дъб), Q. fraineto (благун), Q. cerris (цер), Carpinus orientalis (келяв гъбър); - екстразонална (по-характерни формации) - 1 - склерофилни съобщесства от средиземноморски тип (псевдомаквиси) на Q. coccifera (пърнар), Juniperus exelsa (дървовидна хвойна) - локално, главно по Струма 2 - мезофилни листопадни гори от средноевропейски тип - предимно на Fagus sylvatica, също Carpinus betulus и др. 3 - иглолистни гори от бореален тип на Pinus sylvestris, Picea abies и др. 4 - високопланински съобщества (аналогични на тундрата) 5 - лесостепоподобни съобщества, главно в СИ България; 6 - гори от колхидски тип в Странджа на Fagus otientalis (източен бук) с Rhododendron ponticum (странджанска зеленика) - това са най-старите запазени у нас реликтни гори (от терциерен тип) - интразонална - 1 - крайречни гори от Salix, Popolus, Alnus (елша); 2 - крайречни гори от Platanus orientalis (чинар) - по Струма, Места; 3 - лонгозни гори - по Камчия, Ропотамо, Тунджа - азонална - блата, езера - Lemna minor (водна леща), Typha (папури), Phragmites australis (тръстика) и др.
 
 
ВЕРТИКАЛНА ПОЯСНОСТ НА РАСТИТЕЛНОСТТА В БЪЛГАРИЯ 
Коренната зонална растителност в равнините (до около 600 - 700 m н. в.) са ксеротермните листопадни гори от субсредиземноморски тип - доминират Quercus pubescens (космат дъб), Q. fraineto (благун), Q. cerris (цер), Carpinus orientalis (келяв габър). На места в най-южните части е развита локално склерофилна горска растителност от средиземноморски тип (горички от пърнар - псевдомаквиси), а главно в Североизточна България лесостепоподобна растителност. На по-голяма височина в планините са разположени следните растителни пояси: 
(дадени са надморските височини, в които най-често се развива поясът - ! тези граници значително варират) 
1 - пояс на мезофилните листопадни гори с два подпояса: а) - дъбово-габъров подпояс (от 700 до 900 m) с развитие на горуна (Quercus dalechampii), габъра (Carpinus betulus), явор, липи б) - буков подпояс (от 900 до 1600 m) с предимно монодоминантни съобщества на Fagus sylvatica 
2 - пояс на иглолистните гори (от 1600 до 2200 m) - гори от бял бор (Pinus sylvestris), смърч (Picea abies), ела (Abies alba) бяла мура (Pinis peuce) 3 - високопланински пояс (алпийски) с два подпояса: а) - храстов (субалпийски) (от 2200 до 2500 m) с доминиране на клека (Pinus mugo) б) - тревен (алпийски) (над 2500 m) с тревна растителност от арктоалпийски тип.
 
ОСНОВНИ ФЛОРНИ ЕЛЕМЕНТИ В БЪЛГАРИЯ 
- арктичен елемент - Salix reticulata (мрежолиста върба), S. herbacea, Dryas octopetala (осмолист сребърник) - бореален елемент - Picea abies (смърч), френско грозде - средноевропейски елемент - Fagus sylvatica, Carpinus betulus, Corylus avelana (леска) - средиземноморски елемент - Quercus coccifera (пърнар), Juniperus exelsa (дървовидна хвойна) - преходносредиземноморски елемент - Quercus pubescens (космат дъб), Carpinus orientalis (келяв габър) - колхидски елемент - Fagus orientalis, Rhododendron ponticum - балкански ендемичен елемент - Pinus peuce (бяла мура), Acer heldreichi (планински явор) и много др. - български ендемичен елемент - около 270 вида и подвида. 
 
ФАУНИСТИЧНА ХАРАКТЕРИСКИКА НА БЪЛГАРИЯ 
За фауната на България са известни около 29 000 вида безгръбначни и 736 вида гръбначни животни, като се очаква, че техният действителен брой е около 56 000 (Хубенов, 1996). Около 790 вида безгръбначни са български ендемити (Хубенов, 1996). За такива се смятат няколко вида и над 5 подвида гръбначни (Biodiversity Support Program, 1994). 
Съвременната фауна на България е съставена основно от : - терциерни реликти (преживяли заледяването) - по-млади, северни по произход таксони, възникнали при застудяването на климата, които са основната част от фауната - проникнали от Средиземноморието и Мала Азия видове - млади ендемити (обикновено подвидове или видове) възникнали в нашите земи, основно в планините 
 
ОСНОВНИ ФАУНИСТИЧНИ ЕЛЕМЕНТИ В БЪЛГАРИЯ 
Животните обитаващи България имат различни по форма и големина ареали. Най-типични от тях са: - аркто-алпийски - в България са установени няколко десетки вида всред безгръбначните животни - борео-монтанни - Lacerta vivipara (живороден гущер), Vipera berus (усойница), Loxia curvirostra (кръсточовка), Picoides tridactilus (трипръст кълвач), Tetrao urogalus (глухар).
   - европейскосибирски - Carassius carassius (каракуда) - транспалеарктични - Bufo bufo (голяма крастава жаба) - холопалеарктични - голям воден бик - холарктични - Mustela nivalis (невестулка) - средноевропейски - Triturus vulgaris (обикновен тритон), Salamandra salamandra (дъждовник), Felis silvestris (дива котка) - европейски планински - редица насекоми - средиземноморски - Testudo graeca (шипобедрена костенурка), Mauremys caspica (каспийска блатна костенурка) - ендемични - ……… 
Според структурата и цетнтровете от които произхождат ареалите, те могат да бъдат групирани във фаунистични комплекси и фаунистични елементи. 
Основни фаунистични комплекси и елементи при срещащите се в България животни, обитатели на горски хабитати са:
 
СИБИРСКИ КОМПЛЕКС 
холарктичен елемент 
азиатскоевропейски палеарктичен елемент 
транспалеарктичен поделемент 
трансазиатскоевропейски поделемент 
сибирскоевропейски поделемент 
ЕВРОПЕЙСКИ КОМПЛЕКС 
западнопалеарктичен елемент 
холоевропейски елемент 
европейскокавказки елемент 
средноевропейски елемент 
европейски планински елемент 
МЕДИТЕРАНСКИ КОМПЛЕКС 
медитераносубмедитерански елемент 
холомедитерански елемент 
северномедитерански елемент 
ЕНДЕМИТИ 
балкански 
Български
 
alt
 
alt
 
 
 
БИОГЕОГРАФСКИ РАЙОНИ И ПОДРАЙОНИ НА БЪЛГАРИЯ
 
alt